№ 548
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „Б.Т.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище – гр. София, поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в пределите на осъществена
прокурорска проверка е установено, че управителят на ответното търговско дружество
„Б.Т.“ ЕООД – В.И.Д. е починал на 31.07.2022 г. След настъпване на това
обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което
фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на
подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за
покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 06.02.2023 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. С. С., в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е
недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване.
Изтъква се, че по силата на закона – чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството /ЕООД/ се
прекратява с настъпване смъртта на едноличния собственик на капитала му, в случай
че в устава му не е предвидено други и наследниците не желаят да продължат
дейността му. Изтъква се, че доколкото на 31.07.2022 г. едноличния собственик на
капитала на „Б.Т.“ ЕООД – В.И.Д. е починал, съответно наследниците му по закон не
са изявили желание да продължат дейността на дружеството, то последното трябва да
се възприема, като вече прекратено по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, а това е пречка за
предявяване на иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Допълва се и това, че за прекратяването на
1
дружеството по посочения законов ред освен настъпване факта на смъртта на
едноличния собственик на капитала не е необходимо да се реализират други факти, в
т.ч. и вписването на прекратяването в ТР, доколкото същото се ползва само с
оповестително действие. Нещо повече прекратяването на дружеството по смисъла на
чл. чл. 157, ал. 1 ТЗ не е обусловено и от волята на наследниците на починалия
едноличен собственик на капитала, като в случай, че те изявят желание да продължат
дейността на вече прекратеното дружеството, то нормативната регулация създадена в
ТЗ им позволява това. Обърнато е внимание и на разминаването в бащиното име на
едноличния собственик на капитала и управител на „Б.Т.“ ЕООД, което според
доказателствата по делото, в т.ч. и отразяването по партидата на дружеството в ТР е
ИМРЕ, а в исковата молба името е записано ИРМЕ. В този контекст се настоява за
това производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на
предявения иск от прокурора по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
С определение от 16.03.2023 г. съдът е оставил без уважение направеното от
назначения на ответното дружество, особен представител – адв. С. възражение за
недопустимост на предявения иск и искане за прекратяване на производството по
делото - настоящият състав приема, че като последица от десезирането на съда с иска
за прекратяване на дружеството, се предпоставя наличието на нефункциониращ
стопански субект, а това застрашава гражданския оборот. От друга страна, от
доказателствата по делото е видно, че процедурата по прекратяване и ликвидация на
дружеството е обусловена от необходимост да му се назначи служебен ликвидатор
/което е правомощие на Агенцията по вписванията/, т.е. налице е обществен интерес да
се заличи нефункциониращия стопански субект, но без процедура по ликвидация, това
е невъзможно. Целта на закона не е да съществуват в правния мир търговски
дружества, които няма да осъществяват никаква дейност поради смъртта на
едноличния собственик на капитала и управител на стопанския субект. Сигурността в
оборота и правния мир изискват /въпреки, че не е изрично уредено и в този смисъл е
налице законодателна празнота/, правомощията на прокуратурата за подаване на
искане за прекратяване дружество по чл. 155, т. 3 ТЗ да обхванат и хипотезата на чл.
157, ал. 1 ТЗ, за да може в този случай, съдът да упражни законовите си правомощия,
да прекрати търговеца, а влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на Агенция по
вписванията за извършване на производство по ликвидация.
В проведеното съдебно заседание прокурор – М. от СГП поддържа, че са
реализирани в тяхната съвкупност основанията уредени в чл. 155, т. 3 ТЗ, което
обуславя постановяването на позитивно решение за прекратяване на ответното
търговско дружество.
На свои ред – адвокат С. в качеството му на особен представител на ответника –
„Б.Т.“ ЕООД смята, че по спора трябва да се постанови съдебен акт, с който
предявения за разглеждане иск трябва да бъде отхвърлен, защото дружеството, чието
прекратяване се иска вече следва да се смята за прекратено по силата на закона,
считано от настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала му.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно приложеното за доказателство Препис–извлечение от Акт за смърт №
0504/09.11.2022 г. издаден от Столична община – Район „Сердика“, в чието съдържание
е отразено, че на 31.07.2022 г. е настъпила смъртта на физическото лице – В.И.Д..
Съгласно приложено по делото и прието за доказателство удостоверение за
наследници от 09.11.2022 г. издадено от Столична община – Район „Сердика“ се
установява, че след смъртта му - В.И.Д. е оставил един наследник по закон – неговия
2
син И.В.Д..
Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2018 г. по
партидата на търговско дружество – „Б.Т.“ ЕООД е осъществено последователно
вписване на няколко законни представители /управители/ : за периода от 21.11.2018 г.
до 10.06.2019 г. такъв е бил Д.И.; за периода от 11.06.2019 г. до 27.02.2020 г. – Т.И.К., а
считано от 28.02.2020 г. за управител е вписан В.И.Д.. Отново той фигурира и като
едноличен собственик на капитала на дружеството, считано от 28.02.2020 г. След
осъществените вписвания на тези обстоятелства до настоящия момент няма правени
промени в лицето на което се поверява законното представителство на ответното
дружество. Това правно положение се наблюдава независимо от настъпилата на
31.07.2022 г. смърт на вписания управител и едноличен собственик на капитала на
„Б.Т.“ ЕООД. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в
ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените
дялове от наследника по закон на починалия едноличен собственик на капитала,
респективно избор и вписване на нов управител.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече
от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на
дружеството е починал на 31.07.2022 г., който факт автоматично прекратява
функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на
„Б.Т.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 31.07.2022 г. до датата на
упражняване на ИМ – 30.01.2023 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.
155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Б.Т.“ ЕООД. Липсата на
манифестирана воля от наследника по закон на едноличния собственик на капитала за
продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че сред
материално легитимираните субекти, за когото законът е установил подобна
възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно същите не
възнамеряват да се възползват от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1
ТЗ. Изложеното прави предявеният в процеса конститутивен иск доказван в неговото
основание, което означава, че съдът следва да постанови исканата с него правна
промяна, каквато до момента не е осъществена, доколкото в ТРРЮЛНЦ не е вписано
прекратяване на ответното търговско дружество, което да е настъпило на различно
правно основание, включително по реда на чл. 157 ТЗ предвид смъртта на едноличния
собственик на капитала, който е същият правен субект като вписания в регистъра
управител.
Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
3
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените
процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ул. ****.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Възраждане“, ул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса следваща
се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и
заплатено в полза на назначения да представлява интересите на ответното дружество
особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4