Р Е Ш Е Н И
Е №91
гр.Силистра, 23.11.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурор
при ОП-Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия Славова КАНД №91 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №260257/11.09.2020г.,постановено по АНД №238/20г.,Силистренският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление №20-1099-000266/13.03.
2020г., издадено от Началник Група към
ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“,с което на Н.С.П. ***,Силистренска
област,на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/,за
извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, е наложено административно наказание в
условията на законоустановена кумулация, по вид „глоба“ в размер на 700.00 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Производството е образувано по касационна жалба на Н.С. П.,обективираща искане за отмяна на съдебния акт, като
не е заявена претенция относно съдбата на процесното пред СРС наказателно
постановление,но от оплакванията може да се изведе извод,че се претендира и
неговата отмяна.В съдебното производство се представлява от адв.Е. П. от
АК-Силистра,която поддържа изцяло жалбата и заявява алтернативно искане, при
уважаване на доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, след отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Оплакванията в същата сочат на
довод за неправилно приложение на материалния закон, като акцентът е поставен
върху твърдение, че не оспорващият е автор на нарушението, не той е управлявал
заснетото с АТСС, съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП, моторно превозно средство и
следователно, не по отношение на него може да бъде приложена санкционната
разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП. Във връзка с това са изложени съображения за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът
не е допуснал до разпит лицето, което според касатора, е управлявало автомобила,
нито е призовал като свидетел собственика на същия, което се счита за пряко
противоречащо на разпоредбите на ЗАНН и НПК, силно засегнало правото на защита
на касатора.С оглед на тези възражения се моли за отмяна на решението на СРС и
за произнасяне от настоящата инстанция по съществото на спора,с отмяна на
първоначално оспорения юрисдикционен акт или, за връщане на делото на районния
съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по касация- Областна
дирекция на МВР гр.Силистра, не се представлява в производството и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита,че атакуваното решение на СРС е правилно по
своя резултат, а жалбата неоснователна.Дава заключение за потвърждаването му. Алтернативно
поддържа становище, че при евентуална преценка от касационния състав за наличие
на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението следва да
бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото,прие следното:Касационните основания, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, които са заявени с жалбата и
поддържани пред настоящия състав, са за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон,
посредством санкционирането на лице, което не е извършило процесното нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.1,т.2 НПК/. Настоящият касационен контрол ще се извърши на терена
на така релевираните отменителни основания и в пределите на служебната проверка
от чл.218 ал.2 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от касатора против
НП №20-1099-000266/13.03.20г., с главно възражение за несъответствие между
фактическото положение и приложената юридическа санкция по отношение на лице,
което не е извършител на нарушението.Останалите съставомерни факти не са били
оспорвани,т.е. на посочената дата и място, лек автомобил ***,заснет с автоматизирано техническо средство,е бил
управляван в населено място със скорост от 101 км/ч (при приспаднати 3-те км/ч в диапазона на измервателна
грешка), при допустима скорост от 50 км/ч. Спорът е бил
съсредоточен върху въпроса за авторството на нарушението за скорост по чл.21
ал.1 ЗДвП. Същата е била измерена и фиксирана с АТСС ARHCAM S1, с фабричен №1174bd и заснет клип №11892. При тези безспорни факти съдът
е приел,че е спазена и процедурата,приключила с ангажирането на отговорността
на касатора, тъй като св.С. К., който е и актосъставител, поканил собственика
на МПС, на когото същото е регистрирано в информационната система на „Пътна
полиция“, в случая Ж. В. К., за съставяне на АУАН, съгласно регулацията от
чл.186 ал.4 ЗДвП. Последният попълнил декларация (л.17 АНД/СРС), в
която посочил, че автомобилът към правнозначимия момент - 06.12.2019г., се е
управлявал от Н.С.П. с посочен ЕГН и адрес. Към декларацията били приложени и
фотокопия на Свидетелството за управление на МПС на касатора (л.25 АНД/СРС) и първа
страница от Предварителен договор за продажба на процесното МПС от 29.10.2018г.
(л.26), страни по
който са именно Ж. В. К. като продавач и Н.С.П. - купувач.На базата на тези
доказателства бил съставен АУАН №243/ 10.02.20г. срещу касационния
жалбоподател, легнал в основата и на процесното пред СРС Наказателно
постановление.
Съдът е възприел изцяло фактическите изводи на
административнонаказващия орган, вкл. по отношение на субекта на нарушението и е
потвърдил санкционния му акт. Изрично е обсъдил в мотивите си, че не приема
възражението на жалбоподателя (на процесната
дата не бил управлявал той автомобила, а друго лице, което настоявал съдът да
изслуша като свидетел), защото
съгласно нормативната процедура, която била спазена, собственикът е посочил, че
нему именно е предоставил управлението на МПС. Позовал се е и на обвързващата
доказателствена сила на редовно съставения АУАН, по аргумент от чл.189 ал.2 ЗДвП, без да коментира изрично смисъла на така посочената оборима нормативна
презумпция, в ракурса на „[…] до доказване на противното“, т.е. била ли е оборена
въпросната доказателствена сила на АУАН и ако не, как е гарантирал съдът процесуалните
възможности за това.
Единственият спорен момент в процеса пред въззивната
инстанция е бил свързан с авторството на нарушението за скорост, установено в
отсъствие на нарушителя посредством заснемане с АТСС.Видно от протокол от
съдебно заседание на СРС,проведено на 16.07.2020г. е, че исканията от жалбата
са били отново въведени в процеса от процесуалния представител на жалбоподателя
и те са се свеждали до следното - да бъде изслушано като свидетел лице, което
страната ще доведе пред съда и за което твърди, че на 06.12.2019г. около 18.00
часа е управлявало въпросния автомобил, както и - да бъде призован от съда и
разпитан като свидетел собственикът на МПС. Макар и да не са конкретизирани
въпросите към последния е очевидно, че той би могъл да даде надеждна информация
относно правнозначимите факти - предадена ли е и кога във фактическата власт на
касатора колата; къде нощува същата; защо след като крайният срок за сключване
на окончателен продажбен договор и прехвърляне на собствеността съгласно
нормативните изисквания, е визиран в представената първа страница от Предварителния
договор- до 30.12.2018г. (чл.5), една година по-късно това не е направено и в
информационните масиви на „ПП“,за собственик на автомобила стоят имената на продавача
по предварителния договор отпреди повече от 12-14 месеца (към момента на съставяне на АУАН) и т.н.
Въпреки това и независимо от процесуалното задължение
на съда за разкриване на обективната истина в процеса (т.е. и без искане от страните да събира доказателства
за релевантните факти по делото, съгласно базовите принципи от чл.13 и чл.14 НПК), е оставил без уважение искането за допускане на
свидетелски показания практически без мотиви.В протоколното определение (л.39 АНД/СРС) съдът е
посочил, че такава възможност -за допускане на свидетели,не била предвидена в
чл.189 ЗДвП при нарушение, установено с техническо средство, което излиза извън
периметъра на действие на основните принципи в пеналистиката, гарантиращи
правото на защита на привлечените към съответната отговорност лица, но и от
тясно,неизчерпателно регламентираните правила с чл.186-чл.189 ЗДвП.
Не е вярно, че както буквалният текст, така и смисълът
на чл.189 ЗДвП, препятства правото на страната да обори с допустимите по НПК
доказателствени средства констатациите от редовно съставения АУАН, напротив. При
представените непълни такива с административнонаказателната преписка и,
по-конкретно -липсата на всички страници,вкл. подписите на страните на
въпросния Предварителен договор от 29.10. 2018г. за продажба на МПС, съдът е
бил длъжен да изследва всестранно въпросът с авторството на релевираното
нарушение, защото са останали неизяснени въпросите -сключен ли е бил окончателен
договор между страните в рамките на уговорения с чл. 5 срок (30.12.2018г.)
или по-късно и, ако не е - защо; както и
в чия фактическа власт се намира процесният автомобил,тъй като с декларацията
по чл.186 ал.4 ЗДвП на собственика,на когото е регистрирано МПС,не се решава
еднозначно въпросът с негово-то управление на конкретна дата и място, в
нарушение на ЗДвП.Още повече, че това е единственият инвокиран в процеса пред СРС
довод,на който е следвало да бъде даден задълбочен и обективен отговор. Спор
относно никакви други факти и обстоятелства не е повдиган.В този контекст
преценена е основателна касационната жалба, тъй като очевидно е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът е бил длъжен
по свой почин да изследва релевираните пред него конфликтни моменти и да им
даде законосъобразен отговор, а в настоящия случай - е бил сезиран с нарочни
доказателствени искания, които е отклонил неоснователно.
Обобщавайки изложеното,настоящият състав намира за
основателна касационната жалба на Н.С.П., посочен като управлявал на процесната
дата и място от собственика на заснетото с превишена скорост МПС, против
решението на СРС,поради наличие на касационното основание от чл.348 ал.1 т.2 НПК, което налага в хипотезата на чл.222 ал.2 т.1 АПК,във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН,делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. При условията на
чл.226 ал.3 АПК, съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, воден
от което и на основание чл. 222 ал.2 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260257/11.09.2020г., постановено по АНД №238/2020г. по описа на Силистренския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№20-1099-000266/13.03.20г. на Началник Група към ОД МВР гр.Силистра,сектор
„Пътна полиция“, налагащо административно наказание на основание чл.182 ал.1
т.6 от Закона за движението по пътищата, на Н.С.П. ***, за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.