Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260254 12.04.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня
Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10839 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по допускане на съдебна
делба, като по делото са извършени следните процесуални действия:
С решение № ****от
**** г. по в гр.д. № ***/*** г. на ОС-П. изцяло е обезсилено решение № *** от **** г. по гр.д. № **** г. на РС-П.,
като делото е върнато на първата съдебната инстанция. Прието е, че
производството по съдебна делба е проведено без участието на задължителен
необходим другар И. Б.З., с указания за конституирането ѝ като съделител.
Предявен е иск за съдебна делба на следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от **** кв.м.,
представляващо УПИ **** по регулационния план на село З., община Р., област П,
одобрен със Заповед № **** г., ведно с построените в дворното място двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от ** кв.м. и паянтова стопанска
дървена постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от ** кв.м., при граници и съдеси:
УПИ ****-общ.; УПИ ***; УПИ ****; УПИ **** и улица.
Делото е образувано по искова молба вх. № **** от **** г. на Й.И.Б.,
ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********
против И.С.Х., ЕГН ********** и Ц.С.Г., ЕГН **********. С нея ищците са
навели твърдения, че процесният недвижим имот е бил собствен на общите на
страните наследодатели С. С. К. и И. Г. К., които са придобили имота по
давност. И. Г. К.е починал на **** г., като е оставил за наследници преживяла
съпруга - С. С. К. и три деца Й.И.Б., М.И.М. и С. И. К., починал на 25.06.2003 г.,
оставил за наследници две деца И.С. Х. и Ц.С.Г. - ответници
по предявения иск. Изложено е по силата на констативен нотариален акт № ****,
том *, рег. № ***, дело № ***/**.**.**** г. на *****, с № *** по регистъра на НК С. С. К., Й.И.Б. и М.И.М. са признати за
собственици на общо 7/8 идеални части от процесния имот по наследство и давностно владение; че
преживялата съпруга С.С.К. , през **** г., чрез дарение, обективирано в
нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** г. на *****., с № ** по
регистъра на НК, е дарила на дъщерите си Й.И.Б., М.И.М., ищци по иска за делба,
притежаваните от нея 5/8 идеални части от процесния недвижим имот, при равни
права, като си запазила правото на ползване на имота пожизнено. По указания на
съда, ищците са уточнили, че към *** г. Й.И.Б. е имала сключен граждански брак
с Р.Д.Б., роден на *** г. Последният е конституиран като страна по делото,
почнал е в хода на процеса, и е заместен от наследниците си по закон – ищцата Й.И.Б.
и Е.Р.К., ЕГН ********** и Д.Р.Б., ЕГН **********.
Ответниците И.С.Х. и Ц.С.Г. са депозирали
отговор на исковата молба, уточнен и допълнен, с който са оспорили правата на
ищците в собствеността, излагайки твърдения, че имотът е бил собственост на
техния баща и пряк наследодател С. И. К., който е придобил имота на
основание договор за издръжка и гледане,
сключен между него и родителите му С. С. К. и И.Г.К., обективиран в нотариален
акт № ***, том *, н.д. № *** г. на **** при
РС-П., поради което ищците нямат права в собствеността. Предявили са, с искова
молба вх. № *** от *** г., иск за прогласяване нищожността на извършеното
от С. С. К. в полза на ищците Й.И.Б. и М.И.М. дарение, обективирано
в нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № ** г. на основание чл. 26, ал.
1, предл. II ЗЗД, поради
заобикаляне на закона, изтъквайки именно това, че
през ** г. делбеният имот е прехвърлен на наследодателя на ответниците по време
на брака му с И.З.. Със същата искова молба е предявен
и иск по чл. 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на посочения
по-горе договор за дарение. Съдът е приел, че е сезиран с насрещни установителни
искове, предявени в условията на евентуалност.
Исковата молба вх.
№ *** от ** г. е връчена на ищците, инициирали производство по съдебна
делба, който са възразили за неоснователност на предявените искове, изложили са
твърдения, че договорът за издръжка и гледане, по силата който прекият
наследодател на ответниците се легитимира като собственик на имота, е развален
по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от прехвърлителите
С. С. К. и И.Г.К., като имотът е върнат в наследството, по силата на влязло в
сила решение, постановено по гр. дело № **** г. на РС-П. В условията на
евентуалност е наведено възражение за изтекла в полза на ищците придобива
давност, считано от разваляне на договора за издръжка и гледане.
С постановеното решение
№ *** от *** г. по гр.д. № *** г. на РС-П., съдът в лицето на друг
съдия-докладчик, е приел, че ответниците са собственици на процесния недвижим
имот, който е придобит от прекия им наследодател, на основание договор за
издръжка и гледане, като е направен извод, че този договор не е развален,
доколкото по делото е установено, че иск за разваляне на договора е предявен,
но не е постановено съдебно решение, най-вероятно поради прекратяване на
делото. Отхвърлени са възраженията за изтекла придобивна давност на ищците по
иска за съдебна делба. Уважен е искът за прогласяване нищожността на договора
за дарение на основание чл. 26, ал. 1, предл. II ЗЗД, а искът за прогласяване на
неговата относителна недействителност не е разгледан; по реда на чл. 537,ал. 2 ГПК е отменен констативен
нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № ***/**.**.**** г. на *****, с № ** по регистъра на НК.
С постановеното въззивно съдебно решение № *** от *** г. по в гр.д. № **** г. на ОС-П. изцяло е
обезсилено решение № *** от *** г. по
гр.д. № *** г. на РС-П. Въззивната инстанция е
приела, неоснователно по мнение на настоящия съдия-докладчик, че в делбата не
участва задължителен необходим другар, а именно съпругата на приобретателя по
договора за издръжка и гледане – И. Б.З., която е майка на ответниците по иска
за съдебна делба. За да достигне до този извод въззивният
съд е приел, че И. З., би имала права в
собствеността на основание прекратена СИО.
След връщане на делото за повторно разглеждане, като страна е конституирана И. Б.З., която се
присъединява към становището на И.С.Х. и Ц.С.Г.. Иска делбата да се допусне
между нея И.С.Х. и Ц.С.Г., при съответните квоти.
И.С.Х. и Ц.С.Г. също искат допускане на съдебна делба
между тях и И. Б.З., респ. отхвърляне на иска за съдебна делба на всички
останали съделители; искат уважаване на предявения иск за недействителност на
договора за дарение, евентуално уважаване на иска по чл. 76 ЗН.
Съделителите Й.И.Б., М.И., М.Е.Р.К. и Д.Р.Б.
искат допускане на съдебна делба с тяхно участие.
Всички съделители искат присъждане на съдебни разноски
за първата и въззивната съдебни инстанции, с оглед изхода на правния спор.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения,
оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл.
235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на
правния спор, приема, че делба следва да се допусне между: И. Б.З., И.С.Х. и Ц.С.Г.,
като искът за съдебна делба на останалите съделители следва да се отхвърли;
производство по предявения иск по чл. 26,ал. 1, пр. II ЗЗД, следва да се прекрати като недопустимо; иск по
чл. 76 ЗН не
подлежи на разглеждане; издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна
по реда на чл. 537 ГПК, като съображенията за горните изводи са следните:
Производството по съдебна делба е особено исково
производство, като качествата ищец и ответник имат условно значение. Ищец е
онзи съделител, който иска допускане на съдебна делба с ответниците на
посоченото в исковата молба, респ. наведеното в първото съдебно заседание по
делото, по аргумент от чл. 342 ГПК, фактическо основание. В съдебната практика
и правната доктрина няма спор, че съдът следи служебно за правилното
конституиране на страните по делото, доколкото материалното право на делба е
неделимо преобразуващо право, което се упражнява от името на всички
съсобственици. Ако искът за делба не е предявен против всички легитимирани
лица, то е налице нередовност на исковата молба. В тази връзка следва да се
изтъкне, че съдът извежда кои лица следва да участват в делбата от фактическото
основание, на което се твърди да произтича съсобствеността. Тази преценка е
базирана вкл. и на представените по
делото титули за собственост, удостоверения за наследници и прочее. Когато
обаче определен кръг съделители заявят самостоятелни права на конкуриращо
правно основание върху делбения имот, от което основание може да се заключи, че
и други, неучастващи до този момент в производството, лица биха имали права в
собствеността, преценката дали е предявен иск за делба се извежда от това дали
се иска допускане на съдебна делба с участието на лицата, които биха били
съсобственици заедно с оспорващите собствеността съделители.
В разглежданата хипотеза ищците са предявили иск за
делба против ответниците, излагайки твърдения, че правото на собственост е
придобито от тях по наследство и договор за дарение, както следва: по
наследство от И.Г.К., починал *** г. , и дарение на идеалните части, придобити
от преживялата му съпруга С. С. К. на основание наследствено правоприемство и прекратена СИО. Изложено е, че наследници
на И. Г. К.са ищците – негови деца, както и ответниците, които са низходящи на
починалия му син С. И. К., видно от приложеното по делото /л.15/ удостоверение за наследници. При тези твърдения искът за делба правилно е
насочен спрямо лицата, които се легитимират като съсобственици на посоченото от
ищците основание за възникване на съсобственост.
С отговора на исковата молба и депозираното уточнение
към него ответниците са оспорили правата на ищците, като са навели възражение,
че техният пряк наследодател С. И. К.,
починал *** г., е придобил правото на собственост върху делбения имот по
правоприемство от общите на страните наследодатели И. Г. К.и С.С.К. , чрез договор
за издръжка и гледане от *** г., със запазване на правото на ползване, като
правото на собственост е придобито от С. И. К. по време на брака му с И.Б.З.,
която е майка на ответниците, но не е наследник на С. И. К.. Бракът е прекратен
преди датата на смъртта.
Ответниците не са поискали да се допусне съдебна делба
между тях и И.Б.З., а за да участва И. Б.З. по делото е било необходимо те да
поискат нейното конституиране. Това е така, защото ответниците са онези
съделители, които сочат придобивно основание, което, ако би било налице, не
само би изключило правата на ищците, но и би обусловило извод за наличие на
съсобственост между тях и трето лице. Ищците нямат никакъв правен интерес от
предявяването на иск за делба против И. Б.З., тъй като основанието, от което те
сочат, че черпят права не навежда на извод за наличие на съсобственост с това
лице. Ето защо и исковата им молба е нямало как да бъде оставена без движение,
тъй като е недопустимо подобна искова молба да бъде върната, ако ищците не
предявят иск против И.З.. Възражението на ответниците, че не техните баба и дядо,
а родителите им са били собственици на имота, е едно правоизключващо собствеността
на ищците възражение. Ако то е основателно, искът за делба ще следва да се
отхвърли, като се отрече правото на собственост на ищците, а ако не е, то
делбата следва да се допусне между страните по делото. С оглед наведените
фактически основания няма хипотеза, при която е възможно делба да се допусне
между ищците, ответниците и И. Б.З., която, ако счита, че има права, е следвало
или да встъпи главно в процеса, и/или пък да предяви самостоятелен иск за
съдебна делба.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че неправилно постановеното по делото решение е обезсилено в частта, с която
искът за делба е отхвърлен.
По указания на въззивната инстанция, които са задължителни
за първоинстанционния съд, след обездвижване на
исковата молба, като страна по делото е конституирана И. Б.З., която в
проведеното на 01.20.2022 г. отрито съдебно заседание заявява, че иска да се
допусне на съдебна делба между нея и ответниците, т.е. иск за делба понастоящем
е предявен и от нея на поддържаното от ответниците фактическо основание.
Настоящият съдебен състав намира, че неправилно като
страна по делото е бил конституиран и Р.Д.Б.,
п. в хода на делото, който е съпруг на ищцата Й.И.Б.. Конституирането на този
съделител е обусловено от издадения констативен
нотариален акт № **, том * рег. № ***, дело № ***/**.**.**** г. на ***** С. К.
–Н., с № *** по регистъра на НК. С
него нотариусът е констатирал, че Й.И.Б. е собственик на 1/8 идеална част от
имота по наследство и давност. Всъщност констатацията за придобивна
давност се отнася не до давност, изтекла по време на брака, а до изтекла придобивна давност в полза на наследодателя на Й.И.Б. И.Г.К., т.е.
въпросната 1/8 идеална част не може да е придобита в режим на СИО, като в този
аспект констативният нотариален акт изобщо не легитимира Р.Д.Б. като съсобственик.
Настоящият съдия-докладчик счита, че Р.Д.Б., заместен
от наследниците си по закон, би могъл да участва по делото единствено с оглед
наведеното в условията на евентуалност самостоятелно възражение на ищците за
придобиване на делбения имот по давност, което възражение се противопоставя на
заявеното от ответниците придобивно основание, и то доколкото така или иначе
тази страна е конституирана по делото, както и оглед това, че въззивната
инстанция не е дала указания в обратен смисъл при повторното разглеждане на
иска в първата съдебна инстанция.
По съществото на правния спор съдът намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Делбеният имот е придобит през *** г. по
давност от съпрузите С. и И. К. и, чийто брак е прекратен със смъртта на И. К. –
*** г., при действието на СК от 1985 г. (отм.), който е приложимият материален закон
за имуществените отношения между съпрузите.
Това се установява от приложения
по делото /л. 8/
констативен нотариален акт и приетата по делото съдебно-техническа експертиза
за идентичност на дворното място. През *** г. С. и И. К. и са прехвърлили
правото на собственост в полза на сина си С. И. К., който по това време е бил в
граждански брак с ответницата И. Б.З., чрез договор за издръжка и гледане със
запазване на правото на ползване /л. 53/. През 1988
г. е образувано гр. дело № ***, по описа на РС-П., с предмет предявен иск на И.
К. против С. К. , с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на
сключения договор за издръжка и гледане. Делото е архивирано и унищожено, поради
изтичане на срокът за съхранението му, а в описната
книга на съда няма данни за начина на приключване на производството. Няма данни
за вписване на влязло в сила съдебно решение по уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо съдът приема за недоказан факта, че сключеният през *** г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален.
Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти подлежат на
разваляне само по исков ред, като разпоредбите на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 88,
ал. 2 ЗЗД не са претърпели законодателни изменения, считано от приемане на
Закона за задълженията и договорите, обнародван на 22.11.1950 г. Исковите молби
по исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и постановените съдебни решения подлежат и са
подлежали на вписване към 1988г., по
аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 112, б. „з“ от ЗС. Ето защо липсата на
доказателства за постановено съдебно решение по предявения иск за разваляне,
сочи на извод, че производството по него е прекратено, като е без правно
значение на какво основание е станало това. Решенията по исковете по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД са конститутивни съдебни решения. Правната
промяна настъпва с тяхното влизане в сила. При липса на влязло в сила решение
за разваляне, не може да се приеме, че правото на собственост е транслирано обратно
в патримониума на прехвърлителите.
И. К. е починал през *** г. , като е оставил за наследници – преживяла съпруга
и три деца - Й.И.Б., М.И.М. и С. И. К., починал на **** г., оставил за
наследници две деца И.С. Х. и Ц.С.Г. - ответници по
предявения иск. През *** г. преживялата С. К. и ищците Й.И.Б., М.И.М. са се снабдили
с констативен нотариален акт, с който са признати за собственици на общо 7/8
идеални части от процесния имот. С дарение, обективирано в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** г. на *****, с № ***
по регистъра на НК, С. С. К. е дарила на дъщерите си Й.И.Б., М.И.М., ищци
по иска за делба 5/8 идеални части от процесния недвижим имот, при равни права,
като си е запазила правото на ползване върху имота - пожизнено.
Настоящият съдебен състав намира, че дарението не е
довело до прехвърляне на правото на собственост в полза на Й.И.Б. и М.И.М., тъй
като с него е осъществено разпореждане с чужди права. Титуляри на правото на
собственост върху процесния имот са И. Б.З. - в обем на ½ идеална част,
на основание прекратена съпружеска имуществена общност/СИО/, както и И.С.Х. и Ц.С.Г.
на по ¼ идеална част, на основание наследство от С. И. К. – чл. 5, ал. 1 ЗН. Й.И.Б. и М.И.М. не са придобили права и по наследство, тъй като правото на
собственост не било в патримониума на наследодателят им. Договорът за дарение
на чужда вещ не е нищожен. Същият не произвежда вещно-прехвърлително
действие. В този смисъл е съдебната практика, обективирана
в решение № 306 от 26.03.2012 г. по гр.
д. № 87/2011 г. на ВКС , II г. о.; решение № 695 от 19.01.2010 г. по гр. д. №
478/2009 г. на ВКС, II г. о., ГК и др., която приема, че дарението на чужда
вещ не разкрива различия с продажбата на чужда вещ. Ето защо предявения от
ответниците против ищците иск за прогласяване на нищожността договора за
дарение от *** г. , сключен между на С. С.
К., от една страна, и Й.И.Б. и М.И.М., от друга, поначало бил неоснователен
само по това съображение.
В случая обаче този иск е процесуално недопустим, тъй
като Й.И.Б. и М.И.М. нямат правен интерес от оспорване на договора за дарение
на посочено от тях фактическо основание, а именно, че С. С. К. не е собственик на прехвърлените в полза на Й.И.Б.
и М.И.М. общо 5/8 идеални части. Подобен иск не би могъл да бъде квалифициран
като иск по чл. 26, ал. 1, пр. II ЗЗД –
нищожност поради заобикаляне на закона, на което правно основание е разгледан
от първата съдебна инстанция, касае се за квалификация на иска по чл. 226, ал 2 ЗЗД. Квалификацията на иска
обаче е без съществено правно значение, тъй като съдът е длъжен служебно да
даде правна квалификация на предявения иск, независимо от посочената от ищеца.
Без правно значение е и това, че искът е разгледан като насрещен, какъвто той
не е. Искът е инцидентен установителен иск. Същественото е, че, за да има
правен интерес от предявяването на иск за нищожност на разпоредителна сделка,
съделителят, който е ищец по този иск, следва да обоснове правен интерес.
Правният интерес се извежда от това, че ако сделката е нищожна, то той би
придобил права, каквито не би имал, ако договорът е действителен. В тази връзка
съдебната практика, обективирана в решение № 105 от 05.10.2018 г. по гр. д. №
4239 / 2017 г. на ВКС, II г.о. , приема, че в делбеното производство не е
допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, когато тези
възражения не бранят правата на лицето, което релевира
това процесуално средство за защита. В случая нищожността на дареното е заявена
чрез иск, но този иск по никакъв начин не брани правата на И.С.Х. и Ц.С.Г..
Последните заявяват права, които изключват правата на Й.И.Б. и М.И.М., не защото дарението е
нищожно, а на друго основание, тъй като твърдят, че имотът е собственост на
техния пряк наследодател.
Правен интерес от предявяването на иск за нищожност на
дарението би бил налице, ако се нищожността се базира на друг порок, т.е. на
друго фактическо основание (порок във волята на прехвърлителя
нпр.), доколкото ищците имат и качеството на
наследници на прехвърлителя, като дори и в тази хипотеза искът би бил допустим
само в обема на наследствените квоти, които те биха имали. Лице, което заявява
самостоятелни права върху имот, предмет на разпореждане с транслативен договор,
няма правен интерес от предявяването на иск за прогласяване недействителността
на договора. В този см. е и съдебната практика, обективирана в определение №53/06.02.2020 по гр.дело
№4727/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., постановено в производство по чл. 274, ал.
3 ГПК, като аргументи в тази насока могат да се изведат и от ТР № 1/2019 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се прие, че при евикция, договорът за разпореждане с
чужди права, не се счита за развален по право. На разваляне подлежат единствено
действителните договори, следователно при разпореждане с чужди права, не може
да се говори за нищожност на договора.
Ето защо настоящия съдебен състав приема, че производството
в тази му част следва да бъде прекратено. Възраженията на ищците за нищожност
на договора за дарение по същество са възражения срещу предявения против тях
иск за съдебна делба. Доводите, че с дарението се заобикаля разпоредбата на 33
ЗС, доколкото и такива са наведени, изобщо не могат да бъдат обсъждани, тъй
като в делбата конститутивни искове, с изключение на
иска по чл. 30 ЗН, не се разглеждат.
Лишен от правен интерес е и искът по чл. 76 ЗН. Искът
по чл. 76 ЗН се предявява против приобретателя и прехвърлителя на идеална част
от наследствен имот, като смисълът е делбата на наследство да се допусне между
наследниците, а не между тях и приобретателя. Целта е да се увеличи обемът на
наследствената маса, именно защото е налице разпореждане с актив от
неподеленото наследство. В случая сделката, която се атакува с иска по чл. 76 ЗН, не е сделка на разпореждане с наследство, а сделка на разпореждане с чужди
права, поради което, при отхвърляне на иска за съдебна делба, съдът не дължи
произнесе по този иск, който в контекста на развилите се процесуални отношения
би могъл да бъде единствено евентуален. Само за пълнота следва да се да се
изтъкне, че разпорежданията между сънаследници не
могат успешно да бъдат атакувани иск по чл. 76 ЗН, както и че прехвърлените 5/8
идеални части, ако те биха били собственост на прехвърлителя, не биха били
изцяло наследствено имущество, а имат статут на смесена съсобственост –
наследство и прекратена СИО.
Съдът приема, че собственици на делбения имот по
силата на договор за издръжка и гледане от *** г., прекратена СИО и
наследствено правоприемство са ответниците: И.С.Х., Ц.С.Г.
и И. Б.З., поради което дължи произнасяне по наведено от ищците възражение за
изтекла в тяхна полза, а и в полза на наследодателите им, придобивна давност.
Възражението за изтекла придобивна давност е възражение, което се разглежда
единствено в условията на евентуалност. Това е така, тъй като никой не може да
придобие по давност свой собствен имот, т.е. ако е собственик на друго
основание. По делото е установено, че делбеният имот е прехвърлен през *** г. от
С. и И. К. и на сина им С. И. К., чрез договор за издръжка и гледане, като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху
имота. Този договор не е развален, като с него е транслирано правото на
собственост, т.е. ответниците по принцип могат да придобият имота, респ.
идеални части от правото на собственост, на основание придобивна давност. Установява
се, че през *** г. С. К. се е снабдила с констативен нотариален акт за 5/8
идеални части от имота, придобити на основание прекратена СИО и наследствено
правоприемство, след което чрез договор за дарение, със запазване на правото на
ползване, е прехвърлила тези идеални части в полза на ищците - Й.И.Б. и М.И.М.,
които с констативния нотариален акт са признати за собственици на по 1/8
идеална част на основание наследство от И. К. . Искът за съдебна делба е
предявен на *** г., а отговора на исковата молба е депозиран на *** г.
Установява се от разпита на допуснатите по делото свидетели - К. и М., че до
смъртта на С. К., настъпила през ** г., същата е живяла в имота. В исковата си
молба ищците сами признават, че след смъртта на С. К. владението върху имота се
упражнява от ответницата Ц.С.Г..
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи, що се касае до възражението за придобивна
давност:
За да бъде придобит имот по давност е необходимо върху
него да бъде упражнявана фактическа власт с намерение за своене,
като фактическа власт може да бъде упражнявана или лично, или чрез трето лице.
В разглежданата хипотеза по делото няма доказателства ищците да са упражнявали
лично фактическа власт върху имота. Съдът приема, че фактическа власт от тяхно
име не е упражнявана от трети лица, а именно С. и И. К. и, тъй като те са прехвърлили
делбения имот през ***г. в полза на своя син, но са си запазили вещното право на ползване. При запазено право на
ползване, прехвърлителите са упражнявали фактическата
власт върху процесния недвижим в качеството на вещни ползватели, а не като владелци
на чужда вещ. Снабдяването на С. К. с констативен нотариален акт през *** г. не
сочи на друг извод, тъй като този нотариален акт визира вече придобитото по
давност право на собственост върху имота от С. и И. К. и, което е констатирано
с издадения в тяхна полза нотариален акт от *** г./л.8/, като констативният нотариален акт
от *** г. не отчита извършеното през *** г. разпореждане, за което нотариусът
не е събрал доказателства. Това е видно от квотите, при които ищците и С. К. са
признати за собственици, които квоти напълно съвпадат с тези, които биха
придобили на основание прекратена СИО и наследствено правоприемство. Давност до
2015 г. не би могла да изтече. Вещен ползвател не може да придобие имот по
давност, тъй като упражнява фактическата власт в качеството си на титуляр на
ограничено вещно право, а не като владелец на правото на собственост. Няма
доказателства след 2015 г. ищците да са установили фактическа власт върху имота,
но този факт би бил и без правно значение. Давността е прекъсната с
предявяването на иска за съдебна делба, респ. депозирането на отговор на
исковата молба, с който ответниците са заявили самостоятелни права, като не е
изтекъл срокът за придобиване на имота по давност.
По реда на чл. 537, ал. 2 ГПК в цялост следва да бъде
отменен констативен нотариален акт № ***,
том *, рег. № **, дело № ***/**.**.**** г. на *****, с № ** по регистъра на НК, тъй като
констатацията на нотариуса не отговаря на действителното правно положение.
С оглед изхода на делото ищците имат право на разноски
за адвокатско възнаграждение по предявения иск за нищожност на договора за
дарение; ответниците имат право на адвокатско възнаграждение по отхвърления иск
за съдебна делба. Правото на разноски е имуществено право на страната,
постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция, като според
разясненията ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат действително
направените и доказани разноски. В случая обаче в нито един от представените
договори за правна защита и съдействие, имащи характер на разписки, не е
направено разграничение какви са платените суми по пера за отделните искове. Съдът
приема разноските по отделните искове за доказани по основание, но не и по
размер, поради което разноски следва да се присъдят според минимумите по НМРАВ,
но не повече от претендираните за отделните съдебни инстанции. Всяка от отделните
групи съделители е извършила разноски за адвокатско възнаграждение, включващи
общата защита по иска за съдебна делба и защита срещу предявения инцидентен
установителен иск, като в известен смисъл, всяка група съделители е постигнала
благоприятен изход на правния спор от гледна точка на това, че производството
по предявения инцидентен установителен иск е прекратено, а искът за съдебна
делба е отхвърлен спрямо отделни съделители. Ето защо разноски следва да се
присъдят за двете съдебни инстанции, по следния начин: И. Б.З., И.С.Х. и Ц.С.Г.,
който се ползват от общ адвокат, доказват направата на разноски в общ размер на
2500 лева за двете съдебни инстанции, от които 2000 за първата съдебна
инстанция и 500 лева за въззивната, като не е ясно каква сума се претендира за
предявения от тях инцидентен установителен иск. При това положение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, по аргумент от чл. 162 ГПК, че правото на разноски за адвокат възлиза на 900 лева, като на разноски
следва да бъдат осъдени само ищците Й.И.Б.,
ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********, тъй като те са инициирали делбения процес.
Й.И.Б. и М.И.М., против които И.С.Х. и Ц.С.Г. са
предявили иск за нищожност на договора за дарение, доказват направата на
разноски в общ размер на 950 лева, от които, с оглед това, че 600 лева е размерът
на адвокатското възнаграждение по иска за съдена делба, който е отхвърлен, имат
право на 350 лева – разноски за двете инстанции за защита срещу предявения
инцидентен установителен иск, производство по който е прекратено.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от ***
кв.м., представляващо УПИ *** по регулационния план на село З., община Р.,
област П, одобрен със Заповед № *** г., ведно с построените в дворното място
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от ** кв.м. и паянтова
стопанска дървена постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от **
кв.м., при граници и съдеси: УПИ І**-общ.; УПИ **;
УПИ ***; УПИ *** и улица, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между: И. Б.З., ЕГН **********, И.С.Х.,
ЕГН ********** и Ц.С.Г., ЕГН **********, ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ КВОТИ: за И. Б.З.
– 2/4 (две четвърти) идеални части; за И.С.Х. и Ц.С.Г. - по ¼ (една
четвърт) идеална част за всяка от тях, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.Б., ЕГН **********,
М.И.М., ЕГН **********, Е.Р.К., ЕГН **********
и Д.Р.Б., ЕГН *********, последните двама като наследници на Р.Д.Б., ЕГН **********,
почнал на *** г., заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон: Й.И.Б., Е.Р.К. и Д.Р.Б.
против И.С.Х., ЕГН **********, Ц.С.Г.,
ЕГН ********** и И. Б.З., ЕГН ********** иск за съдебна делба на гореописания
недвижим имот.
ОТМЕНЯВА по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № ***, том
*, рег. № ***, дело № ***/**.**.**** г. на ****., с № **по регистъра на НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.И.Б., ЕГН **********
и М.И.М., ЕГН ********** да заплатят на И. Б.З., ЕГН **********, И.С.Х., ЕГН **********
и Ц.С.Г., ЕГН ********** сумата от 900 (деветстотин) лева – разноски по
отхвърления иск за съдебна делба.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, в тази му част.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК
поради недопустимост на иска производство по делото в частта по предявения
от И.С.Х., ЕГН ********** и Ц.С.Г., ЕГН ********** против Й.И.Б., ЕГН **********
и М.И.М., ЕГН ********** иск за прогласяване на нищожността на сключения между С.
С. К., ЕГН **********, от една страна, и
Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,
от друга, договор за дарение на 5/8 идеални части от делбения имот, обективиран в нотариален акт № **, том *,
рег. № **, дело № *** г. на *****, с № ** по регистъра на НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК И.С.Х., ЕГН ********** и Ц.С.Г.,
ЕГН ********** да заплатят на Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********
сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски за адвокат по иска за прогласяване
на нищожността на сключения между С. С. К.,
ЕГН **********, от една страна, и Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,
от друга, договор за дарение на 5/8 идеални части от делбения имот, обективиран
в нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № *** г. на *****, с № ** по
регистъра на НК.
Решението
в тази му част има характер на
прекратително определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно
с оригинала!
Т.А.