Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
ХVІІ-ти състав
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело
№3134 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр.
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№16915/2019г.
на „Бутик Хаус“ ЕООД-Варна срещу Заповед №171/20.09.2019г. на Кмета на район „Одесос“–Община Варна, с която на
основание чл.225а от ЗУТ е наредено: в срок от три месеца от влизането й в сила
да се премахне незаконен строеж: „Пристройка към обект офис с идентификатор
10135.1026.89.1.11“, изпълнен над съществуваща „открита тераса“ към жилищната
сграда към дъното в имот с идентификатор 10135.1026.89 с админ. адрес: гр. Варна,
ул.„Н.“ №29. Със заповедта
е постановено след влизането й в сила да се отправи покана за доброволно
изпълнение до собственика и управител на „Бутик Хаус“ЕООД, а при неспазване на срока
за доброволно изпълнение - да се извърши принудително премахване на незаконния
строеж по реда на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи и части от тях на територията на Община Варна за
сметка на „Бутик Хаус“ ЕООД-Варна.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Тя противоречала
на материалните разпоредби и не съответствала на целта на закона. Разпореденият
за премахване строеж бил изпълнен от строителя на сградата и не представлявал пристройка
към обекта на дружеството, а обща собственост на всички
етажни собственици, които го ползвали. Всички собственици на сградата имали достъп до терасата откъм вътрешния двор
и на нея в различен период от време съхранявали колелета, детски колички,
тротинетки, домашни съоръжения, посуда, преносими барбекюта и др. Пристройката
върху откритата тераса не била изключителна собственост на дружеството, защото
то нямало учредено за нея право на строеж от етажните собственици, които
притежавали поземления имот. Собствениците на отделните обекти в етажната
собственост трябвало, а не участвали като заинтересовани лица в производството
по издаването на заповедта за премахването на общия обект, поради което то било
проведено при нарушение на правото им на защита и на принципа за равенство в
процеса в чл.8 от АПК. С тези доводи
дружеството претендира за отмяна на Заповедта като
незаконосъобразна и присъждане на разноските. В
съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Не
оспорва, че за пристройката няма строителни книжа, нито акт за узаконяване.
Поддържа доводите, че тя не е пристройка към обекта на „Бутик Хаус“, че е изпълнена
в тераса- обща част на сградата и се явява обект към цялата сграда, ползва се от
всички етажни собственици. Неправилно и незаконосъобразно дружеството било
посочено като единствен адресат на задължението за премахването й в заповедта, а
не всички етажни собственици. В случая трябвало, а не била отчетена разликата с
пристройката изпълнената на второ ниво, която също била изградена в тераса явяваща
се обща част на сградата, но се ползвала само от собствениците на съответния обект.
Ответникът – Кмета на район „Одесос“-Община
Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че Заповед №171/20.09.2019г. е
издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и закона.
Твърди, че заповедта е законосъобразна и издадена в съответствие с целта на
закона. Спазена била процедурата в чл.225а от ЗУТ и оплакванията за допуснати
съществени нарушения били неоснователни. По повод доводите за собствеността
върху незаконния строеж подчертава, че тъй като е незаконна, не е собственост
на никого. Подчертава, че общата тераса е усвоена и пристройката е към офиса на
дружеството.
Като взе предвид становището на страните и
представителите им, събраните по делото доказателства и приложимите правни
норми, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е допустима. В
Заповедта „Бутик Хаус“ ЕООД е посочено като собственик на строежа и адресат на задължението за
премахването му, тъй като е установено като собственик на офиса, към който е
изпълнена процесната пристройка. Поради това за него е налице правен интерес да оспори Заповед №171/20.09.2019г. на Кмета на район „Одесос“,
който акт го засяга неблагоприятно. Жалбата е подадена пред надлежден съд, в законоустановения срок, предвид собственоръчно отбелязаното от представляващият
дружеството, че на 21.10.2019г. е получил заповедта. От тази дата тече 14-дневен
срок за оспорването й, в рамките на който на 01.11.2019г. по пощата е депозирана
жалбата, по която е образувано настоящото производство.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Въз основа на доказателствата, заключението на
експертизата и при съобразяване на твърденията на страните и разпределението на
доказателствената тежест между тях от фактическа страна за строежа и за административното
производство се установи следното:
На 09.04.2019г. в дирекция „Контрол на
строителството“ в район „Одесос“ постъпила жалба от собственици на апартаменти
и подземни паркоместа в жилищната сграда в УПИ II-10, кв.583 на ул.“Н.“ №29 в
гр.Варна, че след построяването й и въвеждане през 2006г. в експлоатация,
собствениците на офиса на партерния етаж извършили незаконно строителство, с
което навлезли и усвоили част от подхода към подземния гараж, изградили тераса
към него, която заградили и приобщили към офиса, изляли фундамент за климатик.
Така достъпа до подземния паркинг бил ограничен и подателите на сигнала не
можели да ползват паркоместата си. Две от паркоместата в подземния паркинг били
незаконно заградени като гаражи, а в общата част на прохода към паркинга била изградена
допълнителна стая, без съгласието на собствениците, което направило достъпа до
гараж невъзможен. Отправено е искане за проверка и отстраняване на незаконните
сгради.
На 08.07.2019г. от архитект - гл. експерт и гл.
специалист от „Обществен ред и контрол“ от районната администрация е извършена проверка
на място в присъствието на управителя на
„Бутик Хаус“ ЕООД. Установеното при огледа и от представените документи е отразено
в констативен протокол /л.15 от преписката/. В имота е констатирана изпълнена
пристройка на два етажа с ориентировъчни размери 7,50м/2,40м и височина около
2,60м, присъединена към офиса. Пристройката била изградена върху съществуваща
тераса - обща част, до която имало достъп през врата от офиса и през врата от
вътрешния двор. По стените на пристройката бил положен гипсокартон и вътрешната
инсталация на офиса била присъединена към пристройката, която била
газифицирана. Първият етаж от пристройката проверяващите преценили, че се
ползва от офиса собствениост на „Бутик Хаус“ ЕООД, което го закупило в този
вид.
На 05.08.2019г. е съставен Констативен акт №13 /л.12
от преписката/, в който е отразено, че ПИ 10135.1026.89 на ул.“Н. Рилски“ №29 в
град Варна е съсобствен имот, а сградата в него с идентиф.10135.1026.89.1 e етажна собственост и се състои
от 5 надземни, два подземни и един тавански етажи. За сградата е отразено, че е
построена с Разрешение за строеж №П-59/22.07.2005г. издадено от гл. архитект на
район „Одесос“ и одобрени и съгласувани на 12.07.2005г. технически и работни
инвестиционни проекти за строеж „Жилищна сграда с 9 жилища, 1 офис, подземен
паркинг с 6 паркоместа, сградни ВиК отклонения, сградно ел. захранване от ШК-4А
до ТЕМЗ“. Като строеж от IV-та категория сградата била въведена в експлоатация
с Удостоверение №О-140 от 07.11.2006г.
За офисът в сградата с идентиф.10135.1026.89.1.11 е
отразено в КА, че е придобит в собственост от „Бутик Хаус“ ЕООД-гр.Варна с
управител В.К.М. чрез закупуването му от „Банка Пиреус България“АД-гр.София с
НА №***, т.I, рег.№****, дело 140 от **.0*.20**г.
В КА е описана констатирана незаконна пристройка,
изпълнена над съществуващата „открита тераса“ към офис с идентиф.10135.1026.89.1.11,
представляваща строеж без строителни книжа. Прието е, че пристройката е
изпълнена в периода след въвеждане на сградата в експлоатация на 07.11.2006г.
до 2017г., въз основа на декларираното от дружеството, че е съществувала при
закупуване на офиса през 2017г. При съобразяване на предвижданията в одобрения през
2015г. и действащ ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ II-10, кв.583 е посочено в КА, че
предвижданията му са реализирани с изпълнението на сградата и пристройката към
офиса излиза извън допустимите линии за застрояване, което е онагледено на
скица. С КА №13/05.08.2019г. е поставено
начало на производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на пристройката като строеж от IV-та категория, изпълнен в нарушение
на чл.148, ал.1 от ЗУТ без необходимите строителни книжа. На 09.08.2019г. той е
връчен на управителя на дружеството с указание за възможността за възражения.
На 13.08.2019г. и 19.08.2019г. от „Бутик Хаус“ЕООД-гр.Варна
са депозирани възражения срещу констатациите в акта. Акцентирано е, че
дружеството е придобило офиса добросъвестно от „Банка Пиреос България“АД и за
първи път от констативния протокол узнали за съществуването на незаконна част. Във
връзка с покупката на офиса му била направена детайлна проверка и оценка от
банката, в кадастъра и от нотариуса, при които не били установени проблеми в собствеността
му. След извършено проучване сред живущите в сградата установили, че от
въвеждането й в експлоатация през 2006г. офисът бил в този вид с пристройката,
поради което поискали отмяна на КА.
На 19.08.2019г. възраженията са разгледани от
длъжностни лица в район „Одесос“ и намерени за неоснователни, тъй като с тях не
са представени документи за законност на пристройката. Извършилият проверката архитект
- гл. експерт „ОРК“ поискал становище от гл. архитект на района за търпимост на
незаконно построеното, описано в КА №13/2019г. В писмо от 04.09.2019г. гл.
архитект на район „Одесос“ отговорил, че строежът е изграден на място,
предвидено в одобрения архитектурен проект за открита тераса на кота
„+/-0,00=57,10“ и не отговаря на действащия ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ II-10, кв.583,
по плана на 14-ти м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед №Г-37/23.02.2005г. на
Кмета на Община Варна. Тъй като сградата била изпълнена и въведена в
експлоатация с удостоверение от 07.11.2006г., при което е установено
съответствието й с проектите, пристройката към офиса се явявала изпълнена след тази
дата и не била търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито по §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В архива не се съхранявали одобрени проекти и
издадено разрешение за строеж на пристройката и такива не били представени от
възложителя. Поради това гл. архитект на района заключил, че пристройката над съществуващата
„открита тераса“ към жилищната сграда, изпълнена към дъното на ПИ 10135.1026.89
не е търпим строеж нито по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито по §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
Въз основа на КА и преписката кмета на район
„Одесос“-Община Варна издал Заповед №171 на 20.09.2019г., с която на основание чл.225
ал.2,т.2 от ЗУТ наредил незаконния строеж „Пристройка
към обект: офис с идентиф.10135.1026.89.1.11“,
изпълнен над съществуваща „открита тераса“ към жилищната сграда към дъното в
имот с идентификатор 10135.1026.89, с админ.
адрес: гр.Варна, ул.Н. Р. №**“ да бъде премахнат в срок от три месеца от
влизането й в сила. Разпоредил след влизане в сила на заповедта до собственика
и управител на „Бутик Хаус“ЕООД да се отправи покана за доброволно изпълнение,
а при неизпълнение в срока за доброволно изпълнение - да се извърши
принудително премахване по реда на Наредбата за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи и части от тях на територията на
Община Варна за сметка на „Бутик Хаус“ ЕООД-Варна. В заповедта обекта е
определен като строеж от IV-та категория по чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ и чл.8 от
Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Отчетено е, че в
одобрените проекти за сградата на ниво първи етаж на кота „+/-0,00=57,10“ е
предвиден обект с идентиф.10135.1026.89.1.11 с предназначение „офис“, пред
южната фасада на който е проектирана открита тераса - обща собственост, над която
е изпълнена двуетажна пристройка към сградата, която на ниво първи етаж е
пристройка към офиса. Пода й се явявала плочата на откритата тераса, върху
която била положена настилка, а ограждащите й зидове били – от изток - плътен
калканен зид към имота на ул.“Н.“ №27, на запад, юг и югозапад зидовете са с
отвори, като в зида от запад има монтирана входна врата, а на юг и югозапад в
отворите са монтирани 3 броя ПВЦ прозорци. Над откритата тераса и за покрив на
първия етаж на пристройката, както и за под на втория етаж на пристройката била
изпълнена стоманобетонна плоча на нивото на плочата на жилището на втория етаж
в сградата. В обстоятелствената част на Заповедта е отразено, че пристройката е
с размери около 8,00м/2,60м, а 2,60м е височината на частта на пристройката към
офиса. Височината на подпорните зидове под прозорците била 1м от готовия под. За
достъп до пристройката е отразено, че има такъв от вътрешния двор през врата на
западната й част, както от през врата от офиса. Пристройката била завършена, с
външни и вътрешни мазилки, с ел. инсталация свързана с ел. захранването на
офиса и изпълнено отклонение за газификация. Поради непредставени строителни
книжа и документи и липса на такива в кметството, пристройката е квалифицирана
като незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – изпълнен в периода след
07.11.2006г. до 2017г., без разрешение за строеж и проекти и без отстъпено
право на строеж – в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ и чл.183 от ЗУТ. Тъй като
не била търпим строеж на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и правомощията
предоставени със Заповед №4794/25.11.2015г. от Кмета на Община Варна, от кмета
на район „Одесос“ със заповедта е постановено да бъде премахната доброволно от дружеството,
което е собственика на офиса към който е изпълнена, а при неизпълнение – да
бъде премахната принудително за сметка на дружеството.
Във връзка с твърденията в жалбата по делото е
разпитан свидетелят Манев, който живял в сградата след въвеждането й в
експлоатация. Той описва, че в продължение на близо 10 години до март 2019г. живял
в апартамент №5 на третия етаж в сградата на ул.„Н.“№29 в град Варна. Когато се
нанесъл 2009г.-2010г. сградата нямала заден двор и терасата се явявала подход
за гаража. Малко след като се нанесли строителят свикал събрание и раздал
ключове за помещението преди подхода за гаражите, което им казал, че всички
могат да ползват. Тогава свидетелят видял помещението, в което се влизало през подхода
за гаражите и през врата отстрани. От строителя разбрал, че процесното
помещение е част от общите части. Съсобствениците в сградата го ползвали като
склад на входа, като килер и държали там колелета и др. вещи. Този обект бил на
нивото на входа и до него имало офис, който се явявал отпред в сградата, а той бил
зад офиса. Свидетелят счита, че помещението е изградено от строителя, който бил
домоуправител и им раздал ключовете за него. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, основани на лични констатации и наблюдения за
съществуването и ползването на пристройката.
Приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза съдът кредитира като обективно и компетентно, основано
на доказателствата, на установеното при огледа на място и на специалните знания
на вещото лице - инженер-конструктор. Съществуващата на място пристройка по
местоположение, конструкция, строителни материали и площ вещото лице
констатира, че е описана правилно в КА и в Заповедта. Пристройката представлявала строеж, изграден на кота ±0,00=±57,10
на мястото, което по проектите било предвидено за открита
тераса – покрив на подземния паркинг и на подхода към него, която
била обща част на сградата. Върху терасата били изпълнени циментова замазка и
подова настилка, като пристройката била на два етажа, като на първия била изградена
пред фасадата на офиса с идентиф.10135.1026.89.1.11. Пристройката била с размери
8,00м/2,60м. На западната фасада на пристройката имало монтирана врата към нея от
към двора, на южната фасада била изпълнени тухлени зидове и три броя РVС прозорци, като подпрозоречни зидове били с височина
1м от кота готов под, а на източната фасада била изпълнена калканна стена.
Светлата височина на пристройката била 2,60м. Достъпът до пристройката се
осъществявал през врата на западната фасада и през врата от офиса с идентиф.10135.1026.89.1.11.
Вещото лице констатира при огледа, че строителството е напълно завършено, с изпълнени
вътрешни и външни мазилки, че в пристройката има ел. инсталация, свързана с ел.
захранването на първия етаж, както и отклонение за газификация. Над
пристройката била изпълнена стоманобетонова плоча, върху която била разположена
стая от втори етаж с тухлени стени, прозорци и дървена покривна конструкция с
покритие от ондолин. Пристройката на втория етаж била присъединена към
апартамент №2 с идентификатор 10135.1026.89.1.2. Вещото лице определя пристройката
като строеж от IV-та категория, който не бил
предвиден в издаденото за сградата Разрешение за строеж №П-59/22.07.2005г. и в одобрените
и съгласувани технически и работни проекти на 12.07.2005г. от Гл. архитект на
Район „Одесос“, гр.Варна. За имота действащия ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ II - 10,
кв.583, 14 м.р. на гр.Варна бил одобрен със Заповед №Г-37 от 23.02.2005г. на
Кмета на Община Варна, предвижданията на който били реализирани с изпълнението на
жилищната сграда, а пристройката излиза от предвидените допустими линии на
застрояване в този план. Намира пристройката за изпълнена след като е издадено
Удостоверение №О-140/07.11.2006г. за въвеждане в експлоатация, т.е. след
07.11.2006г. от строителя й - „СИЗИФ“ООД с Булстат *********, представлявано от
С. Г. С. по данни на „Бутик Хаус“ ЕООД.
Вещото лице констатира, че при изпълнение на
пристройката са спазени всички конструктивни правила: три броя стоманобетонови
колони били разположени на южната фасада и продължавали през двата етажа - етаж
1 – с офиса и етаж 2 – с апартамент №2. Между колоните по фасадните стени били изпълнени
стоманобетонови тръби на нивото на плочата, която се явявала покрив на пристройката
към офиса и под на стаята на втория етаж. Изпълнени били стоманобетонови плочи над
пристройката и над стаята на втори етаж; подпрозоречни зидове от тухлена
зидария с дебелина 25см и е монтирана РVС дограма. Пристройката
към офиса била съставена от две стаи, които се използвали като офис и склад. Пристройката
като строеж била изпълнена на съществуваща открита южна тераса към жилищната
сграда в имот с идентификатор 10135.1026.89 и административен адрес: ул. „Н.“
№29, гр.Варна, като на първия етаж пристройката била пред южната фасада на
офиса и била присъединена към него с врата, а надстройката над пристройката била
присъединена към апартамента с идентиф. 10135.1026.89.1.2 на втори етаж. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че по проекти не се предвиждала врата
от офиса към тази тераса, която била обща част на сградата и за която имало вход
през врата от западната страна към двора, което е онагледено на изображенията към
заключението.
От
приложения в преписката НА №166, т.I, рег.№5691, дело №140 от 14.07.2017г. се
установява, че адресата на заповедта - „Бутик Хаус“ЕООД-с.Китка, общ.Аврен,
обл.Варна е придобил чрез покупко-продажба на 14.07.2017г.
от „Банка Пиреос България“АД-София:
- офис в сградата на „Н.“ №29 в гр.Варна, който
представлява самостоятелен обект /СОС/ с идентиф.10135.1026.89.1.11 по КККР на
гр.Варна;
- 14,7471%
ид. части от общите части на сграда с идентиф. 10135.1026.89.1 и от правото на
строеж върху ПИ 10135.1026.89 съгласно схема от СГКК-Варна, а по документ за
собственост – от дворно място цялото с площ от 276кв.м, представляващо УПИ
II-10, в кв.583, в 14 м.р. по плана на гр.Варна, при съседи: улица, УПИ I-9, УПИ XVI-8, УПИ XIII-5 и УПИ III-11.
В НА №***/20**г. е описано,
че по документи офисът е разположен на приземния етаж в сградата, а съгласно
схемата към КККР е на ет.1 в сграда №1, разположена в ПИ 10135.1026.89; че СОС 10135.1026.89.1.11
е с предназначение „за офис“ и площ от 123,25кв.м и се състои от офис с пет
работни места, два кабинета, заседателна зала и две санитарни помещения. Съседни
на офиса в сградата по схемата са: на същия етаж: няма; под обекта-няма, над
обекта-СОС идентиф.10135.1026.89.1.2 и СОС идентиф.10135.1026.89.1.1, а по документ
за собственост съседни на офиса са: улица, рампа, калкан към УПИ III-11.
С оглед тези
фактически установявания, при проверката на обжалвания акт с оглед наведените с
жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, се налагат
следните правни изводи:
Оспорената Заповед
№171/20.09.2019г. е индивидуален
административен акт по чл.214 ал.1 т.3 от ЗУТ, с който на основание чл.225а от ЗУТ във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване като незаконен строеж от IV-та
категория, представляващ пристройка към офис в жилищна сграда-етажна
собственост, който подлежи на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност
съгласно чл.215 от ЗУТ. Тя е издадена
от кмета на район „Одесос“, на който със Заповед №4794/25.11.2015г. в т.6 Кмета на Община Варна е делегирал правомощията си по издаване на мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни
строежи по чл.225, ал.2 от ЗУТ от IV-та до VI-та категория или на части от тях /лист 17/. Разпоредения за премахване със заповедта строеж е
от IV-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, б."б" от ЗУТ и чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба №1/30.07.2003г., разположен е в имот в район „Одесос“ на
град Варна, поради което заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, съобразно чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и не е налице основание по чл.146, т.1 от АПК за
отмяната й, респ. за обявяването й за нищожна.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа фактическите и правни основания. В нея са описани вида и
характеристиките на обекта, времето на извършването му, основанието за квалифицирането
му като незаконен строеж и подлежащ на премахване, данните за субекта задължен
за премахването му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане
на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочен
е реда и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта
е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен с чл.59,
ал.2 от АПК, с изискванията за форма и съдържание и не е налице основание по
чл.146, т.2 от АПК за отмяна или за обявяване на нищожност.
В административното
производство не се установяват допуснати съществени нарушения на правилата в
ЗУТ и АПК. Изяснени са фактите и обстоятелствата, които са от значение за
правилното произнасяне по случая. При формиране на фактическите установявания и
изводи за вида и категорията на строежа, за наличието на строителни книжа, за
предвижданията на ПУП, за търпимостта на обекта, за правата на адресата са
взети предвид констатациите при проверките на място, обясненията, писмените
доказателства, възраженията, становището на гл. архитект. Спазена е процедурата
в чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е поставено начало на административното
производство със съставянето на КА от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ по
контрол на строителството, с който е установен незаконния строеж. КА е връчен
на дружеството- собственик на обекта към който е пристройката. Подадените възражения
срещу акта са разгледани и преценени като неоснователни от комисия на
19.08.2019г., за което е съставен протокол. За изясняване на случая на гл.
архитект на района е предоставена преписката за становище за търпимостта на незаконния
строеж. След становището от 04.09.2019г. от гл. архитект, че строежът не е
търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, преписката е предоставена на кмета на района за произнасяне. На 20.09.2019г.
той издал обжалваната заповед №171, с която
квалифицирал строежа като незаконен и нетърпим и определил срок за доброволното
му премахване, а при неизпълнение - за принудително такова. Заповедта са указания
за реда и сроковете за обжалване е връчена на дружеството, което е упражнило
правото си да я оспори в срок пред съда. Изложеното налага извода, че
административното производство е проведено при спазване на процедурните правила
в ЗУТ, без съществени нарушения, които да обосноват отмяната и по чл.146, т.3
от АПК.
Оплакванията за неправилно
приложение на закона и несъответствие с целта му се аргументират с неправилно
прието от органа, че незаконният обект е пристройка към офиса на дружеството, тъй
като то не го е извършило, не е било собственик по това време в сградата и не е
възлагало изграждането му. Аргументират се и с това, че неправилно и
незаконосъобразно е определянето само на дружеството като задължено лице за
премахване на незаконно построеното, тъй като незакония строеж е обща
собственост на всички етажни собственици заради изпълнението му върху обща част
на сградата, която притежават всички съсобственици, които не са учредявали право
на строеж за пристройката.
От уредбата в чл.225а на ЗУТ е
видно, че основната цел на този вид актове е да се констатира, ако даден строеж
или част от него е незаконен и да се разпореди премахването му, ако той не е
търпим. Такъв акт се издава независимо дали нарушителят на разпоредбите в ЗУТ за
изграждане на строежите е известен или не. Т.е. предмет на този вид
административни актове, какъвто е процесната заповед са нетърпимите незаконни
строежи и водещо е обективно установеното на място при огледа им, установените
строителни книжа за него и предвижданията на действащия ПУП за имота. От обективно установеното от огледа и
документите се формират изводите по релевантните в производствата от този вид въпроси:
представлява ли обекта строеж и какъв; от коя категория е; има ли за него
строителни книжа; ако няма такива – търпим ли е или не. Описаните факти и
обстоятелства за процесния обект в Заповедта, че е пристройка към обекта на
първия етаж и е строеж от IV-категория, за който няма строителни книжа и не е търпим,
с оглед времето на изграждането му и изискванията на ЗУТ и предвижданията на
ПУП изцяло се подкрепят от установеното и описано по-горе от писмените доказателствата
и заключението на вещото лице. Изводът в Заповедта, че процесният обект представлява
незаконен строеж е правилен и съобразен с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Фактически
съществуващият на място обект правилно е определен като „пристройка“, изпълнена
над открита тераса, която е обща част на сградата с идентиф. 10135.1026.89.1, -
етажна собственост, разположена в съсобствен имот. Правилно е установено в
Заповедта, че в строителните книжа за сградата - РС и одобрени проекти на ниво
първи етаж на кота „+/-0,00=57,10“ е предвиден обект с
идентиф.10135.1026.89.1.11 с предназначение „офис“, пред южната фасада на който
е проектирана и изпълнена откритата тераса като обща част на сградата - покрив
на подземния паркинг и на подхода към него. В акта правилно е отчетено, че незаконната
пристройка е изпълнена върху тераса - обща част и до нея има врата за достъп от
към двора в имота, но и през врата от офиса с идентиф.10135.1026.89.1.11, пред
който е разположена, каквато врата той няма по проектите на сградата. Факт е,
че ел. инсталацията в пристройката е свързана с ел. захранването на офиса и от
него е направено отклонението за газификацията й за отопление. Това свързване
на инсталациите на пристройката с тези на офиса констатира и вещото лице при
огледа на място, както и че пристройката е съставена от две стаи, които се
използват като офис и склад. При тези факти и обстоятелства обективно,
обосновано и правилно е преценено и посочено в КА и в Заповедта, че незаконният
строеж е „Пристройка към обект офис с идентиф. 10135.1026.89.1.11“. Това не се променя
от обстоятелството, че към пристройката е запазен достъп от двора към откритата
тераса, че всички собственици на обекти в сградата-етажна собственост са разполагали
с ключ за вратата на пристройката от към двора и са имали достъп и са я
ползвали за съхранение на вещите си. Заради констатираното разположение,
функционална връзка и общи инсталации между пристройката и офиса, на който
дружеството е собственик съгласно НА №166/14.07.2017г. в Заповедта е посочено,
че незаконният строеж е пристройка именно към обекта с идентиф. 10135.1026.89.1.11.
Поради това неоснователни и опровергани от доказателствата се твърди неправилно
определяне на незаконния строеж като пристройка към офиса на жалбоподателя.
Доказателствата и заключението
на вещото лице изцяло кореспондират с приетото в Заповедта, че жилищната сграда
е изградена въз основа на Разрешение за строеж №П-59/22.07.2005г. и одобрен
технически инвестиционен проект и е въведена в експлоатация с Удостоверение
№О-140/07.11.2006г. В съответствие със съдържанието на удостоверението е прието,
че на 07.11.2006г. сградата е изпълнена съобразно проектите и РС. По делото
няма спор, че пристройката към офиса на първия етаж е строеж от IV-та категория
съгласно чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ и чл.8 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, за който съгласно чл.137, ал.3 и чл.148,
ал.1 от ЗУТ се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
Правилно е констатирано, че пристройката не е предвидена в строителните книжа
за сградата, че за нея няма издадени разрешение за строеж и проекти и е
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Този извод не се
опровергава, а подкрепя изцяло от писмените
доказателства и заключението на вещото лице. Строителството на пристройката е
осъществено в нарушение на изискването за наличие на разрешение за строеж и
проекти в чл.148, ал.1 от ЗУТ и в нарушение на чл.183 от ЗУТ – за наличие на
отстъпено право на строеж от останалите съсобственици в сградата, когато се
касае за строеж засягащ обща част в сграда-етажна собственост.
Предвид установения по делото
период на изграждане на пристройката – след 07.11.2006г. до 2017г., за нея са неприложими
разпоредбите за търпимост в § 16 от ПР на ЗУТ, които касаят незаконни строежи изпълнени
до обнародването на ЗУТ на 02.01.2001г. и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
обнародван в ДВк, бр.82 от 2012г., който касае строежи, изградени без
строителни книжа до 31.03.2001г. Освен това процесната незаконна пристройката излиза
от предвидените допустими линии на застрояване в одобрения ПУП - ПРЗ и РУП за
УПИ II - 10, кв.583, 14 м.р. на гр.Варна със Заповед №Г-37 от 23.02.2005г. на
Кмета на Община Варна, който действа за имота, чиито предвиждания са били
реализирани с изпълнението на жилищната сграда-етажна собственост. Поради това
правилно административният орган преценил, че незаконният строеж не е търпим и подлежи
на премахване, което постановил в заповедта със срокове за доброволно такова, а
при неизпълнение – принудително.
По отношение времето на
изграждане на пристройката правилно административният орган приема, че това е
след 07.11.2006г. когато сградата е построена и въведена в експлоатация. Тези
данни е установило и вещото лице, че след въвеждане на страдата в експлоатация
на 07.11.2006г. от строителя й „СИЗИФ“ООД с представител С. Г. С. е изпълнено
незаконното пристрояване. Това описва в показанията свидетеля, който е живял в
сградата, че помещението е построено от строителя на блока и към 2009г. е
съществувало. Органа е възприел заявеното от „Бутик Хаус“ ЕООД многократно във
възраженията срещу КА, че то не е извършител на процесната незаконна
пристройка, че тя е била изпълнена и е съществувала в този вид към момента,
когато придобило офиса и права в имота на ул.„Н.“ №29 в гр.Варна. Независимо,
че строежа е бил извършен към датата, на която дружеството придобило офиса и
права в имота, посочването му като адресат на заповедта за премахването му не е
в противоречие с уредбата в чл.225а от ЗУТ. Субекти, които може да са адресати
на актовете за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ по аргумент от
чл.225а, ал.5 от ЗУТ са: извършителя и лицето, упражнило строителен надзор;
строителя - в случай, че строителството е продължило след издадена заповед за
спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо
строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа ; строителя - в
случаите по чл.225, ал.2, т.2–4; проектанта и лицето, оценило съответствието на
инвестиционните проекти-при несъответствие на одобрения инвестиционен проект,
по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл.169, ал.1,
т.1-4 и/или с предназначението на земята – т.4 и възложителя на строежа-т.5. В
чл.225а, ал.6 от ЗУТ е разписано, че отговорността на изброените в ал.5 лица е
солидарна. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота
или лицето, на което е учредено право на строеж в имота или което по силата на
закон има право да строи в имота.
В съответствие с данните в
кадастъра за имота и сградата и в НА №166/2017г. в Заповедта е посочено, че ПИ 10135.1026.89
и сградата 10135.1026.89.1 са съсобствени и сградата е етажна собственост, а „Бутик
Хаус“ ЕООД е придобило от „Банка Пиреус България“АД-София на 14.07.2017г. в собственост
СОС 10135.1026.89.1.11 – офис на първия етаж, съгласно НА №***/20**г. Съгласно този НА към датата
на съставяне на КА №13/05.08.2018г. и на издаване на Заповедта
№171/20.09.2019г. дружеството-жалбоподател притежава:
- 100% от правото на
собственост върху офиса 10135.1026.89.1.11;
- 14,7471% ид. части от
правото на собственост върху общите части на сградата, вкл. върху откритата тераса
на юг от офиса, върху която е изпълнен незаконния строеж;
-14,7471% ид. части от правото
на строеж върху ПИ 10135.1026.89, представляващо УПИ II-10, в кв.583, в 14м.р.
по плана на гр.Варна представляващ дворно място с площ 276кв.м.
При тези вещни права „Бутик
Хаус“ ЕООД е възложител на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ към
момента на издаване на заповедта и в това му качество е субект по чл.225а,
ал.5, т.5 от ЗУТ, който административния орган може да задължи за премахването
му в срока за доброволно изпълнение, съответно за сметката на което да се извърши
принудителното премахване. При тази права притежавани от дружеството върху
офиса, с който е свързана функционално и като инсталации пристройката, както и
върху терасата обща част, която е пристроена незаконно, с оглед уредбата в
чл.225а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и солидарната отговорност, възраженията на жалбоподателя,
че други лица са фактически извършители на строежа, че то не е единствен негов
собственик не водят до извод за неправилно приложение на закона при посочването
му като единствен адресат на задължението в т.2 и т.3 от Заповедта. Не е налице
основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за отмяна на заповедта.
Съгласно възприетото в
съдебната практика като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж
може да бъде посочен както извършителя му, така и собственика му и/или
възложителя, а също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е
изграден, които са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното му премахване.
Административният орган определя на кого от посочената категория лица да
възложи премахването на незаконния строеж в условията на оперативна самостоятелност,
поради което може да определи един от собствениците за адресат, с което
изискванията на закона ще са изпълнени. Поради това обстоятелството, че освен дружеството
като адресати на обжалваната заповед не са посочени всички съсобственици на терасата
-обща част, респ. всички носители на вещни права в имота, не е нарушение на
цитираните норми на ЗУТ, нито е в противоречие с тях и с целта му. В този
смисъл е произнасянето в съдебната практика: Решение №14897 от 05.11.2019г. по
адм. дело №2428/2019г., ІІ отд. на ВАС, Решение №13223 от 23.10.2020г. по адм.
д.№13466/2019г., II о.; Решение №7266 от 15.05.2019г. по адм. д. №396/2019г.,
II о.
По тези мотиви неоснователно
се сочи като съществено нарушение на правилата в закона неучастието на останалите
собственици в сградата и в имота в производството и непосочването им наравно с
него като адресати на задължението за премахване на строежа. Неоснователно наличието
на второ ниво на незаконния строеж, който е квалифициран като пристройка към
обект на ет.2 в сградата, собственост на други лица, които единствено имат
достъп до второто ниво на незаконно построеното и са задължени за премахването му
с друга заповед се сочи като основание за отмяна на заповедта. Изпълнената
плоча между двете нива на незаконния строеж, които са пристройки към различните
обекти в сградата, както описва вещото лице в заключението фактически ги
разграничава като отделни обекти, каквито са офиса и апартамента над него. Поради
това и с оглед произнасянето в условията на оперативна самостоятелност на
органа при определяне на адресатите, които задължава да изпълнят премахване на
съответния незаконен строеж, наличието на второ ниво на незаконно построеното не
опровергава правилността и законосъобразността на Заповед №171/20.09.2019г. Въпросите
свързани с фактическото премахване на незаконно построеното следва да се
разрешават в изпълнителната фаза, след приключване на обжалването на актовете
за премахване пред съда.
Предвид изложеното оспорването
с жалба следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При този изход на спора
своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя е
неоснователно, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани. От
ответната страна няма направено искане за разноски, поради което такива не
следва да им бъдат присъждани.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба
вх.№16915/2019г. подадена от „Бутик Хаус“ ЕООД-Варна срещу Заповед
№171/20.09.2019г. на Кмета на район „Одесос“–Община Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните
по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: