Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 15.09.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на осми август две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№713 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД
и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищците Т.Х.Т. и С.И.Т. твърдят, че с влязло в сила
решение по гр.д.№750/2011г. по описа на РС-Димитровград е признато за
установено по отношение на ответниците В.Д.В. и И.К.В., че ищците са
собственици на следния недвижим имот: селскостопански обект-конюшня, състоящ се
от три помещения, съгласно скица на вещо лице, която е неразделна част от
решението, с обща площ 232,06 кв.м., находяща се в с.Д., община Димитровград,
построена в държавен имот ІІ, в квартал 16б-стопански двор по плана на с.Д.,
при граници на имота: от запад- имот І, север-улица, изток-улица, юг-улица.
Наред с това, ответниците били осъдени да заплатят на ищците сумата от 10000
лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на същия имот за
времето от 17.12.2007г. до 05.05.2011г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За предаване на
владението въз основа на изпълнителен лист, било образувано изп.дело
№224/2012г. по описа на К.А.- ЧСИ с рег.№771. Поддържат, че с решение от
28.10.2016г. по гр.д.№207/2013г. по описа на РС-Димитровград, ответниците били
осъдени да заплатят на ищците сумата от 3180 лева обезщетение за ползване на
гореописания имот за периода от 05.05.2011г. до 18.06.2013г., мораторна лихва
за периода от 05.05.2011г. до 18.06.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2013г. до окончателното му изплащане. Въпреки
влизане в сила на двете съдебни решения, процесния имот не бил предаден на
ищците от ответниците и те не им изплатили доброволно присъденото обезщетение.
Ответниците владеели имота без основание и след 18.06.2013г. до 02.05.2017г.,
когато той бил предаден след извършен въвод на ищците по горепосоченото
изпълнително дело. По този начин, ответниците лишили ищците от ползването на
собствения им недвижим имот. Искат съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят на ищците сумата от 5802,39 лева, представляваща
обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 18.06.2013г. до
02.05.2017г. и сумата от 1311,32 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.06.2013г. до 10.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото в съда до окончателното
изплащане на задължението. С писмена молба от 10.07.2017г. правят искане за
изменение размера на предянетия иск за главницата, като го увеличава от 5802,39
лева на 6005 лева. Претендират присъждане и на направените деловодни
разноски.
Ответниците В.Д.В. и И.К.В. не депозират
отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв.Л.С., оспорват предявените против тях
искове. Поддържат, че втория ответник не ползва имота и не се обогатила от него,
като поради това производството по отношение на нея следва да се прекрати.
Намират, че налице са наемни отношения, като първия ответник трябва да отговаря
за задължението само за периода от 3 години назад, считано от предявяване на
иска в съда, като в останалата й част исковата претенция е погасена по давност.
От друга страна поддържат, че мораторна лихва не се дължала, тъй като нямало
покана от ищците такава да бъде заплатена. Наред с това, вземането за лихва
било погасено също поради изтичане на погасителна давност от 3 години. Оспорват
по размер претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложения по гр.д.№750/2011г. на РС-Димитровград, приобщено към настоящото
производство, Нотариален акт за собственост на недвижим имот №110, том ІІІ,
рег.№3281, дело 242/2005г. на нотариус М.Г., на 05.05.2005г. ЗКПУ“Е.“-гр.М.продала
на Т.Х.Т. следния недвижим имот: селскостопански обект- конюшня, находящ се в
с.Д., община Димитровград, построена в държавен имот ІІ в квартал 16б-стопански
двор по плана на с.Д., при граници: запад- имот І, север –улица, изток- улица,
юг- улица.
От
представения с исковата молба заверен препис от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №51, том ІХ, рег.№10400, дело №1366/2007г. на нотариус Р.В., се
установява, че на 17.12.2007г. ЗКПУ“Е.“-гр.М.продало да В.Д.В. недвижим имот, а
именно: селскостопански обект- склад-
навес за зърно, състоящ се от две помещения на един етаж, с обща застроена площ
от 180 кв.м., построен върху държавен поземлен имот, за който е отреден УПИ ІІ,
квартал 16 „б“ по плана за земеразделяне на с.Д., община Димитровград, одобрен
със Заповед №П4476/1948г. при граници: улица, УПИ ІІІ от кв.16-б, УПИ І от
кв.16-б, от две страни общинско място.
С Решение №106/02.05.2012г. по в.гр.д.№103/2012г. по
описа на ОС-Хасково, влязло в сила на 12.06.2012г., е отменено Решение
№380/16.12.2011г. по гр.д.№750/2011г. на РС-Димитровград. Въззивният съд е
признал за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са
собственици по покупко-продажба на процесния недвижим имот, като е осъдил В.В.
и И.В. да предадат владението на имота на Т.Т. и С.Т.. Наред с това, съдът е
осъдил двамата ответници да заплатят на двамата ищци сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за времето от
17.12.2007г. до 05.05.2011г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 05.05.2011г. до окончателното й изплащане.
Видно от постановеното по гр.д.№207/2013г. на
РС-Димитровград Решение №347/28.10.2016г., влязло в сила на 19.11.2016г., В. Д.В.
и И.К.В. са били осъдени да заплатят на Т.Х.Т. и С.И.Т. сумата от 3180 лева-
обезщетение за ползване на процесния недвижим имот- селскостопански
обект-конюшня за периода от 05.05.2011г. до 18.06.2013г., 359,93 лева-
мораторна лихва върху обезщетението за ползване за периода от 05.05.2011г. до
18.06.2013г., ведно със законната лихва върху обезщетението от 18.06.2013г. до
окончателното му изплащане.
От приетата като доказателство по делото Покана за
доброволно изпълнение по изп.дело №20127710400224 по описа на ЧСИ К.А. с
рег.№771 и район на действие Окръжен съд-Хасково, се установява, че съдебния
изпълнител е поканила В.Д.В. да предаде владението на гореописания
селскостопански обект- конюшня. Поканата била връчена лично на ответника на
02.01.2013г. По същото дело Покана за доброволно изпълнение с идентично съдържание
била изпратена от ЧСИ К.А. и на втория ответник И.К.В., която била връчена на
02.01.2013г. на нейния съпруг.
Съгласно Протокол за принудително отнемане на вещи по
изп.дело №20127710400224, съставен от ЧСИ К.А. с рег.№771 и район на действие
Окръжен съд-Хасково, на 26.04.2017г. съдебния изпълнител е отнела от длъжниците
В. Д.В. и И.К.В. и предала на ищците Т.Х.Т. и С.И.Т., владението на следния
недвижим имот:селскостопански обект- конюшня състоящ
се от три помещения, съгласно скица на вещо лице, която е неразделна част от
решението, с обща площ 232,06 кв.м., находяща се в с.Д., община Димитровград,
построена в държавен имот ІІ, в квартал 16б-стопански двор по плана на с.Д.,
при граници на имота: от запад- имот І, север-улица, изток-улица, юг-улица. Поради това, че в
имота все още имало движими вещи на длъжниците, ЧСИ определила срок за
изнасянето им до 02.05.2017г.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищците, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Х.И..
Съгласно това заключение, пазарния наем на процесния селскостопански обект-
конюшня е в размер на 6005 лева за периода от 18.06.2013г. до 02.05.2017г.
Размерът на месечния наем за периода от 18.06.2013г. до 31.12.2015г. е 125
лева, а за периода от 01.01.2016г. до 02.05.2017г. е 137 лева на месец.
По искане на
пълномощника на ответниците, в проведеното на 08.08.2017г. съдебно заседание по
делото, съдът допусна и разпита в качеството на свидетел М.Б.Д.. В своите
показания свид.Д.поддържа, че ответника И.В. й е снаха. Тя живеела и работела в
Димитровград като медицинска сестра, като нямала отношения към ползването на
процесния обор. От 2010г. не била идвала на село, като не била разведена със
сина на свидетеля, но двамата живеели разделени и тя не се занимавала с
отглеждането на животни.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ищците са собственици на недвижим имот: селскостопански
обект-конюшня, състоящ се от три помещения, съгласно скица на вещо лице, която
е неразделна част от решението, с обща площ 232,06 кв.м., находяща се в с.Д.,
община Димитровград, построена в държавен имот ІІ, в квартал 16б-стопански двор
по плана на с.Д., при граници на имота: от запад- имот І, север-улица,
изток-улица, юг-улица, в каквато насока е влязло в сила Решение №106/02.05.2012г.
по в.гр.д.№103/2012г. по описа на ОС-Хасково, както и Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №110, том ІІІ, рег.№3281, дело 242/2005г. на
нотариус М.Г.. Не се оспорва от страна на ответниците, че през периода от 18.06.2013г.
до 02.05.2017г. те единствени са владели и ползвали въпросния недвижими имот,
като в тази насока съдът кредитира и приетия като доказателство препис от Протокол
за принудително отнемане на вещи по изп.дело №20127710400224, съставен от ЧСИ К.А.
с рег.№771 и район на действие Окръжен съд-Хасково.
Спорно по делото е
дължат ли ответниците на ищците обезщетение за ползването на имота, от което
последните са били лишени през периода от 18.06.2013г. до 02.05.2017г. и какъв
е неговия размер. На следващо място, спорно е дължат ли ответниците на ищците
мораторна лихва върху размера на претендираното обезщетение, за какъв период и
в какъв размер, погасено ли етова задължение поради изтекла давност.
обедняването.
Безспорно
установеното по делото е, че ответниците са продължили да владеят и ползват
собствения на ищците селскостопански обект- конюшня и след постановяване на решението по в.гр.д. №
103/2012 г. на ОС-Хасково. По този начин
те са упражнявали без основание фактическа власт върху имота, като това е
продължило до 02.05.2017г., когато съдебен изпълнител е извършил въвод във
владение на ищците. Съгласно Решение №347/28.10.2016г. по гр.д.№207/2013г. по
описа на РС-Димитровград, В. Д.В. и И.К.В. са били осъдени да заплатят на Т.Х.Т.
и С.И.Т. сумата от 3180 лева- обезщетение за ползване на процесния имот за
периода от 05.05.2011г. до 18.06.2013г., мораторна лихва в размер на 359,93
лева за периода от 05.05.2011г. до 18.06.2013г., както и законна лихва върху
обезщетението, считано от 18.06.2013г. до окончателното му изплащане.
Доколкото
двамата ответници са продължили да владеят и ползват имота без да имат правно
основание за това и през периода от 18.06.2013г. до 02.05.2017г., то по
този начин те са се облагодетелствали без основание и за сметка на ищците, като
им дължат обезщетение на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Въпросното обезщетение
следва да бъде определено в размер на дължимия наем за обекта за периода от
18.06.2013г. до 02.05.2017г. Този размер на дължимия наем в настоящото
производство е определен от заключението на назначената по делото съдебна
експертиза, според която пазарния наем на процесния селскостопански обект- конюшня
е в размер на общо 6005 лева за периода от 18.06.2013г. до 02.05.2017г.
Размерът на месечния наем за периода от 18.06.2013г. до 31.12.2015г. е 125
лева, а за периода от 01.01.2016г. до 02.05.2017г. е 137 лева на месец.
Неоснователно
е възражението на пълномощника на ответниците, че част от вземането на ищците е
погасено по давност, а именно за периода от 18.06.2013г. до 10.05.2014г.
Претенцията по чл.59 от ЗЗД, макар и изчислявана на база месечен пазарен наем,
не е периодично задължение, различна е по характер от граждански плодове и
други добиви от вещта и следователно се погасява след изтичане на петгодишна, а
не тригодишна давност. От друга страна, неоснователно се явява и възражението
на ответниците, че И.К.В. не е владяла и ползвала процесния имот, тъй като
живее в Димитровград, работи като медицинска сестра и е разделена със съпруга
си В.Д.В.. Не се установи по делото, че брака на ответниците е прекратен с
развод, а твърденията, че съпрузите са във фактическа раздяла и съпругата не
ползвала и не посещавала процесния имот, бяха подкрепени единствено от
показанията на свид. М.Б.Д., която е майка на ответника В.Д.В..
Обстоятелството, че единия от съпрузите не ползва лично имота не е основание за
отхвърляне на иска по отношение на него.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения от ищците иск с правно основание чл.59
ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, като ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на Т.Х.Т. и С.И.Т. сумата в размер на 6005 лева-
обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 18.06.2013г. до
02.05.2017г. Ищците дължат на
ответниците и законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска- 10.05.2017г. до окончателното й изплащане.
С исковата
молба ищците претендират ответниците да бъдат осъдени да им заплатя и мораторна
лихва в размер на 1311,32 лева за периода от 18.06.2013г. до 10.05.2017г.-
датата на предявяване на иска в съда. В настоящия случай, не е необходимо
ответниците да са били поканени от ищците да им платят обезщетение за
неоснователно ползване на имота им, за да изпаднат те в забава. Следва да се
има предвид, че с горепосоченото решение на ОС-Хасково по в.гр.д.№103/2012г. съдът е признал за установено по отношение на
двамата ответници, че ищците са собственици по покупко-продажба на процесния
недвижим имот, като е осъдил В.В. и И.В. да предадат владението на имота на Т.Т.
и С.Т.. Наред с това, съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищците и
обезщетение за неоснователно ползване на имота за времето от 17.12.2007г. до
05.05.2011г. По същия начин, с решението си по гр.д.№207/2013г. на
РС-Димитровград В. Д.В. и И.К.В. са били осъдени да заплатят на Т.Х.Т. и С.И.Т.
отново обезщетение за ползване на процесния недвижим имот за периода от
05.05.2011г. до 18.06.2013г. Въпреки така постановените две съдебни решения,
ответниците са продължили да ползват без основание селскостопанския обект-конюшня,
като са продължили да правят това и след получените на 02.01.2013г. Покани за
доброволно изпълнение по изп.дело №20127710400224 по описа на ЧСИ К.А. с
рег.№771 и район на действие Окръжен съд-Хасково, да предадат владението на
гореописания селскостопански обект- конюшня. Поради това съдът счита, че
изрична покана от страна на ищците към ответниците за плащане на задължението
им, която да е предпоставка за претендиране на обезщетение за забава в случая
не е необходима.
По отношение на претендираната от ищците мораторна лихва,
в проведеното на 08.08.2017г. съдебно заседание пълномощника на ответниците
прави възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на
чл.111 б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Исковата молба е депозирана от ищците в съда на 10.05.2017г., поради
което претенцията за плащане на мораторна лихва, предвид направеното от
ответниците възражение за изтекла давност, се явява основателна за периода от
10.05.2014г. до 10.05.2017г., като за периода от 18.06.2013г. до 09.05.2014г.
същата е неоснователна, поради погасяването й по давност.
Доколкото искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен
за периода от 10.05.2014г. до 10.05.2017г., но няма достатъчно данни за неговия
размер, на основание чл.162 от ЗЗД, съдът определи същия по своя преценка с
помощта на интернет калкулатор от сайта http://www.calculator.bg., като установи, че мораторната лихва за периода възлиза
на 729,70 лева.
Предвид изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищците мораторна лихва за периода от 10.05.2014г. до
10.05.2017г. в размер на 729,70 лева, като иска в останалата му част за периода
от 18.06.2013г. до 09.05.2014г. и за сумата над този размер до пълния предявен
такъв от 1311,32 лева трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и погасен по
давност.
В проведеното на 08.08.2017г. съдебно заседание по
делото, пълномощника на ответниците прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира
същото за основателно. Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно,
ищците са заплатили в брой на своя пълномощник сумата от 1370 лева. По
настоящото дело се претендира плащане на общо сумата от 7316,32 лева, за което
платеното в брой адвокатско възнаграждение е 1370 лева. По делото са проведени
2 съдебни заседания, като в нито едно от тях участие не е взел пълномощника на
ищците. От друга страна случаят не представлява фактическа и правна сложност.
Предвид това, съдът счита, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищците следва да се определи съобразно предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, разпоредбата
на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата предвижда, че при интерес от 5000 до 10000 лева
минималното адвокатско възнаграждение е 580 лева + 5% за горницата над 5000
лева. Поради това и дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищците следва да бъде в размер на 695,82 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците направените деловодни разноски в
настоящото производство за платени държавна такса, възнаграждение на адвокат и
вещо лице, съобразно уважената част от иска, а именно сумата в размер на
1089,30 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** и И.К.В., ЕГН **********,*** да заплатят на Т.Х.Т., ЕГН ********** и С.И.Т., ЕГН **********,***, сумата в размер на 6005 лева (шест хиляди и пет лева) – обезщетение за ползване на имот – селскостопански обект – конюшня, находящ се в с.Д., община Димитровград, построена в държавен имот ІІ в квартал 16б-стопански двор по плана на с.Д., при граници: запад- имот І, север –улица, изток- улица, юг- улица, за периода от 18.06.2013 г. до 02.05.2017 г., сумата от 729,70 лева (седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет стотинки) – мораторна лихва върху обезщетението за ползване за периода от 10.05.2014 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението от 10.05.2017 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в частта му за периода от 18.06.2013г. до 09.05.2014г. и за сумата над 729,70 лева до пълния предявен размер от 1311,32 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** и И.К.В., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Х.Т., ЕГН **********
и С.И.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1089,30 лева /хиляда осемдесет и девет лева и тридесет
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: