РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Сандански, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250101150 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес-гр.С., ул.”Ястребец”, № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор П.П. и председателя на управителния съвет М.Ц., чрез юрисконсулт Ф. И., срещу
И. Г. Г. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С. ****, община „Н.-4”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, с
която е предявен иск за установяване съществуване на вземане в размер общо на 5646,30
лева за консумирана топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.С., община
„Н.“, ж.к.“Н.-4“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, от която сума 4841,94 лева е главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г.-
м.03.2021г. и от м.05.2021г. до м.04.2023г., 715,21 лева е мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 06.03.2024г., 73,79 лева е главница за дялово разпределение за периода
м.02.2021г.-м.04.2023г., а 15,36 лева е лихва върху главницата за дялово разпределение от
15.04.2021г. до 06.03.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
22.03.2024г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 846/2024г. по описа на Районен съд-
Сандански.
Правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.139-чл.156 от ЗЕ и във вр. с чл.422,
ал.1, чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден
имот в сграда етажна собственост, находящ се в гр.С., община „Н.“, ж.к.“Н.-4“, бл.***, вх.*,
1
ет.*, ап.**, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката. Твърди се, че страните по делото се намират в облигационни
отношения, които се регулират от публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С.,
одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
10.07.2016г., които Общи условия имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Твърди се, че собствениците в сграда-етажна
собственост, в която се намира процесниятоплоснабден имот, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техемсървисис”-ЕООД, както и че тази фирма изготвя изравнителните сметки в края на
отчетния период на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че
ответницата е използвала доставената от ищцовото дружество топлинна енергия през
периодам.05.2020г.-м.03.2021г. и м.05.2021г. до м.04.2023г. на стойност 4841,94 лева, както
и услугата за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-м.04.2023г. на стойност 73,79
лева, които не е заплатила. Твърди се, че съгласно ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят,
както и стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Твърди се, че съгласно ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди се, че на 22.03.2024г. ищцовото дружество е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за заплащане на
дължимите суми, като РС-Сандански с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 846/2024г., е
уважил искането им и е издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди се, че на
25.07.2024г. ищцовото дружество е получило съобщение, с което му е указано на основание
чл.415, ал.1 от ГПК възможността да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в
подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответницата, действаща лично и със съгласието на своя попечител, е депозирала отговор на
исковата молба, в който сочи, че искането към нея е неоснователно. Същата твърди, че за
периода от 02.11.2018г. до 08.02.2023г. е била настанена за лечение по нейно желание в
Държавна психиатрична болница „Св.И.н Рилски“-гр.Нови Искър, а след изписването й от
там е ползвател на СУ ЦНСТПЛПР „Милосърдие“ с.К., поради което задълженията за
топлинна енергия, посочени в заповедта, са натрупани през период, през който не е живяла в
процесния топлоснабден имот и затова са недължими от нея. Същата твърди също, че няма
възможност да заплати претендираните суми, тъй като дохода й е само от пенсия, която е в
размер на 399,19лв. и месечна финансова подкрепа по реда на чл.70,т.2 от ЗХУ в размер на
78,90лв. В подкрепа на становището си ответницата представя писмени доказателства.
2
По делото са назначени две експертизи, а именно съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, и са приети заключенията на вещите лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
“Топлофикация София”-ЕАД е с предмет на дейност-производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности /справка в
ТР/. Дружеството има издадени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация – София” ЕАД на клиенти в гр.С., одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, които Общи условия са публикувани във вестник „Монитор” на
11.07.2016г. и са представени по делото. В общите условия е уреден начина на отчитане и
заплащане на топлинната енергия и дялово разпределение.
И. Г. Г., с ЕГН-**********, е дъщеря и единствен наследник по закон на В. Х.а Г. с ЕГН-
**********, починала на 26.04.20**г. /представеното удостоверение за наследници/.
Последната е била собственик на апартамент № **, находящ се в гр.С., ж.к.”Н. -4”, блок №
***, вх.*, на първи етаж, заедно с избено помещение № * и 1,869% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с който имот е била надарена от
своята майка В.Л.Я. /представеният нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, т.II,
рег.№4139, д.№236/20**г. на нотариус с рег.№*** на НК/.
На 14.09.2002г. е проведено общо събрание на етажните собственици от ж.к.”Н.”, блок №
***, вх. * и *, ползващи топлинна енергия от Топлофикация-Люлин, на което събрание
присъствали 22 от общо 24 собственици. На това събрание е взето решение за сключване на
договор за извършване на услугата “топлинно счетоводство” с „Техем сървисис”-ЕООД. На
19.09.2002г. е сключен договор № 3856 между Етажната собственост с адрес-гр.С., ж.к.“Н.-
4“, бл.***, вх. „*” и вх. „*”, в качеството на възложител и „Техем сървисис”-ЕООД, в
качеството на изпълнител, с предмет-доставка и монтаж на термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия;
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода (съгласно системата ХАЙЦТЕК, за
разпределение на разходите за топлинна енергия на фирмата ТЕХЕМ), включително
издаването на обща и индивидуални сметки. На 03.06.2020г. между «Топлофикация София»-
АД и „Техем сървисис”-ЕООД е сключен договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в от Закона за енергетиката,
за срок от 3 години. В апартамента на В.Л.Я. /приложение № 1 към договора/.
На 25.07.2006г. В. Х.а Г. е подала заявление-декларация до “Топлофикация София”-АД за
откриване на партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация София”-АД на потребители в гр.С., относно притежавания от нея
гореописан апартамент.
По делото са представени издадени от „Топлофикация-София“ ЕАД на И. Г. Г. съобщения
към фактури, а именно: към фактура №********** от 31.07.2022г. за отчетен период
3
01.05.2021г.-30.04.2022г. на обща стойност 1651,03лева, срок за плащане-14.09.2022г. и към
фактура № ********** от 31.07.2023г. за отчетен период 01.02.2022г.-30.04.2023г. на обща
стойност 2239,61лева, срок за плащане-14.09.2023г.
По делото са представени от „Техем Сървисис”-ЕООД индивидуални справки за отопление
и топла вода за апартамент № ** в блок ***, вх.* в „Н. 4”-гр.С. за периоди на потребление
01.05.2020г.-31.03.2021г. и 01.04.2021г.-30.04.2021г., както и главен отчет от 19.05.2021г.
И. Г. Г. е пребивавала в Държавна психиатрична болница „Свети И.н Рилски” гр.Нови Искър
в периода от 02.11.2018г. до 08.02.2023г. /представената епикриза/. Същата е
освидетелствана с ЕР № 1966/114 от 23.06.2022г. на ТЕЛК IIМБАЛ-София ЕАД, като й е
опредЕ. 80% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с диагноза-параноидна
шизофрения. От 08.02.2023г. И. Г. Г. е потребител на социална услуга „Център за грижа за
лица с психични разстройства „Милосърдие”-с.К., община С. /представеният договор № 62
от 08.02.2023г., сключен с община С./. Представена е справка от ЦНСТПЛПР „Милосърдие”-
с.К., община С., за постъпили приходи и направени разходи за периода 01.12.2024г.-
31.12.2024г. на потребителката И. Г. Г..
С решение № 217 от 17.06.2019г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д.
№467/2018г. и влязло в сила на 17.07.2019г. /представено по приложеното заповедно
производство/, И. Г. Г. е поставена под ограничено запрещение. Органът по настойничество
и попечителство при община С. е назначил И.С.Я. за попечител на И. Г. Г. /представеното
удостоверение от 13.02.2024г. на общинска администрация С./.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (което съдът
кредитира като обективно и обосновано дадено) е, че за процесния период отчетените по
електронен път към нула часа на първо число на всеки един месец показания от общия
топломер на Абонатната станция, обслужваща СЕС на адрес гр. С., общ.” Н.“, ж.к. „ Н. - 4 “,
бл. ***, вх. * и вх. *, ежемесечно са нанасяни в база данни на ТР „Люлин“ и отразявани по
съответния ред за осчетоводяване, като нетната топлоенергия от базата данни на ТР
„Люлин'‘ - „Топлофикация - София'’ ЕАД общо по отчетни периоди е идентична с
отразената в индивидуалните изравнителни сметки, като ФДР е разпределяла
топлоенергията между клиентите в СЕС в съответствие със Закона за енергетиката от
09.12.2003 г. - чл. 140,141,142,143,144, както и в съответствие с Приложението към чл.61,
ал.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Вещото лице сочи, че за
процесния период 01.05.2020г. - 31.03.2021 г. и 01.05.2021 г. - 30.04.2023г. ФДР „ Техем
Сървисис ” ЕООД ” - гр. С. е разпределяла на абоната по партида прогнозна топлоенергия за
отопление и БГВ, като след отчетните периоди разпределяната на абоната по партида
прогнозна топлоенергия и начислени прогнозни суми са изравнени с разпределяната му: по
изчислителен път - отдадена от СИ, съобразно дистанционен отчет на ИР - отдадена
топлоенергия от четири броя отоплителни тела в процесния имот, както и за БГВ -
съобразно визуален отчет на водомер за топла вода, което е отразявано в индивидуални
изравнителни сметки, които съдържат количеството топлоенергия отчетена по общия
топломер за разпределение, отчетни данни от средствата за измерване, данни за
4
разпределената по отчет топлоенергия по компоненти, както и за абоната по партида -
дистанционно отчетени дялови единици и разход по отчет за БГВ, разпредЕ. топлоенергия
по компоненти: отдадена от СИ, отдадена от четири броя отоплителни тела в процесния
имот и отдадена за БГВ, както и разликата за изравняване с прогнозно начислената
топлоенергия и съответни прогнозни суми по отчетни периоди, включени в процесния
период - в случая за доплащане. От заключението на съдебно-техническата експертиза е
видно, че общият топломер в процесната сграда е преминал задължителния метрологичен
контрол. От заключението на вещото лице Й. е видно, че общо за процесния период:
01.05.2020г. - 31.03.2021г. и 01.05.2021г. - 30.04.2023г., начислените като задължение суми
към 30.04.2023г. възлизат на 4973,44 лева, от които: сума за отопление /по изч.път и отчет/-
4366,81лева, сума за БГВ /по отчет/-532,84лв., вноски за дялово разпределение-73,79лева,
като начислените суми са в съответствие с действащите през процесния период цени на
топлоенергията за потребителите в гр.С.. Вещото лице Й. заключава и че за процесния
период технологичните разходи на абонатната станция, обслужваща СЕС на адрес гр.С.,
община „Н.”, ж.к.”Н.- 4”, бл.***, вх.* и * са приспадани от отчетената ежемесечно брутна
топлоенергия и са за сметка на топлофикационното дружество, като са изчислени вярно от
ТР”Люлин”- „Топлофикация-София“ ЕАД, съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1
от Наредба № Е-РД-04-1 /12.03.2020г. за топлоснабдяването.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (което съдът
кредитира като обективно и обосновано дадено) е видно, че в счетоводството на ищеца има
данни за погасени плащания за процесния период в размер на 91,89лева, с които са погасени
чрез прихващане сума в размер на45,61лв. за месец 05.2020г. от годишно изравняване на ТЕ
за отоплителен сезон 05.2020 г. до 03.2021 г. и 23,14лв. сума за ДР за периода 05.2020 г. до
01.2020 г., като са останали непогасени задължения за ТЕ и ДР за процесния период 05.2020
г. до 03.2021 г. и от 05.2021- 04.2023 г. в размер на 4915,73лв., от които 4841,94 лв.
непогасена ТЕ за периода 05.2020 и непогасени задължения за ДР в размер на 73,79 лв. за
периода 02.2021 г. до 04.2023 г. От заключението на вещото лице Й.-М. е видно и че
изравнителните сметки въведени в информационната система на „Топлофикация София„
ЕАД, изготвени от ФДР за процесния имот и за процесния период, са посочени по суми и
месеци на въвеждане, така както са отразени в информационната им система. Вещото лице
сочи, че сумата за връщане в размер на 132,10 лв. от промяната на ставката в размер на 20
% по ЗЗДС е намалила задължението на абоната по реално потребена ТЕ по обща фактура
**********/31.07.2022 г. на база реален отчет, като сумата по общата фактура става в размер
на 1518,93лв., както и че е издадена фактура № **********/01.09.2022 г., с данъчна ставка 9
% на стойност 120,00 лв., с което се увеличава задължението за плащане за отоплителен
сезон 05.2021г. - 04.2022 г. и същото става в размер на 1638,93 лв . Вещото лице по
счетоводната експертиза заключава, че размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния
период е 4841,94лв.-главница, а размерът на дължимите суми за ДР за периода 02.2021г.-
04.2023г. е 73,79лева-главница. Изчисленият от вещото лице размер на законната лихва за
забава върху главницата за ТЕ за процесния период- от датата на забава на всяко едно
плащане до 06.03.2024г., е в размер общо на 713,75лв., а съгласно счетоводните данни е в
5
размер на 715,21лв., а лихвата за забава върху главницата за ДР за периода 02.2021г.-
04.2023г. е в размер на 14,80лв., а по счетоводни данни-15,36лв.
На 22.03.2024г. „Топлофикация-София“ ЕАД е депозирало в РС-София заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 95451 срещу И. Г. Г. с ЕГН-
**********, за заплащане на сумата 4841,94 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.03.2021г. и от м.05.2021г. до
м.04.2023г., сумата 715,21 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.03.2024г.,
сумата 73,79 лева - главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-м.04.2023г., и
сумата 15,36 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.04.2021г. до
06.03.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е препратено по компетентност на РС-Сандански, който е уважил искането
и е издал срещу И. Г. Г. заповед за изпълнение № 505 /27.06.2024г. по ч.гр.дело № 846/2024г.
по описа на Районен съд-гр.Сандански. Срещу издадената заповед за изпълнение И. Г. Г.,
действаща лично и със съгласието на попечителя си И. С. Я., е депозирала възражение в
законоопределения срок, като съдът с разпореждане от 24.07.2024г. е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с дадените указания е
връчено на заявителя на 25.07.2024г. Настоящият иск е предявен на 22.08.2024г. (пощенското
клеймо на плика).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните се
намират в облигационни отношения за продажба на топлинна енергия на апартамент в
сграда етажна собственост, като ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството
й на собственик на топлоснабден имот, който не изпълнява задължението си за нейното
заплащане. Страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 846/2024г. по описа на РС-Сандански. За ищеца е налице правен интерес от
предявяването на иска, тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство, в
определения от закона срок е възразила срещу издадената спрямо нея заповед за изпълнение,
поради което е направила вземането на ищеца-заявител спорно. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането- предметът на
предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с предмета на искането по реда
на чл.410 от ГПК.
Искът е частично основателен:
В настоящия казус ищецът твърди, че ответницата му дължи сума за консумирана топлинна
енергия за периода м.05.2020г.-м.03.2021г. и м.05.2021г.-м.04.2023г. и сума за услуга дялово
разпределение за периода м.02.2021г.-м.04.2023г., на основание качеството й на потребител
на топлинна енергия, като собственик на имот в сграда-етажна собственост.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
6
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известени общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.150 от ЗЕ). В казуса е приложима и
Наредба № Е-РД-04-1 /12.03.2020г. за топлоснабдяването /обнародвана в ДВ.бр.25 от
20.03.2020г./. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, клиентите на топлинна енергия са собствениците
и титулярите на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В това качество те ще са страна
в правоотношението с топлопреносното предприятие, чийто предмет е доставка на топлинна
енергия за битови нужди, и ще са длъжни да заплащат цената за доставената и потребена
топлинна енергия. Следователно, за да се уважи предявения иск ищецът следва да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по
доставка на топлоенергия, в това число качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия като собственик на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и качеството на ищеца на
доставчик на топлинна енергия; доставянето на топлинна енергия до топлофицирания имот
през процесния период; изтичане на срока за плащане на стойността на потребената
топлинна енергия и размера на иска.
Установи се, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и че има издадени от него Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр.С., които са
одобрени с решение на КЕВР и са публикувани във вестник „Монитор” на 11.07.2016г. След
изтичане на 30 дни от публикуването им те са влезли в сила, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиента (чл.150, ал.2 от ЗЕ).
От представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, т.II, рег.
№4139, д.№236/20**г. на нотариус с рег.№*** на НК се установи, че собственик на
процесния топлоснабден имот е В. Х.а Г. с ЕГН-**********, която е подала заявление до
ищцовото дружество за открИ.не на партида за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в имота й. Установи се, че В. Х.а Г. е починала на 26.04.20**г. Имуществото на
починали лица по силата на наследственото правоприемство преминава в патримониума на
техните наследници. Установи се от представеното удостоверение за наследници, че
ответницата е единствен наследник по закон на В. Х.а Г.. Следователно, ответницата е
собственик на процесния имот.
Установи се от писмените доказателства /протоколно решение на общото събрание на
етажните собственици от 14.09.2002г.; сключен въз основа на това решение договор с „Техем
сървисис”-ЕООД от 19.09.2002г. и договор от 03.06.2020г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия/ и от съдебно-техническата експертиза, че сградата, в
която се намира процесния апартамент, е топлоснабдена и че в нея е въведена система за
дялово разпределение, като индивидуалното измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице помагач.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните по делото е съществувало през
7
процесния период валидно облигационно правоотношение относно продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че за процесния имот през процесния
период е доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество, която топлоенергия е
разпределяна от ФДР между клиентите в СЕС в съответствие със Закона за енергетиката и
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Установи се от съдебно-
техническата експертиза и че начислените суми към 30.04.2023г. възлизат на 4973,44 лева,
от които: сума за отопление /по изч.път и отчет/-4366,81лева, сума за БГВ /по отчет/-
532,84лв., вноски за дялово разпределение-73,79лева, като начислените суми са в
съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за
потребителите в гр.С.. Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период е 4841,94лв.-главница, а размерът
на дължимите суми за ДР за периода 02.2021г.-04.2023г. е 73,79лева-главница.
Падежът на задължението за заплащане на доставената през процесния период топлинна
енергия е настъпил-изтекъл е предвидения в чл.33 от ОУ срок за това. Установи се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на законната лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за процесния период- от датата на забава на
всяко едно плащане до 06.03.2024г., е в размер общо на 713,75лв. В общите условия на
ищцовото дружество не се съдържа разпоредба, която да определя срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, която цена съгласно чл.36 от ОУ във вр. с чл.22 от
същите е платима на ищцовото дружество, поради което съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД
ответницата изпада в забава след като бъде поканена от кредитора. По делото не се
представиха доказателства за отправена такава покана от ищеца към ответницата, поради
което тя не е изпаднала в забава и не дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Възражението на ответницата, че през процесния период тя не е живяла в процесния
топлоснабден имот, поради което не дължи претендираните от ищеца суми е неоснователно,
тъй като заплащането на стойността на ползваната топлинна енергия е в тежест на
собственика на недвижимия имот и обстоятелството, че собственикът не е живял в него не
го освобождава от това негово задължение по създаденото облигационно отношение с
топлофикационното дружество. В тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по т.д.№2/2017г.
на ОСГК на ВКС е прието, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на
ползване върху топлоснабден имот дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Изложеното от ответницата в отговора на исковата молба, че няма възможност да заплати
претендираните суми поради ниските си доходи е ирелевантно за настоящото производство.
Предвид изложеното предявения иск следва да бъде уважен за следните суми: 4841,94 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г.-
м.03.2021г. и от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до
окончателното изплащане; 713,75 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до
8
06.03.2024г.; 73,79лева-главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса в размер на 230,75лв., за възнаграждение и разходи на вещо лице
по СТЕ в размер на 530лв. и за възнаграждение и разходи на вещо лице по СЧЕ в размер на
468,61лева. Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, поради което ответницата
следва да заплати на ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв. Съобразно изхода
на спора ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1325,40лева, съставляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ответницата следва да
заплати на ищеца и сумата от 162,44 лева за направени по заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.139-чл.156 от ЗЕ и във
вр. с чл.422, ал.1, чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Г. с ЕГН-**********, с настоящ
адрес-с.К., община С., ЦНСТПЛПР, че дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес-гр.С., ул.”Ястребец”, № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
П.П. и председателя на управителния съвет М.Ц., по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 505 /27.06.2024г. по ч.гр.дело № 846/2024г. по
описа на Районен съд-Сандански, следните суми: 4841,94 лева (четири хиляди осемстотин
четиридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки)- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.03.2021г. и от м.05.2021г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане;
713,75 лева (седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки)-лихва за забава за
периода от 15.09.2021г. до 06.03.2024г.; 73,79 лева (седемдесет и три лева и седемдесет и
девет стотинки) -главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-м.04.2023г., ведно
със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК: *********
срещу И. Г. Г. с ЕГН-********** за установяване дължимостта на сумата от 15,36 лева-
лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.04.2021г. до 06.03.2024г., както и над
уважената част от иска за дължимост на лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до
06.03.2024г. върху главницата за топлинна енергия до претендираната сума от 715,21лева.
ОСЪЖДА И. Г. Г. с ЕГН-**********, с настоящ адрес-с.К., община С., ЦНСТПЛПР, ДА
9
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес- гр.С.,
ул.”Ястребец”, № 23Б, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на
управителния съвет М.Ц., сумата от 1325,40лева (хиляда триста двадесет и пет лв. и 40 ст.)
за направени по настоящото дело разноски и сумата от 162,44 лева (сто шестдесет и два лв.
и 44 ст.) за направени по заповедното производство разноски (по ч.гр.д.№ 846/2024г. по
описа на Районен съд-Сандански).
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца, а
именно: „Техем сървисис”-ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“Проф.Г.Павлов“, № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10