№ 1633
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110209234 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. Г. Б. от
САК, срещу наказателно постановление /НП/ № *** от 20.05.2024г., издадено
от началник група към ОПП СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят оспорва извършването на вмененото му нарушение и изобщо
съставомерността на описаното в НП деяние. Визира и процесуални
нарушения при издаването на НП и АУАН, тъй като имало противоречие в
изнесените факти и действителната фактическа обстановка, оспорват се
свидетелските показания на очевидеца, часа на извършеното нарушение, сочи
се липса на умисъл в действията на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Неговият процесуален представител – адв. Б. поддържа жалбата. В
хода по същество адв. Б. прави искане за отмяна на процесното НП по
съображенията, изложени в жалбата и на базата на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Изтъква липсата на доказателства за
осъществяване на описаното в акта и НП поведение на водача. Претендира
адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган – началник група в ОПП-СДВР,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото е
постъпило писмено становище //л. 19,20/, в което се излагат доводи за
законосъобразност и правилност на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 23.03.2024 г. спрямо жалбоподателя бил съставен от св. С. акт за
установяване на административно нарушение серия GA№ *** за това, че на
23.03.2024г. около 14.44ч. на паркнг пред магазин *** с посока на движение
от бул. *** по ул. *** към ул. *** навлиза на паркинга на магазин *** където
има множество паркирани автомобили и преминаващи граждани като
управлява МПС марка „*** ВТ, като използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, извършвайки резки маневри р
инуждавайки МПС да поднесе, като на ляв завой преднамерено изважда
автомобила извън контрол довеждайки до загуба на сцепление на задните
гуми /дрифт/. Актът бил подписан от свидетеля Д., който бил посочен като
очевидец и съответно лицето, което е подало сигнал за възприетите от него
действия на тел. 112. Жалбоподателят подписал акта, като било отразено, че
има възражения. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 104б,
т.2 от ЗДВП. В постъпилите възражения до наказващия орган жалбоподателят
оспорва фактическата обстановка, като сочи, че в 14.44ч. е бил на работното
си място, а е отишъл на работа в 13.59ч., имало видеонаблюдение и е изискал
да бъде прегледано, тъй като от него не се установява движение на
автомобила му възприет от св. Д..
При пълна идентичност на описаното нарушение, въз основа на
съставения АУАН, на 20.05.2024 г. началникът на група при ОПП-СДВР издала
атакуваното НП № ***, с което на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева и наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По делото са разпитани свидетелите С. – актосъставител, който
удостоверява обстоятелствата за съставяне и връчване на АУАН, като същият
е съставен въз основа на сведенията от св. Д.; св. Д., който изнася информация,
че се е намирал на паркинга на магазин *** и при влизането на автомобила на
жалбоподателя след бариерата е форсирал двигателя на автомобила и е
навлязъл в следващия завой в паркинга с поднасяне като е имало голяма
вероятност да блъсне св. Д. и семейството му, които са се намирали до техния
автомобил, за което св. Д. отправил забележка към жалбоподателя и
сигнализирал на тел. 112; св. ***, която изнася информация, че е колежка на
жалбоподателя и в този ден са пристигнали един след друг на работа, като тя
2
не е възприела жалбоподателя да е управлявал автомобила си в паркинга
форсирайки двигателя му или по друг безотговорен начин.
Събрани са и писмени доказателства - Заповед № *** г. на директора
на СДВР; Заповед № *** г. на министъра на вътрешните работи; справка-
картон на водача, писмо от тел. 112 за осъществено обаждане в 13.58ч., както и
веществени доказателствени средства – оптичен носител от тел. 112, и флаш
памет, съдържаща запис от видеонаблюдението на паркинга на магазин ***,
приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК.
При изграждане на своите фактически изводи, съдът взе предвид
противоречията между показанията на св. Д., който разказва как лично е
възприел автомобила *** да извършва маневра в паркинга, със свистене и
форсиране на двигателя, при което са се превъртели задвижващите колела,
който единствено е възприел тези обстоятелства и останалия доказателствен
материал, като същите не намират доказателствена опора в него.
От кредитираните свидетелски показания на св. С. се установяват
обстоятелствата по проверката и поведението на водача – датата и мястото на
извършването на проверката, установяването на водача на автомобила,
обстоятелствата около подадения сигнал. Въз основа на съвкупния анализ на
гласните доказателствени източници, съдът прие за доказана единствено, че
действително автомобила на жалбоподателя е навлязъл в паркинга на магазин
*** около 13.59ч., като е извършил маневра след бариерата, преминавайки
между автомобилите за да паркира, но не и възприетите от св. Д.
неправомерни действия по форсиране на двигателя и навлизане в завоя със
сцепление на гумите, или така нареченото дрифтене, респективно не установи
умишлената загуба на контрол върху МПС-то, управлявано от жалбоподателя.
Съдът намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
сочещи описаното в акта и в НП деяние, свързано с извеждане на МПС извън
контрол чрез превъртане на задните колела на автомобила. Не се установява и
поведението на водача да е било преднамерено, т. е. умишлено.
Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която
постановява, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, настоящият състав намира,
че това противоречи на общия принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК, който гласи,
че доказателствените средства не могат да имат предварително определена
сила. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и да ползва фактическите констатации в АУАН, без те
да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства.
В хода на производството от страна на наказващия орган не бяха
ангажирани достатъчно убедителни и непротиворечиви доказателства,
установяващи извършването на нарушението описано в акта и НП, при
управлението на МПС от страна на жалбоподателя. Действително в
преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият
орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При
3
оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т. 7 от
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на
наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези
посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Но от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства не се потвърди описаното в акта
деяние.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
съблюдаване на процесуалните правила, но при необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Съгласно т. 2. 1, вр. т. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност
"младши автоконтрольор" в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 3. 10 от същата заповед, наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел "Пътна
полиция" в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП Гергана Б. се
установява от представената заповед. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно наказание.
При издаването на НП също липсват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като съдът преценява, че са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и на свидетел очевидец на нарушението, както и
за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис. Спазени са и
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
4
НП.
Съдебният състав не намери и съществени процесуални нарушения
относно реквизитите на НП по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението и
обстоятелствата по извършването му са описани ясно и конкретно, отразени са
датата, мястото и времето на извършване на нарушението и неговата правна
квалификация. В процесния казус в АУАН и в НП не само е посочено, че не се
използва пътя по предназначение, но е описана и неправомерната маневра, в
извършването на която е обвинен водача.
Посоченото в наказателното постановление изпълнително деяние,
настоящият съдебен състав приема за тъждествено с наложилото се в
практиката понятие "дрифт". "Дрифт" е техника в шофирането, при която
водачът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол през
презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми. Това
често се изразява и в извършването на няколко последователни кръга с
превъртане на задните колела на автомобила. Доколкото именно такова
поведение е описано в АУАН и НП, на жалбоподателя е разяснено за какво
конкретно деяние е санкциониран. Ясно и недвусмислено е описано и
вмененото нарушение по чл. 100, ал. 1 ЗДвП.
За да е налице нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да се
установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Според § 6, т. 1, изр. 1 от ДР на
ЗДвП «път» е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Според чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП «отворен за обществено
ползване» е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички
участници в движението. От събраните по делото доказателства обаче не се
установява по безспорен начин, жалбоподателят да е извършил визираното
административно нарушение. Нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не
изключва случайни, минимални поднасяния на автомобил при нормалното му
управление. В случая основния разграничителен критерий е не само
намерението, умисъла на водача, но и сериозността на самото отклонение от
обичайното движение на МПС и причините за него. В конкретния случай не
се доказа водачът умишлено да е изгубил контрол върху автомобила си,
форсирайки двигателя и презавивайки, за да загуби сцепление на гумите и по
този начин да застраши безопасността на гражданите, намиращи се на
паркинга в този момент, поради и което липсват доказателства за осъществен
състав на нарушения по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане
на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение се явява
основателно, като не е налице основание за намалява размера му от 600 лева, а
искането на представителя на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
5
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № *** от 20.05.2024г.,
издадено от началник група към ОПП СДВР, с което на М. Г. Г., ЕГН
********** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3
000 /три хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
/дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 /шестстотин/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните по реда на глава XII от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6