Р E Ш Е Н И Е   №

Гр. Русе, 15. 03. 2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав,

в публично заседание от 25.01.2021 година в състав :

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

разгледа докладваното от съдията АНД 1916/2020 г.,

по описа на РРС и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.Е.Д., ЕГН: ***********, живуща ***, против наказателно постановление №20-396/2020г. на Началник на с-р "ОП"- Първо РУ при ОДМВР –Русе, с което за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР й е наложена глоба в размер на 300лв. Защитникът й моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – наличие на чл.28 от ЗАНН, както и несъставомерност на деянието.

Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка :

На 09.09.2020г. около 11 :50 часа, в град Русе, на път I-21/ Русе-Варна/ при извършена полицейска проверка се установило, че жпод.Д. не изпълнила писмено полицейско разпореждане от 22.08.2020 г.  - да не престоява на главен път 1-21 / Русе-Варна/, като с поведението си създавала предпоставки за ПТП. Последното и било дадено във връзка с това, че същата престоявала на пътното платно предлагайки секс-услуги и махайки с ръце правела знаци на водачите на преминаващите покрай нея автомобили. На 09.09.20год. жпод.Д. била установен на същото място, като извършвала същата дейност, в нарушение на издаденото писмено полицейско разпореждане от 22.08.2020 г.  За констатираното й бил съставен АУАН, който тя подписала без възражения. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, била санкционирана с горепосочената с глоба.   

            Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и приложените акт и наказателно постановление, докладни записки, разпореждане, обяснение, заповеди.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, единствено до размера на наложената санкция.

Изложената фактическа обстановка  не се оспорва от адв.С. И., поради което съдът приема нарушението за безспорно извършено. Последното се установява и от приложените: докладна записка, протокол за предупреждение  от 22..08.20год., обяснения от жпод.Д. и разпореждане от 22.0820год. по реда на чл.64 от ЗМВР.

Съобразявайки писмените доказателства, факта че не се оспорват фактическите констатации в акта и НП, съдът преценява, че с това свое поведение тя нарушила императивната разпоредба на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Последната императивно предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му, но в конкретния казус тези изключения не са били налице. Това е така, защото процесното разпореждане на полицейския орган е имало за цел жпод.Д. да не престоява на пътното платно и да не прави жестове към преминаващите автомобили, което е било в нейн интерес и в интерес на водачите на автомобилите, тъй като с цялостното си противоправно поведение създавала реална опасност да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно спиране, респ. рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил.

С оглед на всичко това правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му.

Съдът намира, че наказващият орган е разполагал с материална компетентност да издава НП, съобразно длъжността на Наказващия орган и отразеното в Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, т. к. е със завишена степен на обществена опасност предвид на това, че с поведението си и като не е изпълнила полицейското разпореждане, жпод.Д.  съставлява опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на преминаващите покрай нея автомобили.

При цялостната проверка относно законосъобразност на НП съдът  констатира, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание.основателно. Нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. Очевидно АНО не е индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, т. к. наказанието е определено към средата без да са изложени каквито й да е мотиви за това. Липсата на мотиви досежно размера на наложеното наказание само по себе си е нарушение, т. к. нарушителят, а и съдът са лишени от възможността да разберат как е формирана наказващата воля на АНО, след което да я оспорят, респ. контролират. Съобразно  

Изхождайки от степента на вината на жалбоподателя и за персонифицирането на неговата отговорност съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати, като се измени НП и се намали размерът на наложената глоба, която бъде определена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Това ще бъде и в съответствие с установените смекчаващи обстоятелства – нарушението е извършено за първи път /няма данни за противното в настоящото производство/, а от него не са настъпили никакви реални вредни последици. С оглед на всичко това съдът намира, че глобата следва да бъде определена и индивидуализиран в минималния размер от 100 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на юрк.Й., съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 100лв., предвид положения от представителя труд и липсата на правна и фактическа сложност на конкретния казус.Поради изложеното искането за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение от 120лв., за частта над 100лв. се явява неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №20-396/2020г. на Началник на с-р "ОП"- Първо РУ при ОДМВР –Русе, с което за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР, на  Д.Е.Д., ЕГН: ***********, живуща ***, е наложена глоба в размер на 300лв. като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 /сто/ лв.

ОСЪЖДА Д.Е.Д.,***, да заплати в полза на ОДМВР, гр.Русе направените по делото разноски – 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Русенски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………