Р Е Ш Е Н И Е
№225
гр. Пазарджик, 18.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на десети юни………………..……………………………
през две хиляди и деветнадесета
година......................... в състав:
Председател:
МИНА ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен
съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 282
по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 111/10.05.2017 г., постановено по гр.д. №
232/2015 г. В.ският районен съд е приел за установено по
отношение на ОБЩИНА В., Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.В., ул. "Хан Аспарух" № 35, че е налице грешка в кадастралната
основа по одобрени кадастрални карта, регистър и план на гр. В.,както и че
ищците Л.Н.К., ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, са собственици на
½ идеална част от следната реална част от недвижим имот:
ПОЛСКА КУЛТУРА с площ от
7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на
гр.В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, при граници (съседи): №143006-вътрешна
река на държавата-МОСВ; №143020- др. селскостоп. тер.; № 213001-горско стопа. тер.
на ДАГ-ДЛС-„А."; № 143007 - полски път на община В.; №143022-др. селскостоп.
тер. на Б.Г.Д., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта и по отношение на имот
№143022 по КВС на В., за установяване на грешка в кадастралната карта, както и
за признаване право на собственост върху същия имот за разликата над 1/2
идеална част от него, като неоснователен.
Осъдил
е ОБЩИНА В. да заплати на Л.Н.К. и И.Н.Д. сумата от 100 лв. - разноски за
производството по съразмерност.
Осъдил
е Л.Н.К. и И.Н. *** сумата от 802,50 лв. - разноски за производството.
Против така
постановеното решение в отхвърлителната му част в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Л.Н.К. и И.Н.Д. чрез
техния процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. Във въззивната
жалба се твърди, че искът е искът
е отхвърлен за разликата над ½
идеална част поради Претенцията в тази част е отхвърлена от РС, който се
е мотивирал с липса на правен интерес. Твърди се, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е свързан с управлението на имота и като такъв може да бъде предявен от
всеки съсобственик в интерес на останалите. По отношение на частта, с която е
отхвърлена претенцията за имот № 143022 от КВС, също се твърди, че решението е
неправилно и немотивирано. Прави се анализ на представените по делото писмени
доказателства, като се твърди, че няма налична нормативна база за предоставяне
на земеделска земя от директора на Горско стопанство, тъй като той нямал
компетентността да извършва това. Анализират се предпоставки на § 4 и
следващите от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, за които също се
прави извод, че не са били налице, за да се приеме, че този имот е собственост
на Д.. Частично признаване
на тези обстоятелства се съдържали в приложено доказателство - писмо от
28.11.2006 год., с което Кметът на Общината признавал частично твърденията,
такива, каквито са изложени във въззивната жалба. Прави се искане решението на
РС да бъде отменено в обжалваните части и постановено ново, с което да се уважи
предявения иск и в тези части, с присъждане на разноски. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание с
устно развити съображения в пледоарията по съществото на спора.
В
законният срок не е постъпил писмен
отговор от Община В.. Процесуалният
пълномощник на Община В. оспорва жалбата в съдебно заседание и взема становище
по съществото на спора с искане решението да бъде потвърдено в обжалваната му
част като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд след като се запозна с
твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Община В. ищците са твърдели, че са съсобственици на недвижим имот, а именно: ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на гр. В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, при граници (съседи): №143006 - вътрешна река на държавата-МОСВ, № 143020 - др.селскостоп, № 213001-горско стопа.тер на ДАГ-ДЛС-„А.", № 143007 - полски път на община В., № 143022 - др.селскостоп.т. на Б.Г.Д..
Имотът бил възстановен с Решение № 1939А от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-В. на наследниците на М.И.М.. През 2006 имотът бил нанесен по реда на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ, за което била издадена скица Ф02449/07.09.2006 г. от ОСЗГ-В.. Впоследствие били извършени корекции на графиката на имота - с изместване на западната граница на изток. За да защитят правата си, ищците предявили иск с правно основание чл.108 от ЗС. С Решение № 393 от 13.12.2012 г. на РС-В. по гр.дело №1070 от 2009 г. било признато за установено по отношение на община В., че ищците Л.К. и И.Д. са собственици на имоти №№143020, 143021 и 143022, находящи се в землището на В., местността В. (Т.К.), доколкото същите са част от имот 1433003 - ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на гр.В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, като ответникът бил осъден да предаде владението на горните имоти на ищците.
С Решение № 327/11.07.2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик - по гр.дело № 269/2013 г. това решение било отменено, а искът с правно основание чл.108 от ЗС бил отхвърлен. В мотивите на своето решение съдът приел за безпристрастно и обективно даденото заключение по изготвената СТЕ и по отношение на обстоятелството, че са били направени няколко корекции от ОСЗГ-В. и била преместена границата на собствеността на имота на ищците на изток, като по този начин бившите гъбарници оставали отново свободни, без да са налице основания за това. Съдът приемал, че настъпилата промяна в границите на процесния имот се дължала евентуално на грешка в основните данни в КВС - гр.В., която обаче можела да бъде поправена не с иск с правно основание чл.108 от ЗС, а чрез установителен иск по чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР. ВКС не допуснал обжалване на горното решение, поради което същото е влязло в сила. Грешката не била поправена и към настоящия момент. ОСЗ - В. неколкократно извършвала корекции на графичното изображение на имот №143003 по КВС-землище на В., възстановен с Решение № 1939А от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-В. като отмествал западната граница на имота на изток, като по този начин бившите гъбарници останали свободни, което графично изображение в тази му част не съответствало на графичното изображение съгласно скица Ф02449/07.09.2006 г., издадена от ОСЗГ - В. и не отразявало правилно възстановения с горното решение на ОСЗГ- В. имот. В този смисъл била и приетата по горното дело СТЕ, кредитирана и от двете съдебни инстанции. Съседните имоти - 143020 и 143021, съгласно издадената скица, били собственост на Община В., придобити по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, което обуславяло и пасивната процесуална легитимация на ответника. Невъзможността от поправката на допусната грешка по административен ред от своя страна обуславяла правния интерес от предявяването на настоящия иск - с оглед оспорването на претенцията от община В. в предходен съдебен процес. В обобщение на гореизложената хронология ищците са твърдели следното:
Имот № 143003 по КВС на гр. В., възстановен с Решение № 1939А от 23.03.2001 г на ОСЗ-гр.В., бил възстановен на наследниците на М.И.М. в реални граници. Съгласно чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ представител на наследниците посочил границите на имота така, както са го владели, изпълнена била процедурата по чл.18д, ал.5 и сл. от ППЗСПЗЗ. Изготвена била скица с № Ф02449/07.09.2006 г., която отразявала точно реалните граници. Впоследствие и без никакво правно основание западната имотна граница била изместена на изток, като по този начин находящите се там гъбарници останали свободни, т.е. имотната граница е изместена така, че тези гъбарници излизали извън процесния имот, на които обстоятелства се основава настоящият иск. По отношение на пасивната легитимация на ответника ищците са твърдели, че искът е предявен срещу Община В., тъй като съседният имот, границата с който се твърди, че е изместена, бил собственост на Общината съгласно удостовереното в представените скици. В същите било посочено, че имот № №14020 и 14021 са земи по чл.19 от ЗСПЗЗ - които се стопанисват и управляват от Общината, тъй като тези земеделски земи останали след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстанови ми стари реални граници земите стават общинска собственост. Претенцията е западната граница да бъде отразена в КК и КР така, както е била графично отразена в скица № Ф02449/07.09.2006 г.
Искането е да бъде постановено решение, с което на основание чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на го. В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, отразен графично съобразно скица №Ф02449/07.09.2006г., издадена от ОСЗГ-В., като при одобряване на кадастралния план на гр.В. е допусната грешка, като западната регулационна линия на имот №143003-същата е погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на приложената комбинирана скица, приложена към исковата молба, е неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана с букви GHDKLMNO в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на неправилно премахнатата част са имоти с №№*********, *********, *********, 335002, а на неправилно придадената част: *********, *********,*********, 336002.
С уточнение вх. № 2505/13.07.2018 г. ищците заявяват, че грешката, поправянето на която се иска, е следната: да се включат в рамките на възстановения на наследниците на М.И.М. имот с №143003 и двата новообразувани и отделени от него имота, а именно: №143021 с площ от 0.999 дка и №143022 с площ от 0.200 дка; двата имота са с форма на неправилни четириъгълници и от всички страни граничат с имот 143020. Начинът им на трайно ползване е „друга територия, заета от селското стопанство". Към момента тези имоти представлявали част от остатъчния фонд, т.е общинска собственост на община В.. Грешката в кадастралната карта била допусната още при възстановяване на земеделската земя - 23.03.2001 г., тъй като границите на имота погрешно били нанесени още към момента на реституирането им. Неправилно придадената част е с площ от 1.756 дка и е част от имот 143020 по плана, действащ към 2006 г. Придадената част също била част от остатъчния фонд, т.е. собственост на община В.. Искането за установяване на собствеността е към 23.03.2001 г. - датата на възстановяване на имота на наследниците на М.И.М., като претенцията е по отношение на имоти №143021 с площ от 0.999 дка и №143022 с площ от 0.200 дка с описаните по-горе характеристики. С молба вх. № 4459/26.11.2015 г. са уточнили, че искането е за поправка в Кадастралната карта на гр. В., одобрена на 12.09.1995 г.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал такъв, като счита предявения иск за процесуално недопустим, а по същество и за напълно неоснователен. Оспорва иска, както по основание, така и по размер, като моли бъде отхвърлен изцяло и да бъдат присъдени на направените по делото разноски и излага подробно становище във връзка с оспорването. Счита, че исковата молба е процесуално недопустима поради въвеждането на искова претенция, по която между страните вече има произнасяне с влязло в сила съдебно решение. С процесната искова молба се правел недопустим опит за пререшаване на решен от съда спор за материално право (право на собственост) върху следните недвижими имоти - № № 143020, 143021 и 143022. С влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 269/2013 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, съдът в диспозитива на решението изрично отхвърлил установителната претенция на Л.Н.К. и И.Н. *** за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлени имоти №№ 143020, 143021 и 143022, находящи се във В.ското землището, местността Т.К. (В.). Счита, че от настоящата искова молба, може да се направи предположение, че ищците отново претендират, че са собственици именно на посочените по-горе недвижими имоти (поземлени имоти №№ 143020, 143021 и 143022). В исковата молба изрично било заявено, че правният интерес от предявяването на настоящия иск се обуславял с оглед оспорването на претенцията от община В. в предходния съдебен процес, като очевидно се имал предвид спорът, разрешен е влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 269/2013 г. Считал, че са налице предпоставки за връщане на исковата молба като недопустима и за прекратяване на делото. Предявеният иск бил и изцяло неоснователен. Оспорил е твърденията на ищците, че са собственници на сочения от тях недвижим имот. Оспорил е, че имотът е възстановен валидно и законосъобразно, че същият е нанесен през 2006 г. по реда на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и че за същото нанасяне законосъобразно е издадена скица от 07.09.2006 г. Оспорил е твърденията на ищците, че имотът е възстановен в площ и при граници, посочени в твърдяната от тях скица от 07.09.2006 г. Оспорил е твърденията на ищците, че впоследствие са извършени корекции на графиката на имота с изместване на западната граница на изток. Оспорил е, че е налице грешка в кадастралните граници и че тази грешка не е поправена към настоящия момент. Оспорил е твърдяната от ищеца хронология на събития и техните интерпретации, изложени в исковата молба. Заявил е, че оспорва и възразява срещу всяко едно от фактическите и правни твърдения и интерпретации в исковата молба, както и срещу всички предявени претенции с нея. Възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават, като твърди, че ищците не са носители на каквито и да са права по отношение на № № 143020, 143021 и 143022, включително същите имоти не са част от претендирания от ищците имот № 143003. На самостоятелно основание твърди, че Решение № 1939А/23.03.2001 г. на ОСЗ В. не легитимира ищците като собственици на имот № 143003, а и последният не е бил собственост на твърдения в исковата молба наследодател. Не са налице законовите предпоставки за реституция. Имот № 143003 не е възстановяван в площ и граници, които да засягат по някакъв начин имоти с № № 143020, 143021 и 143022. Имоти № 143020 и № 143021 са собственост на Община В. (земи по чл. 19 ЗСПЗЗ). Имоти № 143020 и № 143021 се владеят от Община В. като нейна собственост най-малко от началото на 1998 г. (повече от 10 години) и на самостоятелно основание евентуално са придобити по давност от Общината.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените и приети по делото писмени доказателства, че ищците са част от наследниците на общия наследодател М.И.М., починал на 26.04.1913 г. в гр. В. и са деца на неговата дъщеря Е.И. Д. - починала на 10.09.1989 г. От удостоверението за наследници се установява, че освен двете ищци, наследници на техния наследодател са и лицата М.Б.З. и Е.Б.М.-М., които са деца на сина на общия наследодател - Б.М.М., починал на 03.08.1994 г. /преди реституцията/.
От представения констативен НА №/20.05.1915 г. се установява, че на Е.И.-М. и малолетните й деца - М., И. и Б. е признато право на собственост на 16 бр. имоти, между които под № 13 е посочена нива в землището на с. Л. с площ от 7,2 дка, в местността Т.К., при съседи А.Д., общинска мера.
От преписка на ПК-В. и съдържащите се в нея документи се установява, че са подадени заявления за възстановяване на право на собственост на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ от наследници на М.И.М., починал на 26.04.1913 г., като с Решение № 1939 от 18.08.1993 г., т. 3, е признато и възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот - нива от 7,2 дка в местността „В.", заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с данъчен регистър. В това решение няма посочени граници на възстановената собственост. По делото е безспорно установено, че наименованията „Т.К." и „В." са наименования на една и съща местност.
С Решение № 1839А/23.01.2001 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОС Земеделие - В., на наследници на М.И.М. е възстановено правото на собственост върху имот - полска култура от 7,229 дка, 8 категория в местността „В.", съставляващ им. № 143003 по картата на землището, при следните граници: им. № 143006 - вътрешна река на МОСВ; им.№ 143020 - друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; им. № 213001 - горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „А."; им. 143007 - полски път на общ. В.; им.143022 - друга селскостопанска територия на Б. Д.. Като неразделна част от решението е издадена и заверена скица на този имот. На представеното копие от това решение е направено отбелязване, че то е влязло в сила. Копие от това решение се съдържа и в представената от ответника преписка, образувана по заявлението за възстановяване на правото на собственост на наследници на М.. Между двете решения е налице пълна идентичност както по отношение на описанието на границите на имот № 143003, така и по отношение на състава на ПК, постановил това решение и положените под него подписи. Ответникът е представил и друг екземпляр от решение със същия № 1839А/23.01.2001 г., в което е записано, че е снето от база данни на 14.10.2016 г. В този екземпляр е посочен друг състав на ОСЗ-В., а границите на им. № 143003, възстановен на наследодателя на ищците вече са идентични с тези посочени в скицата от 2001 г.
Както районният съд, така и въззивната инстанция приема за безспорно, че валидното решение, от което произтичат правата на ищците по отношение на реституирания имот, е Решение № 1839А/23.01.2001 г., намиращо се в преписката на ОСЗ-В. и представено от ищците по настоящото дело, тъй като то се намира в кориците на преписката, по която е издадено, а препис от него е връчен и на заинтересованите страни в рамките на реституционното производство.
Ищците са представили и няколко издадени от ОСЗ - В. скици, а именно: Скица № Ф00498/08.06.2001 г.; Скица № К00332/11.02.2011 г.; Скица № К 00589/30.07.2013 г. и Скица № К00758/06.02.2014 г. на имота № 143003, полска култура от 7,229 дка, издадена въз основа на горното Решение № 1939А/23.01.2001 г., видно от които границите са следните: им. № 143006 - вътрешна река на МОСВ; им.№ 143020 - друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 143021 - друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;имот № 213001 - горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „А."; имот №143002 - използваема ливада на М.М.М..
По делото е представена и Скица № Ф02449/07.09.2006 г. издадена от ЕТ „Бучков-91" - оторизиран да подържа кадастрална карта, която скица обаче не е заверена от ОСЗ-В. и като такава представлява само проект за възстановяване на собственост в реални граници. Според тази скица имот полска култура от 7,229 дка, 8 категория в местността „В.", съставляващ им. № 143003 по картата на землището, е със следните граници: имот № 143006 - вътрешна река на МОСВ; имот №143020 - друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 213001 - горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „А."; имот 143007 - полски път на общ.В.; имот 143022 - друга селскостопанска територия на Б. Д..
Ответната община пък е представила скица № К01574/04.05.2015 г. на имот №143020, както и скица № К01575/04.05.2015 г. на имот № 143021, ведно с история на тези имоти, от които се установява, че партида за имот №143020 е открита на 08.03.1998 г. въз основа на решение на ПК за земи по чл.19 от ППЗСПЗЗ, а за им.№132021 партида е открита на 19.09.2009 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и приета техническа експертиза, от която се установява, че в ОСЗ-В. не се намира оригиналната скица, издадена заедно с Решение № 1839А/23.03.2001 г. и представляваща неразделна част от него. Според описаните в това решение граници на имот № 143003, същите съвпадат изцяло с границите по скица-проект № Ф02449/07.09.2006 г., издадена от ЕТ „Бучков-91". Границите, посочени за същия този имот в Скица № Ф00498/08.06.2001 г., се разминават частично с тези по Решение №1939А. Разминаването се състои в това, че липсва граница с имот №143022 - друга селскостопанска територия на Б. Д., а вместо това е отразена граница с имот №143002 -използваема ливада на М.М.М., като липсва и граница с полски път. Вещото лице посочва, че имот № 143003 с граници: от север - река, от изток – имот №143002 на М.М.и от юг - горска територия, е бил обособен в картата на землището на гр. В., приета през 1995 г., с площ от 9.150 дка и е бил възстановен на наследници на Х.Ч.. В последствие на 08.06.2001 г. имотът е получил нова регистрация и като собственици са вписани наследници на М. М. на осн. решение № 279/02.04.2001 г. на ВКС, постановено по гр.д. 323/2000 г. В границите, в които е възстановена на н-ци на М., площта на имот № 143003 е от 7,229 дка, която е с 1,921 дка по-малка от имота по КВС на В. от 1995 г. Промяната в границите на имота е от запад, от където е отнета площ от 1,921 дка. В картата на землището на В. от 1995 г. няма имоти с № 14320, 143021 и 143022, като имотите в масива са до №143019. Тези три имота са обособени върху отнетата площ от имот №143003 и са регистрирани през 1998 г. Видно от т.1, абзац последен от констативно съобразителна част на допълнително заключение към СТЕ, от историята на имоти с №№ 14320, 143021 и 143022 може да се установи, че площта и границите на процесния имот № 143003 са променени през 1998 г., когато тези три имота са били обособени, като няма данни да са съществували при образуване на ТКЗС. Вещото лице установява още, че на Д. и П. е разрешена направа на постоянен гъбарник и е издадено от ХЕИ санитарно разрешително през 1980 г. С протокол № 76/18.06.1992 г. на комисия по §4 от ЗСПЗЗ е извършена оценка на 200 кв.м. селскостопански имот, за заплащането на който има и издадено писмо от 30.08.1993 г. на кмета на общ. В.. Към заключението има приложени извадки от КВС, одобрена през 1995 г. Видно от тях в картата липсва нанасяне на имоти с № 14320, 143021 и 143022, а е нанесен само им.№ 143003, който е цял и не е разделен на отделни имоти. Тоест настъпилите промени в кадастралната карта в периода след ободряването й, а и след издаване на Решение № 1939А/2001 г. не са отразени изобщо. Няма и издадена заповед за одобряване на промени в КВС.
Експертните заключения са приети по делото и не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана о същество въззивната жалба е неоснователа по следните съображения:
Искът за поправка на непълноти или грешки в КК и КР намира правното си основание чл.54 ал. 2 от ЗКИР. Той представлява спор относно пространствените граници на правото на собственост и правилното им отразяване в КК. Искът е положителен установителен и включва в себе си както установяване правото на собственост, така и установяване на непълнотата или грешката в КК. В мотивите на т. 4 на ТР № 8/ 2014 г. от 23. 02. 2016 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че при иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР правото на собственост, както и грешката в кадастъра следва да се установят към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Грешката в кадастъра може да е допусната в предходен момент, но нейното съществуване следва да се установи към момента на постановяване на съдебното решение, като на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК се вземат предвид и фактите, които са настъпили след одобряването на КК и имат значение за правилното решаване на спора. Приема се още, че при този иск само по изключение правото на собственост може да се установи към един минал момент (цитират се разпоредбите на чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗТСУ( отм. ) и на чл. 16 ал. 1 от ЗУТ).
При иска за установяване на непълноти или грешки в КВС правото на собственост, както и грешката в съответните планове (карта и регистър на имотите в съществуващи или възстановими стари реални граници, план за земеразделяне и КВС) следва да се установи към един минал момент –момента на колективизацията на имотите и изработването на съответните планове. Това произтича от самата природа на иска - възстановена собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗЗ и ППЗСПЗЗ.
В ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗКИР и в Наредба № 49/05. 11. 2004 г. за поддържане на картата на възстановена собственост има достатъчно текстове, които гарантират правото на защита на заинтересованата страна при допусната грешка в земеделските планове или в КВС – например разпоредбите на чл. 18д от ППЗСПЗЗ при изработването на картата и регистъра на имотите, които се възстановяват в съществуващи на място и възстановими стари реални граници; разпоредбата на чл. 26 от ППЗСПЗЗ, чл. 37е и чл.37з за преработвана на плановете при явна фактическа грешка и при необходимост от уедряване на имотите; разпоредбата на чл. 6 ал. 3 и чл. 9 ал. 2 от Наредба № 49/05. 11. 2004 г. за поддържане на картата на възстановена собственост при допуснати непълноти и грешки в КВС.
В настоящия казус е безспорно установено, че имотите с №№ 14320, 143021 и 143022 и имот № 143003 са извън регулация и не са нанесени в КК и КР, но това не прави иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР недопустим предвид формираната от ВКС практика, че този ред намира приложение и по отношение на имотите по КВС.
Искът е частично основателен.
В приетото по делото експертно заключение е изяснено, че № 143003 с граници: от север - река, от изток – имот № 143002 на М.М.и от юг - горска територия, е бил обособен в картата на землището на гр. В., приета през 1995 г., с площ от 9.150 дка и първоначално е бил възстановен на наследници на Х.Ч.. В последствие на 08.06.2001 г. имотът е получил нова регистрация и като собственици са вписани наследници на М. М. на осн. решение № 279/02.04.2001 г. на ВКС, постановено по гр.д. 323/2000 г. В границите, в които е възстановена на н-ци на М., площта на имот № 143003 е от 7,229 дка, която е с 1,921 дка по-малка от имота по КВС на В. от 1995 г. Промяната в границите на имота е от запад, от където е отнета площ от 1,921 дка. В картата на землището на В. от 1995 г. няма имоти с № 14320, 143021 и 143022, като тези три имота са обособени върху отнетата площ от имот № 143003 и са регистрирани през 1998 г., т.е. преди реституирането на спорния имот на н-ци на М.. От единственото писмено доказателство в реституционната преписка, приета като доказателство по делото – Удостоверение № 3085/21.06.1991 г., издадено от ОбНС – В., се установява, че в основната данъчна книга на с.Л. за периода 1936-1957 г. по партида № 361 на името на н-ци на М. М. е записан под № 13 следният имот: нива в м.“В.“ с площ 7.2 дка. В това удостоверение липсват данни за границите на имота, а в хода на процеса не са събрани други доказателства за действителното местоположение на имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Безспорно е по делото, че реалното му възстановяване е станало с решение № 1839А/23.03.2001 г., в което има посочени граници, но скица към решението е издадена около 3 месеца по-късно – скица № Ф00498/08.06.2001 г., в която очертаните граници частично се разминават с тези, посочени в решението. За правоимащите лица е била налице възможността по чл. 18д от ППЗСПЗЗ или по чл. 26 от ППЗСПЗЗ за преработвана на плановете при явна фактическа грешка или чл. 9 ал. 2 от Наредба № 49/05. 11. 2004 г. за поддържане на картата на възстановена собственост при допуснати непълноти и грешки в КВС. Така или иначе наследниците на М. не са предприели действия по нито една от посочените възможности, а от събраните в настоящия процес данни съдът не може да направи категоричен извод, че е налице грешка в картата на землището при липса на категорични доказателства къде реално се е намирал имотът към момента на колективизацията. Факт е обаче, че попълненият в картата на землището през 1995 г. под № 143003 имот е с площ 9.150 дка, което е с 1,950 дка повече от площта на имота, записана в данъчните регистри на с.Л. за периода 1936-1957 г.
Твърденията на ищците, че частта, описана с буквите ABCDEF на приложената към исковата молба комбинирана скица, е неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана с букви GHDKLMNO в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на неправилно премахнатата част са имоти с №№*********, *********, *********, 335002, а на неправилно придадената част: *********, *********,*********, 336002, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Установи се от Решение № 1839А/23.03.2001 г., че имот № 143022 е посочен като граница на реституирания имот, а от приетата по делото експертиза се установява, че той е регистриран за пръв път през 1998 г. т.е. преди реституцията в полза на н-ци М.и. При тези данни е очевидно, че реституираният през 2001 г. не може да включва в себе си друг имот, който е посочен в реституционното решение като граница. В тази връзка твърденията за липсата на условията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на които Д. е придобил собствеността върху имот № 143022, са направени за пръв път във въззивната жалба, а не са били въведени като спорни пред първата инстанция, поради което следва да се приеме, че са преклудирани. Освен това е необходимо да се отбележи, че Д. не е страна в настоящото производство, поради което в случая е недопустимо да се прави инцидентен контрол за законност на актовете, въз основа на които той се легитимира като собственик на имот № 143022.
С оглед на пространственото разположение на имоти с №№ 14320, 143021 и 143022 обаче, ако имот № 143022 е посочен като граница на реституирания имот, а имоти с №№ 14320 и 143021 са разположени пред него /след попълването им през 1998 г./, очевидно западната граница на имот № 143003 е била изместена на изток така, че неправилно е изключила имоти с №№ 14320 и 143021, тъй като единствената възможност имот № 143003 да граничи с имот № 143022 е да включва в площта си и имоти с №№ 14320 и 143021. Вещото лице е заявило, че границите на спорния имот, така, както са описани в реституционното решение, съвпадат с границите, описани в скица № № Ф02449/07.09.2006 г., издадена от ЕТ „Бучков-91" и незаверена от ОСЗ, поради което съдът приема, че е само проект. При липсата на други доказателства, оспорващи това заключение на вещото лице, следва да се приеме, че в картата на землището наистина е допусната грешка, като реституираният имот неправилно е нанесен с границите, отразени в скица № Ф00498/08.06.2001 г. Тъй като обаче искът е предявен само от половината от съсобствениците на имот № 143003, той следва да бъде уважен само до размера на ½ ид.ч.
Неоснователно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че искът с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР представлявал действие на управление на съсобствения имот и поради това можел да бъде заведен от името на всички съсобственици. В случая се касае за иск, включващ в себе си претенция за установяване правото на собственост, макар и към минал момент. В този иск всеки съсобственик може да защити своето право сам, без участието на останалите съсобственици. Това означава, че не е налице задължително другарство в процеса. Чужди права в процеса могат да бъдат упражнявани или при наличието на упълномощаване, или при наличието на законова субституция, каквито в случая не са налице.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение и се присъединява към тях.
С оглед изхода на спора в полза на Община В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. поради фактическата и правна сложност на спора.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 232/2015 г. по описа на В.ския районен съд.
ОСЪЖДА Л.Н.К., ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на ОБЩИНА В., Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Хан Аспарух"
№35, юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: