Р Е Ш Е Н И Е
№303 16.07.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
втори юли 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №361 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на М.И.М. против Заповед №21-1228-000319/27.04.2021г, издадена от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена й принудителна
административна мярка на основание чл.171 т.2А буква „А“ от ЗДвП – Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 27.04.2021г. Предмет
на оспорената заповед е собственото й МПС *** с рег. №****.
Мярката е наложена за това, че на 27.04.2021г около 12.00ч в град Стара Загора,
по бул. „Свети Патриарх Евтимий“ до бензиностанция „ЕКО“, е управляван в посока
юг от К.Д. И., който не притежава свидетелство за управление на МПС от
категория „В“ валидно за категорията, към която спада управляваното МПС.
Заповедта е издадена въз основа на АУАН №6142263/27.04.2021г.
С административната преписка са
представени данни за първоначална регистрация на МПС, от които е видно, че
жалбоподателя е собственик на МПС – предмет на мярката, поради което и като
адресат на неблагоприятно властническо изявление с пряк негативен ефект върху
правната му сфера, има право на съдебно обжалване. Правото е упражнено на
01.06.20201г в рамките на 14-дневния срок, считано от датата на връчване на
оспорения акт – 19.05.2021г. Жалбата е допустима.
Доводите по жалбата и в пледоария по
същество: непълнота на фактическото обвинение и несъответствие спрямо правното
основание за налагане на принудителната мярка. Счита, че като фактическо
основание за налагане на ПАМ следва да бъде посочено собствено на нейния
адресат неправомерно обвинение,, а такова липсва в описателната й част.
Конкретно твърди, че към момента на предоставяне на МПС за управление на
водача, който е неин внук, тя е била наясно, че то притежава СУМПС без да знае
фактите към момента на съставяне на АУАН срещу него. След събиране на всички
относими доказателства, в пледоария по същество поддържа тезата, че към момента
на вмененото на водача нарушение той е правоспособен водач, защото е притежавал
валидно СУМПС за категория на управляваното МПС. Иззето е шест минути по-рано
преди съставяне на АУАН и статусът му в АИС АНД има значение за отговор на
въпроса от кой момент губи
правоспособност. Започната е процедура за обявяване на нищожност ан издаденото СУМПС, но след Протест от 12.05.2021г на
прокурор при РП Стара Загора за обявяването му като нищожен и невалиден
документ. Датите 12.05. и 27.05.2021г са последващи и ответника е следвало да изчака произнасянето
на съда по въпроса за валидността на СУМПС. Нарушен е и принципа на
пропорционалност с издаване на оспорената заповед, тъй като органа не упражнява
правомощията си добросъвестно. Не е доказана необходимостта от прилагане на
принудителната мярка, доколкото тя трябва да има за цел преустановяване на действия
с вредни последици, но те не принадлежат на жалбоподателката. МПС е
единственото превозно средство, с което тя може да пътува до болнични заведения
за извършване на животоспасяващи лечения, съгласно представения документ от
ТЕЛК за тежко заболяване. ПАМ причинява значителни и трудно поправими вреди,
които противостоят по своята тежест на продължителността на мярката. Иска
отмяна на административния акт с присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник сектор в „ПП“ при ОД МВР
Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, тъй като водачът никога
не е притежавал СУМПС за категория В, поради това, че не е положил изпит за
придобиване на правоспособност за тази категория. Погрешно му е издадено СУМПС,
но преди проверката, приключила със съставяне на АУАН и издаване на Заповед за
прилагане на ПАМ то вече е било отнето. Не е следвало да управлява МПС, а
относно възраженията за съразмерност се сочи, че мярката се прилага в условията
на обвързана компетентност и органа е длъжен да издаде оспорената заповед,
която е единственото средство за постигане на целта на закона. Доказано е, че
са настъпили законовите предпоставки, поради което органа е трябвало да изпълни
закона. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е
допустима, а разгледана по същество се явява основателна, поради липса на
основанието за нейното издаване – водачът да не притежава валидно СУМПС от
категорията, към която спада управляваното МПС. Доброволното му предаване на
неговия издател няма за правна последица не притежаване на СУМПС. Краен брой са
основанията в ЗДвП за изземване/предаване на СУМПС – при изгубване на
правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки; за отнемане: СУМПС
се отнема в изпълнение на наказание „лишаване от право да се управлява“ наложено
по административен ред или от съда като углавно наказание, съответно в
изпълнение на наложена принудителна мярка „отнемане на СУМПС“ за извършени
административни нарушения – аргумент от чл.150а ал.1 от ЗДвП, чл. 157 ал.4 ЗДвП,
чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП, включително от чл.20 от Наредбата за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите
и тяхната дисциплина / краен брой основания за отнемане на СУМПС, от които нито
едно не е установено по делото/. Връщането на СУМПС, извършено от водача в настоящия
случай не е в изпълнение на задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП, нито е в изпълнение
на наказание – лишаване от права, съответно при прилагане на принудителна административна
мярка. В закона няма задължение да се върне едно валидно СУМПС от неговия притежател,
когато то е издадено незаконосъобразно като удостоверяващо по преценка на самия
орган право, което не съществува. Няма състав на административно нарушение,
нито на престъпление за ползване на издаден на лицето удостоверителен документ,
с който се признават права, въз основа на истински документи, но при грешна
преценка на органа. Не е постановен и акт за възобновяване на производството по
издаване на СУМПС на основанията по чл.19
от Наредбата, въпреки че и те не съществуват в настоящия казус, нито на
основание чл.99 т.1 от АПК. По аргумент от чл.150а от ЗДвП вр. с чл.2 от
Наредбата, валидното СУМПС удостоверява правоспособност, поради което и
основанията за отнемането му, като ограничаващи признати права са краен брой. Административния
орган е признал изрично на 16.04.2021г в предложението си до РП Стара Загора, че
са изтекли сроковете за възобновяване на административното производство. като
не е налице и хипотезата на чл.19 от Наредбата, която е специална. Въпреки това
изпраща призовка на И. ***, за да предаде доброволно свидетелството си, и И. се явява на 27.04.2021г като в 11.54 предава с протокол
за доброволно предаване СУМПС, чийто статус
е „действащ, изпратен“ документ. Както се посочи по-горе, водачът е не
правоспособен, защото не е положил изпит за съответната категория по издаденото
му СУМПС, като в този случай, притежаването на СУМПС по аргумент от чл.150 от ЗДвП не е достатъчно, за да управлява правомерно МПС от категория, за която
няма правоспособност. Контролните органи могат да извършат проверка, както са
процедирали в настоящия случай, видно от Справка от 02.04.2021г., но въз основа
на установеното нямат правно основание, извън тези за възобновяване, да отнемат
СУМПС. Поради това и връщането му няма за правна последица отнемане. Тук е
мястото да се посочи, че в оспорената ПАМ липсва посочване на факта, който води
до извода, че лицето не притежава СУМПС.
Това е непълнота на фактическите мотиви, защото „не притежава“ е извод
въз основа на факти, които липсват. Ето защо оспорената ПАМ е незаконосъобразна
и като такава – постановена при липса на основанието, посочено в нея, следва да
бъде отменена. Възнаграждението на един адвокат е в по-малък размер от
минималния по чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №
21-1228-000319/27.04.2021г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Стара Загора по жалба на М.И.М..*** да заплати на М.И.М. сумата от 460лв/
четиристотин и шестдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: