№ 173
гр. Варна, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д.а Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000126 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Групама Животозастраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №524/17.11.2022 г. по
т.д.823/2021 г. по описа на ВОС, в осъдителните
части.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и
необосновани изводи.
Поддържа, че е налице предвиденото в чл.12, т.4 от ОУ изключение, даващо
възможност на застрахователя да откаже плащане на обезщетенние, поради причинно-
следствена връзка между настъпилата смърт на застрахования и предварително
съществуващо заболяване, възникнало в 5-годишен период преди датата на сключване на
застраховката.
Насрещната страна М. Н. Г. от гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна, подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема
за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.456 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от М. Н. Г.
от гр.И. срещу „Групама Животозастраховане“, със седалище гр.София, за заплащане на
сумата от 32 500 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор за
застраховка "Живот, свързана с банков кредит" по полица със Сертификат No
B0004251003190214 от 14.02.2019 г. по повод настъпилото застрахователно събитие - смърт
на кредитополучателя Г. И. Г.ев по договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2019
1
г., сключен между последния и "Банка ДСК" ЕАД и представляваща равностойността на
платената от ищцата, като наследница на Г. И. Г.ев, главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
5958.33 лв., представляваща законната лихва за забава върху сумата от 32 500лв. за периода
от 04.02.2020 г. до 29.11.2021 г.; сумата от 7000 лв., претендирана като застрахователно
обезщетение по договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" по полица със
Сертификат No B0004461641190916 от 16.09.2019г. по повод настъпилото застрахователно
събитие - смърт на кредитополучателя Г. И. Г.ев по договор за кредит за текущо
потребление от 16.09.2019 г., сключен между последния и "Банка ДСК" ЕАД и
представляваща равностойността на платената от ищцата, като наследница на Г. И. Г.ев,
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 1283,33 лв., представляваща законната лихва за забава
върху сумата от 7000 лв. за периода от 04.02.2020 г. до 29.11.2021 г.;
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Г. И. Г.ев, като кредитополучател
са сключени договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2019 г., за сумата от 32 500
лв. и договор за кредит за текущо потребление от 16.09.2019 г., за сумата от 7000 лв
Животът, здравето и телесната цялост на кредитополучателя са били застраховани по
Групова застраховка "Живот, свързана с банков кредит" със застраховател "Групама
Животозастраховане" ЕАД в съответствие с ОУ на "Групама Животозастраховане" ЕАД и
условията на Групов договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит", сключен
между "Банка ДСК" ЕАД, в качеството на застраховащ и "Групама Животозастраховане"
ЕАД, в качеството му на застраховател.
Покрити рискове са смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със
застрахования през периода на индивидуалното застрахователно събитие и пълна трайна
неработоспособност.
Задължението на застрахователя при настъпването на покрит риск "смърт" на
застрахования кредитополучател е да изплати на ползващите се лица застрахователната
сума, както следва: на застраховащия – застрахователно плащане в размер до остатъка по
кредита, вкл. главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования,
но не повече от застрахователната сума; на законните наследници на застрахования
кредитополучател застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната
сума и остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски, към датата на
смъртта на застрахования.
Видно от сертификати NN B0004251003190214/14.02.2019 г. и
B0004461641190916/16.09.2019 г., кредитополучателят е приел застраховането с
подписването на сертификата и съгласието за включване в групата на застрахованите лица
по Групов договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" (съгласно изискването
на чл. 382, ал. 2 от КЗ).
Установено е, че в периода на действие на застрахователния договор и преди да
изплати изцяло задължението си по кредита, кредитополучателят е починал, като е оставил
наследници – съпруга и двама сина (удостоверение за наследници изх. №30/04.02.2020 г.).
От представените като доказателства и неоспорени от страните банково
удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД и справки за размера на задължението, сумите
по двата кредита с кредитополучател починалото лице Г. И. Г.ев са погасени изцяло на
29.07.2020 г. от М. Н. Г..
С оглед установеното качеството на наследник на застрахования кредитополучател и
погасяването на задълженията по кредитите, съдът намира, че ищцата е надлежно
легитимирана да предяви иска с правно основание чл. 456, ал. 1 от КЗ, тъй като с плащане
на остатъка от задълженията по договорите е встъпила в правата на кредитополучателя по
2
договора за застраховка, обезпечаващ кредитите.
Няма спор, че след отправяне на застрахователна претенция, застрахователят с
писмо изх.N 20-04-117/202.02.2020 г. е отказал плащане на застрахователното обезщетение,
позовавайки се на клаузата на чл.12.4 от ОУ на Групова застраховка "Живот, свързана с
банков кредит".
С клаузата на чл.12, т.4 от ОУ, застрахователят е изключил отговорността си по
застрахователния договор, когато застрахователните събития смърт или пълна трайна
неработоспособност са "в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо
заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил
медицинско консултиране е/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на
застраховката".
Както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба ответникът-
застраховател поддържа възражението, че не дължи плащане, тъй като е налице изключен
застрахователен риск по отношение на причината на смъртта на застрахования
кредитополучател. В този смисъл основният спорен въпрос, поставен на разглеждане и в
настоящото производство е законосъобразността на отказа на застрахователя да плати
застрахователното обезщетение.
Между страните не се спори, а и по делото не са ангажирани доказателства, че преди
сключване на договорите, на застрахования кредитополучател не са поставяни въпроси,
които да са относими към преценката на риска от сключването на договора за застраховка.
Преценката за здравословното състояние на застрахования, като обстоятелство от
съществено значение за риска при застраховка живот, следва да се основава единствено на
информация, която е събрана по реда на чл.362 КЗ. С посочената разпоредба е въведена
възможността на застрахователя да поставя въпроси за съществени обстоятелства, съответно
задължение на застрахования е да отговори, когато такива въпроси са поставени. Изключени
са от квалификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не
е поставил въпроси.
След като въпроси от застрахователя, които се отнасят до здравословното състояние
на застрахования не са били поставени, дружеството не би могло да откаже изплащането на
обезщетение с аргумента, че съществуващите към момента на сключване на договора за
застраховка диагностицирани заболявания – хипертонична болест, исхемична болест на
сърцето, дислипидемия, довели до застойна сърдечна недостатъчност, които са съществени
за риска, са възможна причина за настъпване на застрахователното събитие.
Въззивникът се позовава на клауза чл.12.4 от ОУ по груповата застраховка, която му
дава правото да откаже да изплати обезщетение във всички случаи, когато
застрахователното събитие, в случая – смърт - е "в причинноследствена връзка с
предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което
застрахованият е получил медицинско консултиране е/или лечение в 5-годишния период
преди датата на сключване на застраховката".
Съгласно установената практика на ВКС, клаузата, в случая на чл.12.4 от ОУ, с която
застрахователят без да спази разпоредбата на чл.326 от КЗ за преценка на риска при
сключване на застрахователния договор, се позовава на изключен застрахователен риск по
своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина, е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП, съотв. нищожна, доколкото позволява на търговеца да се освободи
от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя. Съгласно приетото с решение № 60063 от 30.06.2021 г. на
ВКС по т.д.№351/2020 г., I т.о., ТК, клауза в застрахователен договор, в която
обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове "Смърт", "Пълна трайна
неработоспособност" и "Временна нетрудоспособност (неработоспособност)" са
формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ е
неравноправна по смисъла на чл.143, ал. 2, т. 6 ЗЗП и не следва да намери приложение,
съответно да бъде основание за отхвърляне на застрахователна претенция.
3
Дори да се приеме, че клаузата на чл.12.4 от Общите условия е валидна, то от анализа
на събраните по делот доказателства, не може да се направи извод, че е налице основание за
изключване отговорността на застрахователя.
Действително в съобщение за смърт от 27.01.2020 г. е посочено, че причината за
смъртта на Г. И. Г.ев, починал на 26.01.2020 г. в гр.И. е хеморагия церебри, ХБ III степен,
ИБС, АП, застойна СН, както и че не е правена аутопсия.
Съобщението за смърт е съставено от личния лекар на починалия, като вписаната от
него причина за смъртта няма характер на официално удостоверяване по смисъла на чл.179
от ГПК, съответно неговото изявление не може да обвърже съда с материална
доказателствена сила съда относно причините за настъпилата смърт, а е писмено
доказателство, чиято доказателствена сила следва да бъде преценена от съда при съпоставка
с останалите доказателства по делото. Поради това и пред исковия съд е изследван въпросът
за здравословното състояние на застрахования и причините, довели до неговата смърт.
От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че действително едно от най-
тежките усложнения на хипертоничната болест е хеморагичният мозъчен инсулт - мозъчен
кръвоизлив, но без да е е извършвана аутопсия, не може да се даде категоричен отговор за
непосредствената причина за настъпилата смърт, т.е. дали тя е във връзка с основните
заболявания или не. Според вещото лице, посочената причина за смъртта е на базата на
хроничните болестни заболявания при починалия, но това е предполагаема диагноза, тъй
като по външни признаци, за личния лекар е невъзможно да установи, че именно това е
причината за смъртта.
При така събраните доказателства съдът намира, че хеморагичният мозъчен инсулт
вследствие хипертония и исхемична болест е само предполагаема, но не и бвзспорно
установена причина за смъртта на кредитополучателя, което обосновава извода, че не е
налице предвиденото в чл.12.4 от Общите условия основание за изключване на
отговорността на застрахователя.
Доколкото по делото е установено, че въззваемата е платила остатъка от
задълженията по договорите за потребителски кредит в качеството си на наследник на
починалия длъжник по тях, и се е суброгирала в правата на кредитодателя, съдът намира, че
същата се легитимира като кредитор на вземането от ответното застрахователно дружество
за размера на исковата претенция, което обосновава извод за основателност на исковете.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на М. Н. Г., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско
възнаграждение за въззивната инстанция за защитата срещу въззивната жалба на
застрахователя, съобразно обжалваемия интерес /43797.19 лева/, в минимален размер – 4154
лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд, търговско отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №524/17.11.2022 г. по т.д.823/2021 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А, бл. В, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Б. П. –
член на Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 6, ет. 2, като
пълномощник на М. Н. Г. с ЕГН **********, сумата от 4154 /четири хиляди сто петдесет и
4
четири/ лева - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
в.т.д.№126/2023 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните
пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5