№ 54
гр. Бургас, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице ИВ. АТ. Д. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 396/2020г. по описа на Окръжен
съд - Бургас и по НОХД № 3680/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3
от НПК /нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание/, които са основания за възобновяване на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В подкрепа на
наведеното отменително основание по т.1 на чл. 348 ал.1 от НК, са развити
съображения за неправилна оценка от решаващия съд на релевантните по
делото данни, квалифициращи извършеното деяние като такова по чл.210,
ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 от НК. В тази насока излага аргументи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат данни, които са
признати от осъдения, че той действително е поддържал макар и неформални
отношения с мебелни фирми и че подсъдимият преди време е изработил
мебели на свидетелите М. и Б., които според защитата сочат на извод, че Д. е
имал обективна възможност да изпълни поръчките и не е създавал невярна
1
представа за тези обстоятелства у пострадалите, които сами са го търсили.
Подчертава, че осъденият притежава и съответните умения за изготвяне на
поръчаните мебели, тъй като е завършил СПТУ по дървообработване. Сочи,
че Д. не е бездействал, тъй като е предприемал действия по посещаване на
домовете, вземане на мерки и избор на материали и цветове, което е първа
стъпка по изпълнение на поръчката. Излагат се доводи, че последващото
поведение на осъдения не сочи на укриване, тъй като той е обяснявал, че
мебелите не са готови и е предлагал връщане на парите. Счита, че липсват
съставомерните признаци въвеждане и/или поддържане на заблуждение у
другиго при изначален пряк умисъл, поради което деянието е несъставомерно
по повдигнатото обвинение и на това основание Д. следва да бъде оправдан.
Посочва се, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК,
тъй като трите деяния са извършени в период по-голям от една година, който
не отговаря на изискването да са извършени през непродължителен период от
време. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание се твърди, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.55,
ал.1 от НК, като се изтъкват смекчаващи вината обстоятелства, които не са
взети предвид от решаващите съдилища. Като такива са посочени
поведението на осъдения на досъдебното производство, което е допринесло
за разкриване на обективната истина, неговата самокритичност, изразеното
съжаление, както и готовност да понесе санкция за поведението си и за
връщане на взетите от пострадалите суми. Като незаконосъобразна се оспорва
и преценката на съда относно липсата на основания за приложение на чл.66,
ал.1 от НК. Изтъква се, че за осъждането на Д. по НОХД № 2437/2012г. по
описа на РС – Бургас е настъпила реабилитация, като същевременно за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да търпи наказанието
лишаване от свобода ефективно. Въвежда се претенция за възобновяване на
делото, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за
ново разглеждане или за оправдаване на осъдения в настоящото
производство. При условията на евентуалност моли за намаляване на
наложеното наказание под предвидения в закона минимум, чието изпълнение
да се отложи при определяне на съответен изпитателен срок.
В съдебно заседание искателят – осъдено лице И.Д., редовно призован,
не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адвокат Д.В. от АК
2
– Бургас, която поддържа искането за възобновяване на наказателното дело,
ведно с подробно изложените в него доводи, отнасящи се до допуснати от
въззивната инстанция нарушения на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание.
Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано
становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага
същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че по делото е
безспорно доказано, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.210,
ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 от НК в какъвто смисъл е направил самопризнание,
което е подкрепено от доказателствата по делото. Според прокурора
обосновано не са приложени чл.55, ал.1 и чл.66, ал.1 от НК предвид
изчерпателно установените от решаващите съдилища смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Счита, че липсват основания за уважаване
на което и да е от заявените искания.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл. 419 от НПК - атакувана е влязлата в сила на 04.06.2021г. присъда № 3 от
08.01.2020 г. по НОХД № 3680/2019 г. на РС - Бургас, потвърдена с решение
№ 82 от 04.06.2021 г. по ВНОХД № 396/2020 г. на ОС - Бургас. Посочени са
основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Искането е
направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в
контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е
НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С присъда № 3 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД № 3680/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд, подсъдимият ИВ. АТ. Д. е бил признат за
виновен в това, че в периода от месец януари 2017г. до месец юни 2018г. в гр.
Бургас, при продължавано престъпление – с три отделни деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по чл.210, ал.1,
т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
3
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите и при условията на повторност, в
немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у различни физически лица, всяко от тях с
установена по делото самоличност и с това им причинил имотна вреда в общ
размер на 5333,00 лв. /пет хиляди триста тридесет и три лева/, както следва:
- от неустановена дата в периода от месец януари 2017г. до
неустановена дата през месец март 2017г., в гр. Бургас, при условията на
повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 800,00 /осемстотин/ лева, възбудил и поддържал заблуждение у
Н.Г.Д. и М.Д.Г., двамата от гр. Бургас, всеки от тях с установена по делото
самоличност, че срещу предоставените му от тях на два пъти през месеците
януари и февруари 2017г. парични суми, съответно от по 150,00 /сто и
петдесет/ лева и от по 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева, ще изработи и
монтира до 24.03.2017г. в дома им в гр. Бургас, кв. „В.“ бл...., гардероб за
спалня и с това причинил на посочените по-горе лица имотна вреда в размер
на 800,00 /осемстотин/ лева;
- от неустановена дата в периода от месец февруари 2018г. до
неустановена дата през месец юни 2018г., в гр. Бургас, при условията на
повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 4053,00 /четири хиляди петдесет и три/ лева, възбудил и поддържал
заблуждение у Б.Н.М. и ДД.Б., двамата от гр. Бургас, всеки от тях с
установена по делото самоличност, че срещу предоставените му от тях
двамата парични суми на 12.02.2018г. и на 09.03.2018г., в размер съответно на
1453,00 /хиляда четиристотин петдесет и три/ лева и на 2600,00 /две хиляди и
шестстотин/ лева, ще изработи и монтира до края на месец май 2018г. в дома
им в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл...., кухненско обзавеждане, ведно с кухненски
уреди и с това причинил на посочените лица М. и Б. имотна вреда в размер на
4053,00 /четири хиляди петдесет и три/ лева;
- от 02.05.2018г. до 21.05.2018г., в гр. Бургас, при условията на
повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, възбудил и поддържал
заблуждение у Е.В.К. от гр. Бургас, с установена по делото самоличност, че
4
срещу предоставената му от същата на 02.05.2018г. парична сума в размер на
480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, ще изработи и монтира до
21.05.2018г. в дома й в гр. Бургас, ж.к. „С.“ бл..., щори и рафтчета за гардероб
и с това причинил на посочената по-горе К. имотна вреда в размер на 480,00
/четиристотин и осемдесет/ лева
поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.45 от ЗЗД Д. е осъден да заплати на гражданските
ищци обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, както следва:
- солидарно на Н.Г.Д. и М.Д.Г. сума в размер на 800,00 /осемстотин/
лева;
- солидарно на Б.Н.М. и ДД.Б. сума в размер на 4053,00 /четири хиляди
петдесет и три/ лева и
- на Е.В.К. сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Д. е осъден да заплати на
гражданските ищци и частни обвинители направените от тях разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, както и разноските по разследването и
държавна такса по гражданските искове.
Присъдата е обжалвана от осъдения И.Д. пред Бургаския окръжен съд,
който с решение № 82 от 04.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 396/2020 г.
е потвърдил изцяло присъдата.
Производството пред решаващите инстанции е протекло по реда на
Глава 27 от НПК. Възприемайки еднаква фактическа обстановка по делото,
съдилищата са достигнали до единния извод, че събраните на досъдебното
производство доказателства, надлежно приобщени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие в съответствие с чл. 371, т.2 от НПК, подкрепят
5
направеното от подс. Д. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което безспорно
установяват, че подсъдимият е извършил деянието по чл.210, ал.1, т.4 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
В искането защитата цитира откъси от обвинителния акт, които счита,
че са тълкувани превратно от двете предходни съдебни инстанции във вреда
на осъдения, въпреки техния оневинителен характер. В тази връзка излага
доводи в подкрепа на основанието по чл.422, ал. 1, т. 5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, като сочи, че извършеното от осъдения Д. не е съставомерно по чл.210,
ал.1 вр. чл.209 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. За
пръв път пред Апелативен съд – Бургас осъденият и неговият защитник
изразяват несъгласие с прилагането на чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 от НК,
както и на чл.26, ал.1 от НК.
Според защитата цитираните откъси от обвинителния акт съдържат
факти относно поведението на осъдения, които сочат, че той действително е
извършвал услуги като мебелист, тъй като е бил известен на свидетелите Д.,
Г., К., М. и Б. като такъв, а на последните двама е изпълнил предходни
поръчки за изработка и доставка на мебели. Също така като безспорен факт се
посочва и обстоятелството, че Д. е поддържал неформални контакти с
„Европласт и Еврокомфорт груп“ ЕООД, гр. Бургас. Посочва се, че всички
потърпевши са потърсили осъдения въз основа на предварително изградено
доверие. Като индиция, че той е възнамерявал да изпълни възложените му
поръчки се сочи, че е издал приходни касови ордери на свидетелите М. и Б.
общо за сумата от 4053 лева.
Апелативен съд – Бургас не споделя възраженията на осъдения и
неговия защитник, изложени в искането, че деянието не осъществява
признаците на измама, тъй като Д. не е възбуждал у свидетелите Д., Г., К., М.
и Б. заблуждение, че е мебелист, както и поради липса на субективния
елемент на престъплението, тъй като няма данни деянието да е извършено
при пряк умисъл.
Обстоятелството, че осъденият е извършвал дейност като мебелист в
предходен период не означава, че е бил такъв и към момента на
6
осъществяване на трите инкриминирани деяния по настоящото дело. Предвид
безспорните факти, че за периода от месец януари 2017г. до месец юни
2018г., в системата на ТД на НАП – Бургас не са регистрирани трудови
договори на името на осъдения, както и липсата на данни за трудово и
социално осигуряване, е напълно изключена възможността Д. да е работил
като мебелист на трудов или граждански договор или да е извършвал дейност
като самоосигуряващо се лице. Няма как Д. да не е бил запознат с тези данни.
Въпреки това той е възбудил и поддържал у пострадалите заблуждението, че
извършва услуги по изработка и монтаж на мебели. Обстоятелството, че
пострадалите по различни причини са останали с впечатлението, че
подсъдимият извършва такава дейност, не изключва въвеждането в
заблуждение. Това е така, тъй като пострадалите са имали информация, която
не е била актуална към датите на извършване на процесните деяния, поради
тази причина те са имали доверие на осъдения, и като не е отрекъл тази
информация, когато е бил потърсен от потърпевшите, Д. ги е въвел в
заблуждение, че той към инкриминирания период продължава да се занимава
с изработка и монтаж на мебели, което заблуждение е поддържал отговаряйки
на обажданията им и намирайки си оправдания за неизпълнените
ангажименти.
Посещаването на домовете на потърпевшите, вземането на мерки и
избора на цветове не могат да се възприемат като начало на изпълнението на
възложените поръчки, тъй като това е самият процес на вземане на тези
поръчки, а и от механизма на въвеждане в заблуждение. Изпълнението на
поръчките започва със закупуване на материали за мебелите, тяхното
оразмеряване, а впоследствие и сглобяване и монтиране, за каквито действия
липсват данни да са били извършени от осъдения. Вземането на поръчките не
коства на Д. никакви средства, то само затвърждава у пострадалите заблудата,
че той има намерение да изработи желаните от тях мебели, което е и
основанието да му предоставят в аванс заплащането за тази услуга. Без да
вземе мерки и да уточни размери, модели и цветове, осъденият е нямало как
да определи цена на поръчаните мебели и съответно да получи по волята на
пострадалите процесните суми.
Предоставянето на приходни касови ордери не доказва намерение за
изпълнение, предвид обстоятелството, че такива документи са били
7
предоставени единствено на свидетелите М. и Б., които са имали опит с
некоректното поведение на осъдения при предходни поръчки за изработка и
доставка на мебели. На другите потърпевши Димитров, Георгиева и Коларова
такива документи не са били издадени. Предвид по-голямата по размер сума,
взета от свидетелите М. и Б., издаването на удостоверителен документ за
получените средства е бил необходимо условие в изграждането на доверие и
въвеждането в заблуждение, че осъденият има намерение за изпълни тяхната
поръчка.
Неоснователно е и възражението, че поведението на осъдения след като
е взел паричните суми, не обосновава виновно намерение да не ги върне.
Според защитника, Д. не е спрял да си вдига телефона, като е обяснявал на
пострадалите какви са причините за забавата му, а като е видял, че не може да
изпълни поръчките, е заявил готовност да върне получените пари.
Изложеното не изключва вината, като субективен елемент на престъплението.
Подсъдимият е знаел изначално при уговорките си с пострадалите и при
получаване на процесните суми, че не може да изпълни поръчките им и това
се потвърждава и от обстоятелството, че в период от 20 дена за свидетелката
К., около 2 месеца за свидетелите Д. и Г. и близо 4 месеца за свидетелите М. и
Б., той е поддържал у тях заблуждението, че ще изработи и монтира
поръчаните мебели, без да предприеме никакви действия в тази насока.
Причините осъденият да поддържа заблудата толкова дълго време може да са
най-различни: защото е познавал потърпевшите, за да не загуби доверието им,
за да не предприемат наказателноправни действия срещу него, но със
сигурност причината не е в намерението му да изпълни поръчките. Безспорен
факт е, че и при трите процесни деяния винаги се е стигало до момент, когато
„клиентите“ са ставали твърде настоятелни, подозирайки, че са били
измамени и тогава подсъдимият е прекъсвал връзката си с тях, което още по-
категорично показва намерението му да задържи дадените му като аванс
суми, без да изготви и монтира поръчаните мебели. Обещанието да бъдат
възстановени процесните суми също не изключва съставомерността на
деянието. Такава готовност е била засвидетелствана от Д. още при разпитите
му на досъдебното производство през 2019г., впоследствие и пред двете
редовни съдебни инстанции, но до момента по делото няма данни дори за
частично възстановяване на парите.
8
Правилно двете инстанции по същество са приели, че трите описани в
присъдата деяния, извършени от осъденото лице Д., представляват
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Налице са
всички кумулативно дадени условия, включително и деянията да са
извършени през непродължителен период от време. Посоченият от защитника
на осъдения максимален период от една година, в който да бъдат извършени
отделните деяния, приет в съдебната практика, няма задължителен характер,
доколкото всеки случай се преценя индивидуално, според неговите
особености. Още повече, че в искането не се цитират конкретни съдебни
решения, за да може да бъде направена адекватна преценка на тяхната
относимост към конкретния случай. Видно от признатите от осъдения факти
по делото, при първото деяние заблудата е поддържана до месец март 2017г.,
а при следващото деяние заблудата е възбудена през месец февруари 2018г.,
периодът между тези две дати е по-малък от една година, а периодът между
второто и третото деяние е още по-кратък предвид това, че третата измама е
започнала на 02.05.2018г. преди да бъде преустановено заблуждението по
второто деяние през месец юни 2018г.
Видно от материалите по делото, за да приемат за установен факта на
авторството на деянието от страна на осъдения Д., решаващите съдилища са
се позовали предимно на гласните доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, а именно непротиворечивите и взаимно
допълващи се показания на свидетелите МЗ.Г., Н.Д., Д.Н., Г.Д., Б.М., К.А.,
ДД.Б., И.К., В.К. и Р-.Б.. Отчетено е самопризнанието на подсъдимия, като са
взети предвид обясненията му на досъдебната фаза, както и двата броя
приходни касови ордера и справката от НАП. Правилно и убедително е
аргументирано становището на решаващите съдилища относно субективната
страна на инкриминираното деяние. Именно потвърдените от свидетелите
фактически действия на Д. като извършител, категорично установяват
авторството на деянието от страна на осъденото лице. С оглед на това
обстоятелство може да се направи извод, че материалният закон е приложен
правилно от страна на първоинстанционния и въззивния съд.
Липсата на допуснати нарушения на материалния закон изключват
възможността за отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването с
оправдаване на осъденото лице, поради което искането с така депозираното
9
конкретно оплакване, лимитиращо предмета на проверката от настоящия съд,
не следва да бъде удовлетворено.
С разгледаното искане за възобновяване се прави оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание като основание за възобновяване
на наказателното производство по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1,
т.3 от НПК. Първоинстанционният и въззивният съд са определили правилно
размера на наказанието на осъдения. При съблюдаване на правилото на чл. 54
от НК решаващите съдилища са определили наказание от три години и шест
месеца лишаване от свобода, което е малко под средния размер, предвиден в
закона (при граници на наказанието от една година до осем години). С
прилагане разпоредбата на чл.58а от НК, размерът на наказанието лишаване
от свобода законосъобразно е редуциран на две години и четири месеца. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е взел предвид високата
степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в усложнената
престъпна дейност и високия размер на причинените на пострадалите щети,
както и високата обществена опасност на дееца, изразяваща се в предходната
му съдимост, извън осъждането, обосноваващо повторност на процесното
деяние и обстоятелството, че процесното деяние има същия обект на
посегателство, както при предишните му осъждания – измама по еднотипна
схема за изработка на мебели срещу заплащане. Неоснователно е
възражението, че инстанциите по същество не са отчели като смекчаващи
обстоятелства процесуалното поведение на осъдения, допринесло за
разкриване на обективната истина, изразеното от него съжаление и
готовността му да върне взетите от пострадалите суми. Първите две
обстоятелства са отчетени в полза на осъдения при налагане на наказанието,
като именно те са допринесли за определяне размера на наказанието
лишаване от свобода под средния предвиден в закона размер. Третото
обстоятелство правилно не е било отчетено като смекчаващо вината на Д., тъй
като е голословно и не е подкрепено с никакви доказателства относно
намерението му да върне парите.
Следователно решаващите инстанции са взели предвид всички
смекчаващи отговорността на осъденото лице обстоятелства и при правилно
отчетените многобройни отегчаващи обстоятелства, липсва основание за
допълнително намаляване на наказанието.
10
По изложените съображения настоящият състав намира, че не се
установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При
отчитане на наличните такива, справедливият размер на наказанието, което
следва да се наложи на осъдения Д., правилно е определено от инстанциите
по същество на три години и шест месеца лишаване от свобода, което след
законосъобразното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК обосновано е редуцирано
на две години и четири месеца. Така определеното наказание в пълна степен
ще допринесе за постигане на целите на чл.36 от НК. Съгласно разпоредбата
на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим (осъден) наказание е
явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В
настоящият случай, такова несъответствие съобразно гореизложените
съображения не е налице.
Разпоредбата на чл.66 от НК не може да бъде приложена поради
липсата на предпоставките, предвидени в закона. Неоснователно е
твърдението на защитника на подсъдимия, че последният е реабилитиран,
както по чл.86, ал.1 от НК, така и по чл.88а от НК. Не са налице
предпоставките за реабилитиране на Д. по чл.86, ал.1 от НК, тъй като той вече
е бил реабилитиран по този ред за деяние по НОХД № 410/1985г. на РС –
Бургас. От друга страна, не са налице предпоставките за реабилитиране на
подсъдимия по реда на чл.88а от НК. Видно от приложената по делото
справка за съдимост, с присъда по НОХД № 2437/2012г. на РС – Бургас по
при прилагане на чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо наказание на
осъдения за три отделни деяния, една година и четири месеца лишаване от
свобода, като изпълнението на това общо наказание е отложено за
изпитателен срок от три години. За начало на изпитателния срок следва да се
определи датата 11.08.2012 г., на която присъдата по делото е влязла в сила.
Следователно, за нуждите на чл.88а от НК следва да се приеме, че
изпълнението на определеното общо наказание е завършено с изтичането на
посочения по-горе изпитателен срок на 11.08.2015г. Съгласно разпоредбата на
чл.88а, ал.1 от НК, след това започва да тече срок, равен на този по чл.82,
ал.1, т.4 от НК, който в конкретния случай следва да бъде равен на пет
11
години. За да настъпи реабилитация по чл.88а от НК, е необходимо в срока по
чл.82, ал.1 от НК (в конкретния случай – до 11.08.2020г.) подсъдимият да не е
извършил престъпление. Видно от установената и възприета от съда
фактическа обстановка, подсъдимият е извършил престъплението, предмет на
настоящото производство в периода от месец януари 2017г. до месец юни
2018г. т.е. преди да е настъпила реабилитация да деянията по НОХД №
2437/2012г. на РС – Бургас. Поради тези съображения, съдът приема, че
обективно е невъзможно приложението на чл.66 от НК – към момента на
извършване на престъплението, предмет на настоящото производство,
подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Същевременно, следва да се посочи само за прецизност и това, че
съдът не приема приложението на чл.66 от НК като надеждно средство за
постигане целите на наказанието в този конкретен случай, тъй като
подсъдимият е личност с трайно утвърдени престъпни навици, които
обосновават извод за висока степен на обществената му опасност. Този извод
се потвърждава и при анализа на престъпната му деятелност, предмет на
настоящото производство. Упоритостта и постоянството при извършване на
отделните деяния, както и повтарящия се механизъм на действие при
осъществяване на престъплението измама, както при деянията по настоящото
производство, така и по предходните му осъждания, дават основание да се
твърди, че престъплението, за което се ангажира с настоящата присъда
наказателната му отговорност, не се явява единичен, изолиран случай в
живота на Д., а е по-скоро свидетелство за трайно установен престъпен начин
на живот и осигуряване на нетрудови доходи. Предвид обстоятелството, че до
този момент той не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, което
очевидно му е създало погрешното усещане за безнаказаност, Апелативен съд
- Бургас приема за правилно становището на решаващите съдилища, че е
наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание.
От изложеното следва, че не е нарушена разпоредбата на чл.348, ал.5,
т.1 и т.2 от НПК и няма явна несправедливост на наказанието.
От всичко изложено настоящият съд намира, че формулираното искане
за отмяна на влязлото в сила Решение № 82 от 04.06.2021 г. по ВНОХД №
396/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е неоснователно, поради което и
искането на осъдения ИВ. АТ. Д. за възобновяване на производството пред
въззивната инстанция следва да бъде оставено без уважение.
12
Водим от горното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ИВ. АТ. Д. за
възобновяване на ВНОХД № 396/2020 г. на Окръжен съд – Бургас и по НОХД
№ 3680/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13