Р Е Ш Е Н И Е
№ 1169/13.6.2019г.
гр.Варна, 13.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, тридесет и седми наказателен състав
на пети
юни, две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова
като разгледа
докладваното от съдията, АНД № 1916 по описа на съда за 2019 година по реда на
чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, установи
следното:
Постъпила е жалба от Н.Н.Н., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 19 – 0819 - 000862/08.03.2019 год. на Началник
група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, с което му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание
чл.178д. от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ за нарушение на чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП, в която се сочи, че не е съгласен със същото, тъй като било
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че
не бил съгласен с констатациите на наказващия орган, поради което моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. В.Д. – ВАК, редовно упълномощен и приет от съда.
По същество адв.Д. моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като Н.
е превозвал майка си Л.Г., която е била собственик на автомобила и е имала
експертно решение от ТЕЛК. Счита, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Варненският районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Постъпила е жалба от Н.Н.Н., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 19 – 0819 - 000862/08.03.2019 год. на
Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, с което му е наложена глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 178д. от ЗДвП за нарушение на
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, в която се сочи, че не е съгласен със същото, тъй като било
незаконосъобразно и необосновано. По същество във възражението срещу
първоначално издадения фиш и в хода на съдебното следствие не отрича, че на
посочената дата като водач на лек автомобил с рег. № В 63-90 НС, собственост на
Л.Н.Г., негова майка, е паркирал на място, определено за хора с увреждания,
като е превозвал и майка си, която е инвалид, моли наказателното постановление
да бъде отменено.
На 04.02.2019 год. около 14.30 часа в гр. Варна, бул. „Ян Хуниади“ № 5, паркинга пред сградата на КАТ - Варна служители
на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна установили, че лек автомобил марка
"Сеат Ибиза" с рег.№ В 63-90 НС е паркиран
на място, определено за хора с трайни увреждания и няма поставена карта за
паркиране на МПС. Бил съставен фиш от св. Р.З. – мл.автоконтрольор, сектор „ПП“
при ОД МВР - Варна, серия „Н“, бл. № 534089 на собственикът на автомобила – Л.Н.Г.,
за което поставил уведомление на стъклото на автомобила.
На 05.02.2019 год. е постъпило възражение срещу така съставения фиш от
въззивника в настоящето производство, в което той твърди, че собственик на
автомобила е майка му, Лилянка Неделчева, която е инвалид, като притежава
съответния документ за това, както и че към момента на твърдяното нарушение той
е управлявал автомобила и е паркирал на обозначеното място за хора с трайни
увреждания, за да вземе майка си.
След постъпилото възражение фишът, съставен на Неделчева, е бил анулиран и
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ и въз основа на него е издадено процесното наказателно
постановление. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушение по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 200 лева на основание чл.178д. от ЗДвП.
Въз основа на така изложените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като подадена в срок, от лице, което има право на това и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима. Съгласно дадените от
закона правомощия, съдът следва да извърши служебно цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление досежно неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание.
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му и в
нарушение на материалния закон, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателно отговорност лице.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба е забранено паркирането на места, определени за хора с трайни
увреждания. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел З., на
посочената в наказателното постановление дата лекия автомобил е бил паркиран в
гр.Варна бул. „Ян Хуниади“ №5, паркинга пред сградата
на КАТ - Варна, на място, което било определено за хора с трайни увреждания –
факт, който не се оспорва от въззивната страна. Свидетелят З. сочи, че на самия
автомобил нямало поставена инвалидна карта, поради което съставил фиш за
неправилно паркиране на собственика на автомобила, след като същия бил служебно
установен.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е започнало и
протекло при нарушение на процесуалните правила, тъй като първоначално фишът е
съставен срещу собственика на МПС, майка на жалбоподателя в настоящето въззивно производство. Не става ясно на какво точно основание
АУАН не е съставен на нея, съгласно разпоредбите на чл.186, ал.2 и ал.3
от ЗДвП.
Постъпилото възражение е от синът на лицето-собственик на лекия автомобил,
на което е съставен фиша, като е спорно до колко същото е било процесуално легитимирано да извърши такова
действие.
Съгласно §6 т.64 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДвП „човек с трайно
увреждане" е лице, определено в §1 т.2 от ДР на Закона за интеграция на
хората с увреждания. Съгласно цитирания закон това е лице, което в резултат на
анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени
възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия
човек и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на
намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над
50 на сто – Експертно решение № 0067/09.01.2014 год. от МБАЛ „Св. Анна“ –
Варна: Водеща диагноза – мозъчен инфаркт.
Въпреки това съдът счита, че описаната във
възражението житейска ситуация, а именно, че автомобилът е бил използван за
превоз на майката на наказаното лице, която е с висока степен на инвалидност.
Необсъждането на тези твърдения и подкрепящите ги доказателства в наказателното
постановление настоящия състав възприема като съществено процесуално нарушение,
тъй като засяга правото на защита на въззивника и не е възможно отстраняването
му във фазата на съдебното производство.
От друга страна, ако административнонаказващият
орган беше изследвал по задълбочено причините и последиците от извършеното от
наказаното лице, то би стигнал до извода, че с деянието си Н.Н., макар и формално да е осъществило признаците на
предвиденото в ЗДвП нарушение, то това деяние с оглед липсата на вредни
последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Както е посочено в чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието
административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба
би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН,
като не наложи санкция, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът счита, че в
конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице: На
първо място, по делото не бяха представени и не се събраха доказателства за
това, че паркирането в нарушение на закона е довело до затрудняване или до невъзможност
конкретно лице с трайни увреждания да паркира или престои с автомобила си или
да бъде паркиран или престои автомобил, който го обслужва.Това очевидно
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушенията по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и налага извода, че е налице
липса на други вредни последици, извън съставомерните.
На второ място, става ясно, че жалб. Н. признал
стореното от него и неколкократно, още на мястото на
нарушението, изразил съжалението си и се извинил за постъпката си.
Поради изложеното дотук, съдът
намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал
нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а”
от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и
задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС. Предвид това, съдът
намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0819 - 000862/08.03.2019 год. на
Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на Н.Н.Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.178д. от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: