РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Монтана, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 192/05.07.2022 г., постановено по гр. д. №
2239/2021година Ломския районен съд е осъдил О Л с БУЛСТАТ:
********* , с адрес: гр. Л , ПК 3600, ул. „ххх“ № хх, представлявана от Г Г Г
– кмет на О Л на основание чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от КЗ, да заплати
на „ЗАД „хххххх с ЕИК: *********, със седалище: гр. С и адрес на
управление на дейността: район „хххх“, пл. „х № 5, предстаххвлявано заедно
от Изпълнителните директори Н Д Ч и Теодор И. И., сумата в размер на
107,44 (сто и седем лева и 44 ст.) лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № 470420212124521 /или референтен
№ 51-0420-269/21/ по описа на ЗАД хххххх“, на основание застрахователна
полица № 47042004200001321/19.11.2020 г. по имуществена застраховка
„Бхххх хххт“, за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка
„хх“, модел „х, с хрег. № х при ПТххП, реализирано на 08.05.2021 г. в град Л ,
на общински път - ул. „ххххх № ххх ведно със законна лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.Със
същото решение са присъдени и направените по делото съдебни разноски.
1
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Община гр.Л чрез адв.Л. К. А. от АК Монтана с
оплаквания за незаконосъобразност и допуснати нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила. В същата са изложени доводи,че
обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби на действащото законодателство, не
кореспондира със събраните по делото доказателства, същото е неправилно
и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е
формирал изводи единствено на база уведомление за настъпило
застрахователно събитие, както и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – автотехническа експертиза. Излага съображения, че в
първоинстанционното производство не са събрани достатъчно
непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на ПТП и
наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди.
Моли съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен.Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмени отговор от
ЗЕАД " ххххх ЕАД чрез адв.П. А.-процесуален представител с подробно
изложени доводи за нейната неоснователност .
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
виззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на
РС Лом е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите
му. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
За да постанови атакавунато решение РС Лом е приел , че на
08.05.2021 г., в гр. Л , М Б Ц , управлявайки застрахован лек автомобил
марка ххх”, модел “ ххх”, с рег. № М хххВТ, движейки се от ул. „хкъм ул.
хх„х”, пред дом х№ хх на ул. „хххх, е попаднал в необезопасена и
необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от О Л при
2
което са причинени материални щети по управлявания от него автомобил, а
именно: предна дясна джанта и тас. На основание сключена застраховка
„хххх“ за лекия автомобил, на който в следствие на причинено ПТП, т. е. за
настъпилото застрахователно събитие, въз основа на заявление от 10.05.2021
г. от М БхЦ е образувана щета № 470420212124521 /или референтен № 51-
0420- 269/21/ по описа на ЗАД ххххх като в заявлението си застрахованият е
избрал да бъде обезщетен с парично обезщетение, определено по калкулация
на застрахователната компания. Стойността на вредите на застрахования
автомобил възлязла на сумата в размер на 107,44 лева, която е заплатена от
ищеца като застрахователно обезщетение с преводно нареждане на 03.06.2021
г. на застрахованото лице М Б Ц
По делото е установено, че улица „ххххх на която е станало
произшествието, се намира в населеното място и като такава не е част от
републиканската пътна мрежа. Не са установени данни за монтирани знаци
преди мястото на произшествието, които да указват наличие на неравности на
платното за движение и да изострят вниманието на водачите, преди достигане
на местата с неравностите. Като препятствие неравността е дупка - пропадане
под нивото на платното за движение, което затруднява оценката от страна на
водача за дълбочината й, а оттам - и за степента на опасност. В случая съдът е
приел бездействие на Обх Лх към момента на ПТП, а именно: неизпълнение
на задълженията за ремонт и поддържане на пътен участък, който е нейна
собственост, което е регламентирано и в параграф 7, ал. 1, т. 4 на ЗМСМА и
чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. ЛРС е приел за установен адреса на настъпване на ПТП, с
оглед на правилото разписано и в ЗМСМА, че е собственост на О тъй като
адресът: ул. „ххххх № ххх представлява публична общинска собственост.
Поддръжката и поставяне на необходимата маркировка е задължение на
лицата, които стопанисват съответните пътища и това задължение,
регламентирано в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, е на Общината. С оглед на това е
достигнал до извода, че е налице причинна връзка между бездействието на
ответника и настъпването на вредния резултат и същите са в пряка и
непосредствена последица от бездействието на Общината.Така направените
изводи от РС Лом напълно се споделят и от настоящата инстанция.
От събраните по делото доказателства действително са установява, че
на 08.05.2021 г., в гр. Л , М Б Ц управлявайки застрахованият лек автомобил
марка хххх”, модел “ххх, с рег. № М ххх, движейки се от ул. „хххх” към ул.
3
„хххх пред дом № 8 на ул. „ххххе попаднал в необезопасена и необозначена
неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от О Л , при което са
причинени материални щети по управлявания от него автомобил върху
предна дясна джанта и тас.
Установено е по делото, че за процесния автомобил е налице
сключена застраховка „хххх със срок на действие 22.11.2020г. до
21.11.2021година, както и че за произшествието не е съставян ПТП,както и че
пътният инцидент е настъпил в рамките на периода на действие на
застрахователната полица. Застрахователят е бил надлежно уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, образувал е щета и извършена оценка
на вредите по автомобила, които възлизали на 107,44лв. С преводно
нареждане за кредитен превод от 03.06.2021г. застрахователят е заплатил
горната сума на застрахованото лице в резултат на което се е суброгирал в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите по смисъла на чл.
410 от КЗ.
В Чл. 31 от ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази
законовата разпоредба на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо
на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за
пешеходците.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават
и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Нормата на
чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се
управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижа на добър стопанин.
Следователно О Л като собственик на общинските пътища и задължено във
връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени на участниците в движение по пътищата.Затова като не е
4
изпълнила задължението си за поддържане в изправност и да осигури
безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска
собственост, на всички участници в движението и по този начин е
предпоставено и настъпването на вредоносни последици, ответната страна е
осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди, по чл.50 от ЗЗД
.
В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на
пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да
се осигурят от Община гр.Лом чрез съответните длъжностни лица.
Установена е безспорно причинната връзка между настъпилото
увреждане и употребата на вещта.
Окръжен съд Монтана намира за неоснователни направените от
въззивника възражения във връзка с доказаността на застрахователното
събитие. По въпроса за липсата на съставен протокол за ПТП следва да се
съобрази регламентацията в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. В чл. 6, т. 4 от наредбата е
предвидено, че не се посещават от органите на МВР - ххххх" и не се съставят
документи при ПТП с настъпили повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход.
При процесното ПТП е участвал само увреденият автомобил, като от
събраните по делото доказателства се установява, че се е придвижил на
собствен ход, с оглед на което не е налице визираното в посочената
разпоредба изключение. Следователно не е било необходимо
местопроизшествието да се посети от органите на МВР и да се състави
протокол.
В Общите условия на застраховка "ххххх е предвиден ред за
уведомяване и доказване на настъпило застрахователно събитие, като при
щети по гумите и джантите на автомобила в резултат на преминаване през
5
дупки и неравности на пътното платно е необходимо представяне на писмени
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или
упълномощения водач на МПС. Тези изисквания са изпълнени чрез
писмените декларации на М Б Ц управлявал автомобила по време на
произшествието, и Д С Ц непосредствен очевидец на ПТП. Посредством
разпита на св.Ц в с.з. от 23.03.2033година се изясняват обстоятелствата
относно времето, мястото и начина на реализиране на ПТП.
От изготвената и приета по делото пред първата инстанция съдебно –
автотехническа експертиза става ясно, че процесните увреждания по
автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на описоното ПТП,
както и че стойността на щетите вследствие това ПТП е по-висока от
платената и претендирана сума.
Първоинстанционния съд правилно е приел, че вследствие на
попадане в дупка на пътното платно на застрахования автомобил са
причинени щети по предна дясна джанта и тас, което е наложило тяхната
подмяна и ремонт.
Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че механизмът
на ПТП е установен, като описаните повреди в заключението на Съдебно
автотехническата експертиза се намират в причинно – следствена връзка с
процесното произшествие. В тази връзка ответната страна в производството
не е ангажирала доказателства, опровергаващи наличието на необезопасено
препятствие на пътното платно в посочения участък от общинската пътна
мрежа.
Като последица от бездействието на О гр.Л по изпълнение на
законовите му задължения за управление, поддържане и ремонт на
общинските пътища и осигуряване на безопасно движение по тях, е
настъпило настоящото произшествие. Установиха се и елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид което въззивникът
следва да репарира действително причинените вреди, които са последица от
произшествието, настъпило на 08.05.2021 г.
С оглед направените фактически и правни констатации, настоящият
въззивен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 3 от
КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника О гр.Л .Предвид
изложеното първоинстанционният съд правилно е уважил предявеният
6
установителен иск за сумата от 107.44 лв., ведно със законната лихва върху
нея считано от датата на увреждането.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото пред въззивната инстанция
въззивника дължи направените от въззиваемото дружество разноски в размер
на 300. 00 лв. - адв. възнаграждение и 25.00лева държавна такса.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/08.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 2239/2021година по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА О Л с БУЛСТАТ: ********* , с адрес: гр. Л ПК да
заплати на ЗАД "хххххх АД, ЕИК ********* ,гр.С сумата от 325.00 лева
направени разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7