В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря Нели Драндарова и с
участието на прокурор Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 3202
по описа на съда
за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 30.03.2018 г.,
постановена по НОХД № 2094/2018 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, подсъдимата
Г.Т.К., ЕГН **********, е призната за виновна в престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в гр. София, ж.к. *******, след като е била осъдена с влязло в
сила на 20.07.2010 г., съдебно решение - Решение № 24 от 30.06.2010 г. на
Районен съд- гр. Кула по гражданско дело № 74/2010 г., да издържа свой низходящ
- сина си Н.Н.М. - да му заплаща месечна издръжка в размер на 50 (петдесет)
лева, чрез неговия баща и законен представител Н.М.Д., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода
от месец май 2011 г. до месец октомври 2017 г. включително - 78 (седемдесет и
осем) месечни вноски в размер на 50 (петдесет) лева всяка, всичко на обща
стойност 3900 (три хиляди и деветстотин) лева, поради което и на основание чл. 54
от НК ѝ е определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета и на
подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил с изпитателен
срок от три години.
Със същата присъда подсъдимата Г.Т.К.,
ЕГН **********, е призната за виновна в престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това,
че в гр. София, ж.к. *******, след като е била осъдена с влязло в сила на
20.07.2010 г., съдебно решение - Решение № 24 от 30.06.2010 г. на Районен съд-
гр. Кула по гражданско дело № 74 /2010 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си
Т.Н.М. - да й заплаща месечна издръжка в размер на 50 (петдесет) лева, чрез
нейния баща и законен представител Н.М.Д., съзнателно не изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода от месец май
2011 г. до месец октомври 2017 г. включително - 78 (седемдесет и осем) месечни
вноски в размер на 50 (петдесет) лева всяка, всичко на обща стойност 3900 (три
хиляди и деветстотин) лева, поради което и на основание чл. 54 от НК ѝ е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета и на подсъдимата е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Г.
К.е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата
наказания, а именно - лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
Срещу постановената присъда е
депозирана въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата – адв. Д. от
САК, с която се иска изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за
наказанието и намаляване на същото до минимално предвидения в закона размер.
В разпоредително заседание на 18.07.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи
лица и събирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата. Моли да бъде взето
предвид направеното от подсъдимата цялостно признание на фактите в обвинителния
акт и приложението на процедурата по глава 27 от НПК. Счита, че намаляването на
размера на наказанието или замяната му с по-леко по вид – пробация, би
постигнало целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Представителят на СГП намира жалбата
за неоснователна. Счита определеното от първоинстанционния съд наказание за
справедливо с оглед значителния период от време, през който не е била плащана
издръжка. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
Повереникът на частните обвинители
оспорва жалбата. Счита наложеното наказание за законосъобразно, правилно и
обосновано. Излага притеснения относно възможността на ефективността и
възможността за събиране на вземането за издръжка при евентуално намаляване
размера на наказанието. Моли съда да потвърди присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна.
В правото си на последна дума
подсъдимата изразява съжаление и готовност да изплати дължимите суми за
издръжка. Моли за по-леко наказание.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в допълнение към нея и след
като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Производството по делото е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което фактическата обстановка е изяснена при условията на чл. 373,
ал. 3 НПК въз основа на самопризнанието на подсъдимата К. на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят - показанията на свидетеля Н.М.Д.
(л.22-23 от ДП), Решение № 24/30.06.2010 г.. по гр.д. № 74/2010 г. по описа на
PC-Кула и Решение № 53/18.11.2010 г. по същото за поправка на очевидна
фактическа грешка, дубликати на удостоверения за раждане - 2 броя, Справка от
НОИ за подсъдимата Г.К., бонове за пощенски запис, справка за съдимост на
подсъдимата, както и заключение на изготвена по делото счетоводна експертиза.
С оглед цялостното признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подсъдимата, на базата на описаните по-горе доказателствени материали по
делото, районният съд е приел за установена по несъмнен начин следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Г.Т.К. е родена на *** г.
в гр. Етрополе, българка, български гражданин, начално образование /грамотна/,
безработна, неосъждана, неомъжена, с адрес: гр. **** /къща/, ЕГН **********.
Подсъдимата Г.К. и свидетелят Н.Д.
живели на съпружески начала, като през време на фактическото им съжителство,
съответно на ***г. се родила дъщеря им - Т.Н.М., а на ***г. синът им - Н.Н.М..
След раздялата им през 2007 г., децата останали да живеят с баща си, като с
Решение № 24/30.06.2010 г. на PC- гр.Кула, по гр. дело № 00074/2010 г., влязло
в сила на 20.07.2010 г. упражняването на родителските права спрямо двете деца
било предоставено на бащата - свидетеля Н.Д., а подсъдимата К. била осъдена да
заплаща на всяко от двете си деца издръжка в размер на по 50 /петдесет/ лева на
месечно. Издръжката следвало да се заплаща на законния представител на децата и
техен баща - Н.М.Д., който след раздялата заживял с двете деца на адрес гр.
София, ж.к. “*******.
Решението, включително осъдителния му
диспозитив за определяне на дължимата издръжка влязло в сила на 20.07.2010 г.,
но въпреки това подсъдимата не изпълнявала задължението си да издържа който и
да е от своите низходящи. Инцидентно чрез услугата пощенски запис подсъдимата
изпращала на свидетеля Д. парични суми, както следва на 11.09.2014г. - 100
лева, на 19.05.2015г. - 200 лева, на 27.06.2017г. - 400 лева и на 06.07.2017г. -
300 лева.
При това, практически за периода от
месец май 2011 г. до месец октомври 2017 г. подсъдимата не заплатила на дъщеря
си Т.Н.М., определената със съдебното решение издръжка в размер на 50 /петдесет/
лева месечно, като за посочения период същата не изпълнила задължението си за
78 месечни вноски на обща стойност 3900 /три хиляди и деветстотин/ лева. Тя не
заплатил и дължимата за същия период на сина ѝ Н.Н.М., издръжка в същия
размер, равняваща се на отново на 78 месечни вноски по 50 /петдесет/ лева всяка
на обща стойност 3900 /три хиляди и деветстотин/ лева.
При това в рамките на посочения период,
подсъдимата е била в трудоспособна възраст, като видно от справка от Национален
осигурителен институт, през част от периода същата е била трудово ангажирана и
е получавала съответно възнаграждение, като липсват данни за период на
неработоспособност.
В хода на първоинстанционното
производство и с оглед цялостното признание на фактите в обвинителния акт
фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. Не са нарушени онези
правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на
доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. След самостоятелния
анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за
установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния
съд такава.
Събраните по делото доказателства непротиворечиво
сочат на неизпълнение на задължението на подсъдимата за изплащане на месечна
издръжка в инкриминирания период. Същите са еднопосочни и взаимно допълващи се,
като в пълнота изясняват приетата от двете съдебни инстанции фактическа
обстановка. Доказателствените материали подкрепят направеното от подсъдимата
самопризнание като в тях липсват противоречия относно времето, мястото и
механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, както и относно
авторството на деянието от подсъдимата К..
Правилно първоинстанционният съд е
поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля Н.Д.,
които кореспондират с приложените писмени доказателства и подкрепят направеното
от подсъдимата самопризнание. Относно размера на неизплатените задължения за
издръжка въззивният съд, също като първия, се довери изцяло на заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство счетоводна експертиза, като
намира същото за обективно и пълно.
На базата на така възприетите
фактически положения, подкрепящи се от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, съставът на Софийски районен съд, разгледал делото
като първа инстанция, правилно е заключил, че подсъдимата Г.Т.К. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1,
пр. 3 от НК по отношение на всеки от низходящите си Т.М. и Н.М..
От обективна страна с Решение №
24/30.06.2010 г. на PC-Кула, по гр. дело № 74/2010 г. подсъдимата е била
осъдена да заплаща издръжка на своите низходящи- дъщеря си Т.Н.М. в размер на
50 лева месечно, и сина си Н.Н.М. също в размер на 50 лева месечно, платима,
чрез законния представител на двете деца - свидетеля Д.. Подсъдимата не
изпълнила задължението си за изплащане на издръжка на двете си деца в
продължение на повече от два месеца, а именно за период от 78 месеца /от месец
май 2011 г. до м. октомври 2017 г./, като с изплатените в рамките на посочения
период суми от общо 1000 лева, частично е погасено задължението към издържаните
лица, относимо към времето преди инкриминирания период, доколкото при липса на
посочване от страна на
длъжника, кое свое задължение погасява с направените плащания, приложение
намира правилото, че се погасяват най-старите такива. В инкриминирания период
подсъдимата К. е била в трудоспособна възраст, трудово ангажирана през част от
инкриминирания период и не се констатира самата тя да се е нуждаела от издръжка,
поради което и настоящият състав приема, че същата не е била в обективна
невъзможност да заплаща дължимата издръжка.
От субективна страна подсъдимата Г.К.
е действала при форма на вината пряк умисъл, като е имала знание за
съществуването на съдебно решение с което е осъдена да издържа свои низходящи, предвиждала
е настъпването на общественоопасните последици - неизпълнение на задължение за
издръжка, с което да осигури средства за съществуването им, съзнавала е
общественоопасния им характер и пряко е целяла инкриминираното неизпълнение.
Законосъобразно първоинстанционният
съд е преценил, че тъй като задължението за издръжка е самостоятелно по
отношение на всяко от издържаните лица и неизпълнението му засяга отрицателно
правната сфера на всеки от тях, в случая бездействието на подсъдимата по
отношение на всеки един от издържаните следва да бъде определено като отделно
престъпление при идентична правна квалификация. С оглед на това правилно
първоинстанционният съд е определил отделно наказание за всяко от
престъпленията, като е приложил правилото на чл. 23 НК, доколкото същите са
извършени при условията на реална съвкупност.
При определяне на вида на
наказанията, които да бъдат наложени на подсъдимата, правилно първоинстанционният
съд е преценил, че с оглед изразеното от К. намерение за трудова заетост извън
пределите на страната и осигуряването на възможност на същата за реализиране на трудови
доходи, наказанието „лишаване от свобода“ би по-стигнало в по-пълна степен предвидените
в чл. 36 от НК цели и би спомогнало за отстраняване на неблагоприятните
последици от извършените престъпления.
Правилно при индивидуализацията на размера
на наказанията за двете престъпления първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното
съжаление, както и частично заплащаните, макар и на минимални по размер суми.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция, също като
първата, прецени дългата продължителност
на периода, за който не е изпълнено задължението по отношение на всеки от
издържаните, размерът на дължимите суми останали след извършените частични
плащания, както и пълна липса на родителска грижа от страна на подсъдимата. Като
лоши характеристични данни въззивният съд отчете и липсата на доказателства за
други извършени плащания въпреки изразената от подсъдимата готовност и желание
за погасяване на задълженията.
При това съотношение между смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед цялостната преценка за
степента на обществена опасност на деянието и дееца, въззивният съд, също като
първоинстанционния, намира, че за всяко от деянията определянето на наказание
„лишаване от свобода“ в размер около средния, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, а именно за срок от шест месеца, би оказало
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.
С оглед приложението на особените
правила за съкратено съдебно следствие, така определените наказания следва на
основание чл. 58а от НК да бъдат редуцирани с една трета, като на подсъдимата
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца за
всяко от извършените престъпления.
С оглед наличието на предпоставките
на чл. 23, ал. 1 НК, първоинстанционният съд правилно е наложил на подсъдимата
едно най-тежко наказание в размер на най-тежкото. Доколкото за двете
престъпления е определено идентично по вид и размер наказание, следва да бъде
наложено то, а именно „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца.
Правилно при наличие на основанията
за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е отложил
изпълнението на наложеното общо наказание за изпитателен срок от три години,
като въззивната инстанция споделя изводите, че за постигане на целите на
наказанието в конкретния случай не се налага ефективното му изтърпяване.
Правилно с оглед изхода на делото,
подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата разноските по делото,
както и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист за
принудителното им събиране.
При служебна проверка на материалите
по делото въззивният съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, водещи до отмяна или изменение на атакувания
съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.03.2018 г.,
постановена по НОХД № 2094/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.