№ 146
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Л.М. М. от гр.Айтос, заявена чрез
упълномощен процесуален представител адв. Атанас Тасков, с посочен съдебен адрес
гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 против Решение № 260017/11.02.2021г. постановено по
гр.д.№ 545/2020г. по описа на РС-Айтос.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от въззивника претенции както
следва:
- за осъждане на О. Х. Х. от с.Шиварово, общ.Руен да заплати на ищеца на осн.чл.88
от ЗЗД сумата от 16 787лв., представляващи обезщетение за настъпилите вреди от
неизпълнението на сключения между двамата договор от 10.08.2019г. за извършване на СМР
с нотариална заверка на подписите от 04.11.2019г. на обект на ищеца като възложител;
- отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1,
предл.3-то от ЗЗД иск на въззивника за осъждане на О.Х. да заплати на Л. М. сумата от
16 787лв., съставляваща имуществена облага, получена от М. на отпаднало с обратна сила
основание поради разваляне на сключения между двамата договор от 10.08.2019г. за
извършване на СМР с нотариална заверка на подписите от 04.11.2019г.;
- отхвърлена е претенцията на въззивника, заявена при условията на евентуалност за
осъждане на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД на ответника О.Х. да заплати на ищеца сумата от 16 787лв.,
представляващи обезщетение за неизпълнението от страна на ответника на сключения
между двамата договор от 10.08.2019г. за извършване на СМР с нотариална заверка на
подписите от 04.11.2019г. на обект на ищеца като възложител, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
1
изплащане на задължението.
Решението се обжалва като неправилно и се моли за неговата отмяна. Счита за
неправилни изводите на съда, основани на събраните по делото гласни доказателства, че
ответникът е изправна страна и че ищецът не е имал основание да прекратява сключения
договор за СМР, тъй като е приел предложеното изпълнение по смисъла на чл.264 ЗЗД,
поради което няма правата по чл.265 от ЗЗД. Навежда, че съдът не е съобразил уговорените
клаузи по т.4 и т.5 от договора, като не е съобразено и че ответника е заявил, че е
изразходвал заплатения му от ищеца аванс и преди да изпълни всички СМР е поискал
допълнително средства, с което е дал основание на ищеца да развали договора. Позовава се
и на извършените две съдебно-технически експертизи, установяващи, че ответникът не е
завършил възложената му работа в пълен обем и с необходимото качество, като твърди,
позовавайки се на СТЕ, че при договорни отношения се изисква качество „лукс“, а в случая
е констатирано качество на изпълнение „стандарт“. Възразява, по извода на съда, че
работата е била приета от ищеца, като навежда, че съдът сам е установил, че след
завръщането си от Германия ищецът е поискал прекратяване на изпълнението на
строителството, изгонил е работниците на ответника и е преустановил осъществяваните от
тях СМР. В този смисъл се твърди, че развалянето на договора не може да бъде възприето
като приемане на предложеното изпълнение по смисъла на чл.264 от ЗЗД. Твърди се и че са
неправилни и некореспондиращи със събраните по делото противоречиви гласни
доказателства и при липсата на съставени актове и протоколи за етапа на строителство,
изводите на съда досежно изпълнението на дървената конструкция на покрива от ответника.
Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което
претенциите да бъдат уважени. Претендира сторените разноски пред двете инстанции и за
частното производство по чл.207 ГПК. Не сочи доказателства. Не са отправени
доказателствени искания.
В законния срок въззиваемият О. Х. Х., чрез своя пълномощник адв.Тургай Рафет
Хасан от БАК е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. В отговора се разглеждат като обосновани изводите на съда основани на
събраните гласни доказателства. Твърди, че в рамките на изпълнението ищецът е не е
допуснал строителните работници на ответника до строителния обект преди крайния срок на
договора и без да посочи основателна причина за това, с което е нарушил договорното си
задължение по чл.9 от сключения между страните договор, като е продължил сам
извършването на строително монтажните дейности. Сочи, че с действията си ищецът е
нарушил и договорните си задължения по други клаузи, като съгласно договорните клаузи
на чл.14 и чл.15 предаването на извършените СМР е следвало да става след съставянето на
протокол, подписан от двете страни, в който да фигурира описание на качеството и
количеството на извършената работа за съответния етап или обект, в който да бъдат вписани
съответните възражения на страна ако има такива. Позовава се на чл.16 от сключения между
страните договор, съгласно който страните са се договорили липсата на протокол, се счита за
липса на възражения по изпълнението. Счита, че на това основание съдът правилно е счел,
че ищецът е приел изпълнението. Възразява по твърденията за изискване на възложителя за
качество на материалите, които да бъдат закупени и вложени в СМР, като твърди, че между
страните никога не е имало нито писмени, нито устни договорки относно марка, вид и
качество на материалите, поради което това не може да бъде основание за ищеца да разваля
договора. Счита, че с неправомерните действия ищецът в качеството на възложител, не само
е неизправна страна по договора и се е лишил от възможността да ангажира отговорността
на изпълнителя ответник, но и поради изпадане в забава на осн.чл.98 ЗЗД дължи и
обезщетение на изпълнителя за пропуснати ползи в размер на евентуална печалба, която
изпълнителят би реализирал, в случай, че възложителят не е възпрепятствал изпълнението
на договора. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира
присъждане на разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на
обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано по
искова молба от въззивника Л.М. М. против въззиваемия О. Х. Х.. В исковата молба се
твърди, че по силата на сключен между страните на 10.08.2019г. договор за строително
ремонтни работи, с нотариална заверка на подписите от 04.11.2019г., по силата на който Л.
М. е възложил на О.Х. извършване на следните строително ремонтни дейности в собствен
имот, както следва: разваляне на покрив, заливане на бетонна плоча, направа на покрив,
саниране на сградата, направа на вътрешна шпакловка на стени, замазка на под, поставяне
на теракот и фаянс, ел. инсталация, ВиК и дограма /кафява/. За изпълнението на посочените
СМР била договорена цена от 74 000лв., от която възложителят заплатил на изпълнителя
авансово 30 000лв.. В хода на работата изпълнителят уведомил устно възложителя, че
авансово заплатената сума е изразходвана и поискал още средства. Тогава изпълнителят
посетил обекта и установил, че изпълнените СМР не съответстват на договореното, тъй като
са изпълнени частично, с по-евтини материали и качество, като изпълнените СМР
възложителят оценил, че възлизат на стойност 16 074, 97лв.. По тази причина възложителят
сам извършил недовършените СМР и търси от изпълнителя-ответник остатъкът от аванса, а
именно да върне сумата от 16 787лв.. Предявени са искови претенции при условията на
евентуалност за сумата от 16 787лв., която се претендира на основание чл.88 от ЗЗД да се
заплати сумата като обезщетение за вреди от неизпълнението на процесния договор, на
основание чл.79 от ЗЗД да се заплати сумата като обезщетение за неизпълнение на
процесния договор и на основание чл.55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД да се заплати като
имуществена облага, получена на отпаднало с обратна сила основание.
В подадения писмен отговор ответникът О.Х. е оспорил главната и предявените при
евентуалност искови претенции като неоснователни. Навежда, че не е неизправна страна, а
една сутрин, когато отишъл на обекта установил, че неговите работници ги няма, а на тяхно
место други хора извършват СМР.
От фактическа страна по делото е установено, че по сключен между страните на
10.08.2019г. договор за строително ремонтни работи, с нотариална заверка на подписите с
рег. № 316 от 04.11.2019г. на нотариус с рег.№ 739 с район на действие РС-Айтос,
въззивника-ищец Л. М. е възложил на въззиваемия ответник О.Х. извършване на следните
строително ремонтни дейности в собствен имот, както следва: разваляне на покрив,
заливане на бетонна плоча, направа на покрив, саниране на сградата, направа на вътрешна
шпакловка на стени, замазка на под, поставяне на теракот и фаянс, ел. инсталация, ВиК и
дограма /кафява/. Съгласно чл.2 от договора стойността на договорените за изпълнение
работи е 74 000 лева, като страните са вписали изрично, че тази цена не е окончателна, като
в т.последна от договора са посочили, че заплащането ще бъде извършено чрез изплащане
на сумата от 64 000лв. и прехвърляне на описан в договора лек автомобил, собственост на
възложителя, който са оценили на стойност от 10 000лв.. В чл.3 от договора е посочено, че
срокът за цялостното завършване е „ до края на май 2020г.“. Не е спорно между страните, а
и се установява от представени 5бр. разписки, всички с дата 04.11.2019г., че възложителят е
заплатил на изпълнителя в размер на 30 000 лева съгласно чл.4 от договора. В чл.14 от
договора страните са посочили, че предаването на СМР ще става след съставянето на
Протокол, двустранно подписан с описание на качеството и количеството на извършените
работи на етапа или обекта, като в чл.15 е допълнено, че ако някоя от страните има
възражения по приемането, то тя ще трябва да ги посочи мотивирано в протокола. Не е
спорно, а и между страните по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства,
че през месец ноември 2019г. възложителя спрял строителството, като не допуснал
работниците на изпълнителя до обекта, като продължил СМР сам със свои работници. При
3
тези действия между страните по договора не са били съставени двустранни протоколи за
етапа на извършените до момента СМР и СРР от изпълнителя. Правилен е извода на АРС, че
от страна на изпълнителя ремонтните дейности са били извършвани, до момента, в който
възложителя не е допуснал работниците на изпълнителя до обекта, както и че възложителя
се е ползвал от вече изработеното по обекта, като нито е развалял нещо вече изработено,
нито е извършвал поправка на нещо вече изработено, а просто е продължил с изпълнението
на останалите строителни монтажни работи сам и със свои работници. С оглед датата на
образуване на ч.гр.д. № 173/20г. на АРС по молба по чл.207 ГПК на възложителя за
обезпечаване на доказателства чрез експертиза, която да установи степента на завършеност
на СМР на неговия обект, за да може възложителя сам да продължи довършителните работи
и неговата заинтересованост от това вещите лица обективно да установят чрез оглед
извършеното до момента, мотивира и настоящия съдебен състав приема извода, базиран и
на събраните гласни доказателства в исковото производство, че останалите неизпълнени
работи са именно тези, констатирани от вещите лица в заключенията по съдебно
техническите експертизи – саниране на сградата, вътрешна шпакловка стени, замазка на
под, поставяне на теракот и фаянс, ел. инсталация, ВиК инсталация, дограма. Като
изпълнени от изпълнителя по договора са съответно: разваляне на покрив, разбиване на
бетонови козирки, демонтаж на дограма, иззиждане на тухлени стени, кофраж колони и
плоча и армиране, изливане на бетон. Досежно установеното противоречие между
показанията на свидетелите на двете страни относно степента на завършеност на покрива,
правилно са кредитирани показанията на свидетелите на изпълнителя, като най-пълни и
последователни, тъй като те именно са работниците, които са били непрекъснато на
строежа, докато се установява, че свидетелите на възложителя са негови приятели и имат
спорадични, а не постоянни възприятия от моментите, в които са преминавали покрай
мястото. Взето е предвид от първоинстанционния съд при кредитиране на показанията че
свидетелите на изпълнителя сочат и неизгодни за него факти, а именно, че покривът не е бил
завършен напълно и посочват какво е следвало още да се извърши. Тук следва да се добави и
че тези свидетели са инцидентно наемани строителни работници според обичайната
практика при събирането на строителни бригади според това кога и за какъв строителен
обект се търсят от различни възложители дейности по СМР. Така обоснован е извода, че
изпълнителя е извършил покривна конструкция, дъсчена обвивка, черна хартия за изолация,
летвена скара и челни дъски, като керемиди не са били поставени, тъй като такива не са
били доставени на обекта, а после строителните дейности били преустановени от
възложителя.
По делото са изготвени и приети две съдебно-технически експертизи- една в
производството по чл.207 ГПК/приложено по делото/ и една в исковото производство,
изготвени от различни вещи лица, като и двете експертизи оценяват извършените СМР и
СРР на стойност от 20 788,00лв. общо труд и вложени материали, като недовършена работа
е останала 47% от СМР по договора.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
4
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, а
подадената срещу него въззивна жалба – неоснователна, по следните съображения:
Установено е по делото, че между страните е сключен на 10.08.2019г. договор за
изработка, със срок до м.май 2020г., по който възложителят едностранно е предприел
действия по недопускане на работниците на изпълнителя смитано от м.ноември 2019г., без
да бъдат подписани предвидените в договора протоколи по приемане на СМР, в които да
бъдат вписани възражения на възложителя, в случай че е имало такива по изпълнението,
както и без да е установена забава в изпълнението. Установено е също така, че след това
възложителят е използвал извършените до момента СМР от изпълнителя и е продължил сам
със свои работници довършването на обекта. Не се установява СМР, извършени от
изпълнителя да са разваляни поради неточно или лошо изпълнение. Уговорената цена на
възложените СМР е 74 000лв., от които авансово са заплатени 30 000лв..
Изработката е договор, уреден ч в чл.258-чл.269 ЗЗД, с който изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният
- да заплати възнаграждение. Договорът е двустранен и престационен, тъй като създава
задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо; за другата - да приеме
изработеното и да плати; консенсуален, като страните по него са обвързани, щом постигнат
съгласие; възмезден, тъй като срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата
страна дължи възнаграждение; комутативен, тъй като облагата е предварително
известна и определена от страните с договора; неформален и на последно место каузален,
тъй като е договорено извършване на нещо конкретно срещу заплащане на определено
възнаграждение.
Изпълнителят е длъжен да изпълни възложената му работа точно, качествено и в
уговорения срок. При липса на договорка относно вида и качеството на материалите се
приема, че изпълнителят следва да вложи такива от среден клас. В случай че е договорено
качество “лукс“, то материалите следва задължително да бъдат уговорени и посочени по
вид, модел, марка, количество, включително и когато е необходимо с размери.
Възложителят от своя страна е длъжен да окаже необходимото съдействие, което в
случая не е сторено, напротив установява се по делото, че възложителят не само е
преустановил да оказва съдействие, но и физически е попречил на изпълнението от
насрещната страна като не е допуснал до обекта работниците на изпълнителя. Последиците
от неизпълнението на това задължение на възложителя са дали възможност и право
изпълнителя да се откаже от договора но това не е сторено. Друга последица от това
поведение на възложителя е че изпълнителя има право на възнаграждение и когато
изпълнението е станало невъзможно. Задължение на възложителя е и да приеме
извършената работа. Приемането, освен фактическото получаване на изработеното, включва
още един елемент, а именно: одобрение на работата, признание, че работата съответства на
уговореното. Затова при предаването на работата възложителят трябва да я прегледа. Ако
има явни недостатъци, които могат да бъдат открити при обикновен преглед, той трябва да
направи възраженията си незабавно, при преглеждането на работата. В случай, че
недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно, поръчващият трябва да уведоми изпълнителя за тях, веднага след откриването им.
Ако той не направи такова уведомление във всеки от двата случая, при явни и скрити
недостатъци по силата на необоримата презумпция, установена в чл. 264, ал.3 ЗЗД работата
се смята за приета.
5
В конкретния случай не се установява от данните по делото изпълнителят да не е
изпълнявал възложената му работа точно, качествено и в срока на договора. Напротив преди
изтичане на срока/приблизително след изтичане на половината от времето на срока/
изпълняваните от него СМР са били прекъснати от възложителя, който е прекратил достъпа
на наетите от изпълнителя работници и е продължил сам довършването на СМР със свои
работници. Не се установява причината за тези действия на възложителя. Установява се
обаче, че работата не е предадена с протокол, не са налични възражения на възложителя по
изпълнението на работата от изпълнителя. Установява се също така и че възложителя е
ползвал по предназначение вече извършените от ответника строително монтажни работи,
като е продължил да надгражда над тях с нови такива. Липсват и доказателства за
недостатъци на работата на строителя. При тези данни правилен е извода на АРС, че не се
установяват твърденията на ищецът възложител, че ответника изпълнител по договора е
неизправна страна. Напротив последния е бил възпрепятстван физически от възложителя да
довърши възложените му до говора СМР, по причини които остават неизяснени по делото.
При липсата обаче на възражения от страна на възложителя и при фактическите му
действия, съобразно които е продължил да надгражда извършеното до момента от
изпълнителя, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.264, ал.3 от ЗЗД и
работата е приета от възложителя, като договорът е прекратен с изтичане на срока. Не се
установява по делото хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД да е налице отклонение от поръчката
или наличие на толкова съществени недостатъците, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, а и не се обосновава такова, че поръчващият да
може да развали договора. При тези данни твърдяното неизпълнение на договора от страна
на изпълнителя не се доказва, поради което и правилно са отхвърлени претенциите за
обезщетяване по чл.88 ЗЗД и предявената при евентуалност чл.79, ал.1 ЗЗД, обусловени от
доказване неизправността на страната срещу която са насочени. Това е така, тъй като както
правилно е посочено в обжалваното решение не се установи виновно поведение от страна на
ответника във връзка с незавършеното в цялост строителство, поради което не е изпълнен
фактическия състав на чл.88 от ЗЗД, предполагащ разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД от
кредитора по вина на длъжника. Данните сочат точно обратното, доколкото е налице забава
на кредитора, който е преустановил строителството на обекта, поставяйки по този начин
длъжникът в невъзможност да престира. Поради горното за ищеца не се установява
соченото основание да иска от ответника връщане на даденото по договора поради
развалянето му от кредитора по вина на длъжника. Правилно е отхвърлена като недоказана
по своето основание и предявената при условията на евентуалност претенция по чл.55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, тъй като последната съдържайки изискването за връщане на даденото на
отпаднало основание, предполага доказване на „основателна причина“ по смисъла на чл.268
ЗЗД за прекратяване или разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД, каквито не се установяват.
Следва да се има предвид и че в случай на невиновна невъзможност за изпълнителя, ако
тази невъзможност се дължи на неизпълнението на задължението за оказване на съдействие
от страна на възложителя, възложителят дължи възнаграждение - чл. 267, ал.2 ЗЗД.
Не съществува спор в съдебната практика, че за да претендира връщане на даденото
на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, в хипотезата на разваляне на договора с
едностранно волеизявление, поради неизпълнение е необходимо ищецът да установи при
уславията на пълно и главно доказване в процеса наличие на предпоставките на чл.87 ЗЗД –
виновно неизпълнение на задължението от длъжника, обуславящо договорната му
отговорност и изправност на кредитора. Въпреки застъпвано и обратно становище в
правната доктрина, според последователната практика на ВКС това означава кредиторът да
е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни, а при необходимост
да е оказал дължимото съдействие за точното изпълнение на длъжника, каквито
обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото. Нещо повече в конкретния
случай възложителят не е изправна страна по сключения между страните договор за
изработка, поради неоказване необходимото съдействие на длъжника – изпълнител по см. на
чл.95 ЗЗД и не е могъл успешно да развали съществуващата договорна връзка по реда на
чл.87, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай последиците за разваляне на договора, уредени в
6
чл.88 ЗЗД, в случая не са настъпили и ответникът не дължи връщане на авансово платените
суми, като дадени на отпаднало основание.
Изложените в този смисъл мотиви на районния съд са правилни и обосновани,
поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
По тези съображения въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
При този изход на спора въззиваемата страна има право на съдебни разноски, такива
са поискани за заплатен адв.хонорар в размер на 3000лв. и са представени доказателства за
извършването им, поради което следва присъждането им.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 545/2020г.
по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА Л.М. М. с ЕГН-********** да заплати на О. Х. Х. с ЕГН-**********
сумата от 3000лв., представляваща разноски за адв.възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7