№ 143
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Б. Т. П.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 70/29.11.2021г. по нохд № 1147/21г. състав на
Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия И. З. К. за виновен в това,
че на 08.02.2021г. в гр. П. се заканил с убийство на Т.И.И. с думите „Ще ви
убия и ще ви излежа“ и с действия – показване на нож и тази закана е
възбудила основателен страх от осъществяването й и на основание чл.144,
ал.3, вр. ал.1 и чл.58а, ал.1 НК го осъдил на две години и осем месеца
лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и това, че на
08.02.2021г. в гр. П. се заканил с убийство на П.П.А. с думите „Ще ви убия и
ще ви излежа“ и с действия – показване на нож и тази закана е възбудила
основателен страх от осъществяването й и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1
и чл.58а, ал.1 НК бил осъден на две години и осем месеца лишаване от
свобода.
Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че
1
на 08.02.2021г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплахи
с думите „Ще ви убия и ще ви излежа“ и с действия – показване на нож е
принудил П.П.А. да му предава по 300 лв. месечно и с това на 12.02.2021г. и
причинил имотна вреда в размер на 300 лв., като деянието представлява
опасен рецидив и на основание чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и чл.58а, ал.1 НК бил осъден на шест години лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил едно общо наказание в
размер на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
„строг“ режим и към което присъединил наказанието глоба в размер на 500
лв.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение №
28/16.03.2022г. по внохд № 75/22г. била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане на осъдения К. за
възобновяване на наказателното дело.
В искането са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 НПК, като са изложени доводи за допуснати от решаващите инстанции
съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на
мотиви към присъдата и решението, с което е потвърдена. Изложени са
съображения за неправилна преценка на съотношението между отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства, довела до явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на делото
и удовлетворяване на алтернативно посочените искания.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да бъде уважено само в частта, досежно прилагането на
материалния закон, като счита, че престъплението по чл.144, ал.3 НК по
отношение на пострадалата А. е погълнато от престъплението по чл.214, ал.3
НК и се явява елемент от неговия състав. Прокурорът не намира да са
допуснати съществени пороци в процесуалната дейност на съда и намира
наказанието за правилно отмерено.
2
Служебния защитник на осъдения атакува само размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, като излага съображения за явната му
завишеност и предлага да бъде намален.
Осъденият иска делото да бъде върнато на първата инстанция и да бъде
намалено наказанието му.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Неоснователно е оплакването на защитата, обвързано с нарушение на
разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК и насочено към непосочване в
диспозитива на присъдата текстово на конкретната хипотеза на чл.29 НК. На
стр. 5, следвайки номерацията на обвинителния акт, в обстоятелствената му
част ясно, точно и недвусмислено са посочени предишните осъждания на
подсъдимия, обусловили приложението на чл.29, ал.1, б.“а“ НК и това е
достатъчно осъденият да разбере в какво точно престъпление и на базата на
какви факти е обвинен и съобразно това да организира защитата си. Не
необходимо тези обстоятелства да бъдат отразени и в диспозитива на
присъдата, където следва да бъде посочена правната квалификация на
осъщественото от осъдения деяние, което е и сторено от прокурора.
Не може да бъде споделено и възражението за липса на мотиви към
атакуваните съдебни актове. Настоящата инстанция счита, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до цялостна отмяна не
само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с което същият е
потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало при стриктно
спазване на процесуалните правила, като правото на защита на касатора е
било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната инстанция
са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Обсъдени са всички доказателствата както поединично,
така и в тяхната съвкупност, като решаващите съдилища са изложили
достатъчно убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата
3
обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени
материали. Така мотивите, както на атакуваната присъда, така и на въззивното
решение удовлетворяват критериите, заложени в разпоредбите на чл.305 и
чл.339 НПК.
Независимо, че визираното в искането касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 НПК не е подкрепено от каквито и да било конкретни доводи за
нарушение на материалния закон настоящият състав намира, че следва да се
произнесе по въпроса, свързан с правилното му приложение, защото това е в
интерес на осъдения и този въпрос е поставен за разглеждане по същество от
представителя на Апелативна прокуратура в хода на настоящето
произцводство.
Като са признали осъдения К. за виновен в извършването на две
отделни престъпления по отношение на пострадалата А. - по чл.144, ал.3 и по
чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.1 НК решаващите инстанции са нарушили
материалния закон.
Вярно е, че идеална съвкупност е налице, когато с едно деяние се засягат
или увреждат различни и независими един от друг непосредствени обекти на
посегателство, като едновременно се осъществяват, както от обективна, така
и от субективна страна изпълнителните деяния на две отделни престъпления,
каквато на пръв поглед е и проблематиката по делото.
И Районният и Окръжният съд не са съобразили обаче, че в случая се
касае за типичен пример на привидна идеална съвкупност, при която няколко
престъпни състава се намират в отношение на поглъщане. Обикновено
„поглъщането“ на един престъпен състав от друг се получава в случаите на
сложни /съставни/ престъпления /напр. грабеж, принуда, изнудване и др./,
непосредственият обект на посегателство при които е комплексен. Касае се за
престъпления, които включват разнородни престъпни прояви, изграждащи в
комплекс едно ново престъпно посегателство, като губят значението си на
самостоятелни престъпления.
Точно такъв е и настоящият казус. К. е признат за виновен и осъден за
това, че на 08.02.2021г. в гр. П. се заканил с убийство на П. А. с думите „Ще
ви убия и ще ви излежа“ и с действия – показване на нож и тази закана е
възбудила основателен страх от осъществяването й.
Отделно от това е признат за виновен и осъден и за това, че на същата
4
дата и място с цел да набави за себе си имотна облага, чрез същата заплаха,
със същите думи „Ще ви убия и ще ви излежа“ и със същите действия –
показване на нож е принудил П. А. да му предава по 300 лв. месечно и с това
на 12.02.2021г. и причинил имотна вреда в размер на 300 лв., като деянието
представлява опасен рецидив.
Очевидно е, че престъплението по чл.144, ал.3 НК се явява елемент от
принудата, посредством която осъденият е постигнал престъпната си цел, а
именно да набави за себе си имотна облага, като получи сумата от 300 лв. от
пострадалата А. противно на нейната воля и така е осъществил състава на
чл.214 НК. Така престъплението по чл.144, ал.3 НК се поглъща от това по
чл.214 НК, става част от него и престава да съществува самостоятелно.
Именно това създава привидност на сложилата се идеална съвкупност и
изключва съществуването й в разглеждания случай.
На практика с деянията си по отношение на пострадалата А. осъденият К.
е осъществил състава единствено на престъплението по чл.214 НК, но не и на
това по чл.144, ал.3 НК. Поради това делото следва да бъде въззобновено,
първоинстанционната присъда и въззивното решение следва да бъдат
изменени, като осъденият К. бъде признат за невиновен в това, на
08.02.2021г. в гр. П. да се заканил с убийство на П.П.А. с думите „Ще ви убия
и ще ви излежа“ и с действия – показване на нож и тази закана е възбудила
основателен страх от осъществяването й и на основание чл.304 НПК да бъде
оправдан по обвинението по чл.144, ал.3 НК, осъществено по отношение на
пострадалата А..
Така наложилото се изменение на съдебните актове налага и корекция в
размера на наложеното на осъдения наказание за престъплението по чл.214,
ал.3, т.2, вр. ал.1 НК, като определеният от първата инстанция размер от девет
години лишаване от свобода следва да бъде редуциран на шест години
лишаване от свобода.
Този размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите визирани
в чл.36 НК и с него в пълна степен ще бъде покрит критерият, заложен в
разпоредбата на чл.35, ал.3 НК.
Съобразно правилото на чл.58а, ал.1 НК така определения размер следва
да бъде намален с една трета и подсъдимият да изтърпи наказание в размер на
четири години лишаване от свобода.
5
В останалата си част решението, с което е потвърдена присъдата е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в законна сила.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Апелативният
съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 75/22г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд.
ИЗМЕНЯ Решение № 28/16.03.2022г. по внохд № 75/22г. на
Пазарджишкия окръжен съд и Присъда № 70/29.11.2021г. по нохд №
1147/21г. на Пазарджишкия районен съд, като ОТМЕНЯ Присъда №
70/29.11.2021г. по нохд № 1147/21г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с
която осъденият И. З. К. е признат за виновен и осъден по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 НК за това, че на 08.02.2021г. в гр. П. се заканил с убийство на П.П.А. с
думите „Ще ви убия и ще ви излежа“ и с действия – показване на нож и тази
закана е възбудила основателен страх от осъществяването й и на основание
чл.304 НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по това
обвинение.
НАМАЛЯВА наложеното на осъдения И. З. К. за престъплението по
чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.1 НК наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА определеното на осъдения И. З. К. на основание чл.23,
ал.1 НК общо най - тежко наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/16.03.2022г. по внохд № 75/22г. на
Пазарджишкия окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7