МОТИВИ по н.о.х.д.№ 3103/2016 г. по описа на СГС, НO, 15-ти състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт и повдигнала обвинение срещу П.С.Л. за това, че на 11.04.2015 г. около
13.10ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с регистрационен номер *******по
бул.”Ген.Асен Николов”, с посока на движение от бул.”Царица Йоанна” към
ул.”Търново” и на кръстовището с ул.”Гоце Делчев”, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.37, ал.1 от ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.”, започнал да извършва
ляв завой за навлизане в ул.”Гоце Делчев”,
като не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда”, модел
„ЦРБ”, с peг. номер ***** и по непредпазливост
причинил смъртта на водача А. Г.Г., като нанесъл телесни повреди на
пътника на мотоциклета М.В.И., изразяващи се в счупване-изкълчване на костите
на дясната предмишница, което му е причинило трайно /за повече от 30 дни/
затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване на дланната и
първата фалангеална кост на 5-тия пръст на дясната ръка, което му е причинило
трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния горен крайник
и счупване на десния кондирален израстък на долната челюст, което му е
причинило счупване на челюст - престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал.3,
във вр.ал.1, б.”б”, пр.2 и б.”в”, вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт.
Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия П.С.Л., като
излага съображения, че обвинението се доказва по несъмнен начи от показанията
на разпитаните в съдебно следствие свидетели, заключенията на приетите
експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие. Излага съображения за
недостоверност на обясненията на подсъдимия в частта, в която се съдържат
твърдения, че същият не е навлязъл в насрещната лента.
Представителят на държавното обвинение моли при
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът да приеме, че
пътно-транспортното произшествие е в резултат на съпричиняване от починалия А. Г.Г.,
като наложи на П.С.Л. наказание при условията на чл.55 от НК- една година
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три
години. Пледира на подсъдимия да се наложи и наказание лишаването от право да
управлява моторно-превозно средство за срок от една година.
Повереникът на частните обвинители-адв. С., в пледоарията си
прави анализ на събраната доказателствена маса, като излага твърдения , че от
същата безспорно се доказвала вината на подсъдимия Л..Излага съображения , че
от субективна страна подсъдимият Л. е извършил престъплението при употреба на
наркотично вещество, както и че престъплението, извършено от последният, е при
условията на съзнавана непредпазливост. Моли на подс. Л. да се наложи
наказание към средния размер, предвиден
в закона.
Частният обвинител Г.Г. в неговата пледоарията поддържа
казаното от повереника му адв.С..
Защитникът на подс.Л. – адв.Н. пледира за недоказаност на
обвинението, като моли съдът да признае подс. Л. за невиновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен. Излага твърдения, че водачът на
мотоциклета го е управлявал с 200 км./ч., поради което е било невъзможно за
неговия подзащитен да го възприеме.
Адв. Н. в пледоарията си излага и доводи, че подзащитният му
не е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като управляваното от него
МПС, при извършване на маневрата завой наляво, се движело с 40 км/ч., като от
заключението на комплексната АТЕ се установявало, че ако
мотоциклетът се е движел с 50 км/ч., то нямало да настъпи удар между
превозните средства.
Защитникът твърди също, че подс. Л. не е бил длъжен да се
преосигурява, изчаквайки да премине превозно средство, движещо се със скорост
четири пъти по –висока от допустимата.
В пледоарията си защитникът посочва, че не следва да се
обсъждат доводите на адв. С. относно обстоятелството, че подзащитният му е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, тъй като такова обвинение
не е било повдигнато на последния.
Подсъдимият Л. поддържа доводите на своя защитник. В последната си дума
твърди, че нямал възможност да предвиди инцидента.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.С.Л. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с ЕГН **********,***.
П.С.Л. придобил правоспособност на водач на МПС, като на
същия било издадено на 28.02.2008г. СУМПС
за категории В АМ.
На 11.04.2015г., в гр.София, по бул. „Ген. Асен Николов“, с посока на
движение от бул.“ Царица Йоанна“ към ул.”Търново”, в светлата част на
денонощието, подсъдимият Л. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с ДК№ *******. В автомобилът пътувало и неустановено по делото лице от
женски пол.
Времето било слънчево
и топло. Пътното платно на бул. „Ген. Асен Николов“, което е предназначено за
двупосочно движение, е с широчина от 19,0 метра, като същото е покрито с
асфалтова настилка.Управляваното от подсъдимият превозно средство, с оглед
посоката му на движение, си намирало в дясната половина на пътното платно на
бул. „Ген. Асен Николов“, като участъкът
от пътя, по който се движел подсъдимия, бил прав, без неравности и
наклони.
Преди кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Ген.
Асен Николов“ с ул. „Гоце Делчев“, ширината на пътната лента на движещите се МПС-ва по бул. „Ген. Асен
Николов“, в посока от бул.“Сливница“ към бул.“Царица Йоанна“ била 7,0 метра, а
пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ППС-ва, била с ширина от
12,0 метра, като двете пътни ленти били разделени по-между си със двойна
непрекъсната линия М2, свършваща на кръстовището.
Широчината на пътното платно на ул. „Гоце Делчев“ била 6,0
метра и предназначено за двупосочно движение, без пътна маркировка.
Около 13:10 часа подс. Л., с управлявания от него автомобил,
на кръстовището на бул. „Ген. Асен
Николов“ с ул. „Гоце Делчев“, със скорост от около 40 км/ч., предприел маневра
завой наляво, за да продължи движението си по ул. „Гоце Делчев“, като частично
навлязъл с МПС в лентата за насрещно
движение и не пропуснал, като отнел предимството на насрещно движещия се в
зоната на двойната непрекъсната разделителна линия със скорост не по-малка от 200 км./ч.
мотоциклет марка „Хонда CBR 600“ с рег.№ *******управляван от неправоспособният
водач А. Г.Г., предизвиквайки удар между двете превозни средства.
Преди да предприеме маневрата завой наляво, подс. Л. е имал
обективната възможност своевременно да възприеме движещия се в насрещната
лента, в зоната на двойната непрекъсната разделителна линия мотоциклет,
управляван от пострадалият Г., като го пропусне да премине.
На свой ред пострадалият Г., управлявайки мотоциклета със
скорост не по-малка от 200 км/ч., е успял да възприеме навлизащия в
траекторията му лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ ******* от разстояние
около 20 метра преди пътния инцидент, което технически не му е позволявало да
спре преди удара.
Мотоциклетът с предната му част ударил предната част лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДК№ *******, като сблъсъкът между двете ППС-ва настъпил на
бул. „Ген. Асен Николов“, в зоната на двойната непрекъсната разделителна линия.
Вследствие на ударът, водачът на мотоциклета А. Г.Г., както
и седящия зад него свидетел М.И., които не носили защитни каски на главите си,
от инерционните сили се отделили от превозното средство / буквално изхвърчали/ и паднали на асфалта, на различно
разстояние от мястото на удара.
При извършения оглед на местопроизшествието е установено, че
А. Г.Г. е паднал на разстояние 13,8 метра от мястото, което е прието за
ориентир на огледа, докато М.В.И. е намерен на разстояние 43,3 метра от мястото
на ориентира.
Мотоциклетът от удара
в лекия автомобил също се повдигнал от земята и се превъртял във въздуха, след
което паднал на пътното платно.
В резултат на пътния инцидент А. Г. получил травматични
увреждания, изразяващи се в закрита черепно мозъчна травма, закрита травма на
шията, тежка закрита гръдно-коремна травма, тежка травма на опорно-двигателния
апарат, следствие на което починал. Пристигналият на местопроизшествието екип
на Бърза помощ само констатирал смъртта на А. Г. .
Свидетелят М.И. получил увреждания изразяващи се в счупване на десния кондиларен
израстък на долната челюст, счупване с изкълчване на костите на дясната
предмишница, счупване на пета дланна кост и на проксималната фаланга на пети
пръст на дясната ръка, разкъсно-контузни рани по крайниците, мозъчно
сътресение, без изпадане в комоционна кома.
На 11.04.2015г., около 15:40 часа подс. Л. се явил във
Военномедицинска Академия /ВМА/, където му била взета кръвна проба, както и урина.
Пробите от кръв и урина, в хода на досъдебното производство
са изследвани от вещи лица назначени да изготвят съдебно химическа
/токсикологична/ експертиза, като експертите, след изследване на кръвната проба
са констатирали присъствие в нея на метаболит на тетрахидроканабинол, доказващ
употребата от подс. Л. на упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства– обясненията на
подс.П.Л. /частично/, дадени от последният в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетеля К.М., събрани в
хода на съдебното следствие, проведено на 09.11.2016г. и показания му, дадени
пред орган на ДП и приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им на
осн. чл. 281, ал.5 вр. с ал. 1, т.1 и т. 2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля П.Д., събрани в хода на съдебното
следствие, проведено на 09.11.2016г. и показания му, дадени пред орган на ДП и
приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането на осн. чл. 281, ал.4вр.
с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК, показанията на
свидетеля Л. А.,събрани в хода на съдебното следствие, проведено на
27.09.2016г., показанията на свидетеля В.
У., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2016г.,
показанията на свидетеля А.Д., събрани в
хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2016г., показанията на свидетеля Д.Д., събрани в хода на съдебното
следствие, проведено на 27.09.2016г., показанията на свидетеля Х.Р., събрани в хода на съдебното
следствие, проведено на 27.09.2016г. и показания му дадени пред орган на ДП и
приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.5
вр. с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК, показанията на
свидетеля Х.Д., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на
27.09.2016г., показанията на свидетеля Р.К.,
събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2016г., показанията
на свидетеля М.И., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на
17.01.2017г. /частично/ и показания му, дадени пред орган на ДП и приобщени към
доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1,
т. 1 от НПК.
Доказателствените си изводи относно релевантните за процеса
факти съдът изгради и въз основа на способите за доказване –автотехническа
експертиза с приложен към нея фотоалбум /л.44-47 от ДП/, комплексна
медико-автотехническа експертиза с приложена към нея скица /л. 80-л.100 от ДП/,
допълнителна двойна автотехническа експертиза /л.102-л.105 от ДП/,
съдебномедицинска експертиза /л.53-56 от ДП/,съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза /л.62-л.64 от ДП/,съдебномедицинска експертиза на труп №283/2015г.
/л.70-л.76 от ДП/, както и от приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК
писмени документи, представляващи
писмени доказателства и доказателствени средства – констативен протокол
№К-295 /л.6 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.8-л.10 от
ДП/, скица и албум на
местопроизшествие/л.11-л.16 от ДП/, два броя епикризи за М.В.И. / л. 57-л.59 от
ДП/, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго
упойващо вещество /л.65 от ДП/, талон за медицинско изследване №0396517 /л.67
от ДП/, писмо от началник Дирекция „Национална система 112-София“, Регионален
център 112-София /л.107 от ДП/, справка за А. Г.Г., установяваща правоспособност като водач на МПС и извършени
нарушения по ЗДвП /л.110-111 от ДП/, справка за П.Л., установяваща правоспособност като водач на МПС и извършени
нарушения по ЗДвП /114 от ДП/, Заповед за прилагане на ПАМ №15-4332-000783
/л.113 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт за А. Г.Г. /л.119 от ДП/,
удостоверение за наследници /л.120 от ДП/, справки за съдимост за подс. П.Л..
Събраната в хода на съдебното следствие доказателствена
маса, изясняваща обстоятелствата касателно времето и мястото на пътния
инцидент-на 11.04.2015г. около 13:10 часа, в района на кръстовището на
бул.”Ген.Асен Николов” с ул.”Гоце Делчев”, включително метрологичните условия,
при които е настъпил, е еднопосочна и взаимнодопълваща се, поради което съдебният
състав намира за безпредметно да я анализира подробно.
Противоречия в доказателствения материал, които съдът
констатира и които съобразно изискванията на процесуалния закон /чл.305 от НПК/
се налага да се обсъдят, се отнасят до траекторията на движението на превозните
средства, определяща тяхното разположение върху пътното платно непосредствено
преди настъпване на пътния инцидент и конфликтната точка на платното за движение, в която е
настъпил ударът между превозните средства.
Първото обстоятелство, за което са налице противоречиви
доказателствени източници, е дали управлявания от починалият А. Г. мотоциклет,
непосредствено преди удара с автомобила, е навлязъл в неговата пътна лента.
В показанията на св.К.М., дадени непосредствено пред
съдебния състав /протокол от съдебно
заседание, проведено на 09.11.2016г.-стр.8/, се съдържа фактическо твърдение,
че мотоциклета при изпреварването на управлявания от него таксиметров автомобил
е навлязъл в насрещната лента за движение. Това твърдяно от свидетелят
обстоятелство, от неговите показания се изяснява, че не го е възприел лично, а
представлява негов фактически извод, продукт на субективната му оценка на
непосредствено възприетия от него факт, че мотоциклетът е изпреварил от лявата
страна, управляваният от него автомобил.
В подкрепа на този извод на съда, се явява не само
изявлението на св. М., направено веднага след това негово твърдение:„за да ме
заобиколи, той няма как да не влезе там“, но и твърденията му, съдържащи се в
същите показания, че е възприел единствено как мотоциклета преминава покрай
управлявания от него таксиметров автомобил /протокол от съдебно заседание, проведено на
09.11.2016г.-стр.6/. Отново в подкрепа на това, че свидетелят не е възприел
мотоциклета да навлиза в лентата за насрещно движение, a от други факти прави
предположение за това обстоятелство, се явява и неговото изявление, съдържащо
се в показанията му, дадени пред органа на досъдебното производство и прочетени
на осн. чл. 281, ал.5 вр. с ал. 1, т.1 и т. 2, пр.2 от НПК- „ за да може да ме
изпревари мотора, трябва да е поне на осевата линия, защото аз заемах лявата
лента“.
Твърдения за обстоятелството, че водачът на мотоциклета при
изпреварването на таксиметровия автомобил, управляван от св. М., е навлязъл в лентата на насрещно движение, се
съдържат и в показанията на св. П.Д., събрани в хода на съдебното следствие
чрез непосредствения му разпит, така и в тези дадени пред орган на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК.
Съдебният състав, след анализа на показанията на св. Д.
приема, че последният също не е възприел
коректно това обстоятелство, а както св. М., достига до него чрез логическо
умозаключение, направено след видяно от него изпреварване на таксиметровия
автомобил и основаващо се на придобитите
от него като водач на МПС опитни правила.
Потвърждаващо посоченото от съда е не само съдържащия се в
изявлението на св. Д. и възприет от него факт с доказателствено значение, че е
видял мотоциклета да изпреварва
таксиметровия автомобил, но и направения след това от него фактически извод за
позиционирането на двете превозни средства на пътното платно - “Мотоциклетът го
задмина от лявата негова страна в насрещната лента, защото няма как с тая
висока скорост, ако се движи в неговата лента щеше да се удари в него.
Мотоциклетът трябва да се е движил в насрещната лента.” /протокол от съдебно заседание, проведено на
09.11.2016г.-стр.13/.
Не само, че твърденията на свидетелите М. и Д., че
мотоциклетът при изпреварване на таксиметровия автомобил е навлязъл в лентата
за насрещно движение, се основават на тяхна субективна преценка, но и същите не
се подкрепят от експертните заключения на вещите лица. Напротив вещите лица В.
и П. при разпита им, във връзка със защитата на КМАТЕ са категорични, че
скоростта на движение на мотоциклета, не му е позволявала да прави резки
отклонения по платното за движение, в рамките на разстояние от порядъка на 75
или 100 метра, като процесното превозно средство при изпреварването на
таксиметровия автомобил, се е движило по права траектория, в близост до
разделителната линия /протокол от съдебно заседание, проведено на
17.01.2017г./.
В гласните доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното следствие са налице и противоречия
относно обстоятелствата, изясняващи дали автомобилът управляван от подсъдимия,
непосредствено преди настъпване на удара, е навлязъл в лентата за насрещно движение, както и дали се е движел в момента, в който мотоциклета
се е ударил в него.
Тези противоречия според съдебният състав се дължат не на
недобросъвестно поведение на свидетелите, а на динамиката на събитията не само
предшестващи, но и съпътстващи пътния инцидент.
Свидетелят Д. в показанията си /както в тези дадени в хода
на съдебното следствие, така и прочетените от досъдебното производство/
посочва, че в момента на ударът лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е бил в неговото платно за движение.
Свидетелят Л. А. твърди в показанията си, че е видял след
катастрофата лекия автомобил в платното за движение в посока бул.”Европа”, като
не е видял осева линия /протокол от
съдебно заседание, проведено на 27.09.2016г./.
Свидетелят Д. е възприел, че
автомобила „Фолксваген Голф“, видимо е бил започнал да извършва завой
наляво, като предницата му е била навлязла в
лентата за насрещно движение / показанията на свидетеля, възпризведени в
протокол от съдебно заседание, проведено
на 27.09.2016г./.
Фактически твърдения, че автомобилът управляван от
подсъдимия е започнал да завива наляво, се
съдържат и в показанията на свидетелите В.У. и Х.Р. /показанията на
свидетеля, възпроизведени в протокол от
съдебно заседание, проведено на 27.09.2016г./.
Пострадалият М.И., също в показанията дадени от него в хода
на съдебното следствие посочва, че подсъдимия тръгнал да завива, като им отнел
предимството /протокол от съдебно
заседание, проведено на 17.01.2017г./.
Свидетелят М., в показанията си дадени пред съдебния състав
твърди, че ударът между превозните средства е настъпил на осевата линия.
Съдебният състав подложи на обективен, пълен и всестранен
анализ тези гласни доказателствени средства, съпоставяйки ги с установените при
огледа на местопроизшествие обстоятелства, изготвената скица на ПТП и албум,
както и заключенията на вещите лица по автотехническите експертизи.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, който
съдебният състав приема, че е годно
писмено доказателствено средство, което е съставено при условията и реда на
НПК, лекият автомобил „Фолксваген Голф“, който се е движил с посока от бул.“
Царица Йоанна“ към ул.”Търново”, след катастрофата е бил
позициониран в лентата за насрещно движение, която е с ширина 7.0 метра, като предната дясна гума е била на
4,50 метра отстояние вляво от десния край на пътното платно на бул.”Ген. Асен
Николов”, а задната дясна гума е била на отстояние 6,5 метра вляво от десния
край на пътното платно /посоката на огледа е от бул.”Сливница” към бул.”Царица
Йоана”/.
Обстоятелството, че лекият автомобил при огледа е бил
позициониран в лентата за насрещно движение, ясно се вижда от скицата на
местопроизшествието и албума, съдържащ снимки от същото.
От снимковия материал в албума се вижда също, че предните гуми на лекият автомобил
„Фолксваген Голф“, с ДК№*******са завъртени наляво, което ясно показва
траекторията на движение на превозното средство.
От позиционирането на автомобила след ПТП установено при
огледа, което коректно е възприето от свидетелите А.Д., В.У., Х.Р., К.М. и
М.И., съдебният състав приема, че подс. Л. с управлявания от него
автомобил, на кръстовището бул. „Ген. Асен Николов“ с ул. „Гоце Делчев“ е
предприел завой наляво, като частично е навлязъл в лентата за насрещно движение и в този
момент насрещно движещия се мотоциклет с водач А. Г.Г. го е ударил, като
сблъсъка между превозните средства е
настъпил на осевата линия.
Обстоятелствата касателно посоката на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№*******непосредствено преди удара, както и за
конкретното място на пътното платно, на което са катастрофирали двете превозни
се изяснява от КМАТЕ и мащабната скица към същата.
Вещите лица В. и П.
са отговорили на втората задача, поставена им при изготвянето на КМАТЕ,
като са
изготвили мащабна скица на местопроизшествието, онагледяваща
взаиморазположението на превозните средства в момента на удара -завиващия
наляво лек автомобил и движещия се попътно мотоциклет, като удара вещите лица
са приели, че е настъпил в зоната на двойната непрекъсната разделителна линия
/на 7,0 -7,5 метра, вляво от десния край на платното за движение на бул. „Ген.
Асен Николов“/.
Обстоятелствата изясняващи, че в момента на удара, лекият
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№*******се е движил, както и скоростта му на
движение е била около 40 км/ч, съдът прие за установени от автотехническата експертиза и комплексна
медико-автотехническа експертиза.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза /л.44-47
от ДП/, която съдът ицяло кредитира като обективна и пълна, след като е
огледало лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№*******е констатирало, че
километража на автомобила е блокирал на 40 км/ч, а оборотомера на 1000 об/мин.
От тези обективна находка вещите лица изготвили КМАТЕ се
приели, че скоростта на лекия автомобил
при извършване на маневрата “завиване наляво” и към момента на удара е 40 км/ч.
Съдебният състав не намира в
събраната по делото
доказателствена съвкупност основание, с което да отхвърли като
необосновано заключението на КМАТЕ, относно скоростта на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№*******в момента на удара.
В тази връзка и с оглед процесуална прецизност, следва да се
анализират показанията на св. К.М. в частта им, в която свидетелят споменава за
възприетия от него лек автомобил „Фолксваген Голф“, движещ се по бул. „Ген.
Асен Николов“, който е забелязал на кръстовището с ул.Гоце Делчев“ да подава
светлинен сигнал за извършване завой наляво.
Свидетелят М., в своите показания, дадени от него в съдебно
заседание проведено на 09.11.2016г. и възпроизведени в съдебния протокол от същото съдебно заседание, първоначално
твърди, че лекия автомобил, който е искал да завива наляво и в който се е
ударил мотоциклета, е бил спрял и го е изчаквал.
В същите показания св. М. /стр.6 от протокол от съдебно заседание, проведено на
09.11.2016г./ променя тези свои твърдения като заявява, че не може да си спомни
дали процесният автомобил се е движел или е бил спрял.
Свидетелят М., в
дадените от същият пред орган на ДП показания и приобщени към доказателствената
маса след прочитането им по реда на
чл.281 от НПК, също не е сигурен в обстоятелство, дали лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ се е движел или е бил спрял.
Съдебният състав след анализа на тези показания на св.М.
намира, че същите не могат с достатъчна степен на категоричност да изяснят
обстоятелството, дали лекия автомобил „Фолксваген Голф“ се е движел или е бил
спрял в момента на съприкосновението с мотоциклета.
Фактическия извод за скоростта на движение от 200 км/ч, с
която починалия А. Г. е управлявал мотоциклета марка „Хонда CBR 600“ с рег.№ *******в
района на местопроизшествието, съдебният състав изведе от КМАТЕ.
Вещите лица В. и П. изготвили КМАТЕ, посредством специални
знания, анализирайки установени по делото посредством доказателствената маса
обстоятелства, а именно блокиралия след катастрофата оборотомер на мотоциклета,
който показвал 5300 об/мин , положението на скоростния лост, повредите по
превозните средства и телесните наранявания на пострадалите / уточняването на
всички тези обстоятелства, вещите лица са направили в устната си защита на
експертното си заключение в съдебно заседание на 17.01.2017г., при разпита им
на основание чл.282 от НПК/ се изяснили факта, касаещ скоростта на движение на
мотоциклета марка „Хонда CBR 600“ с рег.№ *******която според вещите лица е от
порядъка и не по-малко от 200 км/ч.
Обстоятелството, че мотоциклетът се е движел с висока
скорост непосредствено преди да настъпи пътния инцидент, макар и по различен
начин, са възприели разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели- К.М., П.Д., Л. А., В. У., А.Д., Д.Д., Х.Р., Р.К.
и М.И..
Свидетелите К.М. и П.Д. са видели мотоциклета да се
управлява с висока скорост.
От показанията на свидетелите Л. А., В. У., А.Д., Д.Д., Х.Р., Р.К. се установява, че последните са
възприели този факт по силния звук на мотоциклета, онагледяващ бързото
ускорение, респективно движението му с висока скорост.
Свидетелят М.И., в показанията си дадени пред органа на ДП и
приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.4
вр. с ал. 1, т. 1 от НПК също посочва, че пострадалият Г. е управлявал мотоциклета с висока скорост.
В съдебното следствие свидетелят И. променя показанията си
относно скоростта на движение на мотоциклета, като заявява, че превозното
средство не се е движило бързо.
Тези твърдения на св.
И., съдът ги намира за недостоверни, тъй като същите не само противоречат на
показанията на последния от ДП, но
изцяло се опровергават от останалата доказателствена маса.
Доказателствени факти изясняващи разстоянието, от което подс. Л. е имал възможността да
възприеме движещия се насреща му мотоциклет, се възпроизвеждат в процеса от
обясненията на последния, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията
на свидетеля К.М. от ДП, така и от КМАТЕ
и допълнителната двойна автотехническа експертиза.
Подс. Л. в обясненията си излага фактически твърдения, че е
управлявал автомобила по бул. „Ген. Асен Николов“, като искал да завие наляво и
да продължи движението си по ул.“Гоце Делчев“. Уточнява в обясненията си също,
че в платното му за движение по бул. „Ген. Асен Николов“, пред него и зад него
не са се движели други превозни средства и преценил, че можел да завие наляво,
минавайки пред таксиметровия автомобил.
От тези обясненията
на на подс. Л. се изяснява факта, че последният още преди да предприеме завой
наляво е видял таксиметровия автомобил в района на пешеходната пътека, като
видимостта му към тази част от платното за движение /района на пешеходната
пътека/ не е била ограничена от движещи
се пред него превозни средства.
Свидетелят М., в дадените от него пред орган на ДП показания, няколко дни след инцидента
посочва, че преди пешеходната пътека намалил скоростта, с която е управлявал
таксиметровия автомобил, като в този момент е чул звук в далечината от
мотоциклет, който в рамките на 1-2 секунди го е настигнал и задминал от лявата
страна.
От показанията на св. М. съдът извежда фактическия извод, че
мотоциклетът управляван от пострадалия Г.
е задминал таксиметровия автомобил в района на пешеходната пътека.
Във връзка с изложеното следва да се посочи констатираното
от вещите лица и прието за изяснено от съда обстоятелство, че мотоциклетът
преди инцидента се е движел по платното за движение в права линия, в близост до
двойната непрекъсната линия.
Така установените от доказателствата съвкупност
обстоятелства, релевантни за предмета на делото, са достатъчни на съдебният
състав да приема, че подс. Л. е имал
обективната възможност от същото разстояние, от което е възприел таксиметровия
автомобил / района на пешеходната пътека/, да види и насрещно движещия се
мотоциклет.
Съдебният състав е категоричен в извода си, че подс. Л. е
имал възможност да възприеме своевременно мотоциклета и с оглед на установения
от свидетелските показания факт-силният звук, които е издавал мотоциклета и
който е възприет от свидетелите като обстоятелство, онагледяващо високата му
скорост на движение.
В подкрепа на този фактически
извод на съда е експертното заключение на вещите лица Ц.В. и П.П., по
изготвената от тях допълнителната двойна автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентна.
Вещите лица са категорични, че подс. Л. от разстоянието, от
което е видял таксиметровия автомобил
при пешеходната пътека, е имал възможността да възприеме и мотоциклета /отговор
на втора задача/.
От същото заключение се изясняват и обстоятелствата, че
разстоянието от пешеходната пътека до мястото на удара е 75-76 метра, като в
момента, в който мотоциклетът е бил на пешеходната пътека, подс. Л., с управлявания
от него автомобил, се е намирал на 15
метра разстояние от мястото на инцидента и не е бил навлязъл в пътната лента за
насрещно движение, за извършване завоя наляво.
Вещите лица в същата експертиза са изчислили, че от
разстоянието, от което е могъл подс. Л. да възприеме намиращия се на
пешеходната пътека мотоциклет, времето му за реакция е било достатъчно, с оглед
конкретната пътна обстановка, адекватно да реагира, като не навлиза в лентата
за насрещно движение.
Изясняват се от КМАТЕ и релевантните за предмета на
доказване обстоятелства, че отстоянието от удара, от което пострадалият А. Г.
е имал възможността да възприеме
навлизащия в траекторията му автомобил, управляван от подс. Л. е била 20 метра,
като при скорост както от 200 км/ч, така и при скорост от 50 км/ч, пострадалият Г. не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара.
Съдебният състав подложи на внимателен и детайлен анализ
обясненията на подсъдимия, изхождайки от тяхната двойнствена процесуална
природа – освен средство за упражняване процесуалното право на защита,
последните представляват и доказателствен източник, преценени на фона на цялата
доказателствена маса. След анализа на
тези гласни доказателствени средства, съпоставяйки ги със събраната
доказателствена съвкупност съдът намира
за недостоверни съдържащите се в тях твърдения, че когато е настъпил удара автомобилът управляван от него не е бил
навлязъл в лентата за насрещно движение, както и че е оказал помощ на
пострадалите, като приема, че тези твърдения представляват единствено негово средство за защита.
Доказателствената маса изясняваща фактическото
обстоятелство, че подс. Л. е предприел маневрата завой наляво, като е навлязъл
от своята лента за движение, в лентата за насрещно движение бе обсъдена от съда
в настоящите мотиви, поради което е безпредметно отново същата да се подлага на
повторен анализ.
Показания, съдържащи фактически дадености опровергаващи
твърденията на подс. Л. са събрани в хода на съдебното следствие след
непосредствения разпит на свидетелите М. и Д..
В показанията си двамата свидетели излагат фактически
твърдения, че подс. Л. не е оказал каквато и да е помощ на пострадалите, още
повече, че на А. Г. не му е била необходима, тъй като смъртта му е настъпила
веднага след падането му на асфалта,
като пристигналия на място медицински
екип само я е констатирал.
Останалите разпитани в хода на съдебното следствие
свидетели, също не посочват да са възприели подс. Л. да е оказал помощ на
пострадало от инцидента лице.
Съдът констатира и още едно противорещие между свидетелските
показания и обясненията на подс. Л., касателно обстоятелството дали в
управлявания от него автомобил е пътувало и друго лице.
Подс. Л. в обясненията си твърди, че е бил сам в автомобила,
докато свидетелите Л. А. и К.М. посочват, че в автомобила освен подсъдимия е
имало още едно лице от женски пол, което е неустановено по делото.
Свидетелите Л. А. и К.М. не се познават, нито се установи
същите да са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът даде вяра
на възпроизведените в процеса, чрез показанията им фактически твърдения, че при пътния инцидент
в автомобила на подс. Л. е пътувало лице от женски пол.
Травматичните увреждания на пострадалия А. Г., довели до
неговата смърт, както и механизма на причиняването им са изяснени по делото от
изготвените и приети от съда съдебномедицинска експертиза на труп №283/2015г.
/л.70-л.76 от ДП/ и комплексна медико-автотехническа експертиза с приложена към
нея скица /л. 80-л.100 от ДП/.
Видно от двете експертни заключения, които съдът кредитира
като пълни, обективни и компетентно изготвени, се установява, че А. Г. е
получил закрита черепно мозъчна травма, закрита травма на шията, тежка закрита
гръдно-коремна травма, тежка травма на опорно-двигателния апарат, като смъртта
на последния е причинена от тежката съчетана травма с увреждания на важни
анатомиични структури-несъвместими с живота.
Тези наранявания
довели до смъртта на А. Г. според заключенията на вещите лица, отговарят да са
получени в условията на ПТП .
Медико-биологичния характер на причинените на свидетеля М.И.
телесни увреждания, както и механизма на причиняването им се изясняват от
изготвените в хода на досъдебното производство и приети по реда на чл.282 от НПК съдебномедицинска експертиза /л.53-56 от ДП/ и комплексна
медико-автотехническа експертиза с приложена към нея скица /л. 80-л.100 от ДП/,
които съдът възприе изцяло, като ги намери за обективни, компетентни и относими
към предмета на доказване в настоящото производство.
Вещите лица, в изготвените от тях заключения, са направили експертен анализ базирайки на
медицинската документация за М.И., като са установили, че последния е
получил счупване на десния кондиларен
израстък на долната челюст, счупване с изкълчване на костите на дясната
предмишница, счупване на пета дланна кост и на проксималната фаланга на пети
пръст на дясната ръка, разкъсно-контузни рани по крайниците, мозъчно
сътресение, без изпадане в комоционна кома.
Счупването на костите, поотделно и в своята съвкупност
според вещите лица е причинило на пострадалия И. трайно затруднение на
движенията на десния му горен крайник.
От заключението на
КМАТЕ се изяснява и възможния механизъм на причиняване на травматичните
увреждания на М.И. –в резултат на действието на твърди тъпи предмети, което
включва и падане върху терен.
Съдебният състав кредитира като обективна и пълна изготвената
в хода на ДП и приета от съда съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза
/л.62-л.64 от ДП/.
Вещите лица изготвили експертизата са изследвали взета от
подс. Л., след пътния инцидент кръвна проба, като са констатирали присъствие в
нея на метаболит- карбокси-делта-9-тетрахидроканабинол.
Съдебният състав не намира основание да приеме, че
комплексна медико-автотехническа експертиза в частта си, съдържаща
експертния извод на вещото лице А.А. :
„Наличието само на делта-9-тетрахидроканабинол означава, че канабисът е
употребен преди време, докато при наличието на комбинация от
делта-9-тетрахидроканабинов и 11-СООН-ТНС може да се твърди, че канабисът е
приет скоро и да влияе на ЦНС по отношение на преценка, възможности и рефлекси“
/задача 7 от КМАТЕ/ противоречи на заключението на съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза.
Вещите лица изготвили съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза, посочват единствено констатирания от тях
метаболит-карбокси-делта-9-тетрахидроканабинол, като не са изследвали дали
подс. Л., е бил повлиян от приема на
наркотично вещество /това обстоятелство вещите лица устно са заявили при
разпита им проведен по реда на чл.282,ал.1 от НПК-стр.15 от съдебен протокол от
17.01.2017г./.
Вещото лице А.А. в КМАТЕ не оспорва заключението на
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, че е открит в кръвната проба на
подс. Л. метаболит-карбокси-делта-9-тетрахидроканабинол, а посочва само, че
според него този метаболит доказвал, че канабисът е бил употребен „преди време“
от подс. Л., като към момента на вземане на кръвната проба от последния, същият
не е бил под влиянието на упойващо вещество тетрахидроканабинол (ТНС).
Релевантни за предмета на делото обстоятелства се изясняват
и от писмените документи, приобщени към
доказателствената маса чрез тяхното прочитане и приемане по реда на чл.283 НПК,
касателно мястото и механизма на пътния инцидент /констативен протокол №К-295,
протокол за оглед на местопроизшествие,
скица и албум на местопроизшествие/; телесните увреждания на М.И. и
оказаното му лечение /два броя епикризи за М.В.И. /; взетите от подс. Л.
проби-кръв и урина /протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество,
талон за медицинско изследване №0396517/; липсата на правоспособност на А. Г.Г.,
като водач на МПС установяваща се от справка за същия; придобитата от П.Л.
правоспособност като водач на МПС и
извършени нарушения от същия по ЗДвП, както и наложената му ПАМ-временно
отнемане на СУМПС /справка картон за
водач и Заповед за прилагане на ПАМ №15-4332-000783 /; смъртта на А. Г.Г. /препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници /; съдебното минало
на подс. Л. – от справките за съдимост.
След анализа на доказателствената маса съдебният състав
приема, че категорично е установено извършеното деяние и неговия автор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с
деянието си подсъдимият П.С.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. ал.3, б. „б“, във вр.ал.1, б.”в” и б.”б”, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
От обективна страна –на 11.04.2015 г., около 13:10 часа в
гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с регистрационен номер *******, по бул.”Ген.Асен
Николов”, с посока на движение от бул.”Царица Йоанна” към ул.”Търново”, на
кръстовището с ул.”Гоце Делчев”, подсъдимият П.С.Л. нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.37, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал
насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦРБ”, с peг. номер *****
и по непредпазливост причинил смъртта на
водача на мотоциклета А. Г.Г., както и средни телесни повреди на пътника,
пътуващ на мотоциклета-М.В.И..
След анализа на доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност, съдебният състав прие за установено по категоричен начин, че
подсъдимият Л., от момента в който е
могъл да възприеме насрещно движещия, в зоната на двойната непресечена линия
мотоциклет, все още не е бил започнал да извършва с управлявания от него автомобил
маневрата завой наляво. От експертното заключение на допълнителната двойна автотехническа
експертиза се установи също, че разстоянието от което подс. Л. е могъл да
възприеме мотоциклета, му е позволявало като водач на МПС-во адекватно да реагира
при конкретните пътни условия, като не навлиза в лентата за насрещно движение,
пропускайки насрещно движещия се мотоциклет, управляван от пострадалия Г..
Въпреки това от доказателствената маса се изясни, че подс. Л.,
частично е навлязъл с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно
движение, като не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда”,
модел „ЦРБ”, с peг. номер ***** и предизвикал удара с него.
С това свое поведение подсъдимият Л., като водач на МПС-во е
нарушил правилата за движение, установени в чл.37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства“ и това нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие и причинения резултат – смъртта на А.
Г.Г. и средните телесни повреди, причинени на пострадалия М.В.И..
Смъртта на А. Г.Г. от изготвените и приетите по делото
експертни заключения се установява, че е причинена от получена при пътнотранспортното произшествие тежката
съчетана травма с увреждания на важни анатомични структури-несъвместими с
живота.
Причинените на пострадалия М.В.И. травматични увреждания,
следствие на пътния инцидент, довел до падането му от мотоциклета на асфалта,
също се изясняват по делото чрез използването на специални знания от експерти в
областта на медицината, като тези увреждания преценени с оглед дадените указания в Постановление №
3/1979г. на Пленума на ВС, следва да се квалифицират като средни телесни
повреди:
-счупването на десния кондиларен израстък на долната челюст
на М.В.И. е реализирало медико - биологичния признак счупване на челюст, което
съставлява средна телесна повреда;
-счупването с изкълчване на костите на дясната предмишница,
счупванетп на пета дланна кост и на проксималната фаланга на пети пръст на
дясната ръка на М.В.И. е реализирало медико - биологичния признак трайно
затрудняване на движението на десния горен
крайник за повече от 30 дни, съставляващо също средна телесна повреда.
Останалите наранявания са причинили на пострадалия И.
разстройство на здравето, неопасно за живота и покрива признаците на лека
телесна повреда.
Съдебният състав приема, че от така изяснената казуистика по
делото се установява, че е налице съпричиняване на пътния инцидент и
вредосносния резултат, както от подс. Л., така и от пострадалия А. Г., който от
доказателствения материал по делото се установи, че непосредствено преди да се
удари в автомобила на подс. Л., е управлявал мотоциклета със скорост,
многократно надвишаваща максимално допустимата за населено място такава от 50
км/ч.
Независимо, че пострадалият А. Г. е управлявал мотоциклета с
превишена скорост, то неговото поведение не е единственото в причинна връзка с
настъпването на ПТП, тъй като от КМАТЕ по несъмнен начин се установи, че от
момента в който подсъдимият е навлязъл в платното за насрещно движение и е бил
видим за пострадалия А. Г., последният
не е имал техническата възможност, като
при скорост от 200 км/ч, така и при скорост от
50 км/ч. да спре преди мястото на удара.
Посоченото от вещите лица В. и П., изготвили КМАТЕ, че при скорост на движение на
мотоциклета от 50 км/ч, подс. Л. е имал техническа
възможност да довърши безконфликтно маневрата, също не може да обоснове извод,
че причината за настъпване на пътния
инцидент е единствено превишената скорост, с която се е движил мотоциклета.
Със същото основание
съдът следва да посочи, че пътният инцидент не би настъпил и ако подс. Л.
бе пропуснал насрещно движещия се мотоциклет управляван от пострадалия Г..
Правилата по ЗДвП са за всички участници в движението и
нарушение на правило за поведение от един
от участниците в движението, не води до отпадане на задълженията вменени от закона за
останалите участници / в подкрепа на изложеното виж Реш. № 560 от 07.01.2014 г.
по н. д. № 1404/2013 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/.
Поведението на подс. Л., като водач на МПС, както не веднъж
съдът в мотивите посочи, е в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент и
вредоносния резултат, тъй като на кръстовището на бул.”Ген.Асен Николов” с
ул.”Гоце Делчев” не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда”,
модел „ЦРБ”, с peг. номер *****, на който пътували пострадалите Г. и И..
В подкрепа на този извод на съда е и Реш. № 473 от 8.07.2011
г. на ВКС по н. д. № 442/2010 г., III Н. О. на ВКС, в което е обсъдено правилото за поведение възведено в
чл.37, ал.1 от ЗДвП - „Задължителната преценка за безопасността на извършваната
маневра за всички ония участници в движението, които могат да бъдат засегнати и
увредени, е на водача предприемащ маневра завиване наляво“.
По същите съображения
съдът приема, че липсата на правоспособност на Г. като водач на МПС, също не
може да се приеме като единствена причинна за
пътнотранспорното произшествие и настъпилия съставомерен резултат.
В тази връзка съдът не намира основание да приеме, че дори
пострадалия Г. да беше правоспособен водач, то това обстоятелство, преценено с
оглед изяснените по делото обстоятелства за механизма на причиняване на
пътнотранспорното произшествие, по някакъв начин би повлияло на поведението на
подс. Л..
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма
на вината несъзнавана непредпазливост. Подсъдимият П.С.Л. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди. Извода, че подс. Л. е могъл да предвиди настъпването на вредните
последици следва от обективните дадености установени по делото /прав участък,
светлата част на денонощието, слънчево време, липсата на други превозни
средства или други обекти ограничаващи видимостта му, силният шум издаващ
мотоциклета/, изясняващи обстоятелството, че последният е имал възможността да
възприеме от достатъчно разстояние насрещно движещия се мотоциклет марка
„Хонда”, модел „ЦРБ”, с peг. номер *****, на който пътували пострадалите Г. и И.
и като водач своевременно да реагира върху системите на управление на
управляваното от него ППС-во, изчаквайки
мотоциклета да премине и след това да предприеме завой наляво.
Подсъдимият съобразно притежавания от него интелект на зрял
човек и придобит опит и познания като правоспособен водач на МПС е бил длъжен
да предвиди, че движещ се насреща му
мотоциклет с висока скорост, е създавал условия, предопределящи висока степен
на риск от възникване на пътно транспортно произшествие, което го е задължавало
да предприеме необходимите действия , като спре и го пропусне.
По тези съображения съдът приема, че за подс. Л. са
възникнали напълно предвидими общественоопасни последици от извършеното от него
деяние.
Изложеното даде основание на съда да приеме, че са налице и
субективните признаци на престъплението по
чл. 343, ал. 4, във вр. ал.3, б „б“,
във вр.ал.1, б.”в” и б.”б”, пр.2,
вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и призна подсъдимият П.С.Л. за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Относно искането на повереникът на частните обвинители,
направено в хода на съдебните прения, подс. Л. да бъде признат за виновен и за
това, че е извършил деянието след употреба на наркотично вещество, настоящият
съдебен състав намира за недопустимо, тъй като липсва повдигнато на последния с
обвинителния акт обвинение, за това че същият е извършил инкриминираната
деятелност и при квалифициращо обстоятелство по чл.343,ал.3, пр.2 от НК.
В тази връзка съдът е длъжен да укаже, че дискрецията да
повдига обвинение срещу лица за престъпление от общ характер принадлежи
единствено на държавното обвинение.
При конкретиката на делото, обстоятелството дали подс. Л. е
употребил наркотично вещество, следва да се преценява единствено при
индивидуализацията на наказателната му отговорност.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното по непредпазливост престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал.3, б „б“, във вр.ал.1, б.”в” и б.”б”, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК
(ред.-ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г.), към датата на неговото
извършване, законът е предвиждал
наказание лишаване от свобода от три до десет години, поради което съдът
прецени, че този закон се явява по-благоприятен за подс. Л. и на осн. чл.2,ал.2
от НК го приложи.
При определяне на размера на наказанието на подс. П.С.Л.
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно
минало, младата му възраст и
съпричиняването на пътния инцидент и вредоносния резултат от пострадалия
А. Г., който е управлявал мотоциклета „Хонда”, модел „ЦРБ”, със скорост
превишаваща многократно максимално разрешената такава за населено място.
Така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства и
основно поведението на пострадалия А. Г., което значително е допринесло за
вредоносния резултат, съдебният състав прие, че и най-лекото, предвидено в чл.
343, ал. 4, във вр. ал.3, б „б“ от НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК определи на подс. П.С.Л. наказание под
най-ниския предвиден в закона предел, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
.
При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, съдът съобрази и установените по делото
обстоятелства, имащи характер на отегчаващи отговорността на подсъдимия, а
именно извършените от него нарушения по ЗДвП, както и изясняващото се от
заключението на съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза присъствие в
кръвта на подс. Л. на метаболит-
карбокси-делта-9-тетрахидроканабинол, доказващ употребата от същия на наркотично вещество марихуана
/канабис/ .
Съдът, като съобрази, че подсъдимия П.С.Л. е неосъждан и
това, че му определено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца приема, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК не се
изисква неговото изпълнение в местата за лишаване от свобода, с оглед на което
отложи на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на същото за срок от три
години, считано от влизането на присъдата в сила.
Съдът независимо от разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК намира,
че с оглед постигане целите на чл.36 от НК следва да наложи на подсъдимия П.С.Л., кумулативно предвиденото в разпоредбата на
чл.343г от НК наказание "лишаване
от право да управлява моторно превозно средство" и като взе предвид
посочените в мотивите индивидуализиращи отговорността обстоятелства прие, че
срокът на процесното наказание следва да
бъде в минимално възможния по чл.49 ал.3 от НК размер от една година и шест
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59,ал.4 от НК от наказанието "лишаване от право да
управлява моторно превозно средство" , съдът приспадна времето, през което
по административен ред за същото деяние подсъдимия е бил лишен да управлява
МПС, считано от 21.05.2015г.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.С.Л. следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски,
както следва: по сметка на МВР направените по досъдебното производство
ЗМ№11141/2015г., по описа на СРТП-ОР-СДВР разноски за вещи лица, в размер на
927,32 лева (деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки); по
сметка на СГС направените в съдебното производство разноски за вещи лица, в
размер на 595,00 (петстотин деветдесет и пет) лева, като на основание чл.190,
ал.2 НПК да заплати 10 лв. – държавна такса за служебно издаване на два
изпълнителни листа
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: