РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Габрово, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Милчо Ив. Генжов
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600099 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 12 от 01.06.2021г. постановена по нохд № 268 по описа за
2021г. на Габровски районен съд подсъдимия Д.С.Д. от гр.Дряново е признат
за виновен в това, че през периода 17.06-20.08.2020 г., в гр. Габрово, при
условията на повторност и продължавано престъпление, от къщи, находящи
се на ул. “А.К.“ ** и „А.“ ** отнел чужди движими вещи на обща стойност
1391,78 лв. от владението на С. и Г., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28 във вр. с чл.26
и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от
свобода, което да търпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият е осъден да заплати на В.Г. от гр. Габрово сумата от
818,21 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законните последици.
1
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
разноските по делото.
В законният срок присъдата е обжалвана в наказателната й част от
подсъдимия Д.Д. - лично и чрез служебния защитник адвокат С. Наведен е
довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че
определеното наказание е завишено и несправедливо. Съдът не бил отчел
дадените от подсъдимия обяснения пред разследващ полицай в рамките на
предварителното разследване, с което е съдействал за разкриване обективната
истина по делото, младата му възраст, невисоката равностойност на
предметна на престъплението, възстановяването на по-голямата част от
същия. Сочи се, че след като се отчетат тези обстоятелства и се съобрази
разпоредбата на чл.58а от НК на подсъдимия следвало да се определи
наказание от осем месеца лишаване от свобода. Направено е искане за
изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура не
оспорва жалбата. Счита, че с оглед ниския размер на предмета на
престъплението можело да се направи компромис и да се намали наложеното
на подсъдимия наказание.
Повереникът на частната обвинителка и гр. ищца адвокат Х. оспорва
жалбата и моли същата да се остави без уважение и да се потвърди
присъдата.
Подсъдимият Д.Д. и защитника му адв. С. поддържат депозираните жалби
с наведения довод за явна несправедливост на наказанието. Молят същите да
бъдат уважени, като се намали размера на наказанието на осем месеца.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадените жалби, взе
предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия Д.Д. от гр.Дряново е предявено обвинение по чл.195,
ал.1, т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
Д. е направил признание относно фактите и обстоятелствата, приети в
обвинителния акт.
2
При извършената проверка въззивният съд констатира, че
процесуалната дейност на районния съд е осъществена при съблюдаване на
нормативната уредба на това диференцирано производство, спазен е
процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка
по делото, която съответства на изложеното в обвинителния акт, като
правилно и обосновано е приел, че тя се подкрепя от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, заключенията на
експертизите, веществените доказателства, както и от самопризнанието на
подсъдимия. Установената по делото фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият Д. е осъждан за престъпления от общ характер. С присъда
по нохд № 54/2019 г. на РС - Дряново, в сила от 03.10.2019 г. Д. е осъден за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във в.с чл.194, ал.1 във чл.26, ал.1 и чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
През инкриминирания период подсъдимият живеел при баба си в
гр.Габрово, на ул. “А.К.“ №**.
На 17.06.2020г. Д. минавал покрай двор на къща, находяща се на
ул.“А.К.“ №**. Тя била обитавана от св. С., който живеел там на квартира. В
двора на имота свидетелят държал велосипед „Драг Декара“. Минавайки от
там и забелязвайки велосипеда подсъдимият решил да го открадне. Пресегнал
се през оградата и след като успял да го хване го повдигнал и го пренесъл над
нея. Около месец след това го продал на св. Г.Н. за сума от 40 лв.
На 04.11.2020 г. св. С. видял св. Н., че управлява велосипед, като
разпознал откраднатия му. Подал сигнал в РУ Габрово. След това велосипеда
е предаден доброволно от св. Н. /за което има съставен протокол/ и същият с
разписка е върнат на собственика му.
Свидетелите В.Г., З.Г. и Г.Г. живеели на ул.“А.“ №** в гр. Габрово.
Къщата била с приземен и жилищен етаж, имала двор, заграден с метална
ограда. През нощта на 13-14.08.2020г. подсъдимият минавал покрай къщата
като забелязал че може лесно да се влезе в нея. Прескочил металната ограда и
влязъл в двора. След това през отворен прозорец на хола проникнал в къщата.
По това време свидетелите се намирали в нея, но били заспали. В една от
стаите подсъдимият намерил чантичка, от която взел сума от 80 лв., 10 къса
цигари и една запалка. По обратния път излязъл на двора. От намиращ се в
3
двора навес взел сувенирна пушка, 1 бр. дистанционно управление за гаражна
врата. С отнетите вещи се прибрал в дома си.
На следващата нощ подсъдимия отново отишъл до дома на Г.
Проникнал в него по същия начин. От там отнел сума от 115 лв. от кухнята,
сума от 250 лв. от дамска чанта, три чифта обеци - златни, сребърни и за
масово потребление, както и кутия с 12 цигари. По обратния път напуснал
къщата.
На 16.08.2020 г. свидетелите В.Г. и З.Г. установили липсата на
посочените вещи и пари и подали сигнал до РУ Габрово. Извършен е оглед на
местопроизшествие, при което са били иззети дактилоскопни следи от
хартиен плик и кутия за бижута, както и трасологична следа от подметъчна
част на обувка - от прозореца в хола.
През нощта на 19 срещу 20.08.2020 г. подсъдимият отново отишъл до
къщата на Г., като отново е имал намерението да краде. Прескочил оградата,
качил се на терасата, където вратата била отворена. От терасата взел цигари и
запалка. През отворен прозорец влязъл в хола, а от там в кухнята. От там взел
цигари и един лев. Тъй като не намерил нищо друго си тръгнал. Св. З.Г. се
събудил от шум и станал, но подсъдимият успял да избяга през прозореца на
банята. Когато Д. се отдалечавал от къщата Г. успял да го види и
сигнализирал полицията.
Извършен е оглед на местопроизшествието, при който са били открили
и иззети дактилоскопни следи от рамките на прозорците на банята и терасата.
За действието е съставен протокол, приложен по делото.
В хода на разследването св. Ф.Й. е предала доброволно два чифта
обеци /подробно описани/, които срещи разписка са върнати на св. Г.
Подсъдимият е предал доброволно кутия с 12 цигари и запалка, за което
е съставен протокол за доброволно предаване и същите са върнати на Г.
От заключенията на оценъчните експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи е 945 лв. Или общата стойност на предметна на
престъплението е в размер на 1391,78 лв.
По делото е изготвено заключение на дактилоскопна експертиза,
подробно описано в първоинсатционния съдебен акт.
Горната фактическа обстановка е приета за установена от районния съд
4
като е направен цялостен анализ на събраните на ДП доказателства,
съпоставени с направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
ОА, при проведената диференцирана процедура. Съдът правилно е приел, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на ДП
доказателства, като последните са били събрани по съответния процесуален
ред. Спазвайки изискванията на чл.305 от НПК първоинстанционният съд е
подложил на логически верен анализ наличните по делото доказателства, като
обосновано е приел, че от тях се установява безспорно изложената в ОА
фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия.
При правилно установената фактическа обстановка обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият Д.Д. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1
от НК, за което го е признал за виновен.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на
първоинстанционния съд относно наличието както на обективния, така и на
субективния състав на осъщественото престъпление, а така също и за
наличието на квалифициращия признак- по т.7 от чл.195 от НК.
Фактическата обстановка и правната квалификация на деянието не са
предмет на обжалване. В жалбата е наведен единствено довод за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Настоящият
въззивен състав намира възражението за неоснователно, по следните
съображения:
Съгласно нормата на закона наказанието е явно несправедливо, когато
очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на
целите, визирани в чл.36 от НК. В случая нито една от посочените хипотези
не е налице, като въззивният състав не споделя изложеното от защитника в
жалбата. При индивидуализацията на наказанието в достатъчна степен са
отчетени определящите отговорността обстоятелства. Правилно като
отегчаващи обстоятелства са отчетени завишената степен на обществена
опасност на деянието. Правилно е отчетена и завишената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, определена от
обремененото му съдебно минало. Същият е осъждан многократно за
5
престъпления от общ характер / извън това определящо квалификацията
„повторност“ и то все за престъпления срещу собствеността на гражданитe,
което сочи на престъпна упоритост от негова страна и явно нежелание за
спазване на установения правов ред. Явно е, че налаганите му наказания,
включително и ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“
не е изиграло положителен ефект. Същевременно извън вниманието на
първата инстанция е останала престъпната упоритост при осъществяване на
престъплението - проникването многократно в дома на пострадалите и то в
момент, когато са се намирали в дома си и са спели. Направеното на ДП
признание е отчетено в достатъчна степен като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Отчетена е и сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, както и критичното отношение на подсъдимия към
извършеното. Като е обсъдил посочените обстоятелства, съдът е приел, че по
отношение на подсъдимия е налице значителен превес на отегчаващите
обстоятелства. Въпреки това, в нарушение нормата на чл.54 от НК, е
определил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода,
което е значително под средния размер на предвиденото в закона, като по
този начин същото се явява определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Спазвайки императивната разпоредба на чл.58а,
ал.1 от НК, първоинстанционният съд законосъобразно е намалил
определеното наказание с 1/3, като е наложил на подсъдимия наказание от
една година и осем месеца лишаване от свобода.
Въззивният състав не споделя изложеното от защитата, че като
смекчаващо обстоятелство следвало да се отчете възстановяване на част от
предмета на престъплението. Видно от доказателствата по делото е, че
възстановяването не е принос на подсъдимия, поради и което това
обстоятелство не води до намаляване на отговорността му.
По изложените съображения съдът намира, че определеното на
подсъдимия наказание е съответно на тежестта на извършеното престъпно
деяние, на неговата личност и е адекватно за постигане целите на чл.36 от
НК. Не са налице основания за промяна на размера на определеното на
подсъдимия наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, а
след редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК е сведено близо до минималния
размер на предвиденото в закона, като е определено наказание от една година
и осем месеца лишаване от свобода. Намаляване на така определеното
6
наказание би довело до прекален либерализъм спрямо подсъдимия.
Правилно съдът е приел, че по отношение на подсъдимия не са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, като е постановил ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Правилно и в съответствие с нормата
на чл.57 от ЗИНЗС е определен и режима на изтърпяване на същото, а именно
„строг“.
В гражданската й част присъдата не е обжалвана.
При така установената фактическа обстановка и правни изводи
въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт е обоснован, правилен и
законосъобразен, както и е справедливо определено наложеното наказание. С
оглед на това същият следва да бъде потвърден.
При извършената служебна проверка на присъдата по силата на чл.314
от НПК въззивният съд не констатира същата да е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване.
В съответствие с изложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6
от НПК, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 01.06.2021 г., постановена по нохд
№ 268 по описа за 2021 г. на Габровски районен съд.
Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7