№ 114
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20225001000029 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 от ГПК във вр.с чл.113 от
ГПК и чл.119,ал.3 от същия кодекс.
Образувано е по частната жалба на „Е. Ю.“ ЕАД ЕИК *********,
представлявано от юрисконсулт КР. Н. Н. против Определение № 667 от
07.12.2021 г, постановено от Пловдивският окръжен съд по търг. дело №
745/2021 г. по описа на съда.
По силата на обжалваното определение съдът е отхвърлил направеното
от ответника „Е. Ю.“ ЕАД ЕИК ********* възражение за неподсъдност на
делото по чл.113 от ГПК пред Пловдивския окръжен съд и за прекратяване на
производството по делото пред същия съд.
В частната жалба се поддържа довода, че съдът неправилно е тълкувал
разпоредбата на чл.113 от ГПК, като не е отчел и изменението на същата
разпоредба/ Изм. ДВ, бр.65 от 2018 г, в сила от 07.08.2018 г. При новата
редакция на разпоредбата подсъдността по отношение на потребителските
спорове от факултативна е станала вече задължителна. Според изложеното в
частната жалба правото на „ Е. - Ю.“ ЕАД –П. не произтича от сключен между
страните договор за достъп и пренос на разпределителната мрежа,а
произтича от подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на
количеството електрическа енергия- ПИКЕЕ.
1
По нататък се излага довода, че между страните по делото не
съществува търговски спор относно изпълнение или неизпълнение на
сключена търговска сделка. Претендира се отмяната на обжалваното
определение и постановяване на друго, с което да се уважи възражението на
ответника за неподсъдност на делото и неговото прекратяване пред
сезирания Пловдивски окръжен съд.
Ответника по частната жалба“ М. р. - Н.“ООД ЕИК *********,
представлявано от управителя на дружеството С. Г. М. чрез пълномощника
по далото адвокат М.Ч. от АК -П., поддържа писмен отговор, съгласно който
частната жалба е неоснователна. Счита, че съдът е сезиран с ОУИ по
чл.124,ал.1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане,
произтичащо от абсолютна търговска сделка, която е такава и за двете страни.
Счита, че разпоредбата на чл.113 от ГПК се отнася само до физическите лица,
защото само тези лица имат постоянен и настоящ адрес. В този смисъл
разпоредбата е неприложима за юридическите лица- търговци. Поддържа
довода, че ищецът е присъединен към мрежата на „Е. - Ю.“ ЕАД с договор
за присъединяване № *******/**** г., към който са приложени Търговски
условия, поради което и самите страни са придали на отношенията си
търговски характер.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания и доводи , приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения от закона срок от
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав на въззивната инстанция също споделя тълкуването
на разпоредбата на чл.113 от ГПК1, съдържащо се в определение № 69 от
29.01.2021 г на ВКС, постановено по ч.т.д.№1049-2020 г, на второ т.отд. на
ТК- докладчик: председателят на състава Е. В.. Целта на законодателя с
изменението на разпоредбата със ЗИД ГПК/ обн.ДВ.бр.65 от 07.08.2018 г. е да
бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп по правосъдие на
икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - това е
потребителя. Ищецът в настоящото производство „М. р. - Н.“ ООД обаче
няма качеството на „ потребител“ по смисъла на § 13,т.1 от Допълнителните
2
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция
визира само и единствено физическите лица, които придобиват стоки или
ползват услуги , които не са предназначени за извършване на търговска
дейност. Разпоредбата на чл.113 от ГПК е неприложима по
отношение на юридическите лица, които нямат настоящ или постоянен
адрес,какъвто имат само физическите лица. Тълкуването на частния
жалбоподател, че с изменението на чл.113 от ГПК подсъдността по
отношение на потребителските спорове от факултативна става задължителна
се отнася до физическите лица – „потребители“ по смисъла на легалната
дефиниция на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП. Или целта е да се улесни икономически
по-слабия субект в спорното правоотношение, но безсъмнено ЮЛ- търговци
не отговарят на това изискване.
В конкретния случай спорното правоотношение е възникнало въз основа
на договор за пренос на електрическа енергия пред
електроразпределенителната мрежа/ Е**/ на оператора "Е. - Ю."ЕАД.
Това търговско дружество е единственият лицензиран оператор на Е** на
тази обособена територия, на която се намира собствения на ищеца
стопански и производствен обект- фабрика.
Спорното правоотношение е между две търговски дружества , като
ищецът е мрежови клиент,а ответника мрежови оператор на Е**, в който
случай следва да намерят приложение Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия пред Е** на „ Е. - Ю. „АД.
В разпоредбата на чл.56,ал.3, изр.2 от посочените Общи условия на
оператора е посочено изрично ,че споровете, възникнали по прилагането на
тези Общи условия се отнасят за решаване до „ компетентния съд по
седалището на Е** Е*. Тази клауза от Общите условия представлява договор
за избор на съд по смисъла на чл.117,ал.2 от ГПК,макар че в случая клаузата
изцяло съответства на разпоредбата на чл.105 и чл.108 от ГПК, съгласно
който компетентен е съда по седалището на ответника.
Налице е и постоянна практика на ВКС по въпроса ,че разпоредбата на
чл.113 от ГПК и понятието“ потребител“ се отнася само до физическите лица
и не намира приложение по отношение на юридическите лица. В този
3
смисъл Определение № 495 от 22.12.2020 г на ВКС по ч. гр.д.№ 3530/2020 г,
на четвърто г.о. ГК, докладчик: председателя А. Б., Определение № 452 от
4.12.2020 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1923/2020 г на І- во т.о. ТК , докладчик: съдия
И. П., Определение № 83 от 05.02.2021 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1473/2020 г., на
ІІ ро т.о. на ТК, докладчик председателя К. Е. и други.
В заключение съдът правилно е приложил и тълкувал разпоредбата на
чл.113 от ГПК и е оставил без уважение направеното от ответника
възражение по чл.119,ал.3 от ГПК- за неподсъдност на спора пред сезирания
Пловдивски Окръжен съд.
Следва да се потвърди обжалваното определение, което е съобразено със
закона – чл.113 от ГПК.
По тези съображения Пловдивският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 667 от 07.12.2021 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд – ХІХ ти състав, по силата на което съдът е
оставил без уважение възражението на ответника „Е* Ю*“ ЕАД ЕИК
********* по чл.119,ал.3 от ГПК във вр. с ч.113 от ГПК за местна
неподсъдност на спора пред Пловдивския окръжен съд и за прекратяване на
делото пред същия съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4