Решение по дело №138/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по подадена касационна жалба на Ф. М. К. чрез ... И. Б. гр. В. Търново [улица] против Решение № 16/10.1.2024г. постановено по НАХД 971/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 23-1275-000338/10.3.2023г. издадено от Н. сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 200 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. На първо място от мотивите на самото НП не става ясно кое нарушение е извършил касатора, това по чл. 179, ал.2 от ЗДвП , която гласи „ Който, поради движение с несъобразена скорост , неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини ПТП се наказва с „Глоба“ в размер на 200 лева,ако деянието не съставлява престъпление. В същото време е посочена нормата на чл. 179, ал.1 т. 5 от ЗДвП, която гласи Който не спазва предписанията на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, разминаване, изпреварване, заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Словесното описание в НП е който предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях е неясно и не кореспондира с посоченото твърдение, че ПТП е осъществено с паркирал неправилно автомобил, а не с участващ в движението такъв. На следващо място, АНО неправилно е посочил санкционната норма. Нарушението е [жк], ал.1 от ЗДвП – потеглил на стръмен наклон от реда на паркирани МПС, без да се съобрази с неправилно паркирал зад него автомобил. За разлика от пътно- транспортните престъпления по чл. 342-343 от НК, които могат да бъдат осъществени чрез нарушаване на всяко регламентирано в закона конкретно правило за движение, съставът на административното нарушение по чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1 т. 5 от ЗДвП е осъществен само в случаите, когато ПТП е резултат от нарушаването на изчерпателно изброени в текста разпоредби , като правилото по чл. 25, ал.1 от ЗДвП не е изчерпателно посочено в санкционната норма.

Освен това намира, че деянието има признаците на маловажно деяние по чл. 28 от ЗАНН и съдът е следвало да отмени НП на основание ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. От съда се иска да отмени обжалваното Решение и отмени издаденото от ответника НП.

Ответник жалба –Н. сектор „Пътна полиция“ редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Възраженията, изложени в нея са били част от тези, които са изтъкнати и пред въззивния съд. Той е изложил мотиви, защо не ги приема за основателни, които изцяло се споделят. Аргументите на съда съответстват на установената по делото фактическа обстановка и са при правилно приложение на материалния закон. Нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа , така и от правна страна, противно на изложеното в касационната жалба. Липсват основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 16/10.1.2024г. постановено по НАХД 971/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 23-1275-000338/10.3.2023г. издадено от Н. сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение н а чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 200 лева.

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 22.02.2023г. в 16:15 ч в гр. В. Търново ,[улица]при управление на собствения си лек автомобил Ф. Г. с рег. № ....на стръмен наклон, водачът потегля от реда на паркирани МПС , без да се съобрази с неправилно паркирания зад него автомобил Ф. Ф. с рег. № ВТ 88 96 ВС, собственост на И. Г., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети по двата автомобила. За така описаното нарушение е съставен АУАН № 749980/22.2.2023г. , предявен и подписан от касатора с възражение. Писмено такова е подадено и в законоустановения срок. В същото се посочва, че в АУАН неправилно е била установена фактическата обстановка, тъй като самият касатор се е движел пеша, установил е, че по двата автомобила има следи от ПТП и се е обадил на 112. Самият той е нямал ключове за колата към този момент, не е извършвал никакви маневри. На следващо място, намира, че пораженията по двата автомобила не биха могли да бъдат причинени по механизма, описан в АУАН и Протокола за ПТП , тъй като при описания от органите начин, би следвало върху бронята му да има деформация, а не одрасквания. Последните могат да бъдат получени единствено при опит за предприемане на маневра от страна на водача на другия автомобил, която да доведе до надлъжни одрасквания. Освен това намира, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. АНО е възприел така описаните възражения за неоснователни и е издал процесното пред В. Н.. Срещу него е подадена жалба в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на свидетелите актосъставител Й. И. и свидетел на съставяне на акта Й. Д., като никой от тях не е свидетел на нарушението, приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП . По същество е намерил жалбата за неоснователна, тъй като в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са от компетентни органи, преди изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не е възприел възраженията на касатора, като е намерил, че нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП е доказано. Изложил е мотиви, че АНО правилно е посочил както нарушената материално- правна норма, така и санкционна такава-чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1 т. 5 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП за този вид нарушения чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Освен това намира, че наказанието е правилно определено в предвидения от закона размер.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се споделят доводите на касатора, че Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Самото качество на свидетелите – полицейски органи не може да компрометира техните свидетелски показания, които са ясни и непротиворечиви. Единствено, ако е съществувало обстоятелство, което може да бъде основание за отвод на длъжностните лица, би се отразило на цененето на тези свидетелски показания, каквото в случая не е налице. Съдът споделя доводите на ВТРС, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до тяхната отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Не е налице смесване на фигурата на актосъставител и свидетел по АУАН, тъй като в случая отразените за такива в акта лица са различни. АУАН и НП имат нормативно определеното в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, поради което не е налице процесуално нарушение, което само по себе си да е основание за отмяна на НП, поради съществено ограничение правото на защита на касатора. Същият е имал възможност да направи възражения, да депозира такива след съставяне на АУАН. Макар да е налице служебно задължение на съда за установяване на обективната истина, това не означава че жалбоподателят във възивната инстанция не следва активно да упражнява предоставените му процесуални права вкл. Да изиска изслушване на СТЕ, която да провери механизма на ПТП. Въпреки това, дори и в касационната жалба няма оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и искане за отмяна на решението и връщане на ВТРС за събиране на допълнителни доказателства. Видно от приложения протокол за ПТП е, че при маневрата, така както е описана от актосъставителя, би се довело до въпросните щети – одраскване на колата по нейното протежение от лявата страна, а не както твърди касаторът само нарушение на бронята във вид на смачкване. Не се споделят и доводите, че описанието на нарушението не съответства на изискването на закона, тъй като същото точно описва дата, място, средство на извършване, както и самото изпълнително деяние: управление на собствения си лек автомобил Ф. Г. с рег. № ....на стръмен наклон, водачът потегля от реда на паркирани МПС , без да се съобрази с неправилно паркирания зад него автомобил Ф. Ф. с рег. № ВТ 88 96 ВС, собственост на И. Г., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети по двата автомобила.

По приложението на материалния закон, съдът намира направените в жалбата оплаквания за неоснователни. Съдът споделя изводите на ВТРС досежно спазването на материалния закон. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушенията и авторството, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Правилно е посочена нарушената норма на чл. 25,ал.1 от ЗДвП която задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1 т. 5 от ЗДвП. По делото се доказва, че касаторът е осъществил горното административно нарушение от обективна страна, тъй като при посочената маневра е било предизвикано ПТП съгласно легалното определение по §6т. 30 от ДР на ЗДвП и субективна такава – при условията на небрежност, поради което правилно е била ангажирана неговата административно- наказателна отговорност. Не се споделят направените оплаквания за неправилна правна [жк], тъй като видно от доказателствата по делото касаторът е извършил маневра, без да се убеди за положението на останалите участници в движението при което в резултат на неправилното заобикаляне е настъпило ПТП. Правилно АНО е посочил, че нарушението е описано в чл.179, ал.1 т. 5 от ЗВП, като превръзката е по чл. 179, ал.2 от ЗДвП, която посочва, че при каквото и да било нарушение по ал.1, а процесното е такова по ал.1 т. 5 от ЗДвП, при което е причинено ПТП. На следващо място неправилно касаторът намира, че след като ПТП е осъществено с паркирал автомобил следва да се приеме, че това не е участник в движението. Т. стеснително тълкуване не намира законова опора, поради което същото се явява неоснователно. Неправилно е и твърдението, че посоченото в НП нарушение не е изрично предвидено в чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП , доколкото в конкретната хипотеза се касае за водач, който не спазва правилата за предимство, разминаване, изпреварване, заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно словесното описание в НП, което е предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях е ясно и кореспондира с посоченото твърдение, че ПТП е осъществено с паркирал неправилно автомобил.

От настоящата инстанция се споделят мотивите на ВТРС, че не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП за този вид нарушения чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Освен това намира, че наказанието е правилно определено в предвидения от закона размер.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 16/10.1.2024г. постановено по НАХД 971/23г. по описа на Районен съд Велико Търново

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.