№ 11770
гр. София, 28.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110107014 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес АДРЕС с лк. №
****** валидна до ДАТА г., съдебен адрес: АДРЕС Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, представлявано от Д. М. М. срещу „ФИРМА” АД, с ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гАДРЕС представлявано от В. ГС, за която съдът констатира, че е редовна, а
предявените с нея искове – допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2023 г.
от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Е. В. В. с ЕГН ********** с
адрес АДРЕС с лк. № ****** валидна до ДАТА г., съдебен адрес: АДРЕС Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. срещу „ФИРМА” АД, с ЕИК:
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС представлявано от В. ГС, с която се
моли съда да:
-прогласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 10 от Договор за паричен
заем № ******* сключен между ищеца и „ФИРМА” АД, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 126.00 лева и
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. /частичен иск
от общо 126 лв./ представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит № *******, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
исковата молба в съда/09.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.
1
Ищецът твърди, че 01.07.2022 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № *******, като те са се договорили отпуснатият заем
да бъде в размер на 400.00 лева, като кредитът следва да бъде погасен на три месечни
вноски. В приложение № 1 към Договора е посочено, че размерът на годишната лихва е –
41.00%, а размерът на годишния процент на разходите е 49.65%, а размерът на общата сума,
която следва да върне г-н В. е 427.64 лева.
В чл. 10 от процесния договор било уговорено, че кредитополучателят дължи
неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда
и условията на чл. 20 от Договора. Неустойката е в размер на 4.20 лв. /четири лв. и 20 ст./
плюс 0,350% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,350% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл. 20 е
уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателя следва да
предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400 лв. и др.
Съгласно погасителния план, на ищеца била начислена месечна неустойка в
размер на 42 лв. или общо 126 лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители
или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна
вноска става 184.55 лв. вместо 142.55 лв., а общата сума което следва да бъде заплатена по
договора е в размер на 553.64 лева.
Твърди се, че уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за паричен
заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. З от ЗЗД/ и
поради това, че е уговорена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр.
с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Поддържа се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения
максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно от
представения погасителен план, възнаградителната лихва в размер на 41 % за срока на
договора се равнява на 27.64 лв., а неустойката в размер на 126 лв. е над пет пъти по -
голяма от нея или в размер на около 200%, с което реалният ГПР става близо 240%
Сочи се, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на
заетата сума. Видно и от размера същата е в размер на почти 50% от предоставения заем,
без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил
кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е
предоставено обезпечението.
Поддържа се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да
се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата
неустоечна клауза. Сочи се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР,
както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне
ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението
по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
2
Иска се от съда на основание чл. 190 от ГПК да задължи ответното дружество да
представи в цялост кредитното досие на ищеца Е. В. В. с ЕГН **********, вкл. и
извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни
нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по
Договор за паричен заем № *******, включително да предостави и копие от договора, СЕФ.
Иска се да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по
която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество
доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата
сума, която Е. В. В. с ЕГН ********** е изплатил на ответното дружество по договор за
паричен заем *******, включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Вещото лице,
вземайки предвид погасителния план, да посочи размера, датата и разпределението /по пера/
на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от
потребителя плащане на ответника по Договор за паричен заем № *******, като вземе
предвид погасителния план. З. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо
изплатената от потребителя сума по кредита и използвайки нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице да посочи какъв е
действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № *******, като вещото лице да
включи в изчисленията си и начислените на потребителя суми за начислена неустойка по
договора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.
Не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
*******/01.07.2022 г., както и че отпуснатата му сума в размер на 400.00 лева четиристотин
лева) е била изцяло усвоена.
Сочи се, че уговореният размер на неустойката е изцяло съобразен със
законовите изисквания и е изчислен съгласно условията на договора. Освен това
договорената неустойка не води до неравноправие на страните, защото чрез нея кредиторът
обезпечава и гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение
кредитополучателя, който като страна по договора е изразил своята воля за съгласие и се
задължава да върне съответната сума.
Поддържа се, че не е приложима разпоредбата на чл. 22 ЗПК, доколкото там е
предвидено, че кумулативно следва да не бъдат спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, за да бъде един договор за потребителски
кредит недействителен, което не е налице.
Твърди се, че нищожност на една клауза не повлича след себе си нищожност на целия
договор - чл. 26 ЗЗД. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
3
на заетата сума.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че
между страните е бил сключен Договор за паричен заем № *******, по който ищецът е
усвоил напълно отпуснатата му сума в размер на 400 лева, както и ще същият е изплатил по
договора суми в общ размер от 563 лева/ в т.ч. и сума в размер на 126 лева за погасяване на
неустойка/.
-В тежест на ответника е да установи, че във връзка с непредставяне на
обезпечение по Договор за паричен заем № ******* от страна на ищеца, е възникнало
вземане за неустойка по валидно уговорена неустоечна клауза/ чл. 10/.
-Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване на сумата в размер на 126 лева е с валидно възникнало правно
основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца,
доколкото същите не са необходими за изясняване на спорни по делото факти и
обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.7, ал. 3 ГПК и чл. 143 от ЗЗП.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
4
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5