Р Е Ш Е Н И Е
№ 210/12.3.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 17.02.2021 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Г. Петров
Светомир Бабаков
при
участието на секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стефан
Янев , като разгледа дело номер 90
по описа за 2021 година докладвано
от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на А.К.П. ***, чрез адв. Г.К. срещу РЕШЕНИЕ от 16.12.2020г. на
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 615/2020 г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че нарушението
не било квалифицирано правилно, както и че не ставало ясно от съдържанието на
НП какво нарушение е извършил. Налице било едно продължавано нарушение, с
начален момент 05.11.19 г., когато бил съставен първия АУАН. Счита, че на
административната фаза на процеса са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са основание за отмяната на атакуваното НП. По тези съображения, касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло НП № 2020-1818-02-3118 на РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик.
В съдебно заседание, жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- РУ Пазарджик
при ОДМВР Пазарджик не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено, че на жалбоподателя /касатор ва
настоящото производство/ бил съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 12.11.2019 г. около 20.00 часа в гр. Пазарджик, на
бул. “***“, при извършена проверка представя частично повреден документ за
самоличност – лична карта № *********, издадена на 01.02.2018 г. от ОД на МВР
Пазарджик. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От
правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите
съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП
нарушение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗБЛД,
гражданите, притежатели на български лични документи са длъжни да ги пазят от
повреждане, унищожаване или загубване. Неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкцията по чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. Районният съд, въз основа на
правилен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства е стигнал
до верен правен извод, че съставът на нарушението е осъществен от нарушителя на
посочените в НП време и място.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че налице продължавано административно нарушение, което е
започнало на датата на първия съставен на нарушителя АУАН, тъй като ако личната
карта е повредена един път има само едно повреждане. Личната карта служи за
удостоверяване на личността на притежателя й, при поискване от компетентните
органи. Само по себе си тя няма стойност на вещ и е без значение в кой момент е
била повредена, а дали в съответния момент е била представена в такова
състояние на компетентия орган. Законът вменява задължение на гражданите да
пазят от повреждане личните си документи, за да не се затрудняват органите на
реда при установяване на самоличността на лицето, което безспорно би се
случило, ако документът бъде представен в увредено състояние. Затова, дори и
личната карта да е била вече веднъж повредена, за което нарушение да има
съставен АУАН, при всяко последващо
представяне на този удостоверителен документ в същото състояние, нарушителят
извършва ново нарушение по чл. 7 от ЗБЛД. Практически, нарушителят би могъл да
извършва с повредената лична карта безброй много нарушения по чл. 7 от ЗБЛД до
момента, до който не я представи в компетентната полицейска служба за
надлежната й подмяна с нов документ. Това е сторено от касатора чак на 02.12.2019,
т.е. към 12.11.2019 г. той обективно е могъл да извърши нарушението за което му
е повдигнато административно обвинение.
Ирелевантно за спора е дали касатора е
бил спиран още няколко пъти от служители на МВР, с цел да се заяждат с него.
Недоказано е и твърдението, че при проверката, полицейски служители нарочно са
огъвали личната карта на лицето с цел да я пукнат там и да нарушат по този
начин целостта й. Ако това е така, не става ясно защо касатора не е подал
незабавно жалба за виновното посегателство на органи на реда върху целостта на
личния му документ.
Законосъобразно е определена
санкционната норма на чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като при стриктно спазване на правилата в чл. 27 от ЗАНН,
наказанието правилно е наложено в
минимален размер.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от 16.12.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах. дело № 615/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/