РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20241001000812 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 60792/28.05.2024 г. от „БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
Индустриална зона „Булгарцвет“ срещу Решение № 643/02.05.2024 г., по т.д.
№ 916/2023 г., на СГС, ТО, VI-20 с., с което е отхвърлен иска за осъждане на
„ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“, № 14, ет. 3, при
участието на подпомагащата го страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„УНИКА““ АД, ЕИК *********, да заплати сумата 29208.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на неизпълнение на Договор за продажба на ел. енергия от 09.06.2021
г., изразяващо се в спиране на електроснабдяването на обект № 4453348, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.
Въззивникът атакува решението с твърдения за неправилна оценка на
доказателствата по делото, поради което е достигнал и до неправилни изводи.
Счита, че по делото не се е установило да е бил уведомен с 5-дн. предизвестие
за преустановяване на захранването, съобр. чл. 5.4.1. от сключения договор.
От събраните доказателства счита да се установява, че към 10:00 ч. на
15.09.2021 г. всички задължения на дружеството са били платени, но въпреки
това захранването е било преустановено. Още излага, че съобр. разпоредбата
на чл. 5.2.2. от договора издадената фактура би следвало да подлежи на
плащане до 10-то число на месеца следващ доставката, в случая 10.09.2021 г.
От посоченото извежда, че преустановяването на захранването е
1
противоправно и неотговарящо на разпоредбите на сключения договор. В
резултат от изложеното счита да е нанесена вреда в размер на исковата
претенция, поради дефектиралия компресор, стойността на която е установена
посредством заключения на СОЕ. Причинната връзка счита да се установява
чрез заключение на СТЕ. По същество моли за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, депозира отговор вх. № 83830/25.07.2024
г., в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. От своя
страна репликира оплакванията на въззивника досежно неспазване на срока за
предизвестие за предстоящо преустановяване на снабдяването с ел.енергия, за
наличието на причинна връзка между преустановяване на снабдяването и
настъпилите вреди. Счита, че ищецът е твърдял настъпилите вреди да са по
причина токов удар, който касае качеството на предоставените мрежови
услуги или качеството на пренесената енергия, които не са предмет на
договора за продажба и в случая не се касае за неизпълнение на разпоредби на
този договор. По същество моли за постановяване на решение, с което
първоинстанционното такова бъде потвърдено. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна
„ЗК „Уника““ АД, депозира отговор вх. № 85267/31.07.2024 г., в който счита
атакуваното решение за правилно, обосновано и мотивирано. Сочи, че
събраните в хода на производството доказателства са анализирани от съда в
тяхната съвкупност и от тях не се установявали предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. По същество моли за постановяване на решение,
с което първоинстанционното такова бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Въззивникът и подпомагащата въззиваемия страна поддържат
въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания и доводи,
чрез писмени становища.
Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази
следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
9154/23.12.2022 г. на ”Булгарцвет - Велинград" ЕООД, с която е предявен иск
за осъждането на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, да заплати сумата
29208.00 лв., представляваща пазарна цена на Компресор „BITZER S6F-
30.2Y“, изгорял в резултат на токов удар, поради неправомерно
преустановяване на ел. захранване на 15.09.2021 г., в обект – хладилна база
„Калъчев мост“, гр. Велинград, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия с доставчик ответника за обект
- хладилна база „Калъчев мост“, гр. Велинград, където осъществявал
търговска дейност по продажба на хранителни стоки. Сочи, че изпълнявал
основното си задължение да заплаща дължимата цена за потребената ел.
енергия. Във връзка с това твърди, че на 31.07.2021 г. ответникът издал
фактура № **********, на стойност 10724.87 лв. По фактурата на 14.09.2021
г. било извършено плащане, което поради техническа грешка било с 324.87 лв.
по-малко от дължимото. След получаване на плащането твърди, че ответникът
не го е уведомил за наличие на остатък за плащане, а от друга страна във
фактурата липсвало предупреждение за преустановяване на захранването.
Така по заявка на ответника, внезапно и без предупреждение било
преустановено захранването на обекта. Сочи, че незабавно осъществил връзка
2
с ответника и била установена причината за прекъсване на захранването –
наличието на неплатен остатък, който незабавно бил заплатен. Сочи, че
захранването било възстановено три часа след спирането, при което настъпил
токов удар и дефектирал компресор „BITZER S6F-30.2Y“. При оглед, за който
бил съставен протокол от 15.09.2021 г., било установено, че повредата не може
да бъде отстранена, а евентуален такъв опит би бил нерентабилен. Посоченото
принудило ищеца да закупи за своя сметка компресор, чиято стойност
възлизала на сумата 29208.00 лв., с ДДС. Още сочи, че незаплатената част от
задължението била несъществена, като основание за прекъсване на ел.
захранването, поради частично неплатена сметка в общите условия за
доставка на ел. енергия липсвало. Твърди, че действията на ответника са
неправомерни и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от
ОУ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, към които препращала
информацията на страницата на ответника. Според посочената разпоредба
доставчикът на услуги носи имуществена отговорност при неправомерно
преустановяване преноса на ел. енергия и/или достъка до ел. мрежата. Още
сочи, че съобр. Чл. 40, ал. 3 от ОУ на договорите за достъп, „ЕР Юг“ имало
право да преустанови преноса в случай, че дължима сума не бъде заплатена от
клиента в срок, но настоящият случай не бил такъв, тъй като
преустановяването било извършено след плащането, а отделно
преустановяване поради частично неплащане не било предвидено.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЕВН Трейдинг
Саут Ийст Юръп“ ЕАД, депозира отговор вх. № 1049/01.02.2023 г., в който
оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е потребител на ел. енергия за няколко
обекта, един от които и процесния с измервателна точка 3207197, по силата на
Договор за продажба на ел. енергия от 09.06.2021 г., който след изтичането на
срока през юни 2022 г. не бил подновяван. Сочи, че през срока на договора
ответника изпълнявал задълженията си със забава. Съгл. Чл. 123, ал. 1 ЗЕ
търговецът на ел. енергия има право да преустанови временно захранването
на крайния клиент при неизпълнение на задължения по договора за продажба,
вкл. при неизпълнение на задължения за своевременно плащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с енергия. Преустановяването се
извършвало по искане на търговеца до оператора, на осн. чл. 123, ал. 5 ЗЕ.
Сочи, че е упражнил това си право на 14.09.2021 г., тъй като по процесната
фактура не е била заплатена сума в размер на 324.87 лв. Твърди, че фактурата
е била получена от ищеца на 09.08.2021 г., което било видно от справка в
платформа за електронен обмен на документи. Фактурата била с падеж
16.08.2021 г., която дата била посочена в нея. Твърди, че на 24.08.2021 г.
отново чрез платформата за електронен обмен до ищеца било изпратено
уведомление изх. № 0005839458596, относно неплатени задължения в размер
на 10724.87 лв., с ДДС. На 31.08.2021 г. в съотв. с чл. 5.4.1. от Договора,
ищецът бил предизвестен за предстоящо прекъсване на доставката на ел.
енергия след 13.09.2021 г., в случай че до 10.09.2021 г. просроченото
задължение не бъде заплатено. В предизвестието се съдържало и
предупреждение до ищеца да предприеме всички мерки за предотвратяване на
вреди от прекъсване на електрозахранването. На 14.09.2021 г. екип на
мрежовия оператор посетил обекта на ищеца за преустановяване на
захранването. След като на 15.09.2021 г. задължението по фактурата било
заплатено изцяло захранването било възстановено. Сочи, че не е бил длъжен
да приеме изпълнение на задължението на части, а от друга страна
споразумение за разсрочено плащане не е било налице, поради което
3
спирането не е неправомерно. Отделно оспорва причинната връзка между
спирането на доставката на електроенергия и повредата на компресора, като
сочи, че по твърдения на ищеца повредата е в резултат на токов удар, който
бил свързан с качеството на предоставените мрежови услуги или на
пренесената електрическа енергия, за които продавачът не носел отговорност
съгласно чл. 53.3 от договора.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба вх. № 2548/14.03.2023 г., в която се оспорват твърденията на
ответника. Сочи, че захранването е било преустановено на 15.09.2021 г.,
когато цялата сума по фактурата е била заплатена. Отделно на 13.09.2021 г.
ответникът бил уведомен, че сумата от 400.00 лв. ще бъде заплатена. Счита,
че представеното от ответника предизвестие не изпълнява изискванията на чл.
5.4.1 от Договора. Поддържа твърденията изложени в исковата молба и
оспорва останалите възраженията изложени в отговора.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 3120/30.03.2023 г. Оспорва, че твърденията на
ищеца преустановяването е извършено на 15.09.2021 г., както и, че на
14.09.2021 г. е била заплатена сумата 400.00 лв.. Сочи, че такава сума по
сметките му не е постъпвала, а на 15.09.2021 г. по сметката му е постъпила
сума в размер на 333.62 лв., платена от ищеца чрез каса на „Изипей“ АД, която
той отнесъл към процесната фактура. Репликира и останалите твърдения в
допълнителната искова молба.
Подпомагащата ответника страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, депозира становище вх. №
79923/01.09.2023 г., в което оспорва иска като неоснователен. Счита, че
действията на ответника са в съответствие с установени нормативно
изисквания за преустановяване на снабдяването с ел. енергия и след като
ищецът не е изпълнил задължението си да заплати потребена енергия в срок.
Оспорва наличието на причинна връзка между спирането на доставката на ток
и настъпването на сочената от ищеца вреда, както и размера на
претендираното обезщетение.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Представена по делото е Лицензия за търговия с електрическа енергия
№ Л-264-15/14.04.2008 г., издадена на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД.
Качеството на лицензиант на ответника не е било предмет на спор между
страните.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представения Договор за продажба на ел. енергия, че на 09.06.2021 г. между
ответника, в качеството на продавач и ищеца, в качеството на купувач, е
сключен договор за продажба на Активна нетна ел. енергия срещу задължение
за заплащането й, в сроковете, реда и условията предвидени в Договора и
приложенията към него (чл. 1.1). Продавачът се задължил да продаде и да
осигури доставката на енергията в 4 точки за доставка, съгл. Приложение № 1,
измежду които и измервателна точка 3207197 (чл. 3.1. и Приложение № 1).
Страните постигнали съгласие, че купувачът заплаща доставената ел. енергия
и допълнително осъществените мрежови и други услуги, в срок до 10-то
число на месеца, следващ месеца на доставка. Издаването на фактура е в
4
електронен вид, като същата следвало да се изпрати на електронния адрес на
купувача – *******@***.** или чрез платформа за електронен обмен на
документи (чл. 5.2.2.). В случай на липса на плащане на кое да е задължение, в
уговорените срокове, било предвидено право на продавача с 5 дн. писмено
предизвестие да преустанови временно снабдяването с енергия, съгл. Чл. 123
ЗЕ. Страните приели, че писмената форма е спазена и ако предизвестието бъде
изпратено по електронна поща или чрез платформа за електронен обмен на
документи (чл. 5.4.1.).
Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че
измервателна точка 3207197, с посочен в Приложение № 1 адрес на обекта –
гр. Велинград, ул. „Индустриална“ касае използваната от ищеца хладилна
база, във връзка с осъществявана от него търговия с хранителни продукти.
Не се е спорило между страните, че на 31.07.2021 г. е била издадена
фактура № **********, за консумираната енергия в обекта на ищеца, за
периода 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г., която възлиза на сумата 10724.87 лв., с
ДДС. Във фактурата е посочен и падежът на задължението - 16.08.2021 г.
Видно от представената заверена разпечатка от електронната платформа за
обмен на документи (стр. 53) е, че фактурата е изпратена на ищеца и
получаването й е потвърдено на 09.08.2021 г., в 8:59 ч.
Установява се от представената заверена разпечатка от електронната
платформа за обмен на документи (стр. 54 - горе), че на 24.08.2021 г., в 13:18
ч. до ищеца е изпратена пратка, съдържаща pdf – файл с № 0005839458596.
Видно от доказателствата (стр. 56) е, че е изпратено уведомление изх. №
0005839458596/24.08.2021 г., с което ищецът е бил уведомен, че за неплатени
задължения в общ размер на 10724.87 лв., с ДДС, по 1 бр. фактура с изтекъл
падеж. Като приложение е изпратена издадената на 31.07.2021 г. фактура №
**********. Видно от данните в системата, съдържащи се в разпечатката е, че
пратката е била върната от ищеца на 24.08.2021 г., в 13:27 ч.
Установява се от представената заверена разпечатка от електронната
платформа за обмен на документи (стр. 54 - долу), че на 31.08.2021 г., в 14:30
ч. до ищеца е изпратена пратка, съдържаща pdf – файл с № 0005839458596.
Видно от доказателствата (стр. 55) е, че е изпратено предизвестие изх. №
0005839458596/31.08.2021 г., с което ищецът е бил уведомен, че за
снабдяването с ел. енергия ще бъде преустановено след 13.09.2021 г., в
случай, че до 10.09.2021 г., вкл. не бъдат заплатени просрочените задължения
в размер на 10724.87 лв. Ищецът е уведомен, че преустановяването ще бъде
извършено от разпределителното дружество „Електроразпределение Юг“
ЕАД, по искане на доставчика „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. Видно
от данните, съдържащи се в разпечатката е, че пратката е била върната от
ищеца на 31.08.2021 г., в 14:42 ч.
Представено по делото е и Заявление от ответника до
„Електроразпределение Юг“ ЕАД за преустановяване преноса на ел. енергия.
Заявлението е подписано с КЕП на 02.09.2021 г. Към заявлението е приложен
списък на места на потребление, видно от който е, че под № 46 е посочен
ищеца и измервателна точка 3207197, касаеща процесната хладилна база.
Представено по делото е електронно писмо от 13.09.2021 г., изпратено
от имейл **********, с текст „Утре ще доплатим 400 лв.“. Писмото е
изпратено до V. A. X-29 и D. N..
Представено по делото е заверено копие на разпечатка от електронна
5
система за разплащания „Paysera“, от което се установява, че на 14.09.2021 г., в
08:41 ч. ищецът е заплатил по сметка на ответника сумата 10400.00 лв.
Представена е разписка № 0400013881285398/15.09.2021 г., от системата
„Easypay“, от която се установява, че в 9:34 ч. ищецът е заплатил по сметка на
ответника сумата 349.45 лв., от която 15.83 лв., по фактура № ЕЕ9200047715 и
333.62 лв., по фактура № ********** – процесната.
Представено по делото е електронно писмо от 15.09.2021 г., от което се
установява, че в 9:49 ч. служител на отдел „Управление на измервателни
данни“ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е уведомил колегите си за
постъпване на заявка за експресно възстановяване на захранването и е
поискал възстановяването му в обекта на ищеца (стр. 61 и 62).
Представен по делото е Констативен протокол за установяване на
повреда от 15.09.2021 г., съставен от представител на ищцовото дружество и
представител на „Фриго Компакт“ ООД. Видно от протокола е, че след оглед е
установено, че вследствие на токов удар е дефектирал (изгорял) компресор
„BITZER S6F-30.2Y“, сер. № 15861030.
По делото са събрани специални знания, посредством заключение на
ССЕ вх. № 19927/20.02.2024 г., което неоспорено от страните, е кредитирано
от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че
сумата 10400.00 лв., наредена от ищеца на 14.09.2021 г. е постъпила по
сметката на ответника на същата дата. Основанието на превода е „Булгарцвет
– Велинград“ **********. Експертът посочва, че с голяма степен на
достоверност може да се твърди, че сумата е постъпила по сметка на
получателя до 12:00 ч. По отношение на сумата 333.62 лв., заплатена с
разписка № 0400013881285398/15.09.2021 г., експертът сочи, че предвид
спецификите на касовите разплащания чрез тази система средствата са
получени веднага в микросметката на ответника. Експертът е установил, че
сумата е получена на 15.09.2021 г. като от общо получената сума 324.87 лв. са
отнесени за погасяване на падежирало и непогасено задължение по фактура №
**********, а разликата 8.75 лв. е отнесена за погасяване на лихвено известие
№ **********/31.07.2021 г.
По делото са събрани специални знания, посредством заключение на
СТЕ вх. № 81343/08.09.2023 г., което неоспорено от страните е кредитирано от
съда. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и
безпристрастно дадено. Експертът е заключил, че компресора може да е
изгорял, както поради некачествено ел. захранване, така и поради фабричен
проблем или поради несработване на някоя от защитите. По отношение
пазарната стойност на вещта сочи, че същата възлиза на сумата 25192.80 лв., с
ДДС.
Изслушано в с.з. на 10.11.2023 г. вещото лице потвърждава горното.
Експертът сочи, че не е извършвал оглед на вещта, доколкото по данни на
представител на ищеца върху компресора липсвали следи от изгаряне, вкл.
потъмняване и почерняване. Експертът сочи, че дори и при разглобяване на
компресора не би могло да се установи по каква причина е изгорял.
По делото е изготвено и изслушано и заключение на повторна СТЕ вх.
№ 19982/20.02.2024 г., което неоспорено от страните е кредитира от
първоистанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като
компетенто и безпристрастно дадено. От него се установява, че в над 90 % от
6
случаите на повреден електродвигател последствията се изразяват в изгоряла
статорна намотка (какъвто бил и процесния случай), без значение от
причините за аварията. Експертът сочи, че не съществува метод или способ,
чрез който категорично да бъде установена точната причина, довела до
изгарянето на статорната намотка. Пренапрежението, генерирано в ел.
инсталацията на ищеца след преустановяване на захранването е с нисък
интензитет и продълителност и не би следвало да предизвика пробив в
намотките на двигателя, а би могло да бъде опасно за компютърна техника,
телекомуникационните устройства, телевизори и др., но не и за асинхронните
ел. двигатели. Експертът извежда заключение, че най-вероятната причина за
изгарянето на компресора е прегряване вследствие на продължителен пусков
процес след възстановяване на захранващото напрежение.
По делото е изслушано заключение на СОЕ вх. № 19365/19.02.2024 г.,
което е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от
въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че експертът не е установил на пазара да са налице оферти за
продавани използвани компресори от вида и марката на процесния. Поради
посочената причина експертът е работил като е приложил метода на
амортизираната възстановителна стойност, при което е извел, че пазарната
стойност на компресора с ДДС възлиза на сумата 3936.00 лв.
По делото е представена и Застрахователна полица № 21005F21006,
сключена между „ЗК „Уника“ АД, в качеството на застраховател и
съзастрахован „ ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, с обект на
застраховане комбинираната отговорност, включваща: - обща гражданска
отговорност и отговорност за продукта; - отговорност на работодателя; -
отговорност за замърсяване на околната среда и – чисти финансови загуби.
Периодът на застрахователния договор е определен на 01.01.2021 г. –
31.12.2021 г.
По отношение установяване на момента на преустановяване на
захранването в обекта на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на по един свидетел за всяка от страните – св. К. К., служител на
ищеца и Н. Ш., служител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Показанията
на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и
лични възприятия, не противоречат на възприетите за установени факти и
обстоятелства и при отчитане на служебната зависимост на св. К. от ищеца.
В показанията си св. К. заявява, че 15.09.2021 г. започнал като нормален
работен ден сутринта в хладилната база на ищцовото дружество като някъде
около 10:00 ч. токът спрял. Заявява, че всички работници излязли и стояли
отвън като след около час – час и половина токът дошъл. При влизането си
установили, че един от компресорите за шоково замразяване не се включил.
Свидетелят Ш. заявява, че си спомня веднъж да е прекъсвал
захранването на ищцовото дружество и това се е случило през 2021 г., някъде
началото на учебната година, като не помни конкретна дата. Заявява, че
прекъсванията извършват рано сутринта, след което продължават с другите си
задължения. Заявява още, че се провежда оперативка в 8:30 ч., като
прекъсванията извършват в интервала след оперативката до 9:30 ч. Заявява, че
пътя от офиса до трафопоста на ищеца бил „около 10-15 мин., няма и
толкова“.
При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна
7
до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 704/24.10.2024 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифициран като такъв с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД и произнасянето
съответства на заявената за разглеждане частична осъдителна претенция,
поради което решението е и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД - ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е,
че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът
отговаря. Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението за
неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, а в случаите на
недобросъвестност на длъжника, последния отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на
имуществото, което се определя с оглед на предполагаемото развитие, която
работите на увредения биха имали, ако договорното задължението би било
изпълнено по уговорения между страните начин. За да е налице пропусната
полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото. За
да е налице претърпяна загуба следва да се настъпило влошаване на
имущественото състояние на кредитора. За основателност на такава
претенция, ищецът следва да установи, че е изправна страна по договора, че
ответникът е изпълнил неточно задължението си, респ. не е изпълнил
задължение по договора, в резултат от което за първия са настъпили
предвидими към дата на сключване на договора вреди, според техния вид и, че
същите са в причинно-следствена връзка с неточното изпълнение.
В конкретния случай, както вече бе посочено в установеното по
фактите, между страните не е било предмет на спор, качеството на ответника
на лицензиант досежно търговия с ел. енергия и обвързаността им от Договор
за продажба на ел. енергия, че на 09.06.2021 г., сключен между страните по
делото, който е валиден. Не е било предмет на спор и, че същият обхваща и
процесния обект на ищеца – хладилна база „Калъчев мост“, гр. Велинград с
измервателна точка 3207197.
8
В разпоредбата на чл. 5.2.2. от същият договор страните закрепили
правото на продавача на ел. енергия да преустанови временно снабдяването с
енергия, както и условията за това, а именно: - липса на плащане на кое да е
задължение, в уговорените срокове и - 5 дн. писмено предизвестие.
Правото на търговеца на ел. енергия да преустановява временно
снабдяването на крайния клиент е закрепено и в разпоредбата на Чл. 123, ал. 1
ЗЕ. Разпоредбата в приложимата към меродавния момент – м. септември 2021
г., редакция - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., предвижда, че
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители, производителите и търговците на ел. енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. По отношение сроковете на
предизвестяване и другите условия за временно прекъсване, ал. 4 от същият
текст сочи, че следва да бъдат уредени в сключените договори, съотв. в
общите условия. Тази предвидена в закона санкция е по отношение на
недобросъвестния потребител – този, който не е изпълнил едно безспорно
парично задължение.
Това е и един от основните спорни въпроси в настоящото производство
– спазени ли са предвидените в сключения между страните договор условията,
при които ответникът е могъл да упражни правото си да поиска временно
преустановяване на снабдяването на ищеца с ел. енергия.
В хода на настоящото производство не се е твърдяло от ищеца да е
изпълнил точно, във времево и количествено отношение, задължението си по
издадената от ответника фактура № **********. Напротив, както бе посочено
във фактическата установеност към датата на падежа на фактурата –
16.08.2021 г., плащане по фактурата не е било налице, изцяло или частично.
Поради което съдът приема, че неизпълнение на задължение на ищеца по
сключения договор за своевременно заплащане на дължимите суми, е било
налице. Тук следва да бъде посочено, че оплакването на въззивника за липса
на забавено изпълнение, тъй като фактурата е следвало да бъде заплатена в
срок до 10.09.2021 г., е релевирано едва във въззивната жалба, поради което
няма да бъде обсъждано.
При анализа на доказателствата се установи и, че на 31.08.2021 г.
ответникът е отправил до ищеца уведомление за предстоящо прекъсване на
снабдяването след 13.09.2021 г. Предизвестието е отправено по електронен
път, съобразно уговореното в договора и от страна на ищеца оспорвания в
тази посока не са били релевирани. Следователно налице е и второто условие
– отправено до ищеца 5-дневно предизвестие. В тази насока неоснователни са
оплакванията на въззивника, че преустановяването на захранването е
извършено неочаквано и без предупреждение.
Същевременно установи се, че първото плащане по издадената фактура
е осъществено от ищеца на 14.09.2021 г., в 08:41 ч. и същото е в размер на
сумата 10400.00 лв., при задължение в размер на 10724.87 лв. Установи се и,
че окончателно плащане на задължението е извършено от ищеца на 15.09.2021
г., в 9:34 ч. Като обсъдените доказателства сочат, че след пълното плащане на
задължението захранването на ищеца е било възстановено, в тази връзка и
коментираното електронно писмо от 15.09.2021 г., 9:49 ч.
9
В тази връзка ищецът е твърдял, че ответникът е неизправна страна по
сключения договор, тъй като на първо място след като задължението е било
заплатено в по-голямата си част е следвало да уведоми ищеца за наличие на
непогасен остатък и на второ място, тъй като захранването е било
преустановено на 15.09.2021 г., след като цялата дължима сума е била
заплатена. Тези твърдения не намират опора в събраните доказателства.
Ответникът няма задължение да уведомява ищеца за наличието на
непогасен остатък нито по силата на сключения договор, нито по силата на
законова разпоредба. Това е така, защото след като задължението е с уговорен
падеж, то с настъпването му длъжникът изпада в забава. Единствено в
случаите на липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава
след като бъде поканен да изпълни (така разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД). В случая, въпреки наличието на уговорен падеж и въпреки липсата на
подобно задължение, кредиторът все пак е уведомил длъжника за
неизпълнението му на 24.08.2021 г. Посоченото е проява на добра воля, но не
може да породи задължение на кредитора непрекъснато да кани и уведомява
длъжника да изпълни точно задължението си.
По отношение на преустановяване на захранването е налице
разминаване в твърденията на страните. Ищецът в исковата си молба е
твърдял, че захранването е спряно на 14.09.2021 г., поради частично
неплащане на сумата по процесната фактура, което кореспондира с
твърденията на ответника, а в последствие е изменил твърденията си в посока,
че захранването е било преустановено на 15.09.2021 г. след като цялата
дължима сума по фактурата е била заплатена. В хода на производството
конкретни данни за момента на спиране на захранването не са налице.
Единственото доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца са
показанията на св. К., който заявява, че на 15.09.2021 г. около 10:00 часа токът
в хладилната база спрял и бил пуснат около час – час и половина, по-късно.
Тези показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като са недостоверни.
Същите противоречат на останалите събрани доказателства. Не съществува
възможност захранването да е било преустановено около 10:00 часа, на
15.09.2021 г., при наличие на доказателства за отправяне на искане за
възстановяването му в спешен порядък в 09:49 ч. на същата дата и то
предхождано от отправяне на искане от ответника до мрежовия оператор. При
наличие на задължение на ответника да възстанови захранването при
отпадане на причините за прекъсването и при отчитане на факта, че
окончателното плащане по фактурата е извършено на 15.09.2021 г. в 09:34 ч.,
се налага извод, че преустановяването е извършено в период преди този
момент, но не и в момент, когато цялото задължение по фактурата е било
заплатено.
В заключение, съдът намира, че не се установява неизпълнение на
задължение на ответника по сключения между него и ищеца договор, което да
поражда отговорността му за обезщетяване на настъпили в резултат на него
вреди в партимониума на ищеца.
Дори и този извод да не бъде споделен, следва да бъде посочено, че
ищецът, в чиято тежест бе това, не установи при условията на главно и пълно
доказване, че твърдяните вреди са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на договорно задължение на ответника. Вредата е „пряка„ и
„непосредствена„ последица от неизпълнението, когато то е „необходимо” и
„достатъчно” условие за настъпването й „в обичайна среда„ .Неизпълнението
10
е „необходимо” условие, когато без него вредата със сигурност не би
настъпила. То е „достатъчно„ условие, когато само то би причинило вредата
при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са
нетипичен резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили,
но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват (доводът извлечен
от Решение № 245/31.07.2017 г., по т.д. № 3625/2015 г., на ВКС, I ТО и
цитираното в него Решение № 296, по гр.д. № 48/2013 г., на ВКС, IV ГО).
Ищецът е твърдял, че компресорът е „дефектирал“ в резултат на
преустановеното захранване, което било извършено в разрез с разпоредбите на
сключения договор. По делото не се установи, преустановяването на
захранването да е извършено при липса, респ. в нарушение, на уговорените
между страните предпоставки и условия за това. Отделно, нито
първоначалната, нито повторната съдебно-технически експертизи установиха
компресорът на ищеца да е спрял да работи по причина спирането на
захранването с ел. енергия.
В заключение предявеният от ищеца иск като неоснователен и
недоказан подлежи на отхвърляне. Постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.
По разноските.
В съответствие с изхода от спора, атакуваното решение в частта за
разноските не следва да бъде ревизирано.
За въззивното производство на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се
следват на въззиваемата страна, които възлизат на сумата 360.00 лв., служебно
определено от съда юрисконсултско възнаграждение и следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 643/02.05.2024 г., по т.д. № 916/2023 г., на
СГС, ТО, VI-20 с.
ОСЪЖДА „БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, Индустриална зона
„Булгарцвет“да заплати на „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“, № 14, ет. 3, сумата 360.00 лв., разноски за въззивна инстанция,
на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА““ АД, ЕИК *********, като подпомагаща „ЕВН
ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, страна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните, по реда и при условията на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12