Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….10.2016г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Х.Х.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1510 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл.Св.Неделя №7,
срещу К.Б.Н. и Н.Й.Н.,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат
на „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК ” АД при условията на
солидарност, следните суми както следва: сумата от 54799,11 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит №И-1538/09.06.04г. и Анекси
№1/13.04.06г., №2/18.10.10г. и №3/25.02.14г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.02.15г. до
окончателното погасяване на вземането; сумата от 4832,15 евро, включваща 553,68
евро – договорна лихва по чл.3 /1/ от договора във вр. с чл.1 от Анекс
№1/13.04.06г., чл.4.1а от Анекс №2/18.10.10г. и чл.4.1.а от Анекс №3/25.02.14г.
за периода 20.08.14г. - 11.09.14г.; 3760,92 евро – лихва за просрочена главница
по чл.3 /2/1.2 от договора във вр. с чл.4.2 от Анекс №2/18.10.10г. и чл.4.2 от
Анекс №3/25.02.14г. за периода 20.08.14г. - 05.02.15г.; 517,55 евро -
наказателна лихва за просрочие по чл.3/2/1.1 от договора във вр. с чл.4.3 от
Анекс №2/18.10.10г. за периода 20.08.14г. – 05.02.15г., за които вземания по ч.гр.д. №1374/2015г. по описа на ВРС, ХІV
състав, е издадена заповед №775/11.02.2015г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и К.Б.Н.
като кредитополучател и Н.Й.Н. като солидарен длъжник е сключен Договор за
банков кредит №И-1538/09.06.04г., по силата на който е предоставен ипотечен
кредит в размер на 72500 евро, предназначен за закупуване на жилищен имот с
краен падеж 20.06.2021г., която сума е била изцяло усвоена. Излага, че страните
са договорили в чл.4.2 погасяването да се извърши на анюитетни месечни
погас.вноски , дължими на 20 число на всеки месец , като съгл. чл.3.1.1 се
дължала годишна лихва , определена като сбор от 6 месечен Eurobor / който към датата на договора бил 2,17%/ и надбавка
в размер на 6,71 пункта годишно, или договорения общ лихвен процент бил 8,88%. Сочи, че в чл.3.2 страните са
договорили размер на дължимата лихва за забава при неиздължаване на
погас.вноска, а в чл.8 – условията за предсрочна изискуемост на кредита.
Излага, че с Анекс №1/13.04.06г. са предоговорени лихвените условия, а на
18.10.10г. задължението е преструктурирано като страните са приели редовен дълг
към тази дата в размер на 58558,84 евро с краен падеж 20.01.2029г., като са
договорили годишен лихвен процент , формиран от БЛП и надбавка, или общо 6,88%,
а при просрочена главница по чл.4.2 – 8,88% и при просрочени главница и лихва
по т.4.3 – 5%. Сочи, че с анекс от 25.02.14г. страните са постигнали ново споразумение,
с което дългът към тази дата е приет в размер на 55774,03 евро, като са
уговорени случаите , при които може да се обяви предсрочна изискуемост. Твърди,
че поради неточно изпълнение кредитора е обявил цялото задължение за предсрочно
изискуемо, считано от 11.09.14г. на осн. чл.17 вр. чл.9.4 и 9.5 от Анекс
№3/25.02.14г., за което длъжниците са уведомени на 30.09.14г. Излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за
изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело № 1374/2015г. на ВРС срещу длъжниците,
срещу която последните възразили.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците К.Б.Н. и
Н.Й.Н.,***, не са депозирали писмен отговор. В депозирания извън срока отговор
оспорват иска по основание и размер.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. №1374/15г. на
ВРС по подадено от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК
*********, заявление е издадена заповед № 775/11.02.15г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.41 ГПК, като е
разпоредено длъжниците К.Б.Н. и Н.Й.Н.,***,
да заплатят солидарно на заявителя сумата от 54799,11евро-главница, сумата от
4832,15евро-просрочена лихва за периода 20.08.14г.-05.02.15г.вкл, дължими по
договор за банков кредит от 09.06.04г., Анекс №1/13.04.06г., Анекс №2/18.10.10г. и Анекс №3/25.02.14г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
06.02.15г. до окончателното погасяване на вземането, както и разноски в размер
на 2332,57лв-д.т. и 2735,32лв-адв.възнаграждение. Не се спори по делото, а и
съгласно представените писм.доказателства по ч.гр.д.№ 1374/15г. на ВРС, вкл. и
възражения, се установява, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от ответниците за не дължимост на присъдената в полза на заявителя
сума.
От представеният договор за банков кредит №И-1538 от
09.06.2004г. се установява, че на 09.06.2004г. между ищеца и К.Б.Н. като
кредитополучател и Н.Й.Н. като солидарен длъжник е сключен договор, по силата на който кредитополучателят е получил кредит в размер
на 72500 евро, с краен срок на издължаване 20.06.2021г. Изрично в чл.3 /1/, т.1
от договора е уговорено олихвяване на дълга с лихва по редовен дълг в размер на
шестмесечния EURIBOR / който към този момент е
2,17%/ и надбавка от 6,71% годишно, като към датата на договора общия лихвен
процент е 8,88%. Правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от
банката е уговорено в чл.8.
С анекс №1 от 13.04.06г. , подписан между страните,
същите се съгласяват дългът да се олихвява с годишен лихвен процент, образуван
от шестмесечния EURIBOR / който към този момент е
2,637%/ и надбавка от 4,243% годишно, или общия размер възлиза на 6,88%. С
Анекс №2/18.10.10г. страните са се съгласили , че редовния дълг, считано от
датата на анекса възлиза на 58558,84 евро, като годишния лихвен процент се
определя от тримесечен EURIBOR / който
към момента е 0,886%/ и надбавка от 5,994%, или общо 6,88%. Дължимата лихва
върху просрочена главница е регламентирана в чл.4.2, а при просрочие на
главница и / или лихва е договорено начисляване на лихвата по чл.4.3.
Видно от
последващ анекс №3/25.02.14г. към договора, страните са се съгласили, че към
25.02.14г. редовния дълг възлиза на 55774,03евро , като годишния лихвен процент
се определя от тримесечен EURIBOR / който
към момента е 0,292%/ и надбавка от 6,588%, или общо 6,88%. Дължимата лихва
върху просрочена главница е регламентирана в чл.4.2, а при просрочие на главница
и / или лихва е договорено начисляване на лихвата по чл.4.1. В чл.9.5 и чл.17
от анекса са предвидени основанията за настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита.
По делото са представени покани, отправени до
ответниците и редовно получени от тях на 30.09.14г. лично, с които банката е
уведомила последните за обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита по
процесния договор.
Съгласно заключението по допуснатата ССЕ, се
установява, че на датата 11.06.04г. по разпл.сметка на кредитополучателя е
постъпила сума в размер на 72500 евро, с което сумата е била усвоена. Вещото
лице сочи, че след сключването на анекс №3 от страна на кредитора са извършвани
сторнирания на суми по едни пера и погасявания по други, с което са погасявани
приоритетно главници и лихви по вноски, като са оставяни непогасени
наказ.лихви. Съгласно изготвените от вещото лице варианти съдът възприема като съответен на предмета на делото вариант
№1, при който е отчетено изпълнението по реда на чл.76 от ЗЗД, доколкото няма
данни страните да са уговорили отклонение от тази норма. Видно от
заключението при така приетия вариант към 06.02.15г. непогасената главница е в
размер на 55551,53 евро, а редовната лихва за периода 20.08.14г.-05.02.15г.
възлиза на 973,96евро, като в с.з. уточнява, че този е размера и към 20.09.14г.
Съгласно заключението размера на наказ.лихва по чл.3.2.1.1. за периода
20.08.14г. - 05.02.15г. възлиза на 479,80 евро, а тази по чл.3.2.1.2 за периода
20.08.14г. - 05.02.15г. възлиза на 2931,31 евро.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
По делото между страните не е спорен факта на
сключването на договор за банков кредит № И-1538/09.06.04г., както и факта на
сключването на последващите анекси, описани по – горе. Не се спори и факта на
усвояване на сумата по така предоставения кредит. Така представените анекси от
своя страна съдържат установителна част, която по съществото си съставлява
признание от страна на ответниците на факта на допуснато от тях просрочие на
задълженията им по договора.
От събраната по делото ССЕ безспорно се установява
факта на допуснати от страна на ответниците просрочия при погасяване на
задължението си по договора, като от страна на последните не са ангажирани
доказателства за извършени редовни погасявания. С оглед на това неизпълнение,
представляващо основание по чл.17 от Анекс №3 към договора ищецът е упражнил
правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно
изискуемо. Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по
договора за кредит за предсрочно изискуемо е обективирано в посочените по–горе
покани, връчени лично на ответниците, и в които ясно е посочен договора за
банков кредит, вида на забавата, размера на незаплатеното задължение по отделни
пера. Предвид констатираното редовно връчване на покана към 30.09.14г. и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът
намира, че считано от тази дата вземанията на банката по договора следва да се
считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за това
предпоставки, който момент предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Безспорно е установен факта, че кредитополучателят е
получил и усвоил сумата по кредита , като считано от 30.09.14г. за него и
солидарния длъжник се е породило задължение да върнат същата в пълен размер
поради обявената предсрочна изискуемост. Безспорно е също така, че съгласно
учредения между страните договор ответниците дължат
на банката договорна лихва по чл.3 /1/ от договора във вр. с чл.1 от
Анекс №1/13.04.06г., чл.4.1а от Анекс №2/18.10.10г. и чл.4.1.а от Анекс
№3/25.02.14г. , както и наказ.лихви по чл.3 /2/1.2 от договора във вр. с чл.4.2
от Анекс №2/18.10.10г. вр. чл.4.2 от Анекс №3/25.02.14г. и по чл.3/2/1.1 от
договора във вр. с чл.4.3 от Анекс №2/18.10.10г.
От възприетият , надлежно описан по-горе вариант на
заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда, се установява, че
размера на неизпълнените задължения е както следва : непогасената главница в
размер на 55551,53 евро; редовната лихва за периода 20.08.14г.-05.02.15г. -
973,96евро; наказ.лихва по чл.3.2.1.1. за периода 20.08.14г. - 05.02.15г. -
479,80 евро и нак.лихва по чл.3.2.1.2 за периода 20.08.14г. - 05.02.15г. -
2931,31 евро.
С оглед на така изложеното съдът намира, че към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответниците са дължали на ищеца посочените по-горе съобразно възприетото
заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза суми, поради което и
предявения иск за установяване на тяхната дължимост се явява основателен и
следва да бъде уважен до следните размери: 54799,11 евро – главница и 553,68
евро договорна лихва за периода 20.08.14г.-11.09.14г. / доколкото в тези
размери е заявена исковата претенция и не е направено изменение на иска /;
2931,31 евро – лихва за просрочена главница по чл.3 /2/1.2 от договора във вр.
с чл.4.2 от Анекс №2/18.10.10г. и чл.4.2 от Анекс №3/25.02.14г. за периода
20.08.14г. - 05.02.15г. и 479,80 евро - наказателна лихва за просрочие по
чл.3/2/1.1 от договора във вр. с чл.4.3 от Анекс №2/18.10.10г. за периода
20.08.14г. – 05.02.15г. В останалата им част за горниците до претендираните от кредитора размери на лихвата
за просрочена главница и наказ.лихва претенциите
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото отв.Н.Н. е поел задължението по договора за
кредит в качеството си на солид.длъжник , и предвид не доказването на
изплащането на това задължение, то неговата отговорност за последното също
следва да бъде ангажирана, и то в условията на солидарност съгл. общите
разпоредби на чл. 121 ЗЗД.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за
установено, че ответниците дължат и претендираната със заявлението законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. №1374/2015г. на ВРС в съда - 06.02.2015г. до окончателното
й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство.
Съдът като съобрази установения по-горе размер на
вземането, до който иска се явява основателен, както и размера на сторените в
заповедното производство разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното
производство разноски са в размер на 4994,17лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от
ищцовата страна за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да
бъде уважено, като се присъдят направените до момента разноски съобразно с
уважената част от иска и представения списък по чл.80 ГПК в размер от
7374,55лв– д.т., адв.възнаграждение за процесуално представителство и депозит
за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА за установено в отношенията между „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.Св.Неделя №7, и К.Б.Н., ЕГН **********,
и Н.Й.Н., ЕГН **********,***, че К.Б.Н., ЕГН **********, и Н.Й.Н., ЕГН **********,
ДЪЛЖАТ солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК *********, следните суми както следва: СУМАТА от 54799,11 евро
/ петдесет и четири хиляди седемстотин деветдесет и девет евро и 11 е.ц./,
представляваща главница по договор за банков кредит №И-1538/09.06.04г. и Анекси
№1/13.04.06г., №2/18.10.10г. и №3/25.02.14г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.02.15г. до
окончателното погасяване на вземането; СУМАТА
от 553,68 евро / петстотин петдесет
и три евро и 68 е.ц./, представляваща договорна лихва по чл.3 /1/ от договора
във вр. с чл.1 от Анекс №1/13.04.06г., чл.4.1а от Анекс №2/18.10.10г. и
чл.4.1.а от Анекс №3/25.02.14г. за периода 20.08.14г. - 11.09.14г.; СУМАТА от 2931,31 евро / две хиляди деветстотин тридесет и едно евро и 31
е.ц./, представляваща лихва за просрочена главница по чл.3 /2/1.2 от договора
във вр. с чл.4.2 от Анекс №2/18.10.10г. и чл.4.2 от Анекс №3/25.02.14г. за
периода 20.08.14г. - 05.02.15г. и СУМАТА
от 479,80 евро / четиристотин
седемдесет и девет евро и 80 е.ц./, представляваща наказателна лихва за
просрочие по чл.3/2/1.1 от договора във вр. с чл.4.3 от Анекс №2/18.10.10г. за
периода 20.08.14г. – 05.02.15г., за
които вземания по ч.гр.д. №1374/2015г. по описа на ВРС, ХІV състав, е издадена
заповед №775/11.02.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за лихва за просрочена главница
за разликата над 2931,31 евро до пълния претендиран за установяване размер на
вземането от 3760,92 евро и за наказателна лихва за просрочие за разликата над 479,80евро до
пълния претендиран за установяване размер на вземането от 517,55 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Б.Н.,
ЕГН **********, и Н.Й.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл.Св.Неделя №7,
СУМАТА от 4994,17лв / четири хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
17ст./,представляваща направените в заповедното
производство разноски, за които е издадена заповед №775/11.02.2015г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1374/2015г. по описа на
ВРС, ХІV състав.
ОСЪЖДА К.Б.Н.,
ЕГН **********, и Н.Й.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл.Св.Неделя №7,
СУМАТА от 7374,55лв / седем хиляди триста
седемдесет и четири лева и 55ст./, представляваща направените
по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: