Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7014 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на С.П.Х. срещу Г.Ц.Ц. за осъждането й да му
заплати сумата от 32 155 лева, представляваща възнаграждение по договор за
изработка от 03.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане.
С.Х.
твърди, че на 03.10.2013 г. сключил с Г.Ц. договор за изработка, по силата на
който ищецът се задължил в срок до 31.12.2014 г. да извърши необходимите
фактически и правни действия по узаконяване на строителство и получаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда в УПИ ІХ-1966 от
кв. 134 по плана на гр. Банкя срещу възнаграждение в размер на 32 155
лева. Ищецът извършил необходимите действия, част от които възложил на „С.П.“
ЕООД. На 14.12.2017 г. главният архитект издал удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата. Въпреки настъпилата изискуемост на вземането, Г.Ц. не
заплатила на С.Х. възнаграждението от 32 155 лева, дори и след изпратената
й покана, получена от Ц. на 10.04.2018 г.
Забавата
за получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация се дължало на
действия на Г.Ц.. В имота се намирала незаконна сграда за инвентар, която
трябвало да бъде узаконена и разрешението било издадено на 10.07.2015 г.
Забавянето се дължало и на действия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които
трябвало да извършат външно електрозахранване на сградата и това се извършило
на 05.12.2017 г.
В срока
за отговор Г.Ц. е възразила за недопустимост и неоснователност на иска.
Процесният договор бил нищожен, тъй като целял заобикаляне на закона –
ощетяване на кредиторите на „С.И.“ ЕООД, чийто управител бил С.Х.. Липсвали и
доказателства, че издадените документи се дължали на действия на ищеца.
Евентуално оспорва възражението за забава на Ц. – наличието на барака не
препятствало процедурата по въвеждане на жилищната сграда в експлоатация, а
ищецът следвало да предвиди сроковете за електрозахранване.
Предявява
насрещен иск за осъждане на С.Х. да й заплати обезщетение за вреди от
забавеното изпълнение в размер на 35 500 лева, изразяващи се в пропуснати
ползи от получаване на граждански плодове под формата на наем в периода
01.01.2015 г. – 14.12.2017 г.
В
отговора С.Х. оспорва иска с доводи за антидатиране на договор за наем от
01.09.2014 г., неавтентичност на документа в частта, в която са положени
подписи от страните по него, както и на писмо от Л.Б..Т.от 05.02.2015 г. и
заявление от 04.03.2015 г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На
17.09.2009 г. между „С.И.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на
капитала и управител С.П.Х. и Г.Ц.Ц. е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот № 86, том І, рег. № 3200, дело № 77/2009 г. на нотариус рег. №
328 на НК, с който дружеството продава на Г.Ц. дворно място, съставляващо УПИ
ІХ-1966 от кв. 134 по плана на гр. Банкя, заедно с построената в
северозападната част на дворното място, в степен на завършеност „груб строеж“
еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 180.80 кв.м. и с
разгърната застроена площ от 328.80 кв.м., заедно с всички направени в мястото
подобрения и намиращите се в същото трайни насаждения за сумата от 140 000
евро без ДДС.
Продажната
цена е била платима по следния начин: 100 000 евро са платени на продавача по
банкова сметка ***иалния акт; 15 000 евро Г.Ц. е платила в деня на
подписване на нотариалния акт; 25 000 евро, дължими с ДДС по сметка на „С.И.“
ЕООД при представяне от страна на дружеството на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата.
На
27.01.2010 г. Г.Ц.Ц. е упълномощила С.П.Х. да я представлява навсякъде, където
е необходимо и пред всички компетентни органи по всякакви въпроси относно
еднофамилна жилищна сграда в собствения й недвижим имот УПИ ІХ-1966 в кв. 134
по плана на гр. Банкя.
На
01.02.2010 г. С.П.Х., като пълномощник на Г.Ц., въз основа на даденото му на
27.01.2010 г. пълномощно рег. № 206 на нотариус рег. № 329 на НК е
преупълномощил Н.М.В.с правата, дадени му от упълномощителя.
От
неоспорена от страните разписка от 03.10.2010 г. на посочената дата С.П.Х.,
като управител на „С.И.“ ЕООД е получил от Г.Ц.Ц. сумата от 10 000 евро,
без ДДС, представляваща част от дължимото плащане по чл. ІІ, т. 3 от нотариален
акт от № 86, том І, рег. № 3200, дело № 77 от 17.09.2009 г.
На
21.02.2013 г. Г.Ц.Ц. е сключила с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД договор за
присъединяване на еднофамилната жилищна сграда в гр. София, УПИ ІХ-1966 в кв.
134, СО, район „Банкя“ към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. Според чл. 10, ал. 1 от договора срок за изграждане
и въвеждане в експлоатация на присъединения обект на присъединяваното лице не е
упоменат.
На
15.04.2013 г. Л.Б.Т., като управител на „С.“ ООД, собственик на УПИ VІІІ-1966
от кв. 134 по плана на гр. Банкя е декларирал съгласие изградената складова
постройка в УПИ ІХ-1966 от кв. 134, собственост на Г.Ц.Ц., да бъде ситуирана в
имота по начин и размери, указани в приложената към декларацията скица-проект.
От писмо
на СО, район „Банкя“ до Г.Ц.Ц. и Н.В.(л. 143 от делото) се установява, че са
подавани заявления от 27.03.2013 г., 03.04.2013 г. и 10.05.2013 г. за издаване
на скица за проектиране на допълващо застрояване и изгребна яма в УПИ ІХ-1966
от кв. 134 по плана на гр. Банкя.
На
03.10.2013 г. между Г.Ц.Ц. и С.Х. е подписан договор за изработка. Страните са
взели предвид при подписването му, че между „С.И.“ ЕООД, чрез управителя С.Х. и
Г.Ц. е сключен договор за строителство и узаконяване на жилищна сграда в УПИ
ІХ-1966 от кв. 134 в гр. Банкя; че дружеството е в процедура по несъстоятелност
и С.Х. няма представителна власт; че строителството, предмет на договора е
приключило в пълния си обем, но не е проведена процедура по узаконяване на
сградата. По тази причина страните са се споразумели, че С.Х., като физическо
лице е поел задължение да извърши за своя сметка всички правни и фактически
действия, изискуеми от ЗУТ за узаконяване на строителството и получаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, описана в
нотариален акт № 86, том І, рег. № 3200, дело № 77/2009 г. в срок до 31.12.2014
г. Г.Ц. се е задължила след представяне на документите да заплати за
извършената работа сумата от 32 155 лева, с което ще изпълни всичките си
задължения по предаване на сградата. По изрично желание на С.Х.
възнаграждението ще бъде изплатено на брат му Х.Х. в брой. В чл. 5 от договора
страните са се съгласили, че ако изпълнителят не представи необходимите
документи до 31.12.2014 г., възложителят има право да прекрати едностранно
договора.
На
16.10.2013 г. С.П.Х., възложител, „С.П.“ ЕООД, представлявано от Х.П.Х.,
изпълнител и Д.Б.П., трето лице е подписан договор с предмет, идентичен с този
на договора за изработка от 03.10.2013 г., като страните са се съгласили, че
фактическото изпълнение ще бъде извършвано чрез третото лице Д.Б.П..
На
09.01.2014 г. Г.Ц.Ц. е подала заявление за издаване на виза за проектиране на
допълващо застрояване, получена от пълномощника Н.Х. на 05.02.2014 г.
На
15.01.2014 г. е издадена скица за проектиране на допълващо застрояване: сграда
за инвентар в УПИ ІХ-1966 в кв. 134 по плана на гр. Банкя.
На
08.05.2014 г. Н.Х., като пълномощник на Г.Ц.Ц., е подала заявление за одобряване
на инвестиционен проект за сграда за инвентар в УПИ ІХ-1966 в кв. 134. В
отговор на СО, район „Банкя“ от 19.08.2014 г. е отбелязано, че е необходимо
внасяне на допълнителни документи.
Видно от
отбелязване на л. 135 от делото, на 12.08.2015 г. Н.М.Х.е получила разрешението
за строеж. Същото е издадено на 10.07.2015 г. под № 51 и е влязло в сила на
05.08.2015 г. (л. 20).
На
15.07.2015 г. Г.Ц. е упълномощила и Д.Б.П. да я представлява пред органите на
местната изпълнителна власт във връзка с въвеждане в експлоатация на описания обект.
На
07.08.2015 г. Г.Ц. е подала заявление за регистриране на изпълнен строеж на
еднофамилна жилищна сграда в УПИ ІХ-1966 в кв. 134 и издаване на разрешение за въвеждането
му в експлоатация.
На
24.08.2015 г. пълномощникът на Г.Ц. –Д.П.е внесла допълнително документи, а на
27.08.2015 г. от направление „Архитектура и градоустройство“ при СО е изпратен
отговор, че е необходимо да се представят данни за въвеждане в експлоатация на
външното електрозахранване.
На
21.08.2015 г. е издаден акт № 15 за установяване годността за приемане на
строежа в УПИ ІХ-1966 в кв. 134, Банкя.
На
22.07.2016 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Столична община, район
„Банкя“ е издадено разрешение за строеж на външно електрозахранване с кабели НН
1 кV на жилищни сгради, сред които
еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІХ-1966, кв. 134, гр. Банкя.
Разрешението
за ползване на външното електрозахранване е издадено на 05.12.2017 г., което Г.Ц.
е внесла в НАГ София на 08.12.2017 г.
На
14.12.2017 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на
еднофамилната жилищна сграда в УПИ ІХ-1966 от кв. 134 по плана на гр. Банкя.
Към
исковата молба, в която е предявен насрещен иск от Г.Ц. срещу С.Х. е приложен
договор за наем, сключен между нея и Л.Б..Т.от 01.09.2014 г. за възмездно
ползване на еднофамилната сграда в УПИ ІХ-1966 в кв. 134 по плана на гр. Банкя
срещу месечна наемна цена от 1 000 лева. Договорът влиза в сила от
снабдяване на имота с удостоверение за въвеждане в експлоатация, като
най-късната дата за това е 31.01.2015 г.
На
05.02.2015 г. Л.Б..Т.е изпратил писмо до Г.Ц.Ц., в което е отправил запитване
за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, а със заявление от
04.03.2015 г. е уведомил Г.Ц., че се отказва от сключения между тях договор за
наем.
Поради
оспорване автентичността на документите, по делото е допусната
съдебно-графическа експертиза, която е дала заключение, че подписите под
документите са положени от Л.Б.Т..
В
съдебното заседание на 09.10.2020 г. ответникът Г.Ц. е дала отговори на
поставени от ищеца въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК. Заявила е, че не е
знаела за процедури по узаконяване на жилищната сграда и на сградата за
инвентар, тъй като за това упълномощила Х. и лицата, които му сътрудничили за
издаване на разрешения.
Показания
относно връчване на разрешение за ползване е дал Красимир Василев Зашев.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
С
определение от 15.07.2019 г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже валидно сключен договор за изработка, изпълнение на задълженията му този
договор и изискуемост на задължението на ответника да му заплати сумата от
32 155 лева.
Ответникът
е навел възражение относно действителността на договора от 03.10.2013 г. с
твърдения, че същият е сключен в заобикаляне на закона, тъй като ощетявал
кредиторите на „С.И.“ ЕООД, чийто управител бил С.Х..
Нищожността
на правна сделка поради увреждане на чужди права представлява възражение, което
не принадлежи на ответника. По аргумент от нормата на чл. 26, ал. 2 от ГПК
(никой не може да предявява от свое има чужди права пред съд) Г.Ц. не е
легитимирана да твърди, че другиму се дължи възнаграждението по договора от
03.10.2013 г. Отделно от това, възражението не е от естество да я освободи от
отговорност за плащане, при условие, че вземането на изпълнителя е изискуемо.
Съдържанието
на договора, според характеристиките на поетите от страните по него задължения,
разкрива типичните белези на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Изпълнителят С.П.Х. се е задължил да извърши за своя сметка правни и
фактически действия по снабдяване на еднофамилна жилищна сграда в УПИ ІХ-1966 в
кв. 134 по плана на гр. Банкя с удостоверение за въвеждане в експлоатация, а
възложителят Г.Ц.Ц. – да му заплати възнаграждение за извършената работа в
размер на 32 155 лева.
При
тълкуване на процесния договор, в приложение на чл. 20 от ЗЗД (уговорките да се
схващат в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността) и изследване на действителната обща
воля на страните, съдът съобразява и предходните отношения съобразно
съдържанието на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2009 г.
Същият е упоменат в чл. 1 от договора за изработка от 03.10.2013 г. и в него
страните са се съгласили С.Х., като физическо лице да предприеме необходимите
правни и фактически действия за узаконяване на строителството на сградата и
получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда в
УПИ ІХ-1966 в кв. 134 по плана на гр. Банкя.
Според
раздел ІІ от договора от 17.09.2009 г. след датата на прехвърляне на
собствеността останалото от Г.Ц. задължение възлиза на сумата от 25 000
евро. С разписка от 03.10.2010г., три години преди сключване на договора за
изработка от 03.10.2013 г. Ц. е заплатила в брой на С.Х., като управител на „С.И.“
ЕООД сумата от 10 000 евро, без ДДС, представляваща плащане по чл. ІІ, т.
3 от договора от 17.09.2009 г. Левовата равностойност е 19 558.30 лева, а
дължимият от нея неплатен ДДС върху сумата е 3 911.66 лева. По този начин
останалата част от дълга по т. 3 на раздел ІІ възлиза на сумата от 15 000
евро, 29 337.45 лева без ДДС. Възнаграждението по чл. 2 от договора за
изработка от 03.10.2013 г. е образувано приблизително от сумата на остатъка от
29 337.45 лева и дължимия ДДС върху плащането от 03.10.2010 г. –
3 911.66 лева.
Не се
спори, че към датата на сключване на договора от 03.10.2013 г. „С.И.“ ЕООД е
обявено в несъстоятелност, като е наложен общ запор и възбрана върху
имуществото на дружеството, а правомощията на органите са прекратени. Така „С.И.“
ЕООД, чрез неговия управител С.П.Х., е изпаднало в невъзможност да изпълни
задълженията си по договора от 17.09.2009 г. По тази причина страните са се
споразумели да уредят отношенията си по начин С.Х., като физическо лице, да
продължи извършване на нужните действия, за да се снабди закупената от Ц.
сграда с удостоверение за въвеждане в експлоатация и съответно да бъде получена
пълната цена на уговореното в договора за покупко-продажба от 17.09.2009 г.
Действително,
в договора е предвиден срок за извършване на описаните в него действия –
31.12.2014 г. Преди сключване на договора на 03.10.2013 г., както и до 14.12.2017
г., когато е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация както С.Х.,
така и Г.Ц., лично и чрез упълномощени от тях лица, са извършвали действия,
насочени към снабдяване с нужното разрешение за ползване на еднофамилната
жилищна сграда в УПИ ІХ-1966. Още през 27.01.2010 г. Г.Ц. е упълномощила С.Х.
да извършва нужните действия по всички въпроси, свързани със сградата в
собствения й недвижим имот, а след пет дни С.Х. е преупълномощил със същите
права Н.Манолова Владимирова. В периода март 2013 г. – май 2013 г. Г.Ц. и Н.Манолова
са подавали заявления до СО, район „Банкя“ във връзка с допълващото застрояване
в УПИ ІХ-1966 в кв. 134. И след сключване на договора за изработка Г.Ц. е
продължила действията, свързани с издаване на скици, одобряване на
инвестиционни проекти и разрешения за строеж на сграда за инвентар в собствения
й поземлен имот в гр. Банкя. През 2015 г. Ц. е делегирала права наД.П.да я
представлява пред компетентните органи във връзка с въвеждане на сградата в
експлоатация.
От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че е налице забава
в изпълнението на задължението на С.Х. да извърши възложените му от Г.Ц.
действия по чл. 1 от договора за изработка от 03.10.2013 г. То се дължи както
на действия, свързани в разположената в УПИ ІХ-1966 сграда за инвентар, така и
на строеж на външно електрозахранване, разрешен едва през 2016 г.
Преди
03.10.2013 г., на 21.02.2013 г. Г.Ц. е сключила договор с „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД за присъединяване на собствената й еднофамилна жилищна сграда към
разпределителната електрическа мрежа, като срок за извършване на
присъединяването не е предвиден. Следователно, какъвто и да било срок не би
могъл да бъде съобразен и от С.Х. при сключване на договора за изработка.
След
31.12.2014 г. и до 14.12.2017 г. Г.Ц. не е упражнила правото си да прекрати
едностранно договора. Не е оттеглила и даденото в полза на С.П.Х. пълномощно от
27.01.2010 г. Дори и след изтичане на срока на договора за изработка Ц. е
приела извършени в нейна полза действия от трети лица, упълномощени от С.Х..
Разрешението за строеж на сграда за инвентар, макар и издадено след 31.12.2014
г., е получено именно от преупълномощеното от С.Х. лице – Н.Манолова. Самата Ц.
в съдебното заседание на 09.10.2020 г. е заявила, че не е била наясно с
процедурите по узаконяване, а за това е разчитала на С.Х. и на упълномощените
от него лица.
След
като договорът не е прекратен, изпълнителят има право да получи
възнаграждението по чл. 2 от договора за изработка от 03.10.2013 г. в размер на
32 155 лева.
По
отношение на материално правната легитимация на ищеца, съдът приема, че
възнаграждението се дължи именно на С.Х.. Брат му Х.Х. не е заявил, че ще се
ползва от направената в негова полза уговорка да получи в брой
възнаграждението. Уговарящият по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД С.Х. има право
да търси плащане по сключения с Г.Ц. договор.
На
основание договора от 16.10.2013 г. „С.П.“ ЕООД има право на уговореното
възнаграждение от 30 000 лева.
Налице е
изискуемо задължение на Г.Ц. да заплати на С.Х. сумата от 32 155 лева,
представляваща възнаграждение по чл. 2 от договора за изработка от 03.10.2013
г.
Искането
за присъждане на законни лихви върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане не е отделен иск, а законна последица от
основателността на главната претенция.
По
предявения от Г.Ц.Ц. срещу С.П.Х. насрещен иск съдът приема следното:
Ищцата
извежда правото си да получи сумата от 35 500 лева, представляваща вреда
под формата на пропусната полза за реализиране на граждански плодове от сключен
на 01.09.2014 г. договор за наем с Л.Б.Т..
Този
договор няма достоверна дата. Графичното оформление на писмо от 05.02.2013 г. и
на заявление от 04.03.2015 г., и двете изходящи от Л.Т.и адресирани до Г.Ц.,
както и липсата на твърдения (а и на доказателства за датата и начина на
връчването им на адресата) внасят съмнение относно тяхната достоверност, както
и на самия договор за наем. Това е така, защото Л.Т.е управител на „С.“ ООД,
собственик на УПИ VІІІ-1966 в кв. 134 по плана на гр. Банкя, който имот е
съседен на УПИ ІХ-1966. Договорът за наем, писмо и заявление, приложени към
насрещна искова молба съдът счита за съставени за нуждите на процеса. Към
01.09.2014 г. „наемодателят“ Г.Ц. е била наясно, че външното електрозахранване
по договора с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 21.02.2013 г. не е изградено.
Предвиденото въвеждане в експлоатация на жилищната сграда до 31.01.2015 г. е
било практически невъзможно. Очевидно, до 31.01.2015 г. удостоверение за
въвеждане в експлоатация на еднофамилната жилищна сграда не е издадено и това е
породило правото на наемателя да се откаже от договора с едностранно писмено
предизвестие.
Съдът
счита, че ищцата не е реализирала имуществена вреда, пропускайки да отдаде
имота под наем. По делото липсват доказателства и за нуждата имотът да бъде
нает от Л.Т.. Изводът, че договорът е сключен в услуга на Ц. и за целите на
предявения от нея иск се подкрепя и от съдържанието на самия договор, според
чл. ІV.4.1., б. „а“ от който обектът се предава в състоянието, в което се
намира към момента на сключване на договора, заедно с движимите вещи и
обзавеждане. Конкретното състояние на жилищната сграда не е описано, а при
липса на електрозахранване логично изниква въпросът за разположеното в нея
обзавеждане.
Нещо
повече, след снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация
Г.Ц. не твърди да я е отдала под наем на друго лице или поне да е правила опити
в тази насока.
По така
изложените съображения предявеният насрещен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ищецът С.П.Х.. По представения списък по
чл. 80 от ГПК същите възлизат на 3 286.20 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 286 от ЗЗД, Г.Ц.Ц., ЕГН **********
да заплати на С.П.Х., ЕГН ********** сумата от 32 155 лева, представляваща
възнаграждение по чл. 2 от договор за изработка от 03.10.2013 г., ведно със
законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ц.Ц., ЕГН ********** срещу С.П.Х.,
ЕГН ********** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
35 500 лева, изразяващи се в пропуск да получи граждански плодове под
формата на наем на еднофамилна двуетажна жилищна сграда в УПИ ІХ-1966 в кв. 134
по плана на гр. Банкя за периода 01.01.2015 г. – 14.12.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Ц.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „С.П.Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 286.20
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: