Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. Враца 07.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 30.05.2023 г. /тридесети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 150 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца, депозирана
чрез ст.ю.к. М.К., против Решение № 43 от 02.02.2023 г., постановено по
АНД № 838/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено НП №06-2200070/24.08.2022
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с доказателствата и действителната
фактическа и правна обстановка. Сочи се, че въззивният съд е интерпретирал
тенденциозно събраните доказателства, като е кредитирал показанията на едни
свидетели и е пренебрегнал показанията на други, в резултат на което е формирал
незаконосъобразни изводи. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да бъде изцяло потвърдено.
В с.з. касаторът, редовно призован,
се представлява от ст. юрисконсулт М.К., която поддържа касационната жалба по
съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът - „Т.С.В.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Д.Н.,
който в с.з. и в представено по делото писмено становище излага аргументи за
неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение като обосновано,
правилно и законосъобразно моли да остане в сила. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и
основателност на касационната жалба, а оспореното решение намира за неправилно.
Отправя искане касационната инстанция да отмени решението на районният съд и
уважи касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 43 от 02.02.2023
г., постановено по АНД № 838/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено НП №06-2200070/24.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Враца, като с последното за извършено нарушение на
чл. 128, ал. 1, т. 2, вр. чл. 270, ал. 1, т. 3 от КТ и на основание чл. 399 и
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ на „Т.С.В.“ ЕООД, в качеството му на
юридическо лице - работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева.
Административнонаказателната отговорност на ответника в настоящото
производство е била ангажирана за това, че при извършена документална проверка от Дирекция
„ИТ" - Враца на 05.08.2022 г., в обект: офис намиращ се в гр. Враца, ул.
„Христо Ботев" № 84, от работодателя с протокол за извършена проверка № ПР
2220050/22.06.2022г., са поискани да се представят следните документи:
ведомости за работна заплата, фишове за работна заплата, извлечения от платежни
нареждания за работна заплата за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., по
връчена призовка № ПР2220050/17.06.2022 г., необходими за извършване на
документална проверка по трудовото законодателство. При проверката е установено,
че работодателят не е начислил и не е изплатил за периода от 01.10.2019
г. до 31.01.2022 г. на работничката Д.Г.В. - технически сътрудник в „Т.с.В."
ЕООД *** работна заплата до 25 число на следващия месец, съгласно уговореното
по трудов договор № 005/20.05.2019 г. Не са представени ведомости за работна
заплата, фиш за работна заплата или платежно за превод на работна заплата на В.
за месец януари 2022 г., последният месец за които не е доказано изплащане на
възнаграждението. Съставен е АУАН № 06-2200070/05.08.2022 г., в който е прието,
че нарушението е извършено на 18.07.2022 г. - първият работен ден след изтичане
на срока, уговорен в трудовия договор за изплащане на трудовото възнаграждение.
Констатациите в АУАН били възприети и в отмененото от РС – Враца НП № 06-2200070/24.08.2022 г.
За да постанови този
резултат въззивният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от материално
и териториално компетентни органи, в предписаната форма и съдържат предвидените
в закона задължителни реквизити, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния
закон, във връзка с представените и подробно анализирани по делото писмени и
гласни доказателства, включително от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съдът е формирал изводи, че извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, не е доказано по безспорен и
категоричен начин, а решението не може да почива на предположения по аргумент
от чл. 303 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно
приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба и в съдебно
заседание доводи са неоснователни.
Безспорно изплащането
на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по
трудовото правоотношение (чл. 128
и чл.
242 от КТ). То представлява престацията от работодателя на работника или
служителя за предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила, като
корелативната връзка между предоставената работна сила и трудовото
възнаграждение е неговата същностна черта, изразена и в наименованието му. Съответно
неизплащането на такова възнаграждение представлява нарушение на трудовото
законодателство на посоченото по-горе правно основание, но от доказателствено
обезпечените факти по делото, настоящият случай не е такъв.
При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Фактическите
констатации на районния съд са направени след анализ на свидетелските
показания, събрани в хода на съдебното следствие, съдържащите се в преписката
писмени доказателства, приобщени към доказателствените материали по делото по
реда на чл.
283 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН и заключението на експертизата установяваща редовно воденото счетоводство
при ответника, помесечно подаваните справки - декларации, документи за
внасяните удръжки от възнагражденията на работниците за данъци и осигуровки,
подавани декларации за брутен доход за изплащане на месечни помощи за деца. Вътрешното си убеждение съдът е формирал без логически
противоречия и без да изкривява техния истински смисъл и значение. Наличната
доказателствена маса, е била достатъчна за изграждането на несъмнени и
категорични изводи, че за положения от работничката В. труд за периода
от 01.10.2019 г. до 31.01.2022 г. начисленото ѝ брутно трудово
възнаграждение е изплатено.
Тези изводи са
основани на доказателствата по делото, обосновани са житейски и логически и се
споделят в пълнота и от касационната инстанция.
Също така правилно е
прието в мотивите на оспореното решение, позовавайки се на съдебната практика,
че нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ не ограничава допустимите доказателствени
средства за установяването на факта на плащане на трудовото възнаграждение
единствено до ведомост или платежно нареждане. Тези документи, ако са
съставени, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо
плащането да се установи и с други доказателства, както е в случая.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН следва да осъди
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца да заплати на „Т.с.В.“ ЕООД
сумата от 250,00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 02.02.2023 г., постановено по АНД № 828/2022 г. по описа
на Районен съд – Враца, с което е отменено НП № 06-2200070/24.08.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Враца да заплати на „Т.с.В.“ ЕООД сумата от 250,00 лева (двеста
и петдесет лв.), представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.