РЕШЕНИЕ № 348
гр. Пловдив 18.06.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на 10 май 2018 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА , като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 324/2016
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 15746/19.5.16 г. по описа на
ПОС, предявена от „ПИМК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
с. Марково, община Родопи, Пловдивска област, местност Захаридево 43А, против
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Цар Б. ІІІ Обединител“ № 37 и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Цар Б. ІІІ Обединител“ №
37.
Обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 372 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ПИМК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Марково, община Родопи, Пловдивска област, местност Захаридево
43А, моли ответниците „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. СВЕТА
ТРОИЦА, бл. 335, вх. Б, ет. 8, ап. 46, и „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Дунав“ № 76, да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумите:
-
290 633.34
лв. – неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по сключен
договор за превоз на товари от 20.3.2015 г. между „ПИМК“ ООД като превозвач,
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД като товародател и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД като
солидарен длъжник;
-
29 812.47
лв. – неустойка за забава на плащания по чл. 7, ал.1 от същия договор;
-
законна
лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба–
19.5.16 до окончателното плащане.
Претендира присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение,
по представен списък на разноските.
Съображения са изложени и в писмена защита, депозирана от
процесуалния представител на ищеца адв. М.Т.
Ответниците „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* и „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* молят предявените искове да се отхвърлят изцяло като
неоснователни. Претендират разноски, като са представили съответно списъци за
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Твърди се в исковата молба, че е сключен договор за
превоз на товари от 20.3.2015 г. между „ПИМК“ ООД като превозвач, „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД като товародател и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД като солидарен
длъжник. Предмет на договора е
извършване на транспортни услуги за превоз на товари, предадени за тази цел от
товародателя на превозвача за изграждане на автомагистрала „Марица“,
финансирана от ОП „Транспорт 2007“. Мястото за товарене, мястото за
разтоварване, какта и цената на превозите били определени с допълнителни
споразумения, неразделна част от договора . четири броя протоколи.
Твърди се, че договорът е прекратен на 20.11.15 г.
едностранно от ищцовото дружество на осн. чл. 7,ал.3 вр. чл. 8, ал.1,т.3 от
договора поради изпадане на товародателя в забава за плащане на уговорените
възнаграждения, като е изпратено писмено изявление, получено от ответниците на
23.11.15 г.
Твърди се, че ищецът е изпълнил транспортни услуги в
полза на товародателя при спазване условията на договора, без наличие на
забележки и рекламации от страна на получателите, и като отчет всяка
товарителница, заедно с придружителни документи е изпращана на възложителя на
превоза. Според клаузите на договора отчитането на извършените превози се извършвало
на всеки 7 дни на основание товарителници, кантарни бележки и данъчна фактура,
като товародателят се задължил да заплаща на превозвача седмично възнаграждение
в срок до 15 дни след изтичане на съответната седмица срещу предоставена
данъчна фактура, придружена с товарителници и кантарни бележки. Към момента на
предявяне на исковата молба не било извършено плащане на всички предявени за
плащане фактури, вкл. за неустойки, предвид на което ищецът претендира исковите
суми срещу товародателя „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД и солидарния длъжник „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“
ЕООД.
Установява се по делото, като този факт не е спорен между
страните, че действително, на 20.3.15 г. е сключен
договор между „ПИМК“ ООД като превозвач, „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД като товародател и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД като солидарен
длъжник с посочения в исковата молба предмет – извършване на превоз на
товари, предадени от товародателя на превозвача, със собствени и/или наети
превозни средства от и до местоназначения, допълнително уговорени между
страните в приложения – неразделна част от договора, срещу заплащане на
възнаграждение /чл. 1 и 2 от договора/.
Задълженията на товародателя „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД са
уредени в чл. 5, ал.1 от договора, като включват и задължението да се плати на превозвача
уговореното в договора възнаграждение
/чл. 5, 1, т.4/.
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД е подписало договора като солидарен длъжник. В чл. 10 от договора е уговорено, че на осн. чл. 121 - 127 от ЗЗД
солидарният длъжник се задължава да отговаря заедно с товародателя спрямо
превозвача за всяко ликвидно и изискуемо вземане по смисъла на раздел 2, чл.2
от договора, без да поема отговорност за акцесорни задължения по основния дълг,
както и разноски, свързани с него.
Поддържа се от „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД, че страните всъщност
са имали предвид, че дружеството ще обезпечи задълженията на товародателя в
качеството на поръчител, като всъщност липсвала уговорка между „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“
АД и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД за възникване на солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121 от ЗЗД. В тази връзка се прави възражение за изтекъл
шестмесечен срок то чл. 147, ал.1 от ЗЗД по отношение на исковите претенции за
всички фактури, издадени след дата 30.10.2015 г.
Съдът намира, че няма основание да се приеме, че в случая
се касае за договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД. Изрично в
договора е записано, че „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“
АД участва в облигационното правоотношение в качеството си на солидарен
длъжник, както в титулната част на договора, така и в чл. 10, в който изрично
се сочат и нормите на чл. 121 -127 от ЗЗД – глава „СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“. В
случая е възникнала солидарна отговорност, уговорена между страните, като в
тази уговорка участва и товародателя „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД. При това
положение е неоснователен доводът, че няма постигната уговорка между
солидарните длъжници по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.
Основателни са възраженията, че солидарната отговорност на „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ“ АД касае единствено основния дълг и не се разпростира върху
акцесорните задължения, вкл. неустойката/. В този смисъл е изричната воля
на страните, обективирана в чл. 10 от договора – солидарният длъжник се
задължава за всяко ликвидно и изискуемо вземане по смисъла на раздел 2, чл.2 от
договора, без да поема отговорност за акцесорни задължения по основния дълг,
както и разноски, свързани с него. В раздел 2, част 2 от договора е уговорено
единствено задължението на товародателя да заплати възнаграждение за
извършените превози. Неустойката е уговорена в раздел ІV от договора. При това
положение съдът приема, че солидарната отговорност на ответника „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ“ АД обхваща единствено задълженията за заплащане на възнаграждение.
Договорът е прекратен с едностранно волеизявление на
ищеца от 20.11.2015 г. В този смисъл е изричното заявлението на ищеца още в
исковата молба. Твърди се в исковата молба, че с оглед допуснатата забава в
плащанията ищецът е изпратил писмено изявление до товародателя и солидарния
длъжник, с което е упражнил правата си си по чл. 7, ал.3 и. чл. 8, ал.1, т.3 от
договора да преустанови работата и да откаже нови превози, като прекрати едностранно, без
предизвестие Договора за превоз на товари от 20.3.15 г. Към исковата молба са
представени изпратени заявления до ответниците, като последните не оспорват
твърденията на ищеца относно прекратяването на договора.
В изпълнение на вменено от съда задължение ищецът е
представил по делото в оригинал съставените документи във връзка с исковата
претенция – фактури, кантарни бележки и товарителници – л. 366 – л. 3772 от
делото.
Ответниците оспорват основателността на исковите
претенции, като на първо място възразяват, че е налице „интерпулиращо във
времето несъответствие между първичните счетоводни документи и съставените
фактури откъм количества на превозена стока, километри и др.“ Тъй като по
договора е предвидено заплащане на тон спрямо километър, ответниците считат, че
наличните разминавания водят до извод за нередовно водено счетоводство от
страна на ищеца и неспазване на изискванията на договора, предвиждащ отчитане
на извършената работа въз основа на товарителници и кантарни бележки. Излагат
се възражения в хода на производството и в депозираните писмени защити, че
първичните счетоводни документи не са съставяни и водени акуратно, на места
липсват подписи на изпращач и превозвач, където има такива подписи, не е ясно
кое е лицето, което се е подписало, налице са несъответствия между посочени и
калкулирани количества между кантарни бележки и товарителници, от една страна,
и издадени фактури, от друга, и т.н. На тази база се възразява, че ищецът не
само е доказал стойността на всяка една
от твърдените като извършени доставки, а и от представените документи въобще не
можело да се установи кога и дали изобщо са изпълнени превозите.
Във връзка с начина на работа по договора и съставянето
на отчетните документи по договора са
разпитани свидетелите Й.Д.Б. /с.з. на
9.2.17 г./ и Л.Р.А.-П. /с.з. на 20.4.17 г./
Свид. Б. заявява, че работи в „ПИМК“
ООД от 2006 г., сега на длъжност „***”, като е минал през почти всички етапи
във фирмата – шофьор, „***“, ***“ до „***. С около 70 камиона били
осъществявани превозите за ПЪТИЩА. Самият превоз се осъществявал след , заявка
съответно от какво имат нужда на самия обект - фракция за насипване или
асфалтополагане. Основните документи, които се попълвали от шофьорите, били пътен
лист и товарителница. Шофьорът задължително минавал през кантар, когато го
натоварят с материалите, като на някои обекти давали кантарни бележки, другаде
не. В случай, че не му дадат кантарна бележка, шофьоърт вписвал килограмите. С
тези документи автомобилът пътувал от товарния адрес до обекта. Там по принцип
трябвало да го посрещне технически ръководител и да му се разпише
товарителницата. Свидетелят заявява, че много често техниците отсъствали от
обектите, а хората, които полагали асфалт, не се ангажирали с подписи, карали
се материали и през нощта, поради което подписването ставало и на следващия ден.
Отчетните документи се предавали на на отдел „Отчетници“, които ги обработвали.
По принцип следвало да има съответствие между тонажа в товарителницата и
кантарната бележка, товарната бележка се издавала от базата, от която се товари, а товарителницата
я пишел шофьорът, който трябвало да препише данните от кантарната бележка в товарителницата.
Свид. Л.Р.А.-П., *** във *** отдел в „Пимк“ ООД,
заявява, че й е известен договора с ПЪТИЩА за превози на асфалт и фракция,
необходими за изграждане на автомагистрала „Марица“. С това започнала трудовата
си дейност във фирмата, която се състояла във въвеждане на информация в
съответната програма, с която разполага фирмата. Когато постъпила на работа, договорът
бил вече се изпълнявал. Във фирмата пристигал набор от документи ежедневно за
предходния ден, т.е. товарителници, прикрепени към тях експедиционни бележки и
пътен лист на шофьора, който е извършил превоза /документация за един камион и
един шофьор/. Колко са били камионите в предходния ден, било в зависимост от
заявката, която е поискала съответната страна, дали „Пътища“ или друга фирма,
няма значение. Този набор от документи се въвеждал в програма, която се ползва
от фирмата. Не винаги идвал един и същи набор документи. Пътният лист
обикновено бил придружен с товарителница, но понякога експедиционната бележка
липсвала. Имало случаи на загубени товарителници, забравени или недобросъвестно
предадена, т.е. към друг пътен лист или изобщо неполучена. Когато липсвал един
от другите два документа – товарителница или експедиционна бележка, данните се
взимали от този, който е наличен. Тъй
като обемът бил доста голям, може някъде да се е получило объркване. В такива
случаи се правили допълнителни проверки и издирване на документацията от
лицата, които съответно работят с тези документи. Документите, които съпъствали
товара били пътен лист, товарителница, експедиционна бележка, които документи
се издават в различни моменти и от различни лица: товарителницата и кантарната
бележка се сглобявали в момента, в който
е натоварен камионът, издавала се експедиционна бележка, след което шофьорът
вероятно сядал на подходящо място да си попълва товарителницата. Свидетелката
заявявяа, че е имало случаи на несъответствия между данните в кантарната
/експедиционната/ бележка и товарителницата, като според нея меродавни в този
случаи би трябвало да са данните от кантарната бележка, тъй като тя е първичен
документ и данните от нея следва да се пренесат от шофьора в товарителницата.
Въпросните несъответствия са
изследвани от вещите лица по назначените съдебно-счетоводни експертизи.
В първоначалното заключение,
прието по делото, в.л. Д.Й. е мотивирало извод, че като цяло има съвпадение на
данните по кантарни бележки – тонаж и товарителниците – тонаж и изминато
разстояние и фактурираната услуга съгласно договорените параметри, т.е.
фактурираните услуги отговарят на данните по кантарните бележки и
товарителници. В.л. счита, че наличието на пропуски или неправилно попълнени
документи представляват незначителни технически грешки и не променят същността
на стопанската операция, като има достатъчно други документи, които да
удостоверят надеждно липсващите или неточни параметри на отделния конкретен
превоз.
Вещото лице категорично е установило,
че издадените от ищеца фактури са осчетоводени със същите параметри и от
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД с изключение единствено на две фактури на обща
стойност от 3 936 лв. Неосчетоводено от товародателя е и едно известние за неустойка в размер на 29 354.92
лв.
Обстоятелството, че фактурите са
надлежно осчетоводени и от товародателя „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД не се
оспорва от ответниците.
Във връзка с оспорване на
изводите на вещото лице за незначителност на несъответствията между кантарни
бележки, товарителници и фактури е назначена и повторна експертиза с в.л. И.С.,
като в приетото заключение, представено в съда на 2.5.18 г., са направени и
подробни изчисления за стойността на извършените превози съобразно данните за
тонаж и километри по отделните фактури. Конкретните стойности са показани в
приложение 1 към заключението на повторната експертиза.
При сравнение между изчислените
от вещото лице стойности и фактурираните стойности е видно, че действително са
налице различия, но съдът приема, че тези различия по никакъв начин не могат да
обусловят извод, че ищецът въобще не е доказал извършването на фактурираните
доставки.
Действително, налице са фактури,
по които фактурираните стойности са по-малки от изчислените от вещото лице като
дължими съобразно данните в изследваните документи, например:
По
фактура № 266993/27.10.2015 г. стойността е 84 671.60 лв., при изчислена от вещото лице стойност
- 84 786.26 лв.
По
фактура № 4691/31.10.2015 г. стойността е 15 992.20 лв., при
изчислена 15 774.93.
По
фактура № 267000/27.10.2015 г. стойността е 2 546.28 лв. при изчислена
2537.75 лв.
По
фактура № 266999/27.10.2015 г. стойността е 4 943.32 лв. при изчислена
4 230.95
По
фактура № **********/31.12.2015 г. стойността е 595.73 лв. при изчислена 528.03
лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 1 071.98 лв. при изчислена
1043.77
По
фактура № 100000271154/27.11.2015 г. стойността е 1804.54 лв. при изчислена
1803.46
По
фактура № **********/27.10.2015 г. стойността е 1 127.17 лв. при изчислена
764.56 лв.
По
фактура № **********/27.10.2015 г. стойността е 1 208.09 лв. при изчислена
1 094.97 лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 998.43 лв. при изчислена 828.18
лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 6 207.66 лв. при изчислена
5 700.19 лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 1 458.58 лв. при изчислена
1 446.83 лв.
По
фактура № **********/30.11.2015 г. стойността е 249.25 лв. при изчислена 218.23
лв.
Същевременно са налице и редица фактури,
по които изчислените стойности съдпадат напълно с фактурираните: напр. по ф. № **********/31.12.2015 г., **********/31.10.2015, **********/31.10.2015, **********/31.10.2015, 100000269558/17.11.2015., 100000267001/27.10.2015, **********/31.10.2015, **********/31.12.2015, 271555/27.11.2015, 271555/27.11.2015, 4698/31.10.2015
г.
Налице са и редица фактури, по които фактуриратата
стойност е по-малка от изчислената от вещото лице, например:
По
фактура № 266998/27.10.2015 г. стойността е 14 602.76 лв. при изчислена
16 160.72 лв.
По
фактура № 266997/27.10.2015 г. стойността е 40 040.98 лв. при изчислена 41 890.35 лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 4 801.76 лв. при изчислена
4 821.30
По
фактура № 100000267090/28.10.2015 г. стойността е 20 205.20 лв. при
изчислена 23 205.20 лв.
По
фактура № 100000266996/27.10.2015 г. стойността е 17 737.35 лв. при
изчислена 18 403.13
По
фактура № 100000271159/27.11.2015 г. стойността е 2 175.13 лв. при
изчислена 2 447.11 лв.
По
фактура № 100000267088/28.10.2015 г. стойността е 205.24 лв. при изчислена
212.69 лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 10 369.87 лв. при
изчислена 10 563.34 лв.
По
фактура № **********/27.11.2015 г. стойността е 1 573.68 лв. при изчислена
1 566.85 лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 345.04 лв. при изчислена 359.37
лв.
По
фактура № **********/24.11.2015 г. стойността е 1 043.01 лв. при изчислена
1 125.71 лв.
По
фактура № **********/30.10.2015 г. стойността е 137.79 лв. при изчислена 116.92
лв.
По
фактура № **********/31.12.2015 г. стойността е 338.88 лв. при изчислена 760.35
лв.
По
фактура № **********/31.10.2015 г. стойността е 302.88 лв. при изчислена 661.22
лв.
При така направените констатации е видно, че действително
са налице несъответствия, но те не са от
такова значение, че да обуславят извод, че превози въобще не са били
осъществени. Размерът на констатираните несъответствия спрямо обема на
извършените превози и доставки по-скоро може да се определи като незначителен,
като се има предвид и обстоятелството, че в редица от случаите всъщност
фактурираните стойности са по-малки от дължимото съобразно направените от
вещото лице изчисления. Следва да се вземе предвид и механизма на изготвяне на
коментираната документация, подробно обяснена от свидетелите, при който
допуснатите технически грешки, пропуски и неточности са лесно обясними.
Евентуалните несъответствия биха могли да бъдат коментирани единствено с оглед
размера на исковите претенции, но не са относими към основателността на иска.
Същественото в случая е обстоятелството, че фактурите са
били осчетеводени не само от ищеца , а и от товародателя „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД, включени са в
съответните дневници за продажби и покупки на двете дружества, ползвано е
правото на данъчен кредит от ответното дружество – товародател по договора. Осчетоводяването
на фактурите от страна на получателя на доставката по същество означава
извънсъдебно признание, че доставката е осъществена и приета от получателя.
Поддържа се възражение от ответниците, че исковите
претенции са неоснователни по отношение на фактурите, издадени след дата
20.11.15 г., т.е. след прекратяване на договора.
Това възражение не се споделя от съда, тъй като
същественото за основателността на иска е не датата на издаване на фактурите, а
датата на извършване на превозите, за които се претендира плащане. Искът за заплащане на възнаграждение по
процесния договор е основателен за всички доставки, извършени в рамките на
действие на договора, независимо от обстоятелството, че съответната фактура
може да е издадена в по-късен момент.
Вярно е, че са налице фактури, издадени след датата
20.11.15 г. Но при преглед на представената документация се установява, че
всички фактури касаят превози, извършени в рамките на действие на договора,
поради което няма основание да се приеме, че претенциите по тези фактури не се
основават на процесния договор. Всъщност, установява се че всички процесни
фактури са издадени в определен период след извършване на превозите, което е
обяснимо с оглед нужното технологично време за създаване и обработка на
данните. Например:
Ф. 274515/22.12.15 г. касае превози, извършени на
28.10.15 г.;
Ф. 267001/27.10.15 касае превози, извършени на 1.10.15 г
/л. 3254 и сл./
Ф. 271159/27.11.15 касае превози, извършени в периода
14-17.10.15 / л. 3269 и сл./
Ф. 271154/27.11.15 г. касае превози, извършени в периода
10-15.10.15 /л.3303 и сл./
Ф. 11..08/30.11.15 г. касае превози, извършени в периода
15-19.10.15
Ф. 1..4877/30.11.15 г. касае превози, извършени на
25.10.15 /л. 3345 и сл./
Ф. 1..5189/31.12.15 г. касае превози, извършени на
27.10.15 г. /л. 3532 и сл./ и т.н.
Горното изброяване е само примерно, като е безпредметно
посочването на всички фактури в настоящето решение. Видно е, че всички издадени
фактури всъщност касаят превози, извършени до момента на прекратяване на
договора, т.е. извършени в изпълнение на процесния договор, поради което по всички тях е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за извършените превози за товародателя, респ. за
солидарно задълженото лице.
От заключенията на приетите по делото заключения, както
на първоначалната, така и на повторната експертиза, се установява, че към
датата на предявяване на исковата молба, по данни от счетоводството на ищеца
неразплатените задължения по договора са в размер на 320 107.61 лв., а по
данни от счетоводството на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД – 286 816.68 лв.
Разликата от 33 290.93 лв. произтича от две фактури
на обща стойност 3 936 лв. и едно известие за плащане на неустойка в
размер на 29 354.92 лв., които документи не са осчетоводени от
товародателя.
Не са установени плащания, които да са извършени след
датата на исковата молба /19.5.16 г./, като по отношение на това обстоятелство
няма спор между страните.
Съдът приема при горните данни, че задължението на товародателя
за плащане на възнаграждение по процесния договор възлиза на сумата 286 816.68 лв. съобразно данните в счетоводството
на дружеството – товародател.
Прието е за разглеждане по делото възражение за прихващане, направено от „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД за сума от 93 193.58 лв., дължими
от ищеца спрямо ответното дружество на основание неформален договор за продажба
на различни видове фракции, по който „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД е продавач, а
„ПИМК“ ООД е купувач, по следните фактури:
-
ф. № **********/28.4.16 – за 40 116.67
лв.;
-
ф. № **********/31.5.16 – за 24 673.92
лв.;
-
ф. № **********/30.6.16 – за 28 402.99
лв.
Налице са основания за уважаване на направеното
възражение за прихващане. Установи се от приетите ССЕ, че фактурите са
осчетоводени от ищцовото дружество, като последното не оспорва извършването на
доставките и дължимостта на сумите по тези фактури.
Следва да се уточни, че горното възражение за прихващане
за сума от 93 193.58 лв. е едиственото, прието за разглеждане по
надлежния процесуален ред в настоящето производство. Поддържат се доводи от
ответниците в представените писмени защити, че междувременно са възникнали и
други задължения на ищеца по други фактури, издадени през 2016 и 2017 г., при
което общият размер на задълженията на ищеца спрямо „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД
е нараснал до сума от 295 016.87
лв. /включително сумите по ф. **********, **********, **********/, като в тази връзка
се иска съдът да извърши компенсация. За евентуални останали вземания обаче по
делото не са приети за разглеждане възражения за прихващане, поради което
подобно искане не може да бъде разглеждано от съда в настоящето решение.
Освен горното, се поддържат доводи, че в хода на процеса
е настъпил ефектът на извънсъдебно прихващане по протокол от 11.07.2017 г. / л.
4036 от делото/, който бил изпратен по електронна поща от служител на ищеца – М.Р.,
и който съдържал признание на задължението на „ПИМК“ към „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“
ЕООД в размер на 145 871.32 лв. по изрично изброени фактури.
Съдът намира цитирания протокол за неотносим към
конкретния спор, с който е сезиран.
Действително, по т.1 от протокола са описани девет броя
фактури, по които ищецът дължи на ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП общо сума от
145 871.67 лв. /последните три от които са фактурите, по които е предявено
възражение за съдебно прихващане, описани по-горе/.
В останалите точки от протокола са описани суми както
следва:
-
Дължими от „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД на ПЕРСЕНК ИНВЕСТ
ООД;
-
Дължими от ПЕРСЕНК
ИНВЕСТ ООД на АРТЕСКОС АД
-
Дължими от АРТЕСКОС
АД на ПИМК ООД.
Съгласно чл. 103
от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни
и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си.
Т.е. за да се признае настъпило извънсъдебно
прихващане, на първо място, трябва да са
налице взаимни задължения на двете страни, а освен това, същите да са изискуеми
и ликвидни.
По коментирания протокол са описани задължения на на
„ПИМК“ ООД към „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД,
но не и обратно; липсват описани задължения на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД към „ПИМК“ ООД –
т.е коментираният протокол не представлява по никакъв начин основание за
погасяване на задължения на „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД към „ПИМК“ ООД, вкл. и на тези, коментирани по настоящето
дело.
Всъщност, дори и да се приеме, че протоколът е произвел
някакво правно действие, то това действие трябва да е отразеното в протокола: „
Страните се съгласяват за взаимно прихващане на вземания и задължения една към
друга на стойност 145 871.32 лв. След направеното прихващане ПИМК ООД няма
задължение към ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД по цитираните фактури....“ Не
са описани фактури, по които ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД да дължи суми на ищеца,
за които да е настъпил ефектът на прихващането.
Заявеното прихващане не е със суми, които са дължими от
ответното дружество по някоя от процесните фактури, поради което коментираният
протокол е изцяло неотносим към делото. Поради това е безпредметно да се
обсъждат и въпросите, свързани с представителната власт на лицето, изпратило по
електронна поща протокола, и т.н.
С оглед горното съдът приема, че искът за заплащане на
дължимо възнаграждение за извършени транспортни услуги по сключен договор за
превоз на товари от 20.3.2015 г. между „ПИМК“ ООД като превозвач, „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД като товародател и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД като солидарен
длъжник е основателен за разликата от 286 816.68 лв. и сумата по уваженото
възражение за прихващане от 93 193.58 лв. – или е основателен за 193 623.10 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 290 633.34 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Сумата се дължи от ответниците солидарно ведно със
законната лихва, начиная от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
За неустойката:
Съгласно чл. 7, ал.1 от договора при забава на плащане
товародателят дължи на превозвача неустойка в размер на 0.05 % на ден върху
сумата на забавеното плащане, но не повече от 10 % от него.
В случая се констатира, че е налице забавено плащане в
размер на 286 816.68 лв. Максималният размер на неустойката се кумулира за
200 дни, като в случая очевидно е достигнат с оглед датите на падеж на
процесните фактури преди настъпването на ефекта на уваженото съдебно
прихващане.
Възражението, че договърт е развален с обратна сила, при
което е отпаднала и уговорката за неустойка, е неоснователно. В случая се касае
за едностранно прекратяване на договора занапред на основание клаузите на
договора, като ищецът изрично е заявил, че прекратява занапред извършването на
превози. Няма основание да се приеме, че е налице разваляне на договора с
обратна сила. Както се посочи и по-горе, макар някои от фактурите да са
издадени след датата на прекратяване на договора, същите касаят превози,
извършени в рамките на действие на договора, които по същество представляват
изпълнение на същият този договор, поради което неустойката се дължи и върху
забавените плащания по фактури, издадени след 20.11.15 г.
Следва да се присъди претендираната неустойка в размер на
10 % от 286 816.68 лв., или в размер на 28 681.66 лв., като сумата се вмени в тежест на товародателя, но не и на солидарния длъжник, тъй като както се
посочи, солидарната отговорност на ПЪТИЩА ПЛОВДИВ АД не обхваща задължението за
неустойка. Или срещу солидарния длъжник
този иск следва да бъде отхвърлен.
За разноските:
Ищецът е представил списък на направени разноски в общ
размер от 28 223 лв. Доколкото исковете против двамата ответници са
уважени в различен размер, съдът намира, че следва да се направи разграничение
на разноските, направени срещу всеки ответник поотделно, като приема, че същите
са наравно – или по 14 112.50 лв. по исковете срещу отделните ответници.
ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД е представил списък на
разноските в общ размер от 7 550 лв.
ПЪТИЩА ПЛОВДИВ АД е представил списък на разноските в общ
размер от 9 930 лв.
Съобразно уважената част от исковете против ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД ищецът има право на разноски в размер 9 790 лв.
Съобразно отхвърлената част на исковете против ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД този ответник има право на разноски в размер на 2 312
лв.
Или по компенсация ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 7
478 лв.
Съобразно уважената част на исковете против ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ АД ищецът има право на разноски в размер на 8527
лв.
Съобразно отхвърлената част на исковете против ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ АД този ответник има право на разноски в размер на 3930 лв.
Или по компенсация
ПЪТИЩА ПЛОВДИВ АД следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер
на 4 597 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. СВЕТА ТРОИЦА, бл. 335, вх. Б, ет. 8, ап. 46, и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, солидарно да заплатят на „ПИМК“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Марково, община Родопи, Пловдивска област, местност
Захаридево 43А, сумата 193 623.10
лв. - неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по сключен
договор за превоз на товари от 20.3.2015 г. между „ПИМК“ ООД като превозвач,
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД като товародател и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД като
солидарен длъжник,
която сума представляваща разлика между общо дължимо
възнаграждение от 286 816.68 лв. и сума от 93 193.58 лв., дължима от „ПИМК“
ООД, като купувач, на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД, като продавач, на основание неформален
договор за продажба на различни видове фракции по фактури: ф. №
**********/28.4.16 – за 40 116.67 лв., ф. № **********/31.5.16 – за
24 673.92 лв., ф. № **********/30.6.16 – за 28 402.99 лв., за която
сума се УВАЖАВА ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ,
ведно със законната
лихва върху главницата от 193 623.10
лв., начиная от датата на подаване на исковата молба – 19.5.2016 до окончателното
изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 290 633.34 лв. ИСКЪТ СЕ ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. СВЕТА ТРОИЦА, бл. 335, вх. Б, ет. 8, ап. 46 ,
да заплати на „ПИМК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Марково, община Родопи, Пловдивска област, местност Захаридево
43А, сумата 28 681.66 лв.- неустойка
за забава на плащания по чл. 7, ал.1 от договор за превоз на товари от
20.3.2015 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 29 812.47 лв., както и за
солидарното осъждане на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД ОТХВЪЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. СВЕТА ТРОИЦА, бл. 335, вх. Б, ет. 8, ап. 46 ,
да заплати на „ПИМК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Марково, община Родопи, Пловдивска област, местност Захаридево
43А, сумата 7 478 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76 да заплати на „ПИМК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Марково, община Родопи, Пловдивска област, местност Захаридево
43А, сумата 4 597 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: