Решение по дело №97/2023 на Административен съд - Смолян

Делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД НАП - [област] срещу Решение №94/ 31.07.2023г. по АНД №267/23г. на РС-[област], с което е отменено Наказателно постановление № 693631-[рег. номер]/ 28.02.2023г. на директора на Д Контрол в ТД НАП-[област]. В касационната жалба се развиват доводи, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.273 ДОПК вр.чл. 13, вр.чл. 12 ал.1 т. 7 и т.14 вр.чл. 37 ал.2 и ал.3 ДОПК, тъй като не е представило в НАП изисканите му документи в хода на ревизионното производство. Твърди се, че в случая става дума за неизпълнение на задължение в хода на ревизия, а не за неизпълнение на задължение по фискален контрол върху движението на стоки. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски; прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и претендира за разноски.

Ответникът по касация „Б.Т.С.“ЕООД, [ЕИК], представлявано от Ю. Д. редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпил е писмен отговор на жалбата, с вх.№ 5205/22.08.23г. /л. 8 и сл./, в който се оспорват доводите на касатора и се иска решението на РС- [област] да бъде оставено в сила.

Представителят на ОП - [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение, като решението бъде оставено в сила.

С атакуваното решение, РС- [област] е отменил НП на директора на Д. К. в ТД НАП- [област], с което на дружеството е наложена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 273, вр.чл.13 ал.1, вр.чл.12 ал.1 т. 7 и т. 14, вр. чл.37 ал.2 ДОПК, с доводи, че наказващият орган е приложил неправилната санкционна норма. Съдът сочи, че вместо да приложи чл. 278б ал.1 ДОПК, която норма е специална, наказващият орган неправилно е приложил общата норма на чл. 273 ДОПК. Обсъдени са възраженията на дружеството, свързани с връчване на НП и с получаване на Искането за представяне на документи по електронен път, като съдът е счел възраженията за неоснователни. Въззивният съд е приел, че нарушението е извършено, тъй като доказателствата обуславят извод, че в хода на ревизията дружеството не е предоставило исканите му документи. НП обаче е отменено поради неправилно прилагане на санкционната разпоредба, тъй като за всяко нарушение следва да се прилага съответното предвидено в закона наказание.

От събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че по повод възложена със Заповед от 11.10.2022г. ревизия, от дружеството са изискани документи и обяснения. Документите са изискани на датата 19.10.2022г. на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция. Направено е искане по чл. 37 ал.3, вр.чл.56 от ДОПК, с което са изискани документи /л.23/, което според удостоверението на лист 25 от АНД № 267/23г. искането е връчено на 19.10.2022г. на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция. Юридическото лице е декларирало за контакт с приходната администрация електронен адрес по чл. 28 ал.2 ДОПК. В искането е посочено точно къде трябва да се предоставят документите, като видно от доказателствата поделото седалището на дружеството е в [населено място], но исканите документи и обяснения следва да се представят в ТД НАП - [област], офис [област] /л.24/. Срокът за представяне на документите е до 02.11.2022г., като в този срок не е депозирано искане за удължаването му. Видно от протокола от 10.11.2022г. /л.21/ документите не са представени в офис-[област]. На 10.11.2022г. /л.19/ е изготвена покана за съставяне на АУАН, която е получена на 24.11.2022г. /л.20/ от управителя на дружеството Ю. Д.. Съдът следва да отбележи, с оглед възраженията, че законът в чл. 40 ал.2 ЗАНН не поставя изискване за формата на поканата за съставяне на АУАН, за съдържанието или за начина на отправянето и. От значение е уведомяването на лицето, че предстои образуване на административно-наказателно производство със съставяне на акта. С поканата управителят е уведомен да се яви в 7-дневен срок за съставяне на акт, като в нея са указани последиците при неявяване - съставяне на АУАН по чл. 40 ал.2 ЗАНН. Актът е съставен в отсъствие на лицето поради неявяването му в дадения срок. В процесуалния документ е посочена коректната дата на извършване на нарушението, а именно 03.11.2022г., доколкото до края на работния ден на 02.11.2022г. данъчно-задълженото лице е имало възможност да представи исканите му документи, като нарушението е извършено чрез бездействие. Мястото на нарушението е в [населено място], както правилно е посочено в акта, доколкото в искането е посочено, че документите трябва да се представят в офис на НАП в [населено място]. АУАН е предявен и връчен на пълномощник на дружеството на 25.01.2023г. като по дело е приложено изрично пълномощно в полза на получилото акта лице А. Б. /л.18/, като според пълномощното управителят Ю. Д. упълномощава Б. да получава актове и НП, издадени на името на „Б.Т.С.“ООД. С АУАН е предявено обвинение за нарушение по чл.273 ДОПК, вр.чл. 13 ал.1, вр. чл. 12 ал.1 т. 7 и т.14 ДОПК, вр.чл. 37 ал.2 и ал.4 ДОПК. Тази правна квалификация е наследена и в НП, с което е наложена санкция в размер на 500 лв.

След като разгледа наведените в жалбата касационни основания, на основание чл. 218 АПК съдът счита, че решението на РС - [област] е правилно и като такова следва да се остави в сила, като се изложат от касационната инстанция допълнителни мотиви.

Наказващият орган е приложил хипотезата на чл.273 ДОПК за това, че не е предоставена исканата от дружеството информация в хода на ревизионно производство. Когато става дума за задължение по чл. 13 ал.1 обаче, нормата на чл. 278б се явява специална на разпоредбата на чл. 273 ДОПК, както правилно е приел въззивния съд, който извод се споделя и от касационната инстанция

На свой ред, касационната инстанция счита, че нарушението не е описано по еднозначен и категоричен начин. Задължението на чл. 13 ал.1 се отнася само до правомощията на органите по приходите по чл. 12 ал. 1 точки от 1 до 4 ДОПК. В случая, наказващият орган сочи съвсем други свои правомощия, на база на които е изискал обяснения и документи, а именно тези по чл. 12 т.7 и т.14 от ДОПК. Специалната норма на чл. 278б от ДОПК касае само задължение по чл. 13 ал.1 и то такова, което произтича от правомощията на приходния орган по чл. 12 ал.1 т. 1-4 ДОПК и не произтича от задължения на приходния орган по чл. 12 точки 7 и 14 ДОПК. От така описаната в акта и в НП правна квалификация, лицето не знае срещу какво да се защитава. Не е ясно дали деецът е наказан за това, че не е предоставил исканите документи и обяснения в срок, което му е задължение по чл. 13 ал.1 във връзка с правомощие на приходния орган по чл. 12 т. 7 и т. 14, или е наказан за това, че не оказва съдействие и не представя информация по чл. 13 ал.1 ДОПК във връзка с правомощие на приходния орган по чл. 12 ал.1 т.1 - т.4 от ДОПК. Основанието, на което следва да се предостави информацията е от значение за преценка на компетентността на приходния орган.

На свой ред, липсата на изискани документи и обяснения от страна на ревизираното лице е основание за провеждане на особено производство по чл. 122 ДОПК. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството, извън ревизираното лице, да представят данните по чл. 37 ДОПК е източник на отговорност по чл. 273 ДОПК. Тоест нормата на чл. 273 ДОПК има за адресати само субекти, извън ревизираното лице, тъй като то самото при неоказване на съдействие като ревизирано лице, ще понесе последиците, регламентирани в чл. 122 и сл. ДОПК. Това е така и защото съгласно чл. 13, ал. 1 от ДОПК участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 - 4. Според разпоредбата на чл. 273 от ДОПК който /тоест всяко лице, участник в проверка или ревизионно производство, който не е страна, т. е не е задължено лице/ не окаже съдействие или възпрепятства упражняването на правомощията, се наказва с глоба или с имуществена санкция. Ако се приеме, че ревизираното лице, което едновременно с поведението си дава повод за провеждане на ревизионното производство по особените правила по чл.122 и което дава и повод за санкциониране по чл. 273 ДОПК, то това означава да се приеме двойна наслагваща се последица от едно и също поведение, което е в противоречие с решението на СЕС по дело С-97/21г. В Глава трета на ДОПК са дефинирани страните и участниците в производства по ДОПК. Качеството на даден субект е обективен признак – дали срещу него има образувано административно производство по този кодекс (вж. чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК). В случая отговорността е ангажирана не в качеството на участник, а като задължено лице, т. е. дружеството има друго качество, а именно на страна в производство по осъществяване на ревизионно производство. Като страна в ревизионното производство дружеството не е субект на нарушението по чл. 273 ДОПК. При това положение, като страна в това производство, дружеството има друго процесуално качество, респ. за него са приложими специалните правила на чл. 37, ал. 4 ДОПК при непредставяне, респ. въобще при несъдействие на органите по приходите в хода на ревизионното производство. Органът по приходите може да приеме, че изисканите доказателства не съществуват и да преценява само събраните в производството такива, но не и да налага санкция на посоченото основание. В случая лицето има право да дава или не дава обяснения, респ. да представя или непредставя писмени доказателства, като какво поведение ще избере зависи изцяло от линията на защита, която следва и не може да бъде санкциониран за това си поведение.Неправилното определяне на дружеството като участник, а не като страна в производството /вж. заповедта за ревизия именно на това юридическо лице/, е довело и до незаконосъобразно ангажиране отговорността му.

Като има предвид горното съдът счита, че решението на РС - [област], с което е отменено НП следва да се остави в сила.

Разноски от ответника по касация не са претендирани и не са представени доказателства да са реализирани такива, поради което разноски не следва да се присъждат на ответника.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №94/ 31.07.2023г. по АНД №267/23г. на РС-[област].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.