О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №…….
Софийски градски съд, ВО, ІV Д с – в в закрито заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. дело № 3047/2019 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2306/28.01.2019 г.,
по описа на ЧСИ С.П., подадена от ЕТ „Д. - Д.В.“ с ЕИК********, представлявано
от Д.Й.В., чрез адв. Р.А.Х., срещу Постановление за
налагане на възбрана върху имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52, по изп. д. № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921
на КЧСИ, вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 45494, акт № 206, том №
13 от 12.07.2018 г.
В жалбата се поддържа, че Д.Й.В. е правоприемник на ЕТ
„Д. - Д.В.“ и притежава активна легитимация за предявяването ѝ, тъй като
съгласно § 5, вр. с § 4 от ПЗР на Закона за Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРЮЛНЦ), едноличните търговци е следвало
да се пререгистрират в срок до 31.12.2011 г., който срок пропуснат и от 01.01.2012
г. едноличният търговец се считал за заличен. Излага, че е трето за
принудителното изпълнение лице, понеже няма качеството длъжник. Твърди, че към
датата на възбраната апартамент с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52 е
собственост на ЕТ „Д. - Д.В.“, съгласно Нотариален акт № 168, том I, peг. №
4063, дело № 135 от 18.10.2010 г. по описа на нотариус Е.И., peг. № 207 на НК и
кадастрална схема на самостоятелен обект в сграда № 15-900350/03.12.2018 г.,
издадена от СГКК - гр. София и от датата на нотариалния акт владението се
упражнява от Д.В.. Излага, че описанието на апартамента, съгласно процесното
постановление, с което е наложена възбраната, е неправилно тъй като се основава
на Нотариален акт № 122, том II, peг. № 25004, дело № 322 от 25.10.2016 г. по
описа на нотариус А.Ч., peг. № 310 на НК, и който легитимационен
документ не е произвел вещно - прехвърлително
действие, тъй като продавачът „П. - 92 -К.“ ЕООД не е бил собственик на имота,
респективно купувачът „В.“ ЕООД не е могъл да придобие собствеността. В тази
връзка се излагат доводи за нищожност поради липса на съгласие и невъзможен
предмет на придобивното основание на длъжника по
изпълнителното дело „В.“ ЕООД. Жалбоподателят намира освен това, че при
налагане на възбраната съдебният изпълнител не е извършил проверка относно
идентичността на имота, което е довело до процесуална нередовност на
изпълнителното действие и възпрепятства възможността на жалбоподателя да се
разпорежда с имота. Моли обжалваното
постановление, с което е наложена възбрана, да бъде отменено. Претендира
разноски.
Постъпили са отговори на въззивната
жалба от взискателите по изпълнителното дело „У.Б.“ АД и „О.б.“ АД, както и
мотиви от ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с които се оспорва жалбата като
недопустима, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, че към
датата на налагането на възбраната е владеел имота, както и че същата е
подадена в предвидения едноседмичен срок.
Отделно от това „У.Б.“ АД и ЧСИ С.П. поддържат, че
налагането на възбраната не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото
спрямо процесния имот не са предприемани други изпълнителни действия. Като
аргумент за недопустимост на жалбата изтъкват и обстоятелството, че тя и
подадена чрез адв. Р.Х., която е вписана в САК като
младши адвокат и по аргумент от чл. 20, ал. 6 Закон за адвокатурата няма право
да осъществява самостоятелно процесуално представителство по първоинстанционни дела пред окръжни съдилища, в случая пред
СГС. При условията на евентуалност, по подробно изложени доводи, взискателите и
съдебния изпълнител, считат жалбата за неоснователна.
Взискателят по изпълнителното дело ТД НАП – гр. Варна
и длъжниците „В.“ ЕООД и М.Е.М., не са изразили
становище в законоустановения срок.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира
следното :
Изпълнително дело № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.П.,
peг. № 921 на КЧСИ, е било образувано по молба на „У.Б.“ АД като взискател срещу „В.“ ЕООД и А.Г.К. за вземания, установени
по изпълнителен лист от 30.05.2018 г.
В хода изпълнителното производство като взискател е конституиран „О.б.“ АД, а като длъжник - М.Е.М.,
като делото е прекратено спрямо първоначалния длъжник А.Г.К..
С Постановление изх. № 15285/09.07.2018 г. е наложена
възбрана, вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 45494, акт № 206, том №
13 от 12.07.2018 г., върху имот, собственост на длъжника „В.“ ЕООД, а именно:
АПАРТАМЕНТ
№ 2 а, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2198.1.52, съгласно скица №
15-499482-12.10.2016 г., с административен адрес на имота по акт за собственост
и скица гр. София, р-н Витоша, улица „***********а.
На първо място следва да се отбележи, че при извършена
служебна справка в интернет страницата на Търговския регистър по партидата на
ЕТ „Д. - Д.В.“ с ЕИК******** съдът констатира, че противно на твърденията на Д.Й.В.,
едноличният търговец не е заличен и същият е вписан в Търговския регистър. Доколкото
едноличният търговец не притежава правосубектност различна
от тази на физическото лице Д.Й.В.,
настоящият състав намира, че жалбата е подадена от ЕТ „Д. - Д.В.“, представляван
от физическото лице Д.Й.В..
По отношение на възражението на „У.Б.“ АД и ЧСИ С.П.,
рег. № 921 за липсата на валидно процесуално представителство на адв. Р.Х.,
съдът намира същото за неоснователно. Действително, при справката в Регистъра
на младши адвокати към Адвокатска колегия – гр. София, се установява, че адв. Р.Х.
е със статут на младши адвокат. Това обстоятелство обаче не представлява пречка
да участва надлежно в настоящото производство, тъй като същото е по характера
си въззивно съгласно чл. 76, ал. 1, т. 8 от Правилника за администрацията в
съдилищата и по аргумент от чл. 20, ал. 6 от ЗАдв., младшият адвокат може
надлежно да представлява жалбоподателя.
Съгласно чл. 435, ал. 4 от
ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня
на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във
владение на това лице. Допустимостта на
жалбата на третото лице в изпълнителното производство е обусловена от няколко
кумулативни предпоставки: действия
на ЧСИ – в
случая възбрана върху имота и вещта да е във владение на третото
лице към момента на насочването
на изпълнението върху нея.
Съдържанието на визираната норма обуславя извод, че
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на жалба е третото
лице да владее възбранена вещ към момента на налагане
на възбраната. Установяването на факта на владение е в тежест на третото лице -
жалбоподател.
В настоящия случай по делото липсват доказателства, че
към датата на налагане на възбраната (12.07.2018 г.) върху апартамент с
идентификатор 68134.1932.2198.1.52 ЕТ „Д. - Д.В.“, представлявано от Д. Й.В., е владеел имота.
Съгласно Нотариален акт № 168, том I, peг. № 4063,
дело № 135 от 18.10.2010 г. ЕТ „Д. - Д.В.“, представлявано от Д.Й.В. е придобил
собственост върху апартамент 3 А, (а не върху ап. 2 А, върху който е наложена възбраната), находящ се в гр. София, бул. „***********. Единствено въз
основа на това обстоятелство обаче, не може да се направи еднозначен извод, че
апартаментът се владее от жалбоподателката.
От една страна, към момента на сключване на
нотариалния акт, владението на апартамента не е предадено на ЕТ „Д. - Д.В.“,
доколкото, съгласно т. 4 от нотариалния акт, предаването на владението е
отложено до окончателното изплащане на продажната цена и при предвидените в т.
1 условия и ред.
На следващо място, във връзка с владението върху имота
към момента на налагане на възбраната – 09.07.2018 г., пред настоящия състав са
изслушани показанията на свидетеля В.Ж.В.- син на Д.В., които съдът преценява
при условията на чл. 172 ГПК. Според показанията му, след закупуване на имота
през 2010 г., майка му е предоставила ключовете и той живее в закупения от нея
имот, представляващ апартамента с № 3 а, находящ се на бул. „*/*******А, ет. 1, включително към м.
07.2018 г. В апартамента живее и брат му, когато е в България. Имотът е
придобит през 2010 г. от майка му, чрез вземане на кредит, който е бил изплатен
през 2016 г. Според свидетеля, кадастралният идентификатор на имота завършва на
цифрите 5 и 2.
Следователно от показанията на свидетеля се
установява, че към момента на налагане на възбраната на 09.07.2018 г. именно
той е във владение на имота. Как е установено неговото владение върху възбранения имот и имал ли е годно
правно основание да упражнява фактическа
власт върху него в случая е без
значение.
Съдът намира, че под владение
в нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК се има
предвид упражняването на фактическа власт
върху вещта, като владението е разбирано като фактическо състояние, а не като едно от
правомощията на правото на собственост върху вещта. В разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК законът не отдава правно значение
на факта, въз основа на който
е установена фактическата власт върху вещта,
съответно дали той се е осъществил
законосъобразно или не. Съдебният изпълнител не
може да прави такава проверка и това са факти, които са извън конкретното
изпълнително дело. От значение за допустимостта
на жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК е само обстоятелството
дали към датата на налагане
на възбраната
(запора) третото лице упражнява
фактическа власт върху вещта - ако
това е така жалбата е допустима и едва при разглеждането
й по същество ще бъде направена
преценката кой е титулярът на субективното
право върху вещта. Ако третото лице няма фактическата власт, жалбата е недопустима и изложените възражения, че имуществото спрямо което е насочено принудителното изпълнение не принадлежи на
длъжника, могат да бъдат релевирани
в производство по чл. 440 ГПК.
Според становището, възприето в т. 4 от ТР № 3
от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, „предмет на
производството по обжалването по чл. 435, ал.
4 ГПК е законосъобразността на действието на
съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която
е насочено принудителното изпълнение се разглежда,
доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното
действие. Съдебното решение
по жалбата по чл. 435,
ал. 4 ГПК създава сила на
пресъдено нещо само по отношение
на законосъобразността или не на
действията на съдебния изпълнител, но не и по
отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо
за последното ще се създаде
с решението по иска по чл.
440 ГПК, тъй като
предмет на този иск е именно
принадлежността на това право, като
се цели да
се отрече, че то принадлежи
на длъжника. С оглед на различния предмет на двете производства
не съществува пречка, в случай че жалбата му
по чл. 435, ал. 4 ГПК не бъде уважена,
третото лице да предяви иск
по чл. 440, ал. 1 ГПК, за да установи,
че правото на собственост не принадлежи на
длъжника.“
Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбата е недопустима,
тъй като третото лице ЕТ „Д. - Д.В.“, представлявано от Д.Й.В.,
не е упражнявало фактическа
власт върху имота към момента
на възбраняването му. Съдебният
изпълнител не е предприемал други изпълнителни действия срещу имота освен процесната възбрана, които да сочат, че владението е
установено именно от жалбоподателката, поради което последната не е легитимиран
да подаде жалба по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Съобразно с изложеното, определението от открито съдебно заседание от 13.06.2019 г., с което е даден
ход на
устните състезания, следва да се отмени и жалбата - да се остави без разглеждане.
Както се посочи, недопустимостта на жалбата, не
препятства възможността на третото лице да защити по реда на чл. 440 ГПК правото
на собственост, което твърди, че
притежава върху възбранения имот.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
13.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3047/2019 г. на СГС, ІV Д с - в, с което е даден
ход на устните състезания и
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 2306
от 28.01.2019 г. подадена от ЕТ „Д. - Д.В.“ с ЕИК********, представлявано от Д.Й.В.,***,
чрез адв. Р.Х. срещу Постановление за налагане на
възбрана върху имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52, по изп. д. №
20189210400978 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 на КЧСИ, вписана в Служба по
вписванията с вх. peг. № 45494, акт № 206, том № 13 от 12.07.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.