Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав, на петнадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ВЕСЕЛИНА
ДИМЧЕВА
секретар АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА,
като разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 13991 по описа за
2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.Г.К. – ответник
в първоинстанционното производство, чрез адв. И. срещу решение от 25.11.2015 г.
по гр.д. № 20619/2015 г. на Софийски районен съд, 76-ти с-в, в частта с която е
признато за установено, че въззивникът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
6 345,52 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.01.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 03.02.2015 г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата от
1 112,32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
29.02.2012 г. – 21.01.2015 г.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдебният акт не е
редовно връчен на страната. Не се оспорва наличието на облигационна връзка с
дружеството ищец, но се оспорва размерът на начислената и фактурирана топлинна
енергия като прекомерна и надхвърляща възможностите на отоплителните тела в
апартамента. Според въззивника приетите по делото експертизи не установяват
релевантната фактическа обстановка, а по делото не са представени доказателства
от страна на третото лице помагач – протоколи, извлечения и др., поради което е
невъзможно установяването на реално дължимите от абоната суми. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд
въззивникът не се явява и не се представлява. С депозирана молба в деня на
заседанието, процесуалният представител на страната моли делото да бъде върнато
за разглеждане от друг състав на СРС предвид посочени в молбата процесуални
нарушения. В условията на евентуалност моли предявените искове да бъдат
отхвърлени по изложените в жалбата съображения. Направено е искане и за
отсрочване на изпълнението на решението на основание чл. 241 ГПК.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор
в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.
Досежно правилността му, настоящият въззивен състав намира наведените от
ответника с въззивната му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение за неоснователни.
Не е било спорно между страните, че през процесния период Б.Г.К. е бил собственик
на апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*********което се установява и
от приетия по делото нотариален акт от 12.11.1997 г. Сградата, в която се
намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа. Налице е призната
между страните облигационна връзка за доставка на топлинна енергия за процесния
период и имот.
Неоснователно е въведеното с въззивната жалба възражение за наличие на
процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на решението и връщането му на
СРС за ново разглеждане от друг състав, изразяващо се в невръчване на решението
по надлежния ред. Действително първоинстанционното решение е връчено на
процесуалния представител на ответника по електронна поща вместо на посочения
от него съдебен адрес. Това обстоятелство е констатирано при разглеждането на
ч.гр.д. № 4241/2016 г. на СГС, II-Б състав, като с определение от 15.04.2016 г.
въззивният съд е отменил разпореждане на СРС от 07.01.2016 г., 76-ти състав, с
което е върната депозираната от Б.К. въззивна жалба и делото е върнато на СРС
за нейното администриране. Предвид това правата на ответника, сега въззивник са
изцяло защитени доколкото редовността по връчването на постановения съдебен акт
е относим единствено към сроковете за неговото обжалване, но не и към неговата
валидност и/или допустимост. Страната се е запознала с първоинстанционното
съдебно решение и е сезирала въззивния съд с неговата проверка, съобразно
правото ѝ да предизвика инстанционен контрол.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
сумата начислена с фактура № **********/31.01.2012 г. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението
от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 03.02.2015 г. В този смисъл и вземането на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 03.02.2012 г., или при съблюдаване чл. 30 от
общите условия, респ. чл. 33, ал. 1 от ОУ от 03.02.2014 г., обхваща дължимата
цена за потребена енергия за периода 01.01.2012 г. до сочената от ищеца крайна
дата на процесния период – 30.04.2014 г.
Неоснователни и необосновани са възраженията на въззивника с които същият
оспорва приетите по делото експертизи. На първо място следва да се посочи, че в
хода на първоинстанционното производство страната по никакъв начин не е
възразила срещу приемането и приобщаването на експертните заключения по делото.
Дори напротив – в деня на съдебното заседание пред първата инстанция,
процесуалния представител на ответника е депозирал молба с която изрично моли
да бъдат приети допуснатите експертизи.
За пълнота следва да се посочи, че приетите в хода на първоинстанционното
производство Комплексна експертиза и допълнителна комплексна експертиза, въззивният
съд намира за задълбочени и компетентно изготвени от лица с необходимите
познания и опит, поради което кредитира същите с доверие. Видно от същите,
експертите са се запознали както с приложените по делото документи, така и с
представените от ФДР документи (включително протоколи за неосигурен достъп на
дати 11.05.2012 г. и 14.05.2012 г.) и справки, изискани от ТР „София Изток“ и „Т.С.“
ЕАД.
Неоснователно е възражението на въззивника за техническа невъзможност за
консумиране на начислената от ищеца топлинна енергия. Видно от заключението на
допълнителната комплексна експертиза, още при въвеждане на топлинно
счетоводство в процесния блок, са описани в монтажна карта типа и вида на
отоплителните тела в жилището и е определена инсталираната им мощност – налични
са четири броя чугунени радиатори и стоманена лира в банята, с посочени в
заключението мощности. Вещите лица са направили сравнение между начислената
топлинна енергия за всяко отоплително тяло поотделно и максималната енергия,
която съответното отоплително тяло може да отдаде и са констатирали, че
определената за плащане топлоенергия не надвишава максималните мощности на
радиаторите и лирата.
ФДР – „Т.С.“ ЕООД е извършвала отчет на уредите за дялово разпределение и
топлите водомери монтирани в имота, след края на всеки отоплителен сезон. За
отоплителен сезон 2011/2012 г. ответникът не е предоставил достъп на служители
на ФДР, поради което топлинната енергия е начислена на максимална мощност на
радиаторите в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в СЕС. За отоплителен сезон 2012-2013 г. и сезон
2013-2014 г. е осигурен достъп до имота за което са съставени на 15.05.2013 г.
и на 01.05.2014 г., отчети, подписани от абоната.
Дължимите суми за топлоенергия за сградна инсталация са начислени за
отопляем обем на процесния имот от 193 м³, с включени припадащи се на
имота части от общите части на сградата, в съответствие с представен на
експертите акт за разпределение на кубатурата, съставен при присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа през 1973 г.
Вещите лице са приели, че топлинната енергия, представляваща сбор от
енергията за отопление на имот, енергия за сградна инсталация и енергията за
подгряване на вода за битови нужди е отчетена и разпределена съобразно и в
съответствие с нормативната база, действаща през процесния период.
От друга страна, в допълнителната експертиза изрично се посочва, че на
базата на направеното изчисление на месечното потребление на топлинна енергия,
без да се ползват счетоводните записвания на ищеца, а въз основа на текущите
цени за съответния период, определени от държавния регулатор, експертите са
изчислили стойността на топлинната енергия, която са описали в табличен вид по
месеци на стр. 5 и 6 от допълнителното заключение.
С оглед горното, при установените количества топлоенергия, доставени в
процесната сграда - етажна собственост и заключенията на приетите по делото
основна и допълнителна комплексни експертизи, че дяловото разпределение е
извършено правилно, ищецът е доказал количеството на доставената топлинна
енергия, стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени.
Имайки предвид изложените съображения следва, че предявеният иск е основателен
за сумата от 6 345,52 лв. - главница, тъй като същият е доказан както по
основание, така и по своя размер и правилно е уважен от първата инстанция до
посочения размер. Предвид основателността на главната претенция в посочения
размер и уговорените срокове за плащане на месечните вноски от потребителите
съгласно ОУ, правилно е уважен и акцесорният иск за обезщетение за забава за
посочения период в размер на 1 112,32 лв.
Имайки предвид изложеното, следва че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По отношение искането за отсрочване на изпълнението на решението по реда
на чл. 241, ал. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че същото е несвоевременно заявено едва пред въззивната
инстанция. Съгласно мотивната част на т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия процес на
общо основание ответникът може да направи искане по реда на чл. 241 ГПК и да
представи доказателства в негова подкрепа до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция. Такива релевантни обстоятелства (по отношение на
имуществено състояние, здравословни причини и пр.) не само, че не се доказват
но дори не се и сочат, както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивния, предвид което искането следва да бъде оставено без уважение.
По разноските.
Предвид изхода от настоящото въззивно производство, право
на разноски възниква единствено за въззиваемата страна. Такива обаче не са
претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.11.2015 г. по гр. дело № 20619/2015 г. на Софийски районен
съд, ІI ГО, 76-ти състав в обжалваната част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.Г.К. за отсрочване на изпълнението по реда на
чл. 241, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.