№ 56
гр. ЛЕВСКИ, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20254410200170 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Тоти-Транс“ ЕООД, гр.Павликени, представлявано
от управителя А.И.Т., против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********/13.04.2022г., с
който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв.
В жалбата са наведени доводи, че издаденият ел. фиш е неправилен,
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон.
Изложени са съображения, че наложената имуществена санкция
противоречи на принципа на пропорционалост по чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 27 септември 2011г.
Навежда се довод, че деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на §1, ал.1, т.4 ДР на ЗАНН.
Позовава се на разпоредбата на чл.10б, ал.7 от ЗАНН, съгласно която в случай,
че дължимата се тол такса бъде заплатена в 14-дневен срок, не се образува
административно-наказателно производство, като сочи, че макар към датата
на съставяне на ел.фиш цитираната разпоредба да не е била в сила, следва
1
извод, че волята на законодателя е била при доброволно заплащане на тол
таксата и липса на вреди за бюджета да не се образува административно-
наказателно производство, а образуваното да се прекратява. Твърди, че с
процесното нарушение не са увредени обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, вр. чл.10, ал.1 ЗП, поради което
същото представлява маловажен случай. Като не е приложил чл.28 ЗАНН
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон.
Твърди, че е налице техническа нередовност на бордовото устройство,
като в изпълнение на чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019г. доставчикът на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние „Интелигентни трафик
системи“АД е следвало да уведоми дружеството ползвател на ППС за
отстраняване на техническата нередовност на бордовото устройство. Счита,
че едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна
на жалбоподателя, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административно-наказателната му отговорност. Сочи, че в такъв смисъл са и
измененията на ЗП – чл.10б, ал.7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на
регламента.
Навежда довод, че към датата на извършване на нарушението не е
съществувала законова възможност за санкциониране чрез ел. фиш. Излага
аргументи за недопустимо ангажиране на административно-наказателна
отговорност по чл.179, ал.3б ЗДвП с издаване на ел. фиш при условията на
чл.189ж ЗДвП, каквато хипотеза е изрично предвидена за нарушение по
чл.179, ал.3 ЗДвП и не може да бъде прилагана по аналогия за чл.179, ал.3б
ЗДвП. Счита, че издаването на ел. фиш е в нарушение на процесуалните
правила, като е следвало да бъде започната процедура по общия ред със
съставяне на АУАН и НП по реда на чл.189е и сл. от ЗДвП. По този начин е
накърнено правото на защита на санкционираното лице и по конкретно да
възрази относно фактическите констатации на контролния орган.
На следващо място твърди, че формулираното в ел. фиш
административно-наказателно обвинение е неясно, тъй като не е посочено
какъв е бил размерът на дължимата се такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, както и по
какъв начин същата е била изчислена, данни за конкретно изминатото
разстояние, тол-сегменти, в които ППС е навлязло, сборът на изчислените
такси за тях и т.н.
2
Излага аргументи, че твърдяното нарушение се дължи на допусната
техническа грешка от Интелигентни трафик системи“АД при въвеждането на
данните на процесното ППС, а впоследствие и при електронното събиране на
пътни такси. Твърди, че описаната в ел.фиш фактическа обстановка не
отговаря на обективната действителност, тъй като в процесния случай била
закупена пътна карта за посоченото ППС, но поради грешка при въвеждане на
данните била въведена държава Белгия вместо България. Номерът на
превозното средство бил точен, като ППС минало по маршрута, за който е
заплатено.
Наведен е довод, че при издаване на ел.фиш не е спазен срока по чл.34,
ал.3 ЗАНН, считано от датата на заснемане с техническото средство.
Иска се ел. фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Агенция пътна инфраструктура, Национално
ТОЛ управление изразява становище за неоснователност на жалбата, като
твърди, че ел. фиш е издаден при спазване на всички материално-правни
норми и в съответствие с административно-производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За ответника по жалбата не се явява представител. Депозирана е
писмена защита от юрисконсулт И.И., в която жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че ел.фиш е издаден съгласно
предвидените в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
Излага аргументи за наличие на законово основание за издаване на ел.фиш за
нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП. Навежда довод, че за процесното
нарушение не е изтекла общата давност по чл.80, ал.1, т.5 НК, както и
абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК. Обосновава се установеност на
нарушението от приобщените по делото писмени доказателства, както и за
законосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя съобразно приложимите норми на ЗДвП. Оспорен е като
неоснователен доводът, че на жалбоподателя е следвало да бъде предоставена
възможност за предклариране и заплащане впоследствие на дължимата се
пътна такса, като сочи, че такава възможност е въведена с нормата на чл.10б,
ал.7 ЗДвП, която не е била действаща към датата на нарушението, а е влязла в
сила от 13.02.2024г. без законодателят да е предвидил обратно действие на
нормата. Изложени са аргументи за неоснователност на възраженията на
жалбоподателя за нарушаване на принципа на пропорционалност, въведен с
чл.9а от Директива №1999/62. Ответникът по жалбата счита, че принципът не
е нарушен, като приемане на обратното би довело до несанкциониране на
едно безспорно установено нарушение. Моли се жалбата да бъде отхвърлена
3
като неоснователна и недоказана и ел. фиш да бъде потвърден като
незаконосъобразен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
На 13.04.2022г. в 10:00 часа с устройство №40211, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач ***, с рег.№***, с технически допустима максимална маса 19000, брой
оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 42000, в община
Левски, по път I-3, км.53+642, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била
заплатена дължима пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
На собственика на превозното средство „Тоти-Транс“ ЕООД, бил
съставен Електронен фиш №**********, с който за нарушение на чл.102, ал.2
от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП била
ангажирана административно-наказателната му отговорност и наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен
фиш №**********, два броя статични изображения във вид на снимков
материал на ППС с рег.№ ***, доклад от електронната система на АПИ за
събиране на пътни такси за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП,
справка за собственост на МПС, протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка,
извлечение от информационната система по чл.167а, ал.4 ЗДвП относно
установените нарушшения на СКТ №40211 за незаплатени тол такси за дата
13.04.2022г., извлечение от информационната система по чл.167а, ал.4 ЗДвП
относно местонахождението на СКТ №40211, Становище от отдел
„Управление на информационните системи и инфраструктура” към
Национално ТОЛ Управление – специализирано звено към Агенция „Пътна
инфраструктура” относно начина на отчитане на нарушението.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
4
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа
се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл.10б, ал.3 (с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона,
извън тези по чл.10а, ал.7, 7а, 9 ЗП). Съгласно същата разпоредба заплащането
на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл.10, ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139,
ал.7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
С нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
5
категорията на пътното превозно средство.
В чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена имуществена санкция за собственик -
юридическо лице на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл.187а, ал.1 ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. В ал.2 е предвидено, че ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция - за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП в размер 2500 лв.
Не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на
обжалвания ел.фиш.
Правно основание за санкциониране на процесното нарушение чрез
ел.фиш към датата на извършването му, се съдържа в разпоредбата на
чл.189ж, ал.7 ЗДвП, която макар в приложимата й към датата на извършване
на нарушението редакция да не посочва изрично нарушението по чл.179,
ал.3б ЗДвП, следва да бъде тълкувана систематично с приложимите норми на
чл.187а, ал.4 и 5 ЗДвП. Същите в редакцията си към датата на извършване на
нарушението постановяват, че вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административно-наказателна отговорност по ал.1 и 2 във
връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни
от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. В случаите по ал.4 въз основа на първоначално
издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава
наказателно постановление и административно-наказателното производство
се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Друг
текст, от който следва извод за правомощията на органите на АПИ да издават
електронни фишове, е този на чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП, съгласно който при
изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на
6
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, с който се погасява
административно-наказателната отговорност. По отношение на ел. фиш не са
приложими давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Приложим е институтът на
абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, съгласно
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, който следва да се разглежда във
връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, а не във връзка с чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 на НК, наказателното преследване се изключва
по давност когато то не е възбудено в продължение на три години, а съгласно
чл.81, ал.3, независимо от спиране или прекъсване на давността,
наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните
нарушения, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и
половина. Към датата на съставяне на ел.фиш не е бил изтекъл срокът за
възбуждане на административно-наказателно преследване, а понастоящем не
е изтекъл абсолютният давностен срок от 4 години и 6 месеца за реализиране
на административно-наказателна отговорност, считано от датата на
нарушението 13.04.2022г.
Основателен e доводът на жалбоподателя, че ел. фиш, с който е
санкциониран на основание санкционната разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3
ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, е незаконосъобразен, поради противоречие на
предвиденото наказание с принципа на пропорционалност, въведен в чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Въведеният с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО принцип не допуска
система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
По преюдициално запитване, отправено от Административен съд –
Хасково до Съда на Европейския съюз по член 267, параграф първи от
Договора за функциониране на Европейския съюз със следния въпрос: „Дали
нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на
Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
7
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по
тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно
задължението за предварително установяване и заплащане на размера на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от
административно-наказателна отговорност при заплащане на
т.нар.“компенсаторна такса“, е постановено Решение на СЕС от 21.11.2024г. по
дело С-61/23 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“).
Съгласно решението чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
компенсаторна такса.
В българския закон - чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП и чл.179, ал.3б ЗДвП,
санкцията е абсолютно определена – глоба/имуществена санкция във
фиксиран размер от 2500 лева, като не се предвижда възможност за
индивидуализация на наказанието с оглед особеностите на конкретния случай,
преценка на характера и тежестта на нарушението, степента на умисъл и
непредпазливост, смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в
процесния случай се твърди да са налице – допусната техническа грешка при
въвеждане данните за МПС. Нормата не позволява индивидуализация на
наказанието, при която да се вземе предвид разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, дали е
налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или е налице
предварително заплащане на ТОЛ таксата за даден друг маршрут и т.н. /в този
смисъл мотивите на цитираното Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-
61/23/. Налице е липса на пропорционалност спрямо преследваната от
законодателя цел и противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл.9а
8
от Директивата. Националният съд е длъжен да предприеме, доколкото е
възможно, съответстващо тълкуване или ако такова е невъзможно, да остави
без приложение разпоредбата от националното законодателство, която
противоречи на действаща разпоредба от правото на ЕС. Предвид характера
на националната норма – санкционна разпоредба, установяваща санкция във
фиксиран размер, не е възможно съответстващо тълкуване и чл.187а, ал.2, т.3
от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП следва да бъде оставен неприложен.
Ангажиране на административно-наказателна отговорност на основание
същата разпоредба се явява незаконосъобразно. Обжалваният ел.фиш следва
да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********/13.04.2022г., с който за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП на „Тоти-Транс“ ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.И.Т. - управител, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9