РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100672 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение с
правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата Т. И. Т. от гр.Твърдица твърди, че на 31.07.2022г. пo главен път
I-5, в условията на ясно време и суха пътна настилка, в посока гр. Б. се
движил лек автомобил марка „Д.с peг.№ **** управляван от И. Х. С. Същият
в района на км.14 без причина навлязал в крайна лява лента за насрещно
движение, вследствие нa което станал причина и реализирал ПТП, блъскайки
странично лек автомобил марка „Р. с рег.№ *** след което продължил
движението си и блъснал челно лек автомобил марка „Д.“, с рег.№ ****,
управляван oт Т.Т. Т. с EГH **********. Местопроизшествието било
посетено от мл. автоконтрольор при PУ-гр.Д., който съставил констативен
протокол за ПTП с пострадали лица № 191, където били описани
обстоятелствата и причините за инцидента. По случая било образувано и
водено ДП № 87/2022г. пo oписа нa PУ-гр.Д., пр.пр. №3282/2022г. по описа на
ОП-Р. Произшествието настъпило изцяло поради противоправното и винoвнo
поведение на водача на лек автомобил марка „Д. с peг.№ *****, който
нарушил конкретни законови разпоредби: чл. 20, aл.1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, кoитo
1
управляват“; чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростга и в случай на необкодимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“. Вследствие на инцидента починала Т. Т. Т. с EГH ********** в
качеството си на водач на лек автомобил марка „Д. с рег. № ****. Загинала
на място, като смъртта й cе дължала на тежка съчетана травма. Т. Т. била
нейна дъщеря и неин наследодател. От смъртта й претърпяла и търпи
неимуществени вреди от нейната загуба, изразяващи cе в душевни болки и
страдания. Настъпилата внезапна загуба на единственото й дете приела
изключително тежко и болезнено. Липсата на най-милият й човек- дъщеря,
довела нестихващи и несравними душевни болки и страдания, светът й е
преобърнат за миг. Приживе между тях съществувала топла, силна и
хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение,
кoятo била прекъсната за секунди. Били изключително близки, посрещали
заедно добри и лоши дни, подкрепяли се, споделяли си, били сила и опора
една за друга, утеха в тежки моменти. След случилия cе инцидент била
лишена от подкрепата на дъщеря cи, не можела да слоделя житейски радости
и трудности; вече нямало да почувства топлината от прегръдката на своето
дете. Изпаднала в тежко депресивно състояние- затворила cе в себе си,
отказвала да общува с хора, плачела непрестанно, загубила безвъзвратно
своето най-милo и драго същество- дъщеря си. Мъката, скръбта и липсата
създавали усещане зa невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, кoятo
никога нямало дa заздравее. По отношение на лек автомобил марка „Д., с рег.
№ **** била налице сключена застраховка „Гражданска oтroвopнocт“ при
ответното застрахователно дружество, по силата на която застрахователят се
задължавал да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Поради това подала писмена претенция, депозирана
чрез куриерски ycлуги- Speedy на 19.08.22г., съобразно изискванията на чл.
380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение. Въз основа на
претенцията била образувана преписка № 43072952200169 като в
2
предвидения 3-месечен срок липсвало произнасяне по искането й. Това
пораждало правният й интерес от исковата защита.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 150 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря й Т. Т. Т., настъпила при
ПTП на 31.07.22г., причинено виновно при управление на застракован при
ответника лек автомобил марка „Д.“, с рег.№**** ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.11.22г. до окончателното плащане, както и
направените разноски за производството.
Ответникът „Д.“ Е.- гр.С., ЕИК *****е подал отговор на исковата молба
по реда и в срока на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за
допустимост на предявеният иск, а по същество оспорва основателността му и
размера на претенцията.
Признава, че е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/06/121002635871,
относно л. а. „Д.“, с рег. № *** към датата на процесното събитие.
Твърди, че по заведеното във връзка с процесното ПТП наказателно
производство не бил постановен окончателен акт и към настоящия момент не
били установени по надлежен ред вината, противоправността на действията
на соченото за деликвент лице – застрахования при ответното дружество
водач, както и причинно- следствената връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат- смъртта на дъщерята на ищцата. Поради
това оспорва твърдението, че водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована, с действията си причинил настъпването на деликта и на
негативния резултат- смъртта на дъщерята на ищцата. Оспорва
противоправността и вината на соченото за деликвент лице и причинно-
следствена връзка между неговото поведение и вредоносния резултат-
настъпилата смърт. Поради това били в обективна невъзможност да се
произнесат по предявената претенция поради липсата на установеност на
основанието й, липса на установеност на всички елементи от фактическия
състав на деликта, поради което оспорва наличието на забава.
Прави възражение и за съпричиняване от страна на починалата дъщеря
на ищцата към настъпването на деликта. Починалото лице не било спазило
3
разпоребите на ЗДвП и нарушавайки правилата за движение, станало
причина/допринесло за настъпването на процесното произшествие и
съответно- за настъпването на негативната за него последица. В случай, че се
установи наличието на елементите от фактическия състав на деликта, чийто
извършител е бил водача на застрахования автомобил, въвежда възражение за
съпричиняване от страна на Т. Т. Т. към настъпването на произшествието.
Прави и възражение за принос от страна на починалата жена към
настъпването на собствените й травми, довели до летален изход поради
непоставен предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл. 137а от
ЗДвП, починалата пътувала без поставен предпазен колан, с което допринесла
за настъпването на тежки травми, довели до настъпването на летален изход.
Иска това обстоятелство да бъде съобразено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
при определянето на справедлив размер на обезщетение.
Оспорва твърденията за обема и дълбочината на неимуществените вреди
на ищцата Т. Т.. Оспорвам наличието на изключително силна връзка и
близост между двете с оглед възрастта на ищцата и на дъщеря й към датата на
ПТП- починалата била пълнолетно лице към датата на процесното събитие,
което предполагало, че имала вече собствено семейство, че е живеела отделно
от майка си, в отделни домакинства и отделни населени места. Близката
емоционална и душевна връзка, обичайно изградена между родител и детето
му, била също обичайно и напълно по естествен начин трансформирана
поради възрастта, житейските събития и техния естествен ход.
Оспорва иска и по размер с доводи, че същият е завишен и не
съответства на действително претърпените морални вреди от страна на
ищцата, както и на критерия „ справедливост“, визиран в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихва с доводи, че
дружеството не било в забава. Иска съдът да отхвърли исковата претенция,
евентуално да я намали при съобразяване на критерият по чл.52 от ЗЗД и при
отчитане на съпричиняване от страна на починалото лице. Претендира и
направените разноски за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че
4
Т. И. Т. е майка на Т. Т. Т., починала на 31.07.2022 г. при ПТП. Фактът на
настъпилата смърт при ПТП е удостоверен и в приетия по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали №191/31.07.2020 г.
С приетата по делото КСМАТЕ се установява механизмът на ПТП,
причините за настъпването му, скоростта на движение на МПС преди
момента на удара, както и вида на получените в резултат на ПТП травматични
увреждания на починалото лице.
Съгласно експертизата на 31.07.2022г., около 15:10 часа, през светлата
част от денонощието, нa път 1-5 ( Русе — Бяла) в посока към гр. Б. се е
движил л.а. „Д.“, с рег.№ ***** управляван от И. Х. Когато този автомобил се
е намирал в района нa и преди км14+000, навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което е настъпило съприкосновение в страничната част с
насрещно движещият се автомобил „Р., с рег.№ ****, управляван от М. М..
При този удар са настъпили малки увреждания в страничната част на л.а. „Р.
След удара л.а. „Д. Д. продължил посоката си на движение, в лентата за
насрещно движение, в посока към гр. Б. B района на около 1,50 м. след ОР2 в
посока към гр. Бяла и на 60 см вдясно от базовата линия (левия край на
платното за движение, гледано към Бяла) е настъпил удар между предната
част на л.а. „Д.“ и предната част на насрещно движещия се л.а. „Д. с рег.№
****, управляван от Т. Т.. Деформациите и уврежданията по този автомобил
показвали, че ударът между тях е бил нецентрален, челен и кос. И за двата
автомобила ударът е настъпил с предните им части, по-силно изразено в ляво.
Съприкосновението било изцяло в лентата за движение на управлявания oт
Т. Т. автомобил. Вследствие oт удара, л.а. „Д. С. е променил първоначалната
си посока, като се е върнал назад и косо вдясно с около 14 мeтpa. След удара
л.а. „Д. Д.почти не е променил посоката си на движение, до мястото, нa което
е намерен се е завъртял около 140 градуса и е изминал около 13 метра.
Автомобилите са преустановили движението си на мястото, на което са
намерени. Вследствие от произшествието починали хората, намиращи се в
л.а. „Д.“ и в л.а. „Д. Д.
Произшествието е настъпило в района на път 1-5 ( Р. — Б., на прав
участък, при ясно, слънчево и горещо време, дневна светлина, добра
видимост и cyxa пътна настилка. C наклон на изкачване около 3- 4%, гледано
към гр. Б., съответно на спускане, гледано към гр. Р.. Платното за движение е
5
било с широчина около 11,10 м., разделено на три ленти за движение, две
ленти за движение в посока към гр. Бяла и една лента за движение към гр.
Русе. Крайната дясна лента, която е предназначена за движение към гр. Б. е
била с широчина 3,50 м., средната до нея, предназначена за същата посока е с
широчина 3.50 м., а най- лявата пътна лента, която е предназначена за
движение към гр. Р. е с широчина 3,80 м. Крайната дясна и средната ленти ca
разделени от единична прекъсната линия. Средната и крайна лява ленти са
разделени от единична непрекъсната линия. При огледа в участъка на
произшествието не е установено, въведено ограничение на скоростта на
движение с пътни знаци.
Експертът е посочил, че анaлизът на дaннитe по дeлoтo и по вoдeнoтo
ДП, сочи, чe пpичинa за ПТП е навлизането на л.а. „Д. Д.“, управляван от И.
Х., в лентата за насрещно движение и последвалият от това удар с
насрещнодвижещия се л.а. „Д. С.“, управляван от Т.Т.. Причина за
произшествието беля навлизането на л.а. „Д. Д“, управляван от И. Х в лентата
за насрещно движение и последвалият от това удар с насрещнодвижещия се
л.а. „Д.С.", управляван от Т. Т. като същата е изцяло от субективен характер
от страна на водача на л.а. „Д.Д.“- И. Х..
В експертизата е установена и скоростта на движение на МПС преди
удара като са били използвани деформациите на автомобилите по метода
Delta-V [4 и 5]. Въз основа на посочените от ВЛ данни същото е установило,
че лекият автомобил, управляван от Т. Т. се е движил със скорост 48.50 км/ч,
а скоростта на лек автомобил „Д.Д. е била 96.80 км/ч.
Експертът е посочил, че вероятно Т.Т. е възприела движението на л.а.
„Д. Д.“ и е намалила скоростта си на движение, но на база обективните данни
не може да се установи дали същата е разполагала с време и съответно
достатъчно разстояние, за да спре. Независимо от това, дори и при спиране
удар би настъпил, тъй като л.а „Д. Д.“ се е движил насрещно срещу нея.
С експертиза се установява също, че в резултат на ПТП Т. Т. Т. е
получила следните увреждания: Съчетана травма: Глава - Лицева травма:
Счупване на носни кости. Охлузвания, кръвонасядания, повърхностни
порезни наранявания и одраскване на дясна ушна мида, клепачите на ляво
око, носа, дясна буза, брадичката и под долночелюстния ръб. Гърди - Тежка
гръдна травма: Счупване на гръдната кост. Счупване на II-Х ребра вдясно.
6
Счупване на I- XII ребра вляво. Колекция от около 300 мл кръв в плевралните
пpocтpaнства. Контузии на белите дробове. Разкъсване на околосърцевата
торбичка. Разкъсвания на дяско предсърдие, дясна камера и лява камера.
Разкъсване на диафрагмата с навлизане на коремни органи в лявото
плеврално пространство. Охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош.
Корем- Тежка коремна травма: Колекция от около 300 мл кръв в коремната
кухина. Разкъсване на диафрагмата с навлизане на коремни органи в гръдната
кухина. Разкъсване на слезката. Разкъсвания на черния дроб. Кръвонасядания
на мастните капсули на бъбреците. Разкъсвания и кръвонасядания на
оментума. Разкъсване на ляв яйчник. Охлузвания и кръвонасядания на
корема. Гръбначен стълб- Гръбначно-мозъчна травма: Счупване на десните
напречни израстъци на поясните прешлени. Охлузване в кръстова област.
Крайници- Тежки травми на крайниците: Открито счупване на лява раменна
кост. Многофрагментно счупване на таза. Счупване на ляв ацетабулум с вбИ.е
на главата на лява бедрена кост в малкия таз. Закрито счупване на дясна
бедрена кост. Открито и закрити счупВ. на костите на дясна подбедрица.
Закрито счупване на ляво бедро. Открито и закрито счупване на костите на
лява подбедрица. Закрито счупване на собствените кости на ляво ходило.
Охлузванпя и кръвонасядания на крайниците.
Експертът е посочил, че установените травматични увреждания при ПTП
на 31.07.2022 г. са в пряка причинно- следствена връзка с настьпилата смърт
на Т.. В експертизата е посочено, че причината за настьпване на смъртта
следва да се отдаде на установената тежка съчетана травма- лицева, гръдна,
коремна, гръбначно-мозъчна травми и травми на крайниците, довела до тежки
увреждания на вътрешните органи, несъвместими с живота.
От данните по делото и дознанието ВЛ е установило, че Т. е била с
правилно поставен триточков предпазен колан, което било изрично отразено
в протокола за оглед на местопроизшествието. Посочено е също, че
установените увреждания в лява ключична област и долен полукорем добре
отговарят да са получени от правилно поставен предпазен колан на предна
лява седалка и същите са добре видими във фотоалбума към протокола.
Описаните травматични увреждания отговарят да бъдат получени при
травма в автомобила, същите били получени от деформираните елементи на
купето и двигателния отсег, които в резултат на удара се изместили към
7
вътрешността на купето.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети, предмети с режещ ръб и инерционните сили и
същите са получени от деформираните елементи на купето и двигателния
отсег.
Съдът възприема изцяло заключението на вещите лица и го кредитира
като компетентно и обосновано, кореспондиращо на доказателствата по
делото и като неоспорено от страните.
Безспорно е установено, че към датата на ПТП за л.а. „Д.Д.“ е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество, както и че на 19.08.2022г. ищцата е предявила
пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение. Безспорно е и
обстоятелството, че от страна на застрахователя няма произнасяне в
законоустановения 3- месечен срок.
С показанията на св. В. В.- сестра на ищцата, се установява, че ищцата от
1971 г., когато се омъжила, се установила да живее в гр.Твърдица, а тя след
като се омъжила заживяла в гр.Р., но поддържали чести контакти- по
телефона, често си гостували, гостували и на другата им сестра, били
сплотено семейство, споделяли си радостите и тревогите, а когато пътували
се обаждали, за да се уведомят една друга, че са пристигнали. Свидетелката
сочи, че ищцата имала две деца- син, който загубила преди 30 години и
дъщеря- Т., към която било насочено цялото й внимание и надежди. До
завършване на средното си образованието Т. живеела при своите родителите,
а впоследствие продължила образованието си и се установила в гр.Р.. Ищцата
и дъщеря й били много близки, поддържали ежедневни контакти и често си
гостували, ищцата идвала в гр.Русе, за да помага на дъщеря си. Свидетелката
сочи, че всичките надежди за подкрепа и планове на сестра й били свързани с
Т., дори ищцата и съпругът й възнамерявали да се преместят да живеят в
с.Н.о, Русенска област.
С показанията на свидетелката се установява също, че ПТП настъпило,
когато Т. се връщала от гр.Твърдица в гр.Русе, след като гостувала на своите
родители. Ищцата чакала обаждане от дъщеря си, че е пристигнала, но тъй
като нямало такова, започнала да й звъни. Ищцата узнала за смъртта на
дъщеря си от новините по телевизията като при отразяване на ПТП съпругът
8
й разпознал автомобила на дъщеря им. По- късно това било потвърдено и от
полицаите, които са ги посетили. От тази новина ищцата и съпругът й били
смазани, имали усещането, че изживяват някакъв лош сън, който се повтаря.
Ищцата отказвала да приеме и да осъзнае, че детето й било в затворения
ковчег. След случило се преустановила излизанията си и контактите си с
други хора, споделяла, че още не била прежалила сина си, а как трябва да
прежали и дъщеря си, ежедневно посещавала гробището, защото само това й
останало.
Съдът цени показанията на свидетелката през призмата на чл.172 от ГПК
и им дава вяра, тъй като същите са последователни, логични, не се
опровергават от други доказателства по делото и няма основание за съмнение
в тяхната достоверност.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването му, така и на специалните
предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия
за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ, респ. наличие на
отказ да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 19.08.2022 г.
като в установения в закона срок ответното застрахователно дружество не се
е произнесло по искането. Липсата на произнасяне следва да се приравни на
отказ да се плати застрахователно обезщетение. Изтичането на установения
9
срок и липсата на произнасяне по искането е породило правният интерес от
исковата защита. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
10
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца. Деянието, което
трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната
връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените
предпоставки, обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочат, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водачът на МПС, за което е била налице валидна застраховка „
Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество.
Механизмът на ПТП, както и техническите причини за произшествието
са конкретно описани в приетото по делото заключение, изготвено на база
данните от образуваното досъдебно производство, както и приетия по делото
констативен протокол на ПТП с пострадали. Съдът възприема изцяло
заключението на експерта, поради което приема, че водачът на лекият
автомобил виновно и противоправно е причинил процесното ПТП.
Същият е нарушил разпоредбите на чл.20 от ЗДП- не е контролирал
управлявания от него лек автомобил и съответно не е съобразил скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В резултат от нарушението на посочените правни норми същият
навлязъл в платното за насрещно движение, което навлизане е причина за
пътния инцидент.
11
Поради това съдът счита, че възраженията на ответника за липса на
противоправно поведение и вина от страна на водача на автомобила са
неоснователни.
Установи се по делото, че в резултат на ПТП Т. Т. е получила тежки
съчетани травми, несъвместими със живота и е починала на място.
С показанията на разпитаната по делото свидетелка, която има трайни
лични впечатления и сочи непосредствено възприети факти, се установи, че
ищцата и нейната починала при ПТП дъщеря са имали много близка,
хармонична и силна връзка. Ищцата и дъщеря й са поддържали ежедневна
връзка, често си гостували, подкрепяли се и си помагали. След смъртта на
сина на ищцата, Т. Т. останала единственото дете, за което ищцата се
страхувала и се молела да не го изгуби, всичките й житейски радости и
надежди били свързани с нея. Ищцата узнала за смъртта на детето си от
новинарска емисия, изпаднала в шок, била смазана, имала усещането, че
сънува повтарящ се кошмар, отказвала да приеме, че е изгубила и дъщеря си.
След нейната смърт изцяло променила начина си на живот- страдала
ежедневно, посещавала гроба на детето си, затворила се, преустановила
контактите си с приятели, загубила надежда и радост в живота си.
Тези факти дават основание да се приеме, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си, с продължителен характер и
интензитет, които подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В настоящият случай ищцата е получила трайни душевни страдания от
смъртта на единственото си дете, което е било повод за надежди, радост и
опора в живота. Внезапната смърт на дъщеря й, която е била на 49 г.,
настъпила по идентичен начин със загубата на сина й, са засегнали дълбоко и
12
необратимо нейната душевност и психическо състояние, ежедневието й и
начина на живот.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, възрастта на Т.
Т. и на ищцата към момента на ПТП, вида и характера на негативните
преживявания, тяхната продължителност и интензитет, както и социално-
икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 150 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е неоснователно.
С приетата по делото експертиза се установи по категоричен начин, че
почината при ПТП дъщеря на ищцата няма принос нито при реализирането
на пътния инцидент, нито по отношение на получените телесни травми, които
са били несъвместими с живота. ПТП е станало в нейното платно за движение
и макар да е управлявала МПС с ниска скорост, инцидентът не е могъл да
бъде избегнат от нея дори при спиране на автомобила. Починалата е била с
правилно поставен предпазен колан, който факт е бил отразен в огледния
протокол и фотоалбум към него и е обоснован от експерта и от вина на някои
от получените от нея травми. Съобразявайки изцяло заключението на
приетата експертиза, съдът приема, че не е налице твърдяния от ответника
принос, поради което възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
Предявеният иск е основателен, доказан е по размер и следва да се уважи
изцяло.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване-03.11.2021 г. Мораторната лихва е
претендирана от по- късен момент, поради което следва да се присъда така,
13
както е поискана.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответника.
Ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски
за производството и не е извършвала разноски и не следва да й се присъждат
такива. В производството същата е представлявана от упълномощени
адвокати, които да оказали безплатна правна защита съгласно удостовереното
в договора. Поради това в полза на процесуалния представител- адв. Я. Д.
следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение в размер
на 10 650 лв. съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
Ответникът дължи дължимата държавна такса за производството в
размер на 6000 лв., както и разходите, направени от БС- в размер на 400 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.-гр.С. ЕИК *****да заплати на Т. И. Т., ЕГН **********
от гр.Т., ул.“Ц. сумата в размер на 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря й Т.
Т. Т., настъпила при ПTП на 31.07.22г., причинено виновно при управление
на застрахован при ответника лек автомобил марка „Д., модел „Д., с рег.
№****ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.22г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.гр.С. ЕИК ***** да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА
на Я. Д. от САК възнаграждение в размер на 10 650 лв.
ОСЪЖДА „Д., ЕИК *****да заплати по сметка на Русенския окръжен
съд държавна такса в размер на 6000 лв., както и разходите, направени от БС
в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15