Решение по дело №154/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), образувано по жалба на О. Х. А. от [населено място], Община Върбица, област Шумен, срещу Решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г. на Общински съвет - [община], с което, на основание чл. 21 ал.1, т.8 и чл.27, ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, не е прието Предложение с вх. № 134/24.08.2023 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ [населено място].

В жалбата се релевират доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното решение на Общински съвет – [община]. На първо място се сочи, че решението е нищожно поради несъобразяването му със задължителните указания, обективирани в Решение № 532 от 18.04.2024 г. по АД № 5/2024 г. по описа на Административен съд гр. [област], влязло в законна сила на 09.05.2024 г. и с Решение № 1309 от 08.10.2024 г. по АД № 277/2024 г. по описа на Административен съд гр. [област], влязло в законна сила на 31.10.2024 г., а именно, че ОбС Върбица действа в условията на обвързана компетентност по направеното предложение на ОС „Земеделие“ за обезщетение на жалбоподателя със земеделска земя – нива от 4.801 дка, находяща се в землището на [населено място], местността „Гяур баир акаръса“. Въпреки изричните указанията на съда по приложение на процесуалния и материалния закон, ОбС Върбица не се е съобразил с тях и отново е постановил решение, с което не е приел предложението на Началника на ОС „Земеделие“ [населено място], което е в нарушение на чл.177, ал.2 от АПК.

В условията на алтернативност се релевира довод за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липса на същински мотиви, както и че изложените мотиви са ирелевантни и в противоречие с материалния закон.

В тази връзка и по изложените съображения се отправя искане за прогласяване нищожността на обжалваното решение на Общински съвет – Върбица и задължаване на осн. чл. 174 от АПК колективният орган, а именно Общинският съвет, в указан от съда срок да издаде административен акт, в съответствие с мотивите и указанията на съда, обективирани в цитираните по-горе съдебни решения, влезли в законна сила. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.В съдебно заседание се представлява от адв.Р.К., която поддържа жалбата по изложените основания за нищожност и незаконосъобразност.Доразвива доводите си по съществото на спора в представени по делото писмени бележки.

Ответната страна –Общински съвет [община], редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв.Г.Г., който оспорва жалбата като неоснователна, изразява становище, че решението на ОС-Върбица не е нищожно, тъй като е постановено при съществена промяна на обстоятелствата, а именно-предложението на ОСЗ е върнато на основание чл.19, ал.11 от ЗСПЗЗ на Общинска служба „Земеделие“-[населено място] за ново произнасяне, поради несъобразяването му с изискванията на закона.Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложените по делото доказателства, че с предложение изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023г., адресирано до ОбС [община], съгласно чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ и във вр. с чл.53б от ЗКИР, Началникът на ОС “Земеделие“ [населено място] е поискал ОбС [населено място] да постанови жалбоподателят да бъде обезщетен със земеделска земя от Общинския поземлен фонд, а именно с имот с ид.№70398.202.2, находящ се в землището на [населено място], общ.Върбица. В предложението е посочено, че тъй като няма подходяща земеделска земя по начин на трайно ползване (ниви) и по декари за възстановяване в землището на [населено място], е предложено предоставяне на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ (отговарящи по НТП и дка) в съседно землище на територията на Община Върбица, които са предоставени с Протокол №1/18.02.2011 г. Посочено е, при наличието на земи от Общински поземлен фонд (земи по чл.19 от ЗСПЗЗ) на територията на Община Върбица, ОбС Върбица следва да постанови решение за обезщетяване на О. Х. А., съгласно Решение №129 от 04.08.2023 г. по описа на ВПРС. Посочено е също, че обезщетяването се извършва във връзка с извършената поправка на явна фактическа грешка по Заповед № КД-14-72/01.07.2020 г. на АГКК по отношение на земеделските земи, представляващи поземлени имоти с ид.№32113.22.6 – 4359 кв.м., ПИ с ид.№ 32113.22.2 и ПИ с ид.№ 32113.35.41. Към предложението Началникът на ОС „Земеделие“ [населено място] приложил копие от цитираното от него Решение на ВПРС, скица на ПИ с ид.№ 70398.202.2, намиращ се в землището на [населено място], общ.Върбица, м.“Гяур баир аркасъ“, с НТП „нива“, категория на земята IV и площ 4801 кв.м., със собственик Община Върбица; Заповед №КД-14-72/01.07.2020 г. на изп.директор на АГКК, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], по силата на което е намалена площта на ПИ, собственост на жалбоподателя О. А., както следва: ПИ с ид.№32113.22.6- от 4359 кв.м. на 29 кв.м., ПИ с ид.№32113.22.20 - от 7260 кв.м. на 6543 кв.м. и ПИ с ид.№32113.35.41 - от 16997 кв.м. на 16772 кв.м.,; както и заявление вх.№ПО-18-1 от 01.02.2022 г. на О. Х. А. до Началника на ОС “Земеделие“ [населено място], съдържащо искане, във връзка с Решение №1 от 21.01.2022 г. на ОС “Земеделие“ [населено място] да бъде обезщетен с равностойна по качество (категория) и равна по площ на отнетата му земя, по възможност с имот с ид. №31113.3.32 с площ 0,675 дка по КККР на [населено място], общ.Върбица (удовлетворено с Решение № 7 по Протокол №6/31.05.2022 г. на ОбС-[населено място]) и имот с ид.№70398.202.2 с площ 4.801 дка по КККР на [населено място] общ.Върбица.

С Докладна записка вх.№32/19.02.2025 г. Председателят на ОбС [населено място], на основание постановена от Областния управител Заповед№РД-15-34 от 14.02.2025 г. за връщане за ново обсъждане на Решение№2 по Протокол№23 от заседание на Общински съвет-Върбица от 31.01.2025 г. внесъл за ново обсъждане върнатото решение №2 на общинския съвет, съгласно което ОбС-Върбица не дава съгласие да бъде предоставен на ОС“Земеделие“-[населено място] за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на О. Х. А. следния имот-земеделска земя от ОПФ, наход. се в землището на [населено място], общ.Върбица: имот№70398.202 , с площ 4,801дка, местност „Гяур баир аркасъ“, четвърта категория, НТП, нива по предложението на Началника на ОбС „Земеделие“ [населено място] с изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023 г., вх.№ 134/24.08.2023 г. по описа на ОбС [населено място].Към докладната е прил. Предложение от Началника на ОСЗ-Върбица с вх.№134/24.08.2023 г. ведно с приложенията към него.Докладна записка№32/19.02.2025 г. на Председателя на ОбС-Върбица била обсъдена на заседание на ПК на общинския съвет по Протокол№2/19.02.2025 г., на което е предложено проекто-решение, съгласно което на практика се преповтаря вече взетото и върнато за ново обсъждане от Областния управител Решение№2 по Протокол№23 от заседание на ОбС-Върбица от 31.02.2025 г..

С Решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г. ОбС [община], на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.27 ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, приел повторно върнатото за ново разглеждане решение, именно не било прието Предложение с вх.№ 134/24.08.2023 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ [населено място]. Решението си колективният административен орган взел при наличие на изискуемия кворум , без да обоснове същото с каквито и да било мотиви. Решението било прието с 17 гласа „против“ предложението, 0 гласа „за“ и 0 гласа „въздържали се“. В индивидуални мотиви на всеки гласувал общински съветник навсякъде се сочат същите мотиви от предходното решение и са изложени твърдения за неравностойност на имотите подлежащи на възстановяване и процесният имот, посочен в предложението, както и че не можело да се избира имот от страна на правоимащия.

Видно от приложени по делото съдебни актове по предложението на Началника на Общинска служба „Земеделие“ [населено място] били постановени две предходни решения на ОбС [община], по които съдът се е произнесъл, както следва:

Решение №12 по Протокол №4/06.12.2023 г. на ОбС [населено място] също обективиращо отказ за предоставяне на имота, било оспорено от жалбоподателя пред АдмС [населено място], който с Решение № 532 от 18.04.2024 г. по адм.д. № 5/2024 г. по описа на съда го отменил като незаконосъобразно– постановено в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, както и в противоречие на материалния закон и неговата цел, както върнал преписката на ОбС [населено място] за ново произнасяне по предложението на Общинска служба "Земеделие" [населено място], при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Решението е влязло в законна сила на 09.05.2024 г. Съдът в мотивите си посочил, че ОбС е обвързан с искането, с което е сезиран, поради което е следвало да изложи мотиви относно приложимостта на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, както и §27 ал.1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай, тъй като в Предложението на началника на ОС „Земеделие“ [населено място] са отразени фактите, въз основа на които последният основава своето искане, от които е изводима и приложимата хипотеза на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ– установяване границите на земеделските имоти, за които е издадено решение за признаване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и изпълнение на съдебно решение на районен съд за признато право на собственост. Съдът се произнесъл и по материалната законосъобразност на оспореното пред него решение, като в тази част указанията на съда се свеждат до това, че постановеното на основание чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ във вр. с §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при кумулативното наличие на визираните в цитираните правни норми предпоставки- мотивирано искане от общинската служба по земеделие с необходимите приложения, съществуване на едно от условията на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и заявените имоти да са земи от общинския поземлен фонд, е длъжен да предостави тези имоти за последващо възстановяване на правото на собственост върху тях по реда на чл.45ж ал.3, респ. ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдът приел, че в производството по чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, преценката на общинския съвет следва да се ограничи до това налице ли са условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие. Този извод следва от разпоредбата на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинската служба по земеделие представя "мотивирано искане" до кмета на общината, т.е. именно същата обосновава необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са предпоставките на § 27, ал.2, т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинският съвет е следвало да направи своята преценка досежно обстоятелствата по §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на имота, описан в предложението на ОС „Земеделие“ [населено място], изготвено от последната в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Съобразно доказателствата по делото съдът приел, че в случая са били налице предпоставките на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници (т.1); изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост (т.2), посочен е и конкретният имот, подлежащ на предоставяне на правоимащите лица, който имот е частна общинска собственост, респ. е включен в общинския поземлен фонд, от което следва, че може да бъде предоставен на правоимащи лица в реституционно производство. Изведен бил категоричен извод, че в случая са налице предпоставките на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на имота, описан в предложението на Началника на ОС „Земеделие“" [населено място], на О. Х. А., поради което административен орган е постановил своето решение в нарушение на материалния закон.Прието е още, че решението е постановено и в нарушение на законовата цел, тъй като целта на регламентираната §27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ процедура е обезщетяването на лицата, чиито права върху земеделски земи са възстановени по надлежния ред, която възможност е възпрепятствана с оспореното решение, въпреки наличието на законовите предпоставки за обезщетяване.

При повторно произнасяне по преписката било постановено Решение № 1 по Протокол №12/28.06.2024 г., издадено на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.27 ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, с което ОбС [населено място] отново не приел отправеното предложение от Началника на ОС „Земеделие“ [населено място] и не дал съгласие да бъде предоставен на ОС „Земеделие“ [населено място] за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на О. Х. А. с имот– земеделска земя от ОПФ, находящ се в землището на [населено място], община Върбица: [имот номер], с площ от 4.801 дка, местност „Гяур баир аркасъ“, IV категория, НПТ: нива. С Решение № 1309/08.10.2024 г., постановено по адм.д. № 277/2024 г. по описа на АдмС [населено място], влязло в законна сила на 31.10.2024 г., съдът констатирал, че оспорения административен акт се намира в пряко противоречие с постановен съдебен акт, а именно-в противоречие с влязлото в сила Решение№532/18.04.2024 г. по а.д.№5/2024 г. на АдмС-[област] и на осн.чл.177 ал.2 от АПК обявил неговата нищожност и върнал преписката на Общински съвет Върбица за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като определил на основание чл.174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

Настоящото Решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г. на ОбС [населено място] е връчено на жалбоподателя на 12.03.2025 г., видно от прил. на л.104 от делото известие за доставяне, който несъгласен с него е депозирал жалба на 17.03.2025 г. до АдмС [населено място], чрез органа, издал акта.

В хода на настоящото съдебно производство е представена и приета като доказателство цялата административната преписка по издаване на оспорваното решение и служебно е приобщено към доказателствения материал а.д.№277/2024г. на ШАдмС.Приобщени са и служебно изисканите от съда заверени преписи от решенията на съда по а.д.№5/2024 г. и а.д.№277/2024 г. на ШадмС.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от надлежна страна- адресат на акта, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а по реда на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.62/2010 год.) предоставя земи от общинския поземлен фонд. В случая решението е прието с поименно гласуване, съгласно чл.27 ал.5 от ЗМСМА, с участието на 17 от общо 17 общински съветници, съгласно чл.4 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, при наличие на необходимия кворум по чл.27 ал.2 от ЗМСМА и на изискуемото съгласно чл.27 ал.4 във вр. с чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА квалифицирано мнозинство (повече от половината от общия брой на съветниците), а именно с 17 гласа „против“, 0 гласа „за“ и 0 гласа „въздържали се“. С оглед на това съдът приема, че решението е постановено от компетентен административен орган.

Независимо от горното, атакуваното Решение на ОбС [населено място] е прието в противоречие на разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК, поради което е налице основанието за прогласяване на нищожност по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК, тъй като административният орган, независимо че бил уведомен за влезлите в сила съдебни решения по адм.д.№ 5/2024 г. и адм.д.№ 277/2024 г. по описа на АдмС [населено място], е постановил своя административен акт в пряко противоречие с тях. Нещо повече, в Заповед№РД-15-34 от 14.02.2025 г. на Областния управител за връщане за ново обсъждане на Решение№2 по Протокол№23 от заседание на ОбС-Върбица от 31.01.2025 г. изрично е упоменато, че върнатото за ново обсъждане в общинския съвет решение№2, прието впоследствие повторно с обжалваното в настоящото производство Решение№9 по Протокол№25 от 27.02.2025 г. е прието в противоречие и при неспазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на Решение№1309/08.10.2024 г. по а.д.№277/2024 г. на АдмС-[област].По силата на чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Нищожният административен акт, съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ, поради което той изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно дадените с предходни съдебни решения задължителни указания.

На следващо място, противно на твърденията на процесуалния представител на ответника, видно от съдържанието на оспореното в настоящото производство Решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г. на ОбС, липсват изложени мотиви, а становищата на общинските съветници протоколирани при поименното гласуване дословно сочат “същите мотиви от предходното решение“ и са идентични с предходно мотивиране на отрицателно решение, а именно че земите за обезщетение не са равностойни със земите, които са отнети от жалбоподателя. В разрез с твърденията на пълномощника на ответника, при новото произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства, а дословно е възпроизвел съдържанието на върнатото от областния управител за ново обсъждане Решение№2 по Протокол№23 от 31.01.2025 г. на ОбС-[община].Соченото от ответника връщане на предложението на ОСЗ за обезщетяване на О. А. със земи от ОПФ поради мотивиран отказ на кмета, обективирано в писмо№24-00-273/10.04.2025 г. е последващо обжалваното решение на ОбС-Върбица от 27.02.2025 г. и е неотносимо към предмета на спора и същото не може да обоснове постановяване на обжалваното решение на общинския съвет при нови обстоятелства.

Във влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№ 5/2024 г., АдмС [населено място] е изложил подробни мотиви, като е приел за неоснователни доводите на ответника, че не можело правоимащото лице да бъде обезщетено с имот от землище, различно от това, където се е намирал отчуждения имот, във връзка с който се провежда обезщетителната процедура. Съдът изрично е посочил, че след като са налице предпоставките на чл.10б от ЗСПЗЗ досежно заявителя, конкретният имот е посочен в предложението на началника на ОСЗ и същият представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, намираща се на територията на същата община (което в случая е безспорно установено), съответният ОбС не може да откаже да уважи предложението на началника на ОСЗ, както и че преценка за земите за обезщетение е в правомощията на ОСЗ, а не на ОбС, който не притежава реституционна компетентност и действа при условията на обвързана компетентност. Установено е от съда, че съгласно представения регистър с данните за имотите от ОПФ на територията на община Върбица в землището на [населено място] няма поземлен имот с НТП, площ и характеристики, който в най-пълна степен да съответства едновременно на площта и характеристиките на отнетите имоти на жалбоподателя, респективно в най-пълна степен да удовлетворява неговите права и законни интереси, засегнати от Заповед № КД-14-72/01.07.2020 г. на АГКК. При изведен категоричен извод от съда в решение по адм.д.№ 5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], че в случая са налице предпоставките на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на имота, описан в предложението на Началника на ОСЗ- [населено място], на О. Х. А., както и е налице условието по чл.10б ал.2 т.1 от ЗСПЗЗ, новото произнасяне на органа, обективирано в обжалваното Решение №9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г. от заседание на ОбС [населено място], се явява напълно идентично по своите фактически и правни основания с това, което вече е било отменено по съдебен ред, както и с прогласеното за нищожно с Решение№1309/08.10.2024 г. по а.д.№277/2024г. на АдмС-[област] решение на ОбС.

С оглед установеното по-горе фактическо и правно положение съдът приема, че оспореното в настоящото производство Решение на ОбС [населено място], макар и да е издадено от компетентен орган, следва да бъде обявено за нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК, а именно като издадено в противоречие на влязло в сила Решение №532/18.04.2024 г. по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място] и на влязлото в сила Решение № 1309/08.10.2024 г., по адм.д. № 277/2024 г. по описа на АдмС [населено място], поради което жалбата се явява основателна.

Съобразно изхода на спора и в съответствие с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 1010.00 лв., от които 1 000.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно прил.Договор за правна помощ и 10.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото.Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от оспорващия възнаграждение за адвокат се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г. на Общински съвет (ОбС) [община].

ВРЪЩА преписката на Общински съвет Върбица за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Общински съвет [населено място] да заплати на О. Х. А. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Върбица, [улица], сума в размер на 1010.00 (хиляда и десет лева) лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.