№ 612
гр. П., 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско
дело № 20245200100259 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата Х. Х. И. не се явява. За нея се явява адв. Д., надлежно
преупълномощена от адв. Ч..
За ответника „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД, чрез представляващия Я. С. Р.,
се явява адв. И. М.а, редовно упълномощена с отговора на исковата молба.
Явяват се вещото лице Б. З. Г., редовно призован.
Явяват се свидетелите при режим на довеждане И. С.а М..
За момента все още не се явяват следните свидетели: К.М.Т. и В. Х. И..
Не се явява свидетелят П. В. С., редовно призован.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.а: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В предното съдебното заседание съдът е докладвал производството по
делото и е отложил същото за изслушване на СТЕ и събиране на гласни
доказателства.
1
Постъпила е молба вх. № 10158/31.10.2024 г., с която ищцата в
производството е направила искане вещото лице да изготви СТЕ след
събиране на всички доказателства и евентуално формулиране на въпроси от
ищцовата страна. Посочено е, че следва да бъдат изчакани и доказателствата
от Министерството на туризма, Община Б. като се сочи, че към настоящия
момент не са получили поисканите документи – архитектурен план, скици, акт
16, удостоверение за категоризация.
Във връзка с това искане, съдът е разпоредил на 31.10.2024 г. вещото
лице Г. да бъде уведомен за молбата, респ. съдът, с оглед проведеното
предходно съдебно заседание, е уважил молбата на ищцата.
Адв. М.а: Считам искането за преклудирано, особено с поредна молба.
Така или иначе в отговора на исковата молба аз съм поискала техническа
експертиза. Ищцата е получила моя отговор, заедно с определението на съда,
където беше проекто-докладът. В миналото съдебно заседание, когато
проекто-докладът беше приет за окончателен, без възражения на страните, и
изведнъж тепърва да искаме допълнителни задачи към вещото лице, считам
искането за много преклудирано даже, макар че няма такова понятие в
правото.
Адв. Д.: Представям и моля да приемете като доказателства
документите, с които се снабдихме въз основа на издадените ни съдебни
удостоверения, като уточнявам, че тези от Министерство на туризма не са
заверени, тъй като по пощата все още не сме ги получили, за което представям
като доказателство имейл. Изпратени са ни на имейл, въпреки че молбата ни е
от 25-ти септември. Не са ни изпратени всички документи, видно от писмото
и приложенията, които са описани, поради което моля съдът да задължи
Министерството на туризма, на основание чл. 192 от ГПК, да представи
абсолютно всички находящи се документи при тях. Няма нито изходящ номер,
нито лице, нито отдел, от което да изхождат тези документи. Към
придружителното писмо описват документи, които насрещната страна е
представила при тях, но те не ги прилагат към това писмо, една част прилагат.
Представям и молба по чл. 192 от ГПК. В момента ще заверя тези документи,
които представям от Министерство на туризма. Представям заверени копия на
това, с което се снабдихме, въз основа на съдебното удостоверение, от
2
Община Б.. По отношение на твърдението на насрещната страна, че е
преклудирано искането ни за поставяне на въпроси към техническата
експертиза, многократно сме изразявали становище, че искаме след събиране
на доказателствата да се поставят въпроси. Въпреки това имаме готовност и
представяме въпросите с нарочна молба, формулирали сме ги.
Адв. М.а: Да се приемат представените доказателства. По
формулираното искане по реда на чл. 192 от ГПК, не се противопоставям. По
отношение на въпросите към вещото лице, противопоставям се по
допускането на въпрос № 6 – считам, че вещото лице не е компетентно да
отговаря на подобни въпроси. По отношение на останалите въпроси, някои от
тях считам за неотносими, но така или иначе предоставям на съда.
В момента в залата се явява ищцата Х. И..
Съдът счита, че изисканите по реда на чл. 192 от ГПК писмени
доказателства от третите, неучастващи в процеса лица, следва да бъдат
приобщени. С оглед обстоятелството, че Министерство на туризма не е
представило в пълнота изисканите документи, същите не са заверени по
надлежния ред – с изходящ номер и описание, поради което следва да бъде
допуснато доказателственото искане по реда на чл. 192 от ГПК като се
изпрати нарочна молба, представена от ищцовата страна до Министерство на
туризма като в двуседмичен срок бъдат задължени да представят всички
документи, находящи се в подаденото заявление-декларация относно
категоризацията на ответника.
По отношение на доказателственото искане за допускане на въпроси
към СТЕ, съдът е дал възможност, като е отложил произнасянето си с
Протоколно определение № 448/17.09.2024 г., на стр. 9, такива да бъдат
формулирани, а и те са своевременно заявени още в първото съдебно
заседание, след доклада по реда на чл. 140 от ГПК, поради което счита, че не е
преклудирано това искане и следва да бъдат допуснати към експертизата
въпросите, които са формулирани от ищцата и представени днес в молба, с
изключение на въпрос № 6, касаещ категоризацията на хотела.
Воден от горното,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищцовата страна доказателства: 14 бр.
скици, комплексен доклад, удостоверение № РК-0708/16.05.2017 г., списък на
екипа от правоспособни физически лица към 15.02.2021 г., назначени по
трудов или граждански договор в „Елит Консулт – 67“ ЕООД, Застрахователна
полица № 212221122000004/28.07.2021 г., договор от 12.09.2021 г., нотариален
акт № 173, Том III, рег. № 5157, дело № 486/22.11.2002 г., челен лист за обект,
обяснителна записка за обект, застраховка изх. № **********, удостоверение
за проектантска правоспособност изх. № 210101U7228, договор №
2/17.03.2023 г., заявление-декларация за категоризиране на място за
настаняване, платежно нареждане от 13.02.2023 г., разрешение за ползване №
480/28.06.1996 г., договор за наем на недвижим имот, 5 бр. извлечения от ТР,
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на
туристически обект.
ЗАДЪЛЖАВА Министерството на туризма да представи в двуседмичен
срок документите, във връзка с което ДА СЕ ИЗПРАТИ молбата по реда на
чл. 192 от ГПК.
ДОПУСКА допълнителни въпроси към вещото лице Б. Г. по вече
допусната СТЕ, съобразно представената днес молба от ищцовата страна, като
ИЗКЛЮЧВА въпрос № 6.
ОПРЕДЕЛЯ допълнително възнаграждение в размер на 300 лв., които
да се внесат в двуседмичен срок, считано от днес по сметката за вещи лица и
гаранции на Окръжен съд – П. от ищцата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля П. С., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
П. В. С. – на **. г., българин, български гражданин, неосъждан, съжител
съм на ищцата. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
Свидетелят С.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Знам за инцидента. Организирахме семейна почивка като пристигнахме на 25-
ти, в събота, така го бяхме планирали, да не бързаме в петък и да си ходим в
4
понеделник, на 27-ми реално да напуснем хотела. Месец ноември беше това.
На 25-ти, в събота пристигаме като при паркирането пред рецепцията на
хотела, където е оградено като паркинг, влязохме вътре да се регистрираме.
При регистрацията ни дадоха ключ-карта за стаята и ни питаха с кой
автомобил сме и дали сме спрели на паркинга, за да ни запишат номера. След
това дойде пиколо с нас, което ни взе куфарите от колата и ни заведе до
стаята. Съботата прекарахме вътре в хотела на спа зоната като през нощта,
явно по някое време, събудих се през нощта и нямаше ток в хотела – може би
03:00 ч. – 04:00 ч. и валеше сняг. Хотелът беше без ток през нощта. Ранната
сутрин реално, не през нощта като ток нямаше може би до 15:00 ч. – 16:00 ч.
Ние си бяхме дали срок, ако не дойде токът до вечеря да си ходим от хотела,
тъй като спа зоната не работеше без ток. Сутринта имаше обилен снеговалеж.
От сутринта до следобед нямаше ток. Сутринта станахме, видяхме, че няма
ток. Ние се бяхме подготвили, очаквахме снеговалеж по прогнозата, бяхме
взели ски екипи – на мен, на Х., на детето, бяхме се оборудвали и някъде
около 10:00 ч. може би, излязохме детето да си играе в снега, то беше
наистина много хубава гледка, такъв сняг от години не е имало. Вече при
връщането помня, че някъде за обяд се връщахме към хотела и вече хората
започваха да напускат, защото беше неделя, повечето напускаха и започнаха с
четки от колите и кой каквото има да си чистят колите, защото те бяха
наистина затрупани, даже се чудехме коя коя е. Аз първо отринах
комшийската кола докато отрина моята, за да разбера коя коя е и започнахме
да си чистим колите като до тогава не беше чистено. Точно докато чистеха
дойде един човек, имаше много хора, изкарани от персонала, защото те
помагаха, бутаха коли, аз съм бутал коли, да излязат. Дойде един човек от
персонала с един джип, по-стар така, който се качи – ние това се
възхищавахме, че много джипове се опитаха да се качат до хотела, но не
успяха и донесе десет гребла някъде, сглоби ги, защото бяха пластмасово
гребло и отделно саповете за греблата не бяха сглобени, сглобиха ги на място
и започнаха да отринват колите, за да можем да бутаме и да ги изкарваме от
паркинга на хотела. След това ние отидохме, прибрахме се вече, повечето
коли ги избутахме и се прибрахме навътре, на спа зоната ходихме, вечеряхме.
Видяхме, че има ток и решихме да останем, бяхме точно във фоайето и докато
се чудим какво да правим токът дойде, и останахме до вечерта. На другия ден,
след закуска, като станахме, пак се облякохме със ски екипите, за да
5
освободим стаята, защото освобождаването беше до 11:00 ч. или до 12:00 ч. в
хотела, като освободим стаята да ходим да поиграе малко детето пак на снега
като докато те се обличаха, аз с пиколото товарихме багажа, като пиколото
дойде с количка до стаята, взе багажа, но количката сме я използвали до
електрическата врата, която се отваря, защото нямаше как да бутаме
количката навън, защото не беше изчистено. Аз много се бях възхитил, че
имаше толкова много хора от персонала излезли да помагат на хората да
напускат, но както бяхме изривали колите, така си беше останало – на улеи, на
бабуни. Аз като товарех колата, защото правех около 10 курса с багажа, с един
по един куфарите, защото наистина се хлъзгаше доста, при товаренето видях,
че имаше хора, които чистеха покрива на хотела и на съседната сграда до
хотела. След като натоварих багажа, освободихме стаята, платихме, бяхме
тримата на рецепцията и при отИ.ето до колата да си оставим личните вещи –
телефони и т. н., заключих колата, детето каза, че не вижда и му блести от
снега и леда, който е…. и Х. се върна да вземе очилата на детето, които бяха
на предната седалка, до шофьора на седалката. В момента, в който тя тръгна
да се връща, малката падна отпред, аз тръгнах да я вдигам, в следващия
момент чух отзад един вик и се обръщам, и видях момента, в който тя падна
направо настрани до колата, точно до багажника на колата беше. Започна да
плаче и да вика, че я боли, аз се притесних, че е таза, кръст, защото като я
видях как падна, викам: „Кое?“, тя каза: „Кракът!“ и като видях, първо
погледнах капачката, после видях, че в зимната обувка, която е висока, се беше
надул кракът й вътре в самата бота. Ходих вътре до рецепцията да питам
рецепционистката за лекар, за някаква количка, защото не можех да я вдигна.
Слязоха тези хора от покрива, които чистеха, дойдоха хора отвътре – от
рецепция, пиколо, не можехме да я вдигнем, защото реално се хлъзгаше и тя
буквално лазеше до предната врата. Предложиха от хотела да ни свалят до гр.
Велинград, тъй като е много заледено. Главният път, който е на хотела, срещу
рецепцията като застанеш, отдясно, пътят почти не беше проходим, само с
високопроходими коли може би и ни посъветваха да слезем срещу рецепцията
вляво има някакъв, той може би е нов път, не знам – обиколен път, който е по-
полегат и излиза на асфалтовия път, след което започнахме да говорим за гр.
П., влязохме в болницата. Пътувахме директно със ски екипите и тръгнахме
към гр. П. като след гр. Б., преди гр. Пещера някъде, съм карал само на сняг,
пътят беше бял, покрит, не на асфалт, неопесъчен, непочистен. Аз имам
6
познати тук и знам, че цял ден са били всички общини непроходими и
допреди гр. Пещера се караше на сняг. Ние реално бяхме подготвени за снега,
бяхме се екипирали, чакахме го този сняг, ние обичаме снега и да караме ски.
При влизане в МБАЛ – П., на осмия етаж ни посрещна мисля, че д-р Ц., като
му обясних падането, той ми даде количка, слязох долу, защото тя не можеше
да ходи и с количката я качих на втория етаж, на рентгена, където тръгнахме
да я снимаме. Докторите и сестрите се опитаха да свалят обувката, не успяха,
защото тя вече беше запълнена от отока и се наложи да режем обувката, за да
можем да извадим крака и да го снимат. След това почакахме малко горе,
защото имаше доста хора и тук в града, пред Травматологията, потърпевши от
някакви падания, затова изчакахме. Докторът дойде и каза, че спешно трябва
да се оперира, тъй като, освен че е счупила крака – всички кости в глезена, е
извадила глезена от ставата, като вътре в момента, ако не се намести, той
започвал да се надува и да се калцира, да прави оттоци вътре и не може да се
намести. Оттам вече започнахме да звъним на познати по гр. С., за да видим за
някой добър хирург-ортопед като ни насочиха към „П.“. Д-р Ц. каза да ходим
при д-р Е.. Реално в гр. П. направиха гипсова шина, не целия, но като корито,
кракът го застопориха, за да можем да я транспортираме до гр. С.. Детето
оставихме на моята майка тук да го гледа, още преди да отидем в болницата и
оттам се засилихме към „П.“. Може би към 15:00 ч. или 16:00 ч. да сме влезли
в „П.“, като час вече не помня. Помня, че на входа имаше екип на „БТВ“,
правеха репортаж за много падания, за поледици и многото счупвания. Пред
108-ми кабинет в „П.“ беше брутално, имаше сигурно над 50 човека, които
чакаха за някаква интервенция в болницата от падания. Там си почакахме
доста, защото ние бяхме говорили, че трябва да я оперират още същия ден, но
има процедура по приемане, снимания. Като я снимаха видяха, че е изваден
кракът, защото не приеха снимките от нашата болница, искаха в „П.“ наново
да я снимат. Видяха, че е изваден кракът, влязохме вътре в манипулационната,
преоблякоха я, дадоха й пижама, която е от болницата, да се облече. Тръгнаха
да свалят коритото, за да й наместят крака, защото се оказа, че не можело да
стои така. Без упойка направиха първото наместване, снимахме я пак и я
качихме да я приемат горе на осмия етаж, като дойде един от докторите, който
беше при наместването, притеснен и каза, че трябва пак да се намести, защото
кракът не е застанал на правилната позиция. Този път мен не ме пуснаха
вътре. Влязоха пет човека. Тя докато викаше, аз ревах – то беше наместване
7
без упойка и докторите се бяха притеснили. Беше много неприятно отвън поне
слушането на виковете. На 27-ми я наместиха, пак й сложиха временна шина
да не се размества и казаха, че на другия ден трябва да я оперират. Тъй като
болницата беше препълнена, в първите дни беше не в Ортопедичното
отделение, а на по-долен етаж. На 28-ми казаха, че ще я оперират сутринта.
Обадиха се и казаха, че спешно ще я вкарат в операция, към 14:00 ч. – 15:00 ч.,
защото я бяха оставили за още по-следващия ден, тъй като имало много хора,
но изместиха реда. На 28-ми, аз от 14:00 ч. някъде съм в болницата, те около
18:30 ч. – 19:00 ч., я изкараха от операция. Пуснаха ме при нея, защото като
излизаше от упойката, беше малко неадекватна. Занесохме патерици, дрехи,
храна и вече една седмица всеки ден по няколко часа съм помагал, тя не
можеше да става. Аз се грижех за нея по време на болничния престой.
Хотелът е „Гранде Виста“.
Беше заледено. Детето пред мен се хлъзна. Аз през цялото време
повтарях да внимават и съм носил багажа един по един, защото както бяха го
оставили, аз се ядосвах, че поне сол можеха да хвърлят. Беше лед. Нямаше
опесъчаване. Хората помогнаха, бутахме колите, помогнахме всички да
излязат хората в неделя, но както хората си тръгнаха, така беше останало в
неделя, най-вероятно, защото през целия ден не е имало ток и може да са
имали други неща.
Х. не носеше багаж. Те двете с детето вървяха отзад, аз бях качил целия
багаж в колата.
Отпред, пред рецепцията има навес, където колите могат да влизат, аз
установих, че там няма да мога да вляза, защото беше много заледено, от
колата до навеса сигурно имаше 3-4 метра. Между нашата кола и рецепцията
имаше една кола разС.ие, която преди това, на предишния ден беше
паркирана.
Паркингът е в почти правоъгълна форма, пред рецепцията на хотела,
като пътят минава отдясно – главният път, който е на курортния комплекс,
влизаш наляво в паркинга, беше разчертан.
Съдът прекъсва изявлението на свидетеля и указва на адв. Д., че
мястото на падане и мястото, на което колата е била паркирана, е точно
уточнено в открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., като на
снимката е маркирано в червено.
8
Свидетелят С.: Питаха ни на рецепцията къде сме паркирали, с коя кола
и какъв номер, за да може да не ни таксуват, че сме гости на хотела и колата е
на гост от хотела. Ако не сме гости, да ни таксуват.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият бе освободен от съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля И. С.а М., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. С.А М. – на **. г., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
Свидетелят М.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Х. я познавам от около 18 години, бяхме състудентки, след това работихме
няколко години заедно, след което аз се отделих от нея и продължаваме да
поддържаме приятелски отношения, доста близки бих казала. Знам за
инцидента, който тя претърпя миналата година в края на ноември месец.
Трябваше да ходим тогава дори заедно на почивка, но те решиха да запазят в
последния момент на друго място. В понеделник разбрах, че тя е паднала и си
е счупила много сериозно десния крак. Тъй като ние се чухме с нея в събота и
неделя, ние бяхме в Р. и при нас валеше страшно много сняг, тя каза, че ще си
тръгнат чак в понеделник, малко да се успокои времето, защото в неделя едва
хората са си изкарвали колите да си тръгнат. Съответно в понеделник й звънях
да видя докъде са стигнали, защото по пътищата беше страшно положението в
цялата страна, тя не ми вдигна и аз вече следобяд започнах да звъня на
съпруга й и от него разбрах всъщност какво се е случило. Аз с П. поддържах
връзка, с нея основно си пишехме. Още на другия ден знаех какво се случва,
бяха ги насочили за „П.“, изчакваха да спаднат оттоците, за да могат да я
оперират и в общи линии поддържахме връзка непрекъснато, за да знаем
какво се случва и ако имат нужда от помощ, защото те са с малко дете. Той,
докато тича по нея, няма кой да се грижи за малката. Тя беше в тежко съС.ие,
защото и самите лекари не знаеха, когато отворят крака й и когато спаднат
9
въпросните отоци, какво я очаква и дори първоначално, според мен, тя си
мислеше, че съС.ието й не е толкова тежко, докато после вече като я
оперираха много по-сериозни й се оказаха нещата. Тежко го прие това нещо,
защото тя е много активен човек и в работата си, и в ежедневието си, доста
социално активна, с много контакти, с непрекъснати пътувания, излизания и
изведнъж си прикован на легло и зависиш от други хора. Първоначално
съпругът й си взе отпуск или болничен, не съм дотам наясно, но първоначално
той се грижеше за нея, неговата майка идваше и тя да помага, след това се
наложи той да започне работа и в общи линии тя си остана сама и за да може
да се придвижва до тоалетна, бяха купили офис стол на колелца, за да може
свободно да се придвижва в апартамента от стая в стая, до баня, до тоалетна,
но това е от ноември. По празниците беше на легло. Говорим за януари-
февруари, когато се случва това нещо. Коледните празници беше на легло и в
много тежко емоционално съС.ие, защото всеки е с близките си, тичаш
нагоре-надолу, пазаруваш и тя нито можеше на Коледа да отиде в Детската да
си види детето, нито нищо. Тя не можеше да стъпва на крака до края на
януари, после започна леко да ходи, март месец имаше операция, след нея
също беше на легло известно време, после юли имаше още една операция да й
махнат пирона, като през това време тя ходеше на рехабилитация всеки ден и
вече мисля, че края на август-септември сега започна да ходи. Близо 7-8
месеца тя беше абсолютно нетрудоспособна. От вкъщи се опитваше да върши
някаква работа, но то не е същото, както да си в движение. Тя беше
непрекъснато из страната по дела и това нещо няма как да го компенсираш от
вкъщи. От март до юни ходеше всеки ден на рехабилитации. След тези
рехабилитации кракът й беше син, подут и тя нямаше възможност за
пълноценен работен ден, не можеше да стои на едно място, от малко
натоварване, малко движение веднага се подуваше. Основно нейната работа е
свързана с движения и пътувания. До днешна дата не може да кара на дълги
разС.ия, трябва някой да е с нея. Градско се движи по малко, но на дълги
разС.ие – абсурд, то просто й се създава дискомфорт и тя не го чувства
стабилен този крак, според мен. Видимо след рехабилитацията кракът й
отича, има болки все още, цялата й походка е крива, просто вижда се, че не е
възстановена на 100%. Примерно онзи ден ходихме някъде заедно, трябваше
да ползваме асансьор или по стълбите, викам: „Малко движение.“, тя по
стълбите не може да се движи – не може да се качва и да слиза по стъпала,
10
въобще такива движения все още не са възстановени. Според мен й е трудно,
без да имам медицинско образование, видимо е. Промени се поведението й
след инцидента, защото тя беше социален, активен човек и след това тя
просто се затвори. Имало е дни, в които като й звъннеш тя дори „Ало“ не
може да ти каже, започва да плаче, защото детето си не може да гледа, трябва
някой да й помага, себе си не може да гледа. На 30 и няколко години да се
налага мъжът ти да те къпе не е приятно. Затвори се в себе си и това й се
отрази негативно психически и емоционално, поне според мен. По-голямата
част от контактите й тя ги прекъсна в продължение на месеци. Има белези, те
са я нарязали като прасе на Коледа, така са я зашили. Тези белези са долу на
крака й. Видими са, те са по-тъмни и когато кракът й стане по-син и се подуе,
още повече се виждат. Преди ходеше с рокли, с обувки, официално облечена,
сега всичко е съобразено с крака й – с маратонки, с дълги панталони, тя рокля
не е обличала след това и според мен се притеснява от белезите. Преди
инцидента, тъй като тя преди четири години роди, след това й беше доста
трудно да възвърне форма, ходихме заедно на пилатес, даже уикендите
ходихме заедно, докато след инцидента тя няма как да ги прави тези
упражнения. Покрай рехабилитацията са й препоръчали плуване, защото е
добре за крака й и започна да плува, но към старите си навици – пилатесът
специално, разхождали сме се в планината, тя това няма как вече да го прави,
тя се уморява на къси разС.ия, камо ли да тръгне на разходка в планината.
Доколкото съм запозната, зет й беше занесъл патерици, тъй като и той преди
години имаше счупване и й беше занесъл патерици още в болницата да се
опитва да става, но те категорично й бяха забранили да стъпва на този крак,
до януари, края на февруари тя не можеше да стъпва въобще. Не можеше да
ходи с патерици. Беше пробвала, но не можеше да се придвижва с тях. Аз си
го обяснявам, че тя имаше малко страх въобще в зимните месеци да се
придвижва, всяко едно излизане беше с П., тя според мен изпитваше ужас от
заледявания и въобще да излиза. Беше я страх да използва патерици, дори да
са й разрешавали.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същата се освободи от съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля В. И., поради което
11
ОПРЕДЕЛИ:
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В. Х. И. – на ** г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, сестра на ищцата. Предупредена за отговорността по чл. 290 от
НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
Свидетелят И.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Знам за инцидента, който претърпя Х. – счупи си крака по време на семейна
почивка. Много беше сериозна травмата, защото счупването беше много
тежко. Аз я видях на 28-ми. Видях я на един клип, който ми попадна от „БТВ“,
синът ми даже ми го показа: „Мамо, виж, леля е на клипче, влизайки в „П.“.
Аз я чух и на 26-ти, и на 27-ми, и в деня на падането я чух, защото
непосредствено преди това беше паднал сняг, ние говорихме, в хотела нямаше
ток, те имаха колебания дали да не си тръгват, пътищата неизчистени, с малко
дете. Аз живея в гр. С.. След това я чух и в деня, по-късно когато ми се обади
и ми каза: „Како, счупи ми се кракът!“, аз бях в тих ужас, защото на 100 км.
нито мога да й окажа някаква помощ, нито мога да й съдействам, нито мога да
я прегърна като сестра. Беше изключително изплашена, болеше я безобразно,
само мога да си представя след такава травма каква е болката и това беше
първото, което чух. Няколко пъти се чухме по пътя от хотела до гр. С.,
включително я чух и когато беше в гр. П., когато беше първият преглед и
лекарят й беше казал спешно да се оперира. Такава новина като чуе човек е
още по-изплашен. През цялото време казваше: „Много ме боли, много ме е
страх!“, след което я чух и вече като влезе в „П.“ няколко пъти, два пъти на
живо да я наместват. Пищеше от болка и по телефона. Това е когато съм я
чула. Видях я на следващия ден, след операцията за първи път на живо след
инцидента. Продължават и до днес оплакванията й, боли я кракът и при по-
продължително ходене и стоене, кракът й отича и това е съвсем нормално след
такава тежка травма. След инцидента тя в началото не можеше да се обслужва
сама, грижи полагаха всички около нея като най-личните и хигиенните ги
извършваше човекът, който е до нея – бащата на детето й. Ние помагахме от
гледна точка на това да й сложа обяда, да й го стопля, да й занеса чаят, когато
не съм на работа, взимахме детето, водехме детето – такава беше помощта.
Много дълго време не можеше да стъпва на крака. Може би март месец
12
започнаха някакви опити за стъпване на крака, преди това кракът беше
изправен странично, на патерици. Кракът няма как да е надолу, защото отича
и става лилав. В началото на август се върна на работа, но не мога да
конкретизирам дата. СъС.ието й след всяка една от операциите беше свързано
с болки, трудно придвижване в началото, психически всяко едно влизане за
операция й се отразяваше, защото се надяваш, че след всяко едно такова нещо,
ти ще си по-добре, а ти не си по-добре, защото рухваш допълнително. Казват
ти, че трябва да седиш вкъщи, да пазиш крака. На човек, който е активен и в
живота си не е лежал, му е много трудно. В много отношение се промени
начинът й на живот, защото тя е активен човек и човек, който не обича да стои
вкъщи, а сега я сложиха на легло 6-7 месеца. Оставете чисто физически, че тя
не можеше да се изправя, психически това я натовари – млад човек, искаха да
имат второ дете, психическите травми според мен са най-тежки в такива
ситуации. Медикаменти приемаше дълго време, основно обезболяващи и
кръворазреждащи и назначените от лекарите преди и постоперативните, но не
мога да кажа в подробности какви са като вид. Тя е споделяла, винаги е била
потисната след тази случка, защото неимоверно това се отразява върху
съзнанието, ти оставаш един инвалид, дори и временно в случая. На тази
възраст очакваш да имаш семейство, да се появи още едно дете, това спира,
очакваш да си активен, да пътуваш и всъщност когато ставаше въпрос за тази
тема, често тя беше разплакана.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля К. Тонева, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
К. С.А М.-Т. – на ** г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, първа братовчедка на ищцата. Предупредена за отговорността по
чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
Свидетелят М.-Т.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря
истината. Знам, че Х. си счупи крак миналата година ноември. Аз разбрах след
като й звънях няколко дни и тя не ми върна обаждане. Тогава ми звънна С. Ч.,
13
попита ме как е Х., аз му казах, че не ми е вдигала телефона от няколко дни.
Преди сме работили заедно. Попитах го защо и какво става, и той ми каза, че е
в болница в „П.“ и в момента тече операция на крака й. След това изчаках да я
изпишат от болницата и ходих до тях да я видя. Когато отидох у тях тя
лежеше, беше някъде между Коледа и Нова година, за дата не съм сигурна.
Лежеше на спалнята, кракът го беше вдигнала върху възглавница, виждаше се
грозен голям белег, а кракът беше станал по-червен и подут. Общо взето
малко стоях, защото тя си лежеше в кревата и не беше много разговорлива
като цяло. Тогава П. си беше взел отпуск, той се грижеше за нея. Тя не
можеше да стъпва изобщо. Той се грижеше изцяло за нея. Оплакванията й по
принцип продължиха доста дълго време. Март месец я оперираха втори път,
поне за да може малко от малко да си сгъва крака и за да може да използва
патерици, и юли месец вече й махнаха другите, за да може да ходи на
рехабилитация да раздвижва. Като я гледам сега все още малко накуцва като
ходи. Кракът й все още изглежда видимо подут. Беше нетрудоспособна.
Първите месеци тя си лежеше вкъщи, тя не можеше да ходи до банята да се
изкъпе самостоятелно, камо ли да ходи да работи. След доста време започва
да излиза. За детето не можеше да се грижи, а това я съсипваше съвсем
психически. П. беше поел грижите за детето и за нея, готвеше, чистеше
къщата. Мисля, че някъде началото на септември започна да се връща
постепенно на работа и да става по-самостоятелна. Първото ми посещение
беше по Коледните празници. Преди това съм ходила й на гости често –
чувство за хумор, седим, пием кафе, но тогава изкарах не повече от половин
час, защото непрекъснато ревеше, в лошо настроение беше, а и оттогава,
когато се чувахме по телефона, винаги беше в ужасно настроение, чувстваше
се много зле психически, че трябва някой да я обгрижва, че не може да се
грижи за детето, едва ли не да й слугува и се чувства като половин човек едва
ли не. Знам, че ходи на рехабилитация, защото по принцип като й звънна,
винаги я хващам на рехабилитация. Мисля, че три пъти в седмицата ходи. Все
още видимо накуцва. Има белег от двете страни на глезена – хем й е подут
глезенът, хем белегът е като зашит с червена прежда, подут, подпухнал и
червеникав. Споделяла е, че вече трудно ще носи пола, токчета – абсурд,
елегантна трябва да е вече с равни обувки. Споделяла е, че вече я е страх да се
грижи за детето, имаха преди намерение второ дете да имат, сега вече въпреки
че детето й е поотраснало, самата тя се е разколебала и не знае дали ще може
14
да се грижи за второ дете, а преди травмата искаха да имат второ дете.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
За събиране на писмените доказателства от Министерство на туризма и
изслушване на допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.01.2025 г. от 10:30 ч.
Вещото лице Г.: Ангажиран съм на тази дата от 10:00 ч. в районен съд –
ако е възможен по-късен час или друга дата.
Съдът, след съобразяване с насрочените дела, прецени, че не може да
посочи друг час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21.01.2025 г. от 10:00 ч., за които
дата и час страните и вещото лице уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
15