Р Е Ш Е Н И
Е
№ 128
гр. Велико Търново, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10132/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Габрово, чрез *** Н.С., срещу Решение №9/08.02.2023г. по НАХД №321/2022г. на
Районен съд – Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №07-2100011/18.11.2021 г. на ЗА Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Севлиево, с което на „Никипласт-М“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Севлиево, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл.
62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал.1, т.1а от Наредба
№5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лева.
Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът
намира, че от нарушението са настъпили вредни последици за посочения в НП
работник, изразяващи се в отказано плащане на обезщетение за отпуск поради
временна неработоспособност по издадения болничен лист, поради което не намира
приложение и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, с която законодателят е
изключил от приложното й поле редица нарушения по НТ, сред които и това по чл.
62, ал. 3 от КТ. При това положение изтъква, че неправилно районният съд е
приложил чл.9, ал. 2 от НК и чл. 93, т.9 от НК и е приел случаят за маловажен. Счита
че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва нарушението,
за което е санкционирано дружеството. Позовава се на съдебна практика. Иска се
отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество,
решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В случай на потвърждаване
на решението прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
моли същото да бъде присъдено в минимален размер.
Ответникът
по жалбата – „Никипласт-М“
ООД, град Севлиево, в представената по делото молба с вх. № 3069/16.06.2023 г. от
упълномощения *** Б., оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд
да бъде оставено в сила. Намира изводите на РС за маловажност на нарушението за
правилни и законосъобразни. Не се претендират разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на
жалбата, като излага мотиви за неправилност на оспореното решение с оглед настъпилите
вредни последици за работника. Предлага решението да бъде отменено и НП да бъде
потвърдено.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Настоящото
касационно производство е образувано по реда на чл. 133, ал. 6, т.2 от АПК,
след като с Определение № 5105 от 15.05.2023 г. на Върховен административен
съд-Шесто отделение, по административно дело № 3559/2023 г. по описа на ВАС, е изпратено
КАНД № 59 по описа на Административен съд-Габрово за 2023 г., за разглеждане на
Административен съд - Велико Търново.
С оспореното
Решение № 9/08.02.2023 г. по НАХД № 321/2022 г. на Районен съд – Севлиево е
отменено НП № 07-2100011/18.11.2021 г. на ЗА Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Севлиево, с което на „Никипласт-М“
ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Севлиево, в качеството му на работодател, за
осъществено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл.
3, ал.1, т.1а от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. Същото е
постановено след като с Решение № 143/12.08.2022 г. по КАНД № 129/2022 г. по
описа на Габровския административен съд е обезсилено Решение № 52/18.04.2022 г.
по АНД № 556/2021 г. по описа на РС – Севлиево и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда с указания за правилно конституиране на ответната страна,
съобразно мотивите, дадените в съдебния акт.
За да
постанови съдебния си акт, Районен съд – Севлиево е приел за установена
следната фактическа обстановка: На 01.10.2021 г., във връзка с постъпило искане
на основание чл. 62, ал. 4 от КТ от „Никипласт-М“
ООД, гр.Севлиево /работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ/,
служители на ответника извършили проверка по работни места и впоследствие по документи относно спазване на
трудовото законодателство от дружество в стопанисвания от него обект – „Предприятие
за производство на пластмасови изделия“, находящо се
в гр.Севлиево, ул."Марин Попов" № 116. При тази проверка било
констатирано, че между „Никипласт-М“ ООД, в качеството
на работодател, и Н.Х.Н. с ЕГН **********, в качеството на работник, на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1
от КТ бил сключен двустранно подписан трудов договор № 601/21.06.2021 г. за
длъжността „машинен оператор", с място на работа: Цех за производство на
пластмасови изделия, находящ се в гр.Севлиево, ул."Марин Попов" №
116, считано от 22.06.2021 г. на пълно работно време - 8 часа, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 655.00 лева. Установено било, че на 22.06.2021
г. на работника била връчена длъжностна характеристика за длъжността „машинен оператор, пластмасови изделия",
проведен е начален инструктаж, извършено е вписване в трудовата книжка, както и
че е изплащано трудово възнаграждение за отработеното от време, считано от
22.06.2021 г. до момента на проверката. След изискана информация с писмо изх. №
21072950/15.10.2021 г. от ТД на НАП, контролните органи констатирали, че работодателят
„Никипласт-М“ ООД не бил подал до ТД на НАП писмено
уведомление за регистрация на сключения с
работника Н.Х.Н. трудов договор № 601/21.06.2021 г. в законоустановения 3 –
дневен срок от сключването му. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол № ПР2132146/21.10.2021 г. Горното е квалифицирано като нарушение по чл.62, ал.3
от КТ във вр. с чл. 3, ал.1, т.1а от Наредба
№5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 от КТ, за което на дружеството е съставен АУАН № 07-2100011/21.10.2021 г.,
връчен на упълномощен представител на дружеството на същата дата. Вписано е
възражение, че нарушението не е извършено умишлено, а е направена грешка в
името на лицето, което частично съвпада с имената на друг работник. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са подавани писмени възражения.
Въз основа
на този АУАН, от За Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово е
издадено обжалваното пред РС - Севлиево Наказателно постановление № 07-2100011/18.11.2021 г., с което на „Никипласт-М“
ООД, в качеството му на работодател, за горното нарушение на трудовото
законодателство и на основание чл. 416, ал.5 във вр.
чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1 500 лева. За неприложима е намерена разпоредбата на чл. 415в
от КТ. НП е връчено на упълномощен представител на санкционираното дружество на
14.12.2021 г., видно от разписката към него, и е обжалвано с законоустановения срок пред РС.
От
въззивният съд е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават необходимите
реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на събраните по делото доказателства
е преценено, че нарушението е доказано като съдът е приел за неприложим привилегирования състав на административно
нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ, коментирайки, че съгласно чл. 415в, ал. 2
от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно и наличието на
специален закон изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Прието е, че нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ е формално /на просто извършване/ и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат. За да отмени наказателното постановление, РС – Севлиево е посочил, че
липсата на обществена опасност на деянието не води до преценка за неговата малозначителност, а го изключва въобще като административно
нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на
основание чл. 11 от ЗАНН. Съобразявайки смекчаващите обстоятелства, сред които
липсата на други санкции за нарушения на трудовото законодателство; това че
проверката от контролните органи е била инициирана от дружеството;
обстоятелствата, че уведомлението не е подадено в срока поради допусната
техническа грешка от отговорното длъжностно лице и изплащането на трудовото
възнаграждение на работника и внесени ЗОВ, а от друга страна липсата на
отегчаващи обстоятелства, са мотивирали РС да приеме, че дори минимално
предвидената санкция за този вид нарушения е несъразмерно висока. При това
положение е намерено, че макар деянието формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, неговата обществена опасност е явно
незначителна по смисъла на чл.9. ал.2 от НК и е отменил НП.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви,
които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани
в нея, е неоснователна.
Настоящата касационна инстанция
намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При издаването им
не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на
НП на това основание.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното
производство писмени и гласни доказателства се установява, че фактическата
обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Посочената
за нарушена разпоредба на чл. 62, ал.3 от КТ задължава работодателят или
упълномощено от него лице в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
уведомление за това. Няма спор, че такова уведомяване на компетентната ТД на
НАП за възникналото трудово правоотношение между „Никипласт-М“
ООД и Н.Х.Н., съгласно сключен между тези страни трудов договор от 21.06.2021
г., не е извършено от работодателя в предвидения в чл. 62, ал. 3 от КТ срок. Изводите
на първоинстанционния съд относно невъзможността за приложение на чл. 28 ЗАНН
се споделят напълно от настоящата инстанция. В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по по тълк.
д. № 7/2010 г., ОСК също се приема, че специалният състав по глава ХIХ, раздел
II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Или иначе
казано, приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушения от вида на
процесното, е изрично изключена по силата на алинея втора от същата норма, т.е
дори и да са налице предпоставките за това /нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители/, нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ не може да се
квалифицира като маловажен случай и съответно да се санкционира като маловажно
такова в хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Въпреки горното, противно на наведените в касационната жалба твърдения,
съдът намира, че въззивният съд правилно е отменил НП, тъй като не намира да е
извършено претендираното нарушение.
Настоящата касационна инстанция намира, че в случая не се касае за
прикриване на трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен
договор, тъй като е безспорно, че има сключен трудов договор преди извършената
от контролните органи проверката, инициирана именно от работодателя „Никипласт-М“ ООД на основание чл. 62, ал. 4 от КТ. Така
според напълно кореспондиращите си помежду им писмени доказателства и
показанията свидетелката К. се установява, че още на датата на сключване на
трудовия договор е било изготвено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ -
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 5
от 29.12.2002 г. относно Н.Х.Н., но впоследствие от работодателя по електронен
път са подадени други две уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за лица, измежду
които не фигурира Н. (справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ с вх. № 07388213013184/21.06.2021 г.). Т.е. договор е сключен и е
подадено уведомление за него, но със неверни данни. Същевременно, в самия
трудов договор изрично е посочено, че работникът е получил екземпляр от
завереното уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ (очевидно с грешно
посочени три имена), а обстоятелството, че лицето е започнало трудова дейност
още на 22.06.2021 г. е подкрепено от множеството писмени доказателства, в т.ч. саморъчно
подписаната декларация от Н.Х.Н. за полаган труд за дружеството; лицето е
посочено в таблиците за явяване на работа за периода; проведен му е начален
инструктаж по безопасност и здраве при постъпване на работа, връчена му е
длъжностна характеристика за длъжността „машинен оператор“; налице е вписване в
трудовата книжка на лицето; работодателят е начислил във ведомостите за заплати
за месеците юни, юли, август и септември 2021 г. възнаграждение за положения
труд от Н.Х.Н. и върху това трудово възнаграждение са удържани и внесени
дължимите социални и здравни осигуровки, не е налице спор, че същото му е
изплатено по банков път. Същевременно, не без значение е това, че в кратък
период от време след узнаване на констатираните от държавните органи
несъответствия работодателят „Никипласт-М“ ООД е
предприел изпълнение на законовото си задължение за регистриране на трудовия
договор с Н.Х.Н., което е изпълнимо единствено посредством задължително
предписание от контролен орган. Всички тези обстоятелства определено са в
посока, че санкционираното дружество се е стремило да изпълни законовите си
задължения на работодател по КТ и неуведомяването на ТД на НАП за сключения
трудов договор от 21.06.2021 г. несъмнено се дължи на разсеяност и грешка от
страна на отговорното лице. Преценени горните обстоятелства, ведно с липсата на
данни за извършени други нарушения от този работодател на трудовото законодателство,
изключват противоправния характер на деянието, което само
формално изпълнява признаците на административно нарушение. Принципно
нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ е на просто извършване и възникването на
негативни последици не е елемент от фактическия състав. В случая обаче реално
трудов договор е регистриран, просто неправилно са посочени имената на
работника като страна по този договор и в този смисъл не е налице изобщо
нарушение на цитираната норма. Освен това, и трудовото възнаграждение на
работника е изплащано ежемесечно, а данни за отказ да му бъде изплатено
обезщетението поради временна неработоспособност поради общо заболяване по
представения болничния лист няма, доколкото приложеното писмо от ТП на НОИ –
Габрово от 08.10.2021г. има единствено уведомителен характер към работодателя за
констатираните нередовности с указание за
отстраняване в срок, но не представлява отказ за изплащане на обезщетение по
КСО. Предвид това, правилно районният съд е отменил обжалваното пред него НП
като тъй като настоящият съд не намира да е извършено претендираното нарушение.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки
изхода на спора, на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски
за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
9/08.02.2023 г., постановено по НАХД № 321/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.