№ 43
гр. Елхово, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20242310200474 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-
процесуалния кодекс във връзка с чл. 72, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР.
Образувано е въз основа на жалба от О. Н., роден на ********** година в
Украйна, гражданин на Украйна, подадена чрез упълномощен процесуален
представител - адв. Д. Т. от АК – Хасково, против Заповед за задържане на лице с рег.
№ 4473зз-98 от 19.07.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР от
полицейски орган при ГПУ Болярово - мл. инспектор Г. Д.в Г..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целите на
закона. Излагат се доводи, че органът издал същата, не е имал основания за издаването
й.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява, но в представени писмени бележки от адв. Д. Т. се заявява,
че жалбата се поддържа изцяло. Твърди се, че постановеното задържане на О. Н. не е
фактически обосновано и обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като
противоречи на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства не се
установяват данни за извършено от страна на жалбоподателя престъпление и в този
смисъл не са налице предпоставките на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В конкретния случай
приложената ПАМ е и в противоречие с целта на Закона, като по делото не е
установено със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено
1
извършването на престъпление, не е имало и данни за опасност от укриването му, като
същият е останал на разположение на органите на реда и е оказал съдействие при
задържането му. От доказателствата не се установява каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и със задържането са засегнати правата и законните
интереси на О. Н. в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за
която се издава адм. акт. Желае се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на
направените разноски за заплатено адв. възнаграждение в пълен размер.
Ответникът по жалбата – Г. Д.в Г. – ст. полицай в ГПУ–Болярово, издал
обжалваната заповед участва лично и с проц. представител – редовно упълномощената
юриск. Я. Т., като в съдебно заседание се изразява несъгласие с твърденията в жалбата
и се желае същата да бъде оставена без уважение.
РП Ямбол, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и
не са изразили становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1
АПК, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на приложените по делото писмени доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 19.07.2024 година в 07.00 часа ответникът по жалбата мл. инспектор Г. Д.в Г.
на длъжност ст. полицай в ГПУ Болярово, в качеството си на полицейски орган е
издал оспорения акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 4473зз-98, с която на
19.07.2024 г. жалбоподателят О. Н., гражданин на Украйна, е задържан за срок до 24
часа в помещение за временно задържане на ГПУ Болярово на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за извършено престъпление. Видно от заповедта задържаният О. Н. е
освободен в 18.30 часа на 19.07.2024 година.
По делото са представени и заверени копия от докладна записка с рег. № 4473-
2923 от 19.07.2024 г. на мл.инсп. Г. С.Г.ев-ст.пол. ЗЖУ - Пловдив относно проверено
лице със забрана за влизане на територията на Р България, приемо-предавателен
протокол с рег.№ 4473р-2928 от 19.07.2024 г., Заповед с рег. № 4473ПАМ-131 от
19.07.2024 г. на Началник ГПУ-Болярово относно експулсиране в страна на произход-
Украйна, Заповед с рег. № 4473ПАМ-132 от 19.07.2024г. на Началник ГПУ-Болярово
относно принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно
настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“, Протокол за обиск на лице от
19.07.2024 г., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 19.07.2024 г.,
Декларация за правата на задържано лице, Експертна справка № 5/2024 г. от
19.07.2024 г. с рег. № 4070р-15155 от 19.07.2024 г., Съобщение № 4473р-2922 от
2
19.07.2024 г. на Началник ГПУ-Болярово гл. инсп. Д.Д. и извлечение от Книга за
задържани лица в ГПУ-Болярово. От първата докладна записка се установява, че на
19.07.24г. около 06.34 часа в района на КПП на разклона за с. Поляна полицейски
служители, участващи в СПО за противодействие на незаконната миграция, са спрели
за проверка л.а. „Ауди А3“ с рег. № СТ3086РХ, управляван от жалбоподателя О. Н.,
гражданин на Украйна, и двама пътници в него – чужди граждани. При извършена
справка с ОДЧ на ГПУ Болярово се твърди да е установено, че О. Н. има забрана за
влизане на територията на Р България /посочена разпоредбата на чл. 21 ЗЧРБ/, след
което било разпоредено на полицейските служители, извършващи проверката на
спрения автомобил и водача му, да изчакат на място идване на служители от ГПУ
Болярово. В 07.00 часа същите полиц. служители били уведомени за издадената
заповед за задържане – предмет на обжалване в наст.производство и в 11.30 О. Н. бил
предаден на пристигналите други служители /автопатрул/ от ГПУ Болярово.
Била издадена впоследствие на основание чл. 42, ал.1, т.2, вр. с чл. 10, ал.1, т.4
от ЗЧРБ Заповед с рег. № 4473ПАМ-131 от 19.07.2024 г. на Началник ГПУ-Болярово
Д.Д. относно експулсиране в страна на произход -Украйна на чужденеца О. Н., както и
във връзка със съществуващи пречки за изпълнение на първата заповед, изразяващи се
в това, че чужденецът не притежава документи за самоличност, средства да напусне
страната и може да се укрие, като възпрепятства изпълнението на заповедта и на
основание чл. 44, ал.6, 8 и 10 от ЗЧРБ и чл. 95 от ЗМВР е издадена и Заповед с рег. №
4473ПАМ-132 от 19.07.2024 г. на Началник ГПУ-Болярово относно принудително
настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци към
Дирекция „Миграция“, с която О. Н. е настанен в СДНВЧ към Дирекция „Миграция“
за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ и организиране
извеждането на чужденеца от Р България, но не повече от 6 месеца. Всички заповеди
са били връчени на жалбоподателя О. Н.. На последният е връчена за запознаване и
попълване и Декларация за правата на задържано лице.
Видно от Експертна справка № 5/2024 г. от 19.07.2024 г., паспорта, който О. Н. е
носел и предоставил за проверка с № *****, издаден в Украйна и положената в него
валидна от 01.04.2024г. до 31.03.2025г. шенгенска виза с № ****, издадена от Р Чехия,
са изготвени на оригинални бланки и нямат следи от извършени поправки, а
положеният в същия паспорт на стр.17 печат за влизане в Р България от ГКПП
Калотина на 13.07.2024г. няма следи от извършени поправки и отговаря на
изискванията на спесимена. Приносителят на документа и снимката, положена в
украински паспорт с № *****, издаден на О. Н., роден на **********г., са едно и също
лице.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи „могат да задържат
3
лице, за което има данни, че е извършило престъпление“, а съдържанието, което
следва да има заповедта е регламентирано в чл.74, ал.2 от ЗМВР и според тази норма
в заповедта се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни,
индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5.
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда
законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на
медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;
д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е
български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските
органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на
външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може
да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и
с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира
български език.“
Обжалвания административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. №
4473зз-98 от 19.07.2024 г. е издаден от компетентен орган - мл. инспектор Г. Д.в Г. –
ст. полицай в ГПУ Елхово - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР,
съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Компетентността на конкретния полицейски служител, който е издал заповедта, не се
оспорва от жалбоподателя.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена при неспазване на
установената форма, при допуснати съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т.2-4 от АПК. Съгласно нормата на
чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, заповедта за задържане следва да съдържа фактическите и
правни основания за задържането, т.е актът трябва да бъде мотивиран. В
разглежданата Заповед е вписано само правно основание - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, но
изобщо не е посочено за какво престъпление са били налице данни да е извършено от
задържаното лице, т.е липсва фактическо основание. Разпореждането на полицейския
орган следва да съдържа описание на данни, че лицето е извършило престъпление или
поне препращане към друго доказателство, съдържащо такива данни, с което лицето
също трябва да бъде запознато. Аналогичен в тази връзка е и чл. 15, ал. 1 от
Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи - незабавно след задържането задържаното
лице се запознава с основанията за задържането. В случая посочване на фактически
основания липсва, което се приравнява на липса на мотиви на заповедта.
Административният орган е задължен да обоснове акта си в хода на
4
административното производство. В този смисъл, мотиви не могат да бъдат допълвани
във фазата на съдебното оспорване на акта.
Цитирането в заповедта на приложимата правна норма - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. За да е
възможно извършването на обективна преценка за законосъобразността на заповедта
следва да има изложени фактически основания за нейното издаване, а органът е
направил описание на фактическата обстановка единствено с посочване:
„изв.престъпление“. Съдът счита, че така посоченото основание не представлява
фактически основания за издаване на административен акт. От този начин на
посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за
задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган е направил обосновано предположение, че има данни
задържаното лице да е извършило престъпление, а още по-малко какво точно деяние.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява, че са налице
данни жалбоподателят да е извършил престъпление, свързано със забрана за влизане в
страната. Нещо повече, от представените писмени доказателства не става ясно въз
основа на какви данни е било установено, че спрямо жалб. О. Н. е била постановена
такава забрана за влизане на територията на Р България, кога, от кой орган и на какво
основание е постановена тази забрана. Напротив, от извършената на 19.07.2024г.
експертна справка е било установено, че на стр. 17 от паспорта, който О. Н. е носел и
представил за проверка - с № *****, издаден в Украйна, е положен печат за законно
влизане на Н. в Р България от ГКПП Калотина на 13.07.2024г. като няма следи от
извършени поправки и същият отговаря на изискванията на спесимена, а приносителят
на документа и снимката, положена в украински паспорт с № *****, издаден на О. Н.,
са едно и също лице. Ето защо съдът приема, че в случая не е била налице
необходимост от прилагане на принудителна административна мярка - задържане на
лицето за срок от 24 часа. Непосочването на фактическите и правни основания за
издаването на заповедта за задържане, изискуеми от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от
ЗМВР е нарушение на изискването и за форма на акта, което във всички случаи
ограничава правото на защита на засегнатото лице. Неизлагането на фактически
основания, препятства и съдебната проверка на акта по същество.
За да се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за
срок до 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да са били налице
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането
като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. В обжалваната
заповед не е индивидуализирано за какво престъпление, извършено от Н., е имало
данни в случая и това да е дало основание да бъде издадена процесната заповед за
5
задържане. От данните по делото също не се установява жалбоподателят да е
съпричастен към извършване на конкретно престъпление и в този смисъл в случая не
са били налице предпоставки за издаването на атакуваната заповед.
Оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
материалния закон и несъответна на целта на закона, както и при неспазване на
установената форма, поради което и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
намира своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
направените по делото разноски за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1
от АПК, когато съдът отмени обжалван административен акт, държавните такси и
разноските по производството, както и възнаграждението за един адвокат се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Предвид горното направените по
делото разноски от жалбоподателя в размер на 800.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъдат възложени на РДГП Елхово.
РДГП Елхово следва да бъде осъдена да заплати и 10.00 лева държавна такса в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, тъй като при образуването на
делото не е била внесена дължимата държавна такса.
Водим от гореизложеното Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 4473зз-98 от
19.07.2024 г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от мл. инспектор
Г. Д.в Г. – ст. полицай в ГПУ Болярово, с която О. Н., роден на
**********година в Украйна, гражданин на Украйна, е задържан за срок до 24
часа.
ОСЪЖДА РДГП Елхово ДА ЗАПЛАТИ на О. Н., роден на **********
година в Украйна, гражданин на Украйна, със съдебен адрес на територията на
страната ни в гр. Свиленград, бул. „България“, № 57, чрез адв. Д. Т., сумата от
800.00 лева /осемстотин лева/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА РДГП Елхово ДА ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово сумата от 10.00 лева /десет
лева/, представляваща държавна такса за воденето на настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-
Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
6
съобщаването на страните, че е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и на ЯРП, ТО Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7