Решение по дело №383/2024 на Административен съд - Велико Търново

Същото е образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление на Агенция „Митници“, чрез пълномощника ...Н. Й. - Т., против Решение № 244/14.12.2021 г., постановено по АНД № 20214120200510/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отменено изцяло Наказателно постановление (НП) № 4036/2020/25.05.2021г., издаденото от Т. М. К. - съвместяващ длъжността заместник - главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване" в Централното митническо управление на Агенция „Митници", с което на А. И. Б., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр.първо, т.1 от ЗАДС му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1732,26 лева и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението – общо 154 литра алкохолен продукт, - годен за консумация, с действително алкохолно съдържание по обем съответно 45,1% vol., 44,8% vol. и 38,7 % vol. при 20°С, както и 0,845 кг кафеникава тревиста суха листна маса, представляваща нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Излагат се съображения за неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи. Намира за неправилно приетото от съда, че при извършеното от митническите органи претърсване и изземване на вещи от дома на нарушителя е в нарушение на предвидения в НПК процесуален ред, поради което и крайният извод за недоказаност на нарушението е неправилен. Счита че от събраните доказателства безспорно се установява извършеното нарушение по ЗАДС. За неправилно намира обжалваното решение и в частта, с която е отменено НП в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнет предметът на нарушението. От съда се иска отмяна на решението на РС – Г. О. и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание чрез юрк К. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответник жалба – А. И. Б., редовно призоваван, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представените по делото отговор на касационна жалба и становище вх. №2731/18.06.2024г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита за нарушен процесуалния ред за събиране на доказателства. Твърди се несъставомерност на нарушението по чл. 126 от ЗАДС и недоказаност на неговото авторството. Като лице, нерегистрирано по ЗАДС, нямал задължение да съставя документи, удостоверяващи плащането, начисляването и обезпечаването на дължимия акциз, при което не е годен субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС. Моли решението на ГОРС да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище недопустимост на постановеното решение поради конституирането на ненадлежна страна в производството пред ГОРС в противоречие с Тълкувателно постановление №3/28.04.2023г. по тълк. дело №5/2022г. на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС, при което предлага същото да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане о друг състав на съда.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила като производството пред районния съд е проведено срещу правилно конституирана надлежна страна и не е налице недопустим съдебен акт. Съдебното производство пред въззивния съд е започнало с образуването на делото на 14.07.2021 г. и приключва с издаването на съдебния акт на 14.12.2021 г. Към момента на образуване на съдебното производство и провеждане на единственото съдебно заседание от 14.09.2021г., когато делото е обявено за решаване, разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН предвижда призоваването на учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В съответствие с тази разпоредба като ответник по НАХД № 20214120200510/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е конституирана ГД „Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ на Агенция „Митници". Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е изменена с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., и придобива следния вид "при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Същата е подложена на тълкуване, в резултат на което е постановено Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2023 г. на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС, според което нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН следва да се тълкува в смисъла, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от ЗАНН, е само и единствено наказващият орган. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в изменената редакция, ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., се прилага и спрямо неприключилите производства предвид липсата на изрична уредба в обратния смисъл. Въпреки това, за районния съд не е възникнало задължение за конституиране на ново на страните с ответник - органът, издал наказателното постановление (съвместяващ длъжността заместник - главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ на Агенция „Митници") и това е така, защото чл. 61, ал. 1 от ЗАНН ( изм. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) и не е била действащо право нито към датата на образуване на делото пред ГОРС (14.07.2021 г.), нито към датата на постановяване на Решение № 244 от 14.12.2021 г., когато е приключило производството пред въззивния съд. При това положение, подложеното на касационен контрол Решение № 244/14.12.2021 г. по АНД № 20214120200510/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е допустим съдебен акт след като производството е проведено срещу надлежна страна съобразно действащите към този момент процесуални правни норми.

В хода на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа страна е установено следното: Във връзка с получен сигнал в „Агенция „Митници“, на 14.09.2020 г. митнически и полицейски служители извършили проверка на първия етаж от двуетажна къща, находяща се в имот, в [населено място], [улица], обитавана от А. И. Б. и В. Н. К.. Митническите служители извършили претърсване на жилището в присъствието на обитателите му, като на масичка в антрето на жилището проверяващите открили найлонова торбичка с раздробена кафеникава тревиста суха маса с мирис на тютюн за пушене, а в спалнята под леглото - 15 туби с различна вместимост, в които имало течност с мирис на алкохолен продукт. Със служебен денситометър митническите служители измерили алкохолния градус на течността в тубите, които били номерирани, както следва: 1.Безцветна течност с мирис на етилов алкохол, разпределена в две туби от по 11 литра всяка и съдържащи общо 28 литра течност с алкохолно съдържание по обем 46% vol. при 20°С; 2.Жълтеникава течност с мирис на алкохол, разпределена в три туби от по 11 литра всяка и съдържащи общо 93 литра течност с измерен алкохолен градус 45% vol. при 20°С; 3. Кафеникава течност с мирис на алкохол, разпределена в три туби от по 11 литра всяка и съдържащи общо 33 литра течност с измерен алкохолен градус 39 % vol. при 20°[населено място] обем на течността в тубите е 154 литра. Н. сертифицирана електронна везна в съседен на проверяваното жилище магазин проверяващите претеглили намерената в жилището торбичка с листна маса и установили, че същата е с тегло 0,845 кг.

Извършените при проверката действия били обективирани в Протокол за извършена проверка № 20BG9999А039381 от 14.09.2020 г., като от служителите на Агенция „Митници“ били иззети общо 154 литра течност с мирис на етилов алкохол и 0,845 кг. кафеникава тревиста суха листна маса с вид и мирис на тютюн за пушене, за което бил съставен Опис на иззетите веществени и писмени доказателства №20BG9999А039381/14.09.2020г. За установяване на вида на течността с мирис на алкохол, алкохолно съдържание и годност за консумация били взети проби от течността, съгласно Протокол за вземане на проба № 126/14.09.2020г., Протокол №127/14.09.2020г., Протокол №128/14.09.2020г. и Протокол №129/14.09.2020г., които били изпратени за лабораторен анализ в Централната митническа лаборатория при Агенция „Митници“-[населено място], за което били попълнени 4 бр. заявки за анализ с рег. №126/14.09.2020г., рег. №127/14.09.2020г., рег. №128/14.09.2020г. и рег. №129/14.09.2020г.

Според изготвените МЛЕ № 08_30.09.2020 г./13.11.2020 г.; МЛЕ № 09_30.09.2020 г./13.11.2020 г.; МЛЕ № 10_30.09.2020 г./13.11.2020 г., приетата за изследване течност с мирис на алкохол, представлява дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с действително алкохолно съдържание по обем при 20°С съответно 45,1% vol.; 44,8 % vol. И 38,7 % vol. за съответната проба. За взетата проба от кафеникава тревиста суха листна маса била изготвена МЛЕ №11_30.09.2020г./02.10.2020г. , според която представлява нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.

При тези данни и въз основа на изготвените експертни заключения до А. И. Б. била изпратена покана с рег. №32-348536 от 27.11.2020г. за явяване в МП – Летище – Г. О. за съставяне на АУАН за извършеното нарушение по ЗАДС. Поканата не бил получена и на 04.12.2020г. с лицето бил проведен телефонен разговор, в който Б. бил поканен да се яви на 08.12.2020г. в МП – Летище – Горна Оряховица. Съставен е протокол №20BG9999А052623/04.12.2020г.

За нарушението е съставен АУАН № 2605 от 08.12.2020г., в присъствието на А. И. Б., предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били постъпили възражения срещу АУАН. Въз основа на този АУАН е издадено НП № 4036/25.05.2021 г. на Т. М. К. - съвместяващ длъжността заместник - главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ на Агенция „Митници", с което е ангажирана отговорността на А. И. Б. от [населено място] за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр.първо, т.1 от ЗАДС като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1732,26 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз, и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението – общо 154 литра алкохолен продукт, годен за консумация, с действително алкохолно съдържание по обем съответно 45,1% vol., 44,8% vol. и 38,7 % vol. при 20°С, както и 0,845 кг кафеникава тревиста суха листна маса, представляваща нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Размерът на дължимия акциз на стоката, послужил за определяне на санкция, е определен съобразно Служебна бележка рег. №32-4629/06.01.2021г. от дирекция „Акцизна дейност и методология“ в ЦМУ на Агенция „Митници". НП е връчено на нарушителя на 23.06.2021 г. В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба пред Горнооряховския районен съд.

При така установената фактическа обстановка ГОРС е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което нарушението е недоказано. Намерено е, че изводът на наказващия орган за осъществен състав на нарушението по чл. 126 от ЗАДС се основава на доказателства, които не са събрани при условията и по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. Според въззивния съд за претърсването и изземването на вещи от жилището на жалбоподателя, описани в приложения към протокола за проверката опис, и отделените от тях проби, митническите служители не са имали разрешение от съдия, нито протоколът от тези действия и описът към него са били представени за последващо одобрение от съдия в законния срок, поради което основаните на тях заключения на митническите лабораторни експертизи и крайният извод на наказващия орган, че тези вещи са акцизни стоки, са необосновани. Обсъдено е, че при осъществяване на контрол от органите на митниците под формата на проверки на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, не разполагат с правомощие да влизат в обекти различни от посочените в чл. 12, ал. 5 от ДОПК. В случая, претърсването и изземването били извършено спрямо физическо лице в обитавани от него жилищни помещения ( спалня и антре на първи етаж от етаж на къща), при което нормата на чл. 12, ал. 5 от ДОПК е неприложима. С тези мотиви ГОРС е отменил изцяло обжалваното пред него НП.

Така постановеното решение е неправилно по следните мотиви:

Настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на Горнооряховския районен съд, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно реда за събиране на доказателствата, в резултат на което на практика същите неправилно са изключени от доказателствения материал по делото. Неправилно въззивния съд е приел, че при извършеното от митническите служители претърсване и изземване на вещи в жилището на Б., следвало да спазват предвидения ред от Раздел V от Глава XIV от НПК (в частност това са чл. 161 и чл. 162 от НПК). В хипотезата на конкретната проверка за изземването на вещи е приложима специалната разпоредба на чл. 107а от ЗАДС, според която митническите органи имат право да изземват и задържат с опис стоките-предмет на нарушението и на това основание, не следва да важи препращането към НПК, извършено с чл. 84 от ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 10 от ЗМ. В съответствие с чл. 107а от ЗАДС при извършената проверка от митническите служители в жилището на А. Б., за иззетото количество от 154 литра течност в 15 броя туби и 0,845 кг. тютюн е съставен Опис на иззетите веществени и писмени доказателства №20BG9999А039381/14.09.2020г., при което отделените от тях проби, въз основа на които са изготвените митническите експертизи, са годни доказателства и не следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Относно процесуалните правила за извършване на проверки от митническите служители по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз, разпоредбите на чл. 103 и чл. 104, ал. 1 от ЗАДС препращат към ДОПК, освен ако в ЗАДС не е предвидено друго, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Сред правомощията на органа по приходите е правото на достъп в подлежащите на контрол обекти по арг. от чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Обектите, които попадат в обхвата на тези проверки са посочени в чл. 12, ал. 5 от ДОПК, но тяхното изброяване е неизчерпателно, а примерно, като ГОРС неправилно е приел, че претърсването и изземването са допустими единствено и само в изброените в нормата обекти, но не и в жилищни помещения и необосновано е игнорирал втората част на чл. 12, ал. 5 от ДОПК. Следва да се посочи, че проверяваното лице не е отказало достъп до помещението, за да бъдат приложими разпоредбите на чл. 103, ал. 3 от ЗАДС вр. чл. чл. 42, ал. 1 от ДОПК, в които се предвижда възможност за поискване на съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване и изземване по предвидения в чл. 160 и сл. от НПК ред (В този смисъл е Решение №357 от 26.10.2016г. по КАНД №10343/2016г. по описа на А. съд – Велико Търново).

Съставеният АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самият АУАН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му, същият го е подписал, връчен му е препис, поради което не са нарушени правата на административнонаказаното лице в хода на провеждане на производството.

Нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде осъществено с различни изпълнителни деяния, като в случая отговорността на А. Б. е ангажирана за това, че държи акцизна стока (общо 154 литра алкохолен продукт, годен за консумация, и 0,845 кг. тютюнево изделие) без данъчен документ, фактура, митническа декларация или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. От събраните по делото писмени доказателства, така и от безпротиворечивите и взаимнодопълващи се свидетелски показания на изслушаните пред районния съд митническите и полицейските служители К. Е., И. П., Л. С. и И. С., мл. инсп. Л. С. и мл. инсп. Н. А., присъствали при установяване на нарушението, по несъмнен начин се доказва извършеното от Б. административно нарушение, което правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 126, ал. 1, пр.първо, т. 1 от ЗАДС. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, нито основание да се считат за заинтересовани от изхода на дело. Тези свидетели достоверно пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си, които изцяло съответстват на приобщените писмени доказателства, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Гласните доказателства на посочените свидетели са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от ответника, с оглед безспорно установения от митническите лабораторни експертизи факт, че намерената в обитавания от лицето първи етаж от къща в [населено място] течност е дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем, съответно 45,1% vol., 44,8% vol. и 38,7 % vol. при 20°С, годни за консумация, с позиция на КН – 2208, а откритата 0,845 кг кафеникава тревиста суха листна маса е тютюнево изделие, т.е същите са акцизна стока, за която акциз не е бил начисляван, нито заплащан от страна на лицето. Поддържаните и пред настоящата инстанция възражения в смисъл, че намерените количества акцизна стока са произведени от починалия през 2008г. баща на св. К., с която Б. живее на семейни начала в къщата, остава недоказан. Не следва да се кредитират показанията на св. К., които будят съмнения в достоверността им предвид заинтересоваността му от изхода на спора предвид близките отношения, нито тези на св. Г. и св. Н., които са голословни и колебливи и безуспешно се опитват да потвърдят защитната теза на касатора. Няма наведени други твърдения от страна на касатора в различна насока, за да се търсят и изследват доказателства за евентуални други субекти на това административно нарушение. Наведените в отговора на касационната жалба възражения, че отговорността следва да е само на регистрирано по ЗАДС лице или лицензиран складодържател са неоснователни, тъй като съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 2/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, субект на административнонаказателната отговорност за нарушението по чл. 126 от ЗАДС, може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон. Дадената правна квалификация съответствала на фактическото описание на нарушението. Правилно е индивидуализирана наложената глоба, равняваща се на двойния размер на дължимия акциз, съгласно чл. 31, ал.1, т. 5 от ЗАДС.

Доколкото по делото е безспорно доказано, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на извършеното нарушение, представляват акцизна стока, то и в тази част решението на ГОРС като неправилно също следва да бъде отменено, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – общо 154 литра алкохолен продукт, годен за консумация, вложен в 15 бр. пластмасови туби, както и 0,845 кг кафеникава тревиста суха листна маса, представляваща нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.

Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Не се установяват обстоятелства, които обосновават по-ниската степен на обществена опасност на нарушението и това е така, тъй като акцизните стоки се намират под режим на особен надзор с оглед възможността за тяхното широко потребление и разпространението им сред неограничен кръг потребители. ЗАДС вменява по-големи отговорности, а оттам и по-засилен контрол върху държането на такива стоки.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 4036/2020/25.05.2021г. на Т. М. К. - съвместяващ длъжността заместник - главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване" в Централното митническо управление на Агенция „Митници".

 

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК направеното от касатора искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Такива се претендират само за настоящата инстанция. Следва да се осъди ответника по касация да заплати на Агенция "Митници" – [населено място] направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева за настоящата касационна инстанция.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 244/14.12.2021 г., постановено по АНД № 20214120200510/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4036/2020/25.05.2021 г., издаденото от Т. М. К. - съвместяващ длъжността заместник - главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване" в Централното митническо управление на Агенция „Митници", с което на А. И. Б., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр.първо, т. 1 от ЗАДС му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1732,26 лева, и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението – общо 154 литра алкохолен продукт, годен за консумация, с действително алкохолно съдържание по обем при 20°С съответно 45,1% vol., 44,8% vol. и 38,7 % vol., вложен в 15 бр. пластмасови туби, както и 0,845 кг кафеникава тревиста суха листна маса, представляваща нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.

ОСЪЖДА А. И. Б., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Агенция „Митници“, [населено място], разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.