№ 2781
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря Д. АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110164802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Г. И. против Д...“, с която е предявен
конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание "забележка", наложено със заповед № РД13-119/26.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2023 г. на ищеца била връчена процесната
заповед, с която за неизпълнение на трудови задължения на основание на основание чл. 188,
т. 1 от КТ във вр. с чл. 187, т. 10, пред. второ КТ вр. с чл. 126, т. 9 КТ му било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът работил при ответника по трудов договор от
2018 г. на длъжността „солист-оркестрант“. В заповедта било посочено, че „на 20.09.2023 г.
закъснял за работа, тъй като не се явил на репетицията след втората пауза, която била от
12:00 ч. до 12:15 ч., в 12:16 ч., т.е. с 1 минута закъснение, като по този начин възпрепятствал
пълноценния репетиционен процес“. Ищецът оспорва наложеното дисциплинарно наказание
с доводи, че репетицията от 10:00 ч. до 13:00 ч. следвало да се отнесе до чл.18, т.9 от
Правилника за вътрешен трудов ред, който уреждал генералните репетиции, следователно
никъде не било уредено времетраенето на паузите в деня на процесната репетиция. Оспорва
присъствието на диригента Ш. Д. да се счита за възобновяване на репетиционния процес,
тъй като на практика те заставали зад пулта няколко минути преди възобновяване на
репетиционния процес. Освен това видно от самата заповед, в която било посочено, че г-жа
К. Х. настройвала оркестъра за възобновяване на репетиция, потвърждава, че репетицията
не е била възобновена, към момента на влизане на ищеца на сцената. Моли да бъде взет
предвид и факта, че за периодът откакто ищецът работи в С...., не е имал нито едно
нарушение на трудовата дисциплина, нито едно закъснение. Ето защо моли съдът да
постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед.
Претендира направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Прави възражение за давност, поради пропускане на срока по чл.358, ал.1, т.1 КТ.
Моли да бъде отделено за безспорно извършването на второто нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, т.8, предл. второ във вр. с чл.126, т.9, предл. последно от КТ, за което
1
е издадена заповед № РД13-119/26.10.2023 г., а именно: „че е уронил доброто име и е
злепоставил културния институт пред гост-диригента Ш. Д.“, тъй като не се оспорва от
ищеца. Статутът на С.... на национален представителен оркестър счита за достатъчен, за да
се прецени като недопустимо и уронващо престижа на ответника поведението на ищеца
пред гост-диригента. Посочва, че в длъжностната характеристика на ищеца е записано
задължение да познава вътрешните правила на културния институт, така и Етичният кодекс.
Оспорва позоваването на ищеца на чл.18, т.8 от Правилника за вътрешен трудов ред като
некоректно и цитира чл.16, ал.9 и ал.10. Посочва, че точно поради закъснението на ищеца не
е бил възобновен репетиционния процес, но е започнало настройването на оркестъра, което
било част от репетиционния процес. Закъснението му довело до конфузната ситуация да
бъде изчакан да се придвижи, да си закачи якето и да заеме мястото си, без да участва по
време на настройването. Специфичният характер на работа в огромен колектив от
професионалисти, изисквал максимална дисциплина, колегиалност и концентрация, за да
функционират като единен организъм. Всеки член на представителния оркестър знаел, че
настройването на оркестъра е част от репетицията и всички заедно „да изравнят тоновете“.
Ако инструментът не се настроил с останалите свирел фалшиво, поради което и
настройването като процес било изключително важно и по време на концертите това се
прави включително и пред публика. Практиката на работодателя била наказания да се
налагат в краен случай, тъй като това е елитният оркестър на България и за неговите членове
било огромна чест и отговорност да са част от него, поради което взаимното уважение е на
първо място. Посочва, че за да се стигне до налагане на наказание е имало систематика в
нарушенията. Служителят не само не било показал, че се чувства виновен и съжалява за
стореното, но си позволил в хода на дисциплинарната процедура да разяснява на директора
репетиционния процес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2,
във вр. с чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмените доказателства, че
между страните е налице трудово правоотношение от 03.01.2017 г., по силата на което
ищецът заема длъжността „солист - оркестрант“, с място на работа – Концертен комплекс
„България“, НФО, група кларинети при ответника; както и че на 26.10.2023 г. със заповед №
РД13-119/26.10.2023 г. на Директора на Д...“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „солист -
оркестрант“ основни задължения на ищеца са да е запознат и да поддържа актуални
знанията си за целия текущ репертоар на оркестъра, както и изискванията за всяка
музикална творба, включена в репертоара; Устройствения правилник на С.... /СФ/;
Правилника за вътрешния трудов ред; Етичния кодекс на служителя на СФ; Правилата за
безопасни и здравословни условия на труд; да спазва конфиденциалност и лоялност към
работодателя. Относно организационни връзки и взаимоотношения, длъжността е
подчинена пряко на Главния диригент/Диригента на НФО, като при осъществяване на
творческия процес поддържа връзки и контакти с концертмайстора, с водачите и помощник-
водачите, с помощник-концертмайсторите и с оркестрантите. Изискуемите специфични
изисквания за заемане на длъжността са висока степен на музикална култура, изградени
навици за работа в екип и инициативност.
От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на С...., утвърден от
Директора Найден Тодоров на 20.11.2017 г. се установява, че с него се конкретизират правата
и задълженията на Ръководството, на художествено-творческия състав, на
административния, техническия и помощния персонал, като урежда организацията на труда
в Софийската филхармония, съобразно с особените изисквания и спецификата на
музикалното изпълнителско изкуство. Ръководството на Софийската филхармония се
осъществява от Директора, Главния диригент на Националния филхармоничен оркестър и на
Националния филхармоничен хор, Заместник-директора и Главния счетоводител.
2
Директорът сключва, променя и прекратява трудовите договори, утвърждава длъжностните
характеристики на персонала и ги актуализира, атестира персонала, налага дисциплинарни
наказания. Заместник – директорът следи строго за спазване на трудовата дисциплина
/спазване на работно време, почивки и отпуски/, хигиената и безопасността на труда,
противопожарната охрана. Съобразно чл.7 от Правилника членовете на творческите състави
са длъжни да спазват регламентираните в действащото законодателство и в длъжностните
характеристики задължения, както и да се явяват на работа в добро физическо състояние, да
се явяват 10 минути преди обявения час за начало на репетицията и да заемат местата си на
сцената за общо настройване на оркестъра, 5 минути преди започване на репетицията.
Участващите в пиесата, която се свири по-късно в дневната програма се явяват 15 минути
преди нейното започване. В чл.7, т.12 е предвидено присъствието на репетиции и концерти
да се води и отчита от инспектора на НФО/НФХ в Присъствени форми по утвърден от
Директора образец. След всяка репетиция/концерт, съответният инспектор уведомява
незабавно Директора при отбелязани безпричинни закъснения или отсъствия на служители.
Членовете на творческите състави /диригенти, музиканти и хористи/ работят при условията
на сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане три месеца.
Продължителността и разпределението на работното време при сумирано изчисляване се
установява, както следва: 1. 8 часа през деня , от които: репетиция от 10.00 до 14.00 ч.;
концерт – 18 - 22.00 ч.; 2. 8 часа през деня, самоподготовка 09.00 - 13.00 ч., репетиция от
13.30 до 17.30 ч., концерт – 18.00 – 22.00 ч.; 3. 8 часа през деня – репетиция 09.00 - 13.00 ч.,
самоподготовка 14.00 – 18.00 ч.; 4. 8 часа през деня самоподготовка 09 - 13 ч. репетиция - от
14.00 ч. до 17.45 ч., концерт – 18 - 22 ч.; 5. При участие в концерти събота или неделя 11.00 -
1 3.00 ч.; 6. 4 часа през деня /събота или неделя/репетиция – от 10.00 - до 12.00 ч. – концерт –
17.00 – 19.00 ч.; 7. Не се предвижда полагане на нощен труд; 8. В делнични дни,
репетиционното време е до 4 часа дневно, както следва: - 10.00 - 11.15 ч. /11.15 -11.45 ч.
пауза/;- 11.45 - 12.45 ч. /12.45 – 13.00 ч. пауза/; 13.00-14.00 ч.; 9. При генерални репетиции и
репетиции след деня на концерта: 10.00 – 13.00 ч. /с две паузи, всяка по 15 минути по
преценка на диригента, водещ програмата/; 10. При нужда и в зависимост от
произведенията, паузите могат да бъдат премествани, като инспекторът уведомява
оркестъра за това в началото на репетицията. В чл. 18 от Правилника е предвидено, че
нарушение на трудовата дисциплина е закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време, както и злоупотребата с
доверието и уронване на доброто име на Филхармонията, както и разпространяване на
поверителни за нея сведения.
С Докладна записка вх. № 615/20.09.2023 г., Инспектор заместник – директор в С.... Н.
В. уведомил Директора на С...., че М. Н. е закъснял за работа след паузата на репетицията на
20.09.2023 г. и моли да му се наложи необходимото наказание за закъснение.
С искане за писмени обяснения изх. № РД13-93/26.09.2023 г. от М. И., служител на
длъжност „солист-оркестрант“ в ДКИ С.... са изискани обяснения в 3 – дневен срок във
връзка С Докладна записка вх. № 615/20.09.2023 г., Инспектор заместник – директор в С....
Н. В., за това дали на 20.09.2023 г. е закъснял след паузата на репетицията за концерт с гост
диригент Ш. Д. и да изясни каква е причината за допуснатата грешка. Посочено е, че
обясненията се искат относно преценка на работодателя за налагане на дисциплинирано
наказание, във връзка с твърдяното неизпълнение на трудовите задължения.
От Обяснителна бележка с вх. № 628/29.09.2023 г. от М. И. се установява, че
разпределението на почивките по време на репетиции се определя от диригента на
съответната програма, в унисон с утвърдената практика. Често се случвало диригентът да
задържи с няколко минути повече оркестъра за изработване на конкретен детайл, след което
да обяви началото на почивката. Това задържане с няколко минути са компенсирало във
времето за почивка, което съответно може да бъде удължено по преценка на диригента.
Поради тази причина счита, че не е закъснял след почивката, тъй като към началото, дадено
3
от диригента за възобновяване на репетиционната дейност след почивката, бил на работното
си място и изпълнявал служебните си задължения.
С искане изх. № РД 13-102/09.10.2023 г. до заместник – директора в С.... Н. В.,
Директорът на С.... изисква допълнителна информация във връзка с Докладна записка вх. №
615/20.09.2023 г. в 3 – дневен срок от получаване на искането да предостави допълнителна
информация от колко до колко часа на 20.09.2023 г. е била проведена репетицията за концерт
с гост диригент Ш. Д., колко паузи е имало по време на провеждане на репетицията, от колко
до колко часа са били тези паузи, както и след коя пауза е закъснял г-н М. И. и с колко
минути.
В същия ден Н. Н. В. входира Обяснение вх. № 646/09.10.2023 г., в което посочва, че на
20.09.2023 г. е била проведена репетиция с гост-диригент Ш. Д. от 10:00 часа до 13:00 часа с
две паузи. Едната пауза от 11:00 ч. до 11:15 ч., а втората пауза от 12:00 ч. до 12:15 ч. Г-н М.
И. закъснял след втората пауза с една минута, но притеснителното било, че гост-диригента
Ш. Д. бил вече на сцената и концертмайсторът К. Х. била започнала да настройва оркестъра.
Недопустимо било в присъствието на гост-диригент да бъде уронван престижа и
репутацията на С.....
Между страните не се спори, а и от представената в заверен препис заповед № РД13-
119/26.10.2023 г. на Директор на Д...“ се установява, че на М. Г. И. е наложено
дисциплинарно наказание "забележка" за извършено нарушение на чл. 187, ал.1, т.1,
предложение първо КТ, изразяващо се в ненавременно явяване на работа след пауза на
репетиция, доколкото с това поведение затруднил репетиционния процес на оркестъра. С
описаното поведение – закъснявайки за репетицията и разсъбличайки се пред гост-
диригента Ш. Д., който имал ограничено време за провеждането и с оглед ангажиментите си,
нарушил задължението си по чл.126, т.9, предложение последно от КТ, а именно да пази
доброто име на предприятието. Неизпълнението на това негово задължение съставлявало
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предложение второ от КТ, тъй като
уронил доброто име и злепоставил културния институт пред гост-диригента Ш. Д.. Поради
извършеното нарушение на 20.09.2023 г., изразяващо се в закъснение за работа, тъй като се
явил на репетиция след втората пауза , която била от 12:00 ч. до 12:15 ч., в 12:16 ч., т.е. с
една минута закъснение, по този начин възпрепятствал пълноценния репетиционния процес,
тъй като само той не бил заел мястото си в оркестъра към момента на възобновяване на
репетицията, като уронил доброто име и злепоставил културния институт пред гост-
диригента Ш. Д.. Наказанието било наложено на основание чл.188, т.1 от КТ във връзка с чл.
187, ал.1, т.1 предл. първо от КТ във връзка с чл.126, т.1, предл. първо от КТ, и във връзка с
чл.187, т.8, предл. второ от КТ във връзка с чл.126, т.9 предл. последно от КТ, при спазване
на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 КТ. М. Г. И. удостоверил срещу подпис
получаването на заповедта на 26.10.2023 г.
За установяване на допуснатото нарушение, респ. за оспорване на извършването му са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит но свидетелите К. Х., И. Ж. и Н. В..
От показанията на свидетеля Жаблинска се установява, че свири на контрабас и е
водач на групата на контрабасите. Участвала в репетицията на 20.09.2023 г., която била с две
паузи, но не си спомня по време на провеждането и да е констатирана нередност. По време
на паузите били навън и когато биел звънеца, всеки се отправял към мястото и пулта си. По
време на втората пауза били навън, заедно с М. и концертмайсторката всички заедно влезли,
когато бил звънецът.
От показанията на К. Х. се установява, че от 2003 г. работи в С.... на длъжност
концертмайстор. Не си спомня конкретната репетиция на 20.09.2023 г., но знае, че в този ден
е била на работа и се е участвала в репетицията. Посочва, че не констатирала нарушения по
време на репетицията. Обичайно репетициите започвали в 10:00 ч. Тя като концертмайстор
ставала пет минути по-рано за настройването на инструментите и репетицията започвала с
4
излизането на диригента. След това паузите се давали от диригента, като се следяло да са
спазени точните часове, а връщането след паузите ставало чрез биене на звънец от
сценичните работници. Паузите били установени и диригентът се съобразявал с тях, но с
оглед спецификите на работата и невъзможността да се прекрати репетицията по средата на
някой пасаж, се случвало диригентът да ги задържи минута, две по-рано или да ги пусне
минута-две по-рано. Работата на сценичните работници била да засекат петнадесет минути
от пускането им и да бият звънеца. Ако тя установяла нарушение или диригентът имал
забележка към дисциплината се обръщал към нея и тя била длъжна да уведоми директора
или инспектора. В този ден 20.09.2023 г. свидетелката не помни да е констатирала
нарушения, нито диригентът да се е обръщал към нея със забележка към дисциплината. В
случай, че някой закъснява за репетиция трябвало да и се обади и тя да уведоми диригента.
Посочва, че през годините не била констатирала закъснения в междинните почивки и
настройването на инструментите е част от репетицинонния процес. След почивката се чувал
един звънец и началото на репетицията започвало с нейната поява.
От показанията на свидетеля В. се установява, че работи в Софийската филхармония и
е инспектор на оркестъра, като работата му била да следи за отсъствия и закъснения и да ги
отразява. За репетицията с гост-диригента Ш. Д., М. И. закъснял малко и на диригента не му
направило добро впечетление. По време на закъснението свидетелят бил на сцената на два
стола встрани от господин И.. Изготвил доклад до директора, че М. И. е дошъл след
настройването на оркестъра и изложил фактите по случая. Госпожа Х. концертмайсторката
била там, права и настройвала оркестъра, диригентът бил на пулта. Тогава влязъл М.,
съблякъл си якето и заел мястото си. Случвало се и други да закъснеят, например госпожа
Ж., за която също бил писал. Не си спомня в този конкретен случай дали и някой друг е
закъснял. Погледнал часовника, който бил на едни на един балкон и установил закъснението.
Диригентите обичайно не били запознати с вътрешните правила на Софийската
филхармония, но ако имало констатирали проблеми с дисциплината подавали оплаквания. В
този конкретен случай не знаел гост-диригентът Ш. Д. да се оплакал.
По делото са събрани и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание "забележка", наложено със заповед № РД13-
119/26.10.2023 г.
Съдът приема, че е налице правен интерес от обжалване на наложеното наказание,
след изтичане на срока по чл.197 КТ, тъй като заличаването има действие занапред.
Заличаването на дисциплинарното наказание настъпва с изтичането на една година от
налагането му. Това заличаване има действие само занапред, поради което дисциплинарното
наказание не се заличава с обратна сила, както би било при отмяната му като
незаконосъобразно наложено. Фактът на заличаването предполага, че дисциплинарното
наказание е било законосъобразно и правилно е било наложено на работника или служителя,
поради извършено от него дисциплинарно нарушение. В Определение № 100 от 20.01.2014 г.
на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3722/2013 г. е посочено, че когато в хода на делото трудовото
правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на
незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за
дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" е, че те са
дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради това практическото значение на
отмяната им като незаконосъобразни от съда след заличаването им е преди всичко морално,
т.е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното
наказание, поради което не се отрича правният интерес на наказания работник и служител да
иска отмяната му като незаконосъобразно. То създава за работника състояние на наказаност
5
и е част от дисциплинарното му минало, което е от значение както при постъпването му на
работа при друг работодател, така и ако започне отново работа при същия работодател.
Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците
на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Заради обратното
действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след
прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да
изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар. "морално наказание",
и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му.
По отношение на възражението на ответника за давност, поради пропускане на срока
по чл.358, ал.1, т.1 КТ, съдът намира същото за неоснователно. Видно от процесната заповед
№ РД13-119/26.10.2023 г., наказанието е наложено на ищеца И. на 26.10.2023 г., респ. срокът
по чл.358, ал.1, т.1 КТ изтича на 26.10.2023 г., което е ден неделя, поради което и на
основание чл.60, ал.6 ГПК срокът изтича на 27.11.2023 г. на която дата е подадена исковата
молба в Софийски районен съд.
Твърденията в исковата молба за незаконност на оспорената заповед, в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с това, че ищецът оспорва да е извършил от обективна и субективна
страна твърдените нарушения на трудовата дисциплина и при условията на евентуалност –
че наложеното наказание не е съответно, тъй като до преди това не е имал нито едно
нарушение на трудовата дисциплина и нито едно закъснение.
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност, както и че ищецът виновно е извършил
описаните нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу
уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би
могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на
съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната
форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е
ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на
извършването му. Процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание
"забележка", отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно от
съдържанието на заповедта, описаното нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно и
подробно – описани са неговите фактически признаци, от кого са извършени, както и
моментът на извършването им. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил и
законовия текст, под който счита, че се подвеждат описаните нарушения /чл. 187, ал.1, т. 1,
предл. 1 и т. 8 КТ/, но евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната
му квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение за
това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо дисциплинарно уволнение.
На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя
акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително
изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Целта на
предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или
служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята
защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то
6
правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение
работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения за конкретно посочено нарушение /двете форми на изслушване на равностойни
по правното си значение, от преценката на работодателя зависи коя от тях да избере/, като
поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193,
ал. 1 КТ. Достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 193 КТ е преди налагане на
наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия
или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения /като тези обяснения,
респ. отказът такива да бъдат дадени, трябва да са достигнали до субекта на
дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание/, без обаче да е
необходимо в искането за обяснения нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат
индивидуализирани от обективна и субективна страна по идентичен начин като в
последващата заповед за уволнение. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията, което
изискване в настоящия случай е спазено /В този смисъл Решение № 220 т 26.04.2011 г. на
ВКС по гр.дело № 1917/2010 г., ІV г. о., ГК/. В частност е несъмнено установено по делото,
че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения в 3-дневен
срок /който се явява разумен, респ. достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства/ именно
във връзка с извършено дисциплинарно нарушение в предмета на – чрез посочване на
начина /обстоятелствата/ и момента на извършването им, като М. И. е дал писмени такива,
което също означава, че е разбрал какво точно нарушение му се вменява. Поради това, съдът
приема, че изискването на чл. 193 КТ е удовлетворено и на ищеца е била предоставена
реална възможност да упражни правото си на защита. Следва изрично да се посочи, че
работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя,
като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел
обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим
към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално
нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на
защита на наказания служител и проверката по същество на спора – за осъществяване на
нарушенията и съответствието им с наложеното наказание, което работодателят следва да
установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ може да бъде извършена.
Нарушенията по чл. 187, т. 1 КТ визират накърняването на правния режим на
работното време. Те се свеждат до пълно или частично неизпълнение на основното
задължение на работника или служителя да се поставя на разположение на работодателя
през определено работно време за изпълнение на възложената работа.
В разглеждания случай няма съмнение, че задължението, неизпълнението на които е
послужило за основание за налагане на дисциплинарното наказание "забележка", е включено
в длъжностната характеристика на ищеца. Според длъжностната характеристика ищецът
следва да е запознат с Устройствения правилник на С...., според който членовете на
творческите състави са длъжни да се явяват 10 минути преди обявения част за начало на
репетицията и да заемат местата си на сцената за общо настройване на оркестъра, 5 минути
преди започване на репетицията. Видно и от свидетелските показания на К. Х., а и от
цитирания по-горе правилник настройването на инструментите е част от репетиционния
процес, като в чл.15, т.8 от правилника е предвидено в делнични дни репетиционното време
да е както следва: - 10.00 - 11.15 ч. /11.15 -11.45 ч. пауза/; - 11.45 - 12.45 ч. /12.45 – 13.00 ч.
пауза/, а при генерални репетиции и репетиции след деня на концерта - от 10:00 до 13:00 ч.,
с две паузи, всяка по 15 минути по преценка на диригента, водещ програмата. В случая по
делото не е спорно, че конкретната репетиция на 20.09.2023 г. е проведена с външен гост-
диригента Ш. Д., който е дал две паузи по време на репетицията. Паузите са установени, но
с оглед спецификите на работата и невъзможността да се прекрати репетицията по средата
7
на някой пасаж, се случвало диригентът да ги задържи минута, две по-рано или да ги пусне
минута-две по-рано. В конкретния случай от показанията на свидетеля Вязигин се установи,
че ищецът М. И. е закъснял малко след почивката по време на втората пауза, когато вече е
започнало настройването на оркестъра и на сцената са били концертмайсторът К. Х. и гост-
диригента Ш. Д.. В контекста на изложеното съдът приема, че са спазени сроковете по чл.
194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание и е доказано извършеното от ищеца
нарушение описано в процесната заповед, осъществено чрез бездействие.
В този смисъл неоснователен се явява поддържаният от ищеца довод, че не е
извършил процесното нарушение на трудовите си задължения. Неоснователно е искането на
ответника за отделяне на безспорно по делото извършеното от ответника второ нарушение,
тъй като видно от процесната заповед става въпрос за едно фактическо нарушение –
закъснение след втората пауза, в рамките на една минута, което работодателят е
квалифицирал като нарушение на чл. 187, ал.1, т.1, предложение първо КТ и като нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предложение второ от КТ. Именно тези факти
оспорва да са се осъществили в исковата молба, поради което същите не са безспорни между
страните. При преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в
заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между
тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта
обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези
обстоятелства.
Следващият спорен по същество между страните въпрос е свързан със спазването на
критериите, установени в нормата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Преценката по посочения законов текст за съответствието на извършеното
дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, която съдът извършва и която
съставлява част от приложението на закона, обхваща съобразяване на обстоятелствата какво
е извършено, при какви условия, поведението на нарушителя, личността му и вредните
последици, които са настъпили. В частност, след съобразяване на посочените обстоятелства,
съдът намира, че наложеното на ищеца макар и най-леко по тежест дисциплинарно
наказание – чл. 188, т. 1 КТ, не съответства на тежестта на установените по делото
нарушения на трудовата дисциплина /в т.ч. формата на неизпълнение/. Действително касае
са за неизпълнение на трудово задължение, но тежестта на извършените нарушения не е
значителна – от бездействието на ищеца не е доказано да са настъпили неблагоприятни
последици за дейността на работодателя, нито има данни за оплаквания от гост-диригента
Ш. Д.. Не е проведено и доказване, че установеното нарушение е довело до накърняване на
престижа и репутацията на работодателя и злепоставил културния институт пред гост-
диригента Ш. Д.. Дори напротив от показанията на концертмайстора К. Х. се установи, че не
е получавала оплаквания от гост-диригента на репетицията за дисциплината. Не се доказа
това закъснение да е затруднило репетиционния процес на оркестъра. Отделно от това
трябва да бъде съобразено и чистото дисциплинарното минало на ищеца - има
дългогодишен стаж при ответника без дисциплинарно наказания. Отделно от това следва да
бъде съобразена и липсата на данни по делото ищеца да е допускал други дисциплинарни
нарушения – т.е. допуснатото нарушение е инцидентен пропуск при изпълнение на
трудовите функции, както и безспорното между страните обстоятелство, че на М. Г. не са
налагани предходни дисциплинарни наказания. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че наложеното дисциплинарно наказание "забележка" е несъразмерно тежко на
извършеното дисциплинарно нарушение – еднократно закъснение в рамките на една минута
след втората пауза по време на репетицията на 20.09.2023 г., поради което и исковата
претенция е основателна и подлежи на уважаване. Не може да се вземе предвид предходно
8
нарушение на ищцата, във връзка с което е била издадена Заповед №РД13-105 от 17.10.2023
г. на Директор на Д...“, тъй като законосъобразността на последната е предмет на
неприключил понастоящем съдебен спор по гр.дело № 64553/2023 г. по описа на СРС, 64
състав, установено след извършена служебна справка.
Предвид изложеното дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 31.10.2023 г., в който страните са
уговорили, че дължимият хонорар ще бъде заплатен по банков път до 20.11.2023 г. В
представения по делото в последното открито съдебно договор за правна защита и
съдействие от 31.10.2023 г. е видно, че страните са договорили като начин и срок на плащане
по банков път до 20.11.2023 г. или в брой до 20.04.2024 г., като е отразено, че сумата е
платена в брой на 18.04.2024 г., в която част договорът има характера на разписка за
извършеното плащане. Видно от цитирания договор страни по същия са Сдружение „Съюз
на българските музикални и танцови дейци“ и адвокат Д. М., поради което съдът приема, че
ищецът М. И. Не е направил разноски за адвокатски хонорар, които следва да му бъдат
възстановени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ , предявен от
М. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „К..., чрез адв. Д. М., срещу Д...“, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г..., Заповед № РД13-
119/26.10.2023 г. на директора на Д...“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“.
ОСЪЖДА Д...“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г...,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 80 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9