Присъда по дело №612/2017 на Софийски окръжен съд

 П Р И С Ъ Д А

 

№ 4

 

гр.София, 07.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, Седми състав, в публично съдебно заседание, проведено седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                             Председател: Яника Бозаджиева

                  

                                             Съдебни заседатели:   1. Н.А.

                                                                                   2. Н.М.

  

при участието на секретар Радиана Андреева и в присъствието на прокурор  Таня Коцева, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиева НОХД № 612 по описа за 2017 г. на СОС

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.– роден на *** ***, Република С., живущ ***, работи на длъжност „шофьор” във фирма „А.” ООД със седалище в гр.Т., Р С., женен, неосъждан, с идентификационен номер в Р С. - , за  ВИНОВЕН в това, че: на г. около … часа на ПП … от републиканската пътна мрежа, в участъка на километър … м, в землището на гр.Б., общ. Б., С. област, в платното за движение от гр. С. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство — товарен автомобил с влекач марка „М.“ модел А. с peг. №, с ремарке марка „Ш.“ с peг. № - собственост на фирма „А.“ ЕООД - гр.Т., Р С. с управител Д.К., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а именно:

Чл. 25. (1) от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Чл. 26  от ЗДвП: Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 77. (1) от ППЗДвП: Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

(2) Сигналът за извършване на маневра се подава със светлинни пътепоказатели, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.

(3) При извършване на маневра, свързана с излизане - частично или напълно, от заеманата пътна лента, водачът е длъжен да подаде сигнал, съответстващ на страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.

Чл. 78. (1) от ППЗДвП: Сигналите, подавани от водачите при маневри, са:

1.                        ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани -

сигнализира потегляне от крайната дясна част на пътното платно, преминаване в съседна лява пътна лента, завой наляво, завиване в обратна посока или спиране за престой или паркиране в крайната лява част на пътното платно;

2.         десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - сигнализира потегляне от крайната лява част на пътното платно, преминаване в съседна дясна пътна лента, завой надясно или спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно;

3.         лява или дясна ръка, изпъната нагоре сигнализира спиране, като е извършил маневра - завиване на дясно от позиция, заемайки част от лявата лента за движение към дясната, без да се съобрази с положението и скоростта на движещия се след него т.а. м. „И. М.“ мод. с peг. № с ремарке peг. №, като не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал за извършване на маневра завиване на дясно с десен светлинен пътепоказател, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Д.С.Д., ЕГН ********** ***, причинил смъртта на Б. К. М., ЕГН ********** на  г. от гр. С., предвид което и на основание чл. 343, ал.1, б."в", пр.1, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като ГО ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата по чл. 78, ал.2 ППЗДВ: Сигналът, подаван от водача със светлинен пътепоказател, се прекратява непосредствено след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

и

чл. 79 от ППЗДвП: Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и  не го освобождава  от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.

 

На осн. чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното на подс. М.М. наказание „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

На осн. чл. 343г НК и чл. 37, т. 7 от НК ЛИШАВА подс. М.М., със снета по-горе самоличност, от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.С.Д. – роден на *** ***, жител и живущ ***, работи на длъжност „шофьор” в строителна фирма „Б. к.” АД със седалище ***, ЕГН **********  за  ВИНОВЕН в това, че: на г. около …. часа на ПП …. от републиканската пътна мрежа, в участъка на километър м, в землището на гр.Б., общ. Б., С. област, в платното за движение от гр. С. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил с влекач марка „И. М.“ модел  с peг. №, с полуремарке марка „Л.“  с peг. № - собственост на фирма „К. ООД - гр.С. с управител А.К.Н., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а именно:

чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като имайки открита пълна видимост към спрелия т.а. м.„С.“ мод. „….“ с не е подбрал скорост, позволяваща му да спре, без да реализира сблъсък с движещото се пред него моторно превозно средство-товарен автомобил, м. „М.“, модел А. с peг. №, с ремарке марка „Ш.“ с peг. № и с тялото на проверяващия инспектор от ИА „АА“ Б. К. М..

чл. 23. (1) от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Чл. 75 (1) от ПП ЗДвП: Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието   на   пътната   повърхност   и   от   спирачните   възможности  на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко, като не спазил технически правилната минимална дистанция между управляваното от него МПС и предното МПС - т.а. "М." модел А. с peг. №, с ремарке марка „Ш.“ с peг. №, която дистанция е следвало да бъде не по-малка от 34 метра, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.М., с идентификационен номер в Р С. –, е причинил смъртта на Б. К. М., ЕГН ********** на … г. от гр. С., предвид което и на основание чл. 343, ал.1, б."в", пр.1, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като ГО ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата по чл. 20, ал.1 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.): Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

 

На осн. чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното на подс. Д.С.Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

На осн. чл. 343г НК и чл. 37, т. 7 от НК ЛИШАВА подс. Д.С.Д., със снета по-горе самоличност, от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

 

На основание чл. 111 НПК ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства ДА СЕ ПАЗЯТ до окончателното приключване на делото във всички инстанции, след което:

-веществените докаателства-стоп-палка и печат, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от г. опаковани в черен найлонов плик с етикет, носещ подписите на поемните лица и 1 бр. униформено служебно яке - тъмно синьо с емблемата на ДАИ, доброволно предадено с Протокол от г. от П.Н.С., ДА БЪДАТ ОТНЕТИ в ПОЛЗА на ДЪРЖАВАТА и УНИЩОЖЕНИ.;

-а моторните превозни средства: т.а. м.„С.“ мод. „“ с peг № с ремарке peг. №; т.а. м."И. М.“ мод. с peг. № с ремарке peг. №; т.а. „М.“ модел А. с peг. №, с ремарке марка „Ш.“ с peг. №, намиращи се на съхранение и отговорно пазене на охраняем паркинг на РУ МВР- гр. С., ДА СЕ ВЪРНАТ на правоимащите лица, техни собственици.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.М. (живущ ***, с идентификационен номер в Р С. –и подсъдимия Д.С.Д., живущ ***, ЕГН ********** да заплатят разделно всеки един от тях, сторените в хода на досъдебното производство разноски и направените съдебни и деловодни разноски в съдебната фаза на наказателното производство, както следва:

ОСЪЖДА подсъдимия М.М. живущ ***, с идентификационен номер в Р С. –,  да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 1942,76 лева(хиляда деветстотин четиридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки), по сметка на ОСлО при СОП, както и съдебни и деловодни разноски в съдебната фаза на производството в размер 3 231,12 лева (три хиляди двеста тридесет и един лева и дванадесет стотинки, по сметка на Софийски окръжен съд.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.С.Д., живущ ***, ЕГН **********,  да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 1942,76 лева(хиляда деветстотин четиридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки), по сметка на ОСлО при СОП, както и съдебни и деловодни разноски в съдебната фаза на производството в размер 3 231,12 лева (три хиляди двеста тридесет и един лева и дванадесет стотинки, по сметка на Софийски окръжен съд.

 

 

 

Присъдата е неокончателна. Същата подлежи на обжалване и на протестиране пред Апелативен съд – гр. София в петнадесетдневен срок от днес.

 

                                                            Председател:

 

                                                Съдебни заседатели: 1.

                                                                                

                                                                                      2.

 

 

 

 

 

 

 

          МОТИВИ:

по НОХД № 612 по описа на Софийски Окръжен съд

 

С.О.П. е повдигнала обвинение за осъществено престъпление по  транспорта  по чл.343, ал.1 , б”в”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК извършено в условие на независимо съпричиняване между двете привлечени към отговорност лица- сръбски  гражданин и гражданин на Р България, както следва:

Обвинението срещу подсъдимия  М.М. /гражданин на Република С./ от гр. Н. с., К., Република С., за извършено  престъпление по чл. 343 ал.1 б. „в" пр.1, вр.чл.342 ал.1 пр.З от НК е за това, че На 03.09.2015 г. около 9,50 часа на ПП 1-8 от републиканската пътна мрежа, в участъка на километър 40 + 000 м, в землището на гр.Б., общ. Б., С. област, в платното за движение от гр. С. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство — товарен автомобил с влекач марка "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № .- собственост на фирма „А."ЕООД - гр.Т., РС. с управител Д.К., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ПП ЗДвП/, а именно: чл. 25. (1) от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Чл. 26. от ЗДвП: Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 77. (1) от ПП ЗДвП: Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

(2)     Сигналът за извършване на маневра се подава със светлинни пътепоказатели, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.

(3)     При извършване на маневра, свързана с излизане - частично или напълно, от заеманата пътна лента, водачът е длъжен да подаде сигнал, съответстващ на страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.

Чл. 78. (1) от ПП ЗДвП: Сигналите, подавани от водачите при маневри, са:

1.      ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани

сигнализира потегляне от крайната дясна част на пътното платно, преминаване в

съседна лява пътна лента, завой наляво, завиване в обратна посока или спиране за

престой или паркиране в крайната лява част на пътното платно;

2.      десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - сигнализира потегляне от крайната лява част на пътното платно, преминаване в съседна дясна пътна лента, завой надясно или спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно;

3.      лява или дясна ръка, изпъната нагоре сигнализира спиране.

(2) Сигналът, подаван от водача със светлинен пътепоказател, се прекратява непосредствено след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата. Чл. 79. от ПП ЗДвП: Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и  не го освобождава  от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение., като е извършил маневра - завиване на дясно от позиция, заемайки част от лявата лента за движение към дясната, без да се съобрази с положението и скоростта на движещия се след него т.а. м."Ивеко Магирус" мод. 440ЕТ с per. № . с ремарке per. № ., като не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал за извършване на маневра завиване на дясно с десен светлинен пътепоказател, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Д.С.Д. ***, причинил смъртта на Б. К. М. *** .

Обвинението против подсъдимия Д.С.Д. *** за престъпление по чл.343, ал.1 б. „в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 пр.З от НК е за това, че На 03.09.2015 г. около 9,50 часа на ПП 1-8 от републиканската пътна мрежа, в участъка на километър 40 + 000 м, в землището на гр.Б., общ. Б., С. област, в платното за движение от гр. С. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил с влекач марка "Ивеко Магирус" модел 440ЕТ с per. № ., с полуремарке марка „Лангендорф" .с per. № .- собственост на фирма „К."ООД - гр.С. с управител А.К.Н., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ПП ЗДвП/, а именно:

Чл. 20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението., като имайки открита пълна видимост към спрелия т.а. м.„Сканиа" мод. "L124" с per № . с ремарке per. № . и проверяващия служител на ИА"АА" не е предприел предварително аварийно спиране,

Чл. 23. (1) от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Чл. 75 (1) от ПП ЗДвП Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието   на   пътната   повърхност   и   от   спирачните   възможности   на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.,

като не е спазил технически правилната минимална дистанция между управляваното от него МПС и предното МПС - т.а. "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № ., която дистанция е следвало да бъде не по-малка от 34 метра, а е била 5,5 метра,като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.М., сръбски гражданин от гр. Н. с., К., ул. „Ж. К." № причинил смъртта на Б. К. М. ***.

В заседание по същество на делото представителят на СОП поддържа така предявените обвинения,  в пледоарията си излага подробно и изчерпателно релевантните факти, осъществява анализ на доказателствата и излага допуснатите от всеки един от подсъдимите в качеството им на водачи /независимо от другия/ нарушения на правилата за движение и връзката им със съставомерния резултат- смъртта на пострадалия- Б.М.. Пледира отговорността на всеки един от подсъдимите да се индивидуализира при превес на смекчаващите същата обстоятелства, като се наложи наказание  „лишаване от свобода” под средния размер- в размер на 3 години, изтърпяването на което да бъде условно отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години, както и да се наложи допълнителното наказание, съгласно чл.343г НК – лишаване от право да се управлява МПС по чл.37,т.7 НК – също в размер на 3 години.Веществените доказателства да се пазят до приключване на делото, след което да се върнат на правоимащите лица, разноските, осъществени в двата стадия на наказателното производство да се поставят в тежест на подсъдимите при условията на разделност.

Майката, бащата, съпругата и малолетното дете на жертвата на престъплението-починалия Б.М., са конституирани в процеса в качеството на частни обвинители, представлявани от повереник- адв. Т.Г.. В  заседанието по същество на делото, преупълномощения от последния с правата на повереник- адв. Б. в пледоарията си се придържа изцяло към анализа на доказателствата и основаните на тях фактически изводи на СОП, както и възприема изцяло позицията на държавното обвинение относно наличието и вида на допуснати нарушения на правилата по ЗДП от всеки един от привлечените към отговорност лица, както и относно предложения размер на наказания за всеки един от подсъдимите, от страна на Прокуратурата.Частните обвинители подкрепят изцяло становището на повереника си.

От името на подсъдимия М.М., адв. Я.Н. застъпва становище, че  неговият подзащитен не е осъществил престъпление, т.к не е допуснал от обективна страна изложените от страна на представителя на обвинението нарушения на правилата за движение по пътищата.При приближаването си към мястото на произшествието М., управлявайки товарния автомобил „М.” се е отклонил леко наляво, изнасяйки автомобила частично в лявата съседна лента, като това негово поведение е било изцяло правомерно  -целящо да подмине безопасно проверяващия инспектор на Д. и  по никакъв начин да не го застраши, преминавайки покрай него, било с автомобила си, който е тежкотоварен, било с потока на въздушна струя от преминаването, подчертава и акцентира, че подзащитният му -М.М., нито за момент не е заемал лявата лента, предназначена за скоростно движение изцяло, следователно – при липса на напускане на лентата, по която се е движил, технически той не е предприемал маневра, с оглед на която да възникне задължение да се увери, че предприетата маневра няма да застраши останалите участници в движението преди да я изпълни.Щом няма цялостно напущане на лентата и респективно –навлизане  изцяло в съседна лента, за водача отпада задължението по закон да извърши маневрата, свързана с промяна на посоката само след като задължително се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, че маневрата ще се осъществи по безопасен за тях начин. По подобен начин – при последващото си отклонение надясно- той не се е връщал в дясната лента, като отново не би могло да се говори за осъществена маневра. През цялото време, намирайки се между двете ленти, той не е променял посоката на праволинейното си движение. Същевременно, разпореждането отправено до М. от служителя на А. А. – пострадалия М. по силата на закона е било задължително за изпълнение от подсъдимия. От субективна страна М. е предприел завиване на дясно и спиране пред проверявания товарен автомобил, изпълнявайки задължително за него разпореждане, което не е могъл и не е имал възможност по закон да не се подчини, не се касае за негово собствено решение, за което да носи отговорност, от гледна точка на задължение и възможност да прецени последиците, дори и да е възприемал товарния автомобил „Ивеко”, управляван от втория подсъдим Д.Д., който се е движил плътно зад него в продължение на най- малко 30 минути. Пледира, че е съвсем несъстоятелна и изградена в разрез със закона тезата на обвинението,  съдържаща изискване към подс. М. да подложи на анализ и ревизия командата, отправена от инспектора на Д. и при преценка за липса на безопасност да не я изпълни. Задълженията му на водач изискват безпрекословно изпълнение на разпореждането на служителя-подадения сигнал за спиране вдясно. По този начин се налага изводът, че неговият доверител – М.М. не следва да носи отговорност. Отговорността следва да бъде споделена от една страна между пострадалия –инспекторът от ИА „АА” К.М., заради подадения сигнал към М., при наличие на усложнена пътна обстановка, която предпоставя и обуславя настъпване на ПТП и от друга страна- подсъдимият Д., който се е движил достатъчно близко разстояние след товарния автомобил, управляван от М.. В случай, че Д. беше изпълнил изискването на закона, за минимална дистанция пред движещото се пред него ППС, съобразена със скоростта, с масата на самото превозно средство и  превозвания  товар, която сумарно- го прави труден за управление и удължава зоната му за спиране- спирачния път,  тогава за Д. много по- рано би се открила видимост към спрения за проверка автомобил и стоящия встрани от него на пътното платно проверяващ инспектор на ДД., щеше да реализира безопасно спиране и нямаше да настъпи произшествието.Каквото и поведение да беше предприел М., в качеството си на водач, щеше да настъпи произшествието, което е било неизбежно,  и обусловено от липсата на достатъчна безопасна дистанция, за което е отговорен водачът на движещото се второ превозно средство.Престъплението не е осъществено от подзащитния му  -подс. М.М., защото липсва каквото и да е нарушаване на правилата за движение от подсъдимия, което да се намира в пряка причинна връзка със съставомерния  престъпен резултат. В съответствие с тези съображения, генералната позиция, която изразява по същество е че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатите против него обвинения.Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият М.М..

В пледоарията си пред съда защитникът на подс. Д.Д. /водач на т.а. „Ивеко/- адв. Д.  на свой ред отрича подзащитният му в качеството на водач да е осъществил нарушение по чл.20, ал.2 ЗДП – да не е подбрал безопасна /съответстваща на дистанцията и на особеностите на управляваното от него превозно средство/ безопасна скорост.След като заключението на експертите е в смисъл, че дори да беше спазена нормативно разрешената скорост и да не беше превишена, пак щеше да настъпи произшествието, то според защитника това освобождава подсъдимия да осъществява преценка и да подбира по- ниска, безопасна скорост. По подобен начин –застъпва становището, че  отговорността  за настъпване на произшествието следва да се носи изцяло от подсъдимия М.М., който е завил косо и рязко надясно, преграждайки лентата, по която се движи т.а. „Ивеко”, поради което и за водача- подсъдимия Д., произшествието е било непредотвратимо. Подсъдимият М.М. е предприел посочената по- горе маневра, без да се убеди, че с нея ще създаде опасност за движещия се след него товарен автомобил, управляван от подзащитния му. Последният не е имал възможност да предвиди тази маневра и да предотврати резултата от същата- настъпилия сблъсък, още повече, че М. е предприел маневрата без да подаде предупредителен сигнал преди започване на същата. В закона липсва нормативно определен размер на дистанция между движещи се последователно – едно след друго превозно средство.При създалата се ситуация подсъдимият Д. е реагирал адекватно, предприемайки аварийно спиране. Позовавайки се на заключението на експертизата, че в случая, въпреки подадения сигнал, ако подсъдимият М. беше решил да спре, в изпълнение на разпореждането на служителя на Д., но непосредствено в лентата, в която се движи, без да променя посоката си като отклонява автомобила, нямаше да настъпи произшествие, най- малкото – дори да настъпи такова, нямаше да има като последица тежкия съставомерен резултат от настоящия казус- смъртта на пострадалия М.. В обобщение на изложеното по- горе, в съответствие с практиката на ВКС, защитникът заключава, че не е налице престъпно деяние поради отсъствие на субективна съставомерност в деянието на Д. като водач. Същият няма възможност и задължение  по закон да предвиди неправомерното поведение на друг участник в движението и да предотврати. Въз основа на изложените съображения, защитникът отправя искане до съда за постановяване на оправдателна присъда, по силата на която да бъде оневинен изцяло неговият подзащитен- подсъдимия Д.. Алтернативно- наказателната отговорност да се реализира при превес на смекчаващите същата обстоятелства за подс. Д., като се вземе под внимание съпричиняването на други две лица- най- вече на  сръбския гражданин- подс. М., а и на самия пострадал, който е издал незаконосъобразно разпореждане, както и  останалите обстоятелства, имащи отношение към отговорността, младата възраст, необременено съдебно минало, трудова заетост, добри характеристични данни и изрядното процесуално поведение, високата степен на самокритичност на подс. Д. и разкаяние за стореното.Наложеното наказание при тези предпоставки, да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Към това становище се присъединява изцяло подсъдимия Д..

В последната си дума подсъдимият М. заявява, че не се чувства отговорен за произшествието и резултата от същото, моли за справедлива присъда.

Подсъдимият Д. демонстрира искрено разкаяние и поднася съболезнования на близките на пострадалия, предоставя на съда да прецени доказателствата и да вземе справедливо решение.

 

Съдът, като прецени събраните в двете фази  на  наказателното производството многобройни  доказателства- писмени- прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, гласни доказателства- свидетелски показания и обяснения на подсъдимите- изцяло- обясненията на подс. Д. и частично – на подс. М.М., многобройни съдебно технически експертизи – основно и допълнителни заключения, преценени в съвкупност и в съответствие с правилата по чл.107,ал.5 НПК, прие за установена следната

Ф А К Т И Ч Е С К А   О Б С Т А Н О В К А

 

Пострадалият Б. К. М. работел от 2009 г. до смъртта си на 03.09.2015 г. като инспектор в ИА„А. А." /ИА „АА”, Регионална дирекция „А. А." - С. - Областен отдел „АА" .

Свидетелят П.Н.С. към 03.09.2015 г. работел на длъжност главен специалист в същата структура- ИА „АА" - РД „АА" -ОО „АА"- С..

Съгласно длъжностната характеристика на Б.М., при осъществяване на контролните функции на ИА „АА", възложени му със Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, Закон за управление на отпадъците, Спогодба за международни случайни превози на пътници извършвани с автобуси и др. закони, същият осъществявал контролни функции чрез извършване проверки на тежкоковарни МПС пътя и в предприятията на превозвачите и съответно съставяне на актове за установяване на административни нарушения /т.1, л.144-148/.

Съгласно „Седмично разпределение на задачите на инспекторския състав по екипи от областен отдел „А. А." на РД „АА" - гр.С., за периода от 31.08.2015 г. до 06.09.2015 г." /т.1 л.149/, на 03.09.2015 г. пострадалият Б.М. и свидетелят П.С. в екип, /с ръководител на екипа Б.М./, следвало да извършват проверки на тежкотоварни автомобили /проверка на документите на автомобила, на водача, на товара, пътните листове, дигитални карти, тахографи и др./. Съгласно същото „Седмично разпределение мястото, на което трябвало да извършват проверките било точно определено -Автомагистрала Люлин-тунел 1 и ПП I -8 /района на ханче „А."/ -за времето от 09.00 ч. до 17.00 ч.

Около 09.30 ч. на 03.09.2015 г. /след проведен инструктаж за деня/, двамата служители установили служебния си автомобил с per. № . в близост до ханче „А.", находящо се на ПП - I — 8, километър 40, в платното за движение от гр.С. към гр.С. и започнали да наблюдават трафика на автомобилите.

Около 09.50 ч. пострадалият Б.М. преминал в платното за движение  в посока от гр.С. към гр.С. сам /св. П.Н.С. останал до служебния автомобил/ и спрял за проверка влекач „Сканиа" модел 124 с per. № ., с прикачено към него ремарке с per. № ./сръбска регистрация/. Водач на товарната композиция бил свидетелят З.А. - сръбски гражданин. Проверяваната товарна композиция била спряла на асфалтовата лента, предназначена за бавно движещи се ППС и за спиране на ПП 1-8, намираща се в дясно от дясната лента за движение, посока от гр.С. към гр.С.. Водачът З.А. отворил лявата врата на влекача „Сканиа" /т.е. вратата откъм водача на т.а./ и зад отворената врата, откъм вътрешната и страна, застанал проверяващият инспектор - пострадалият Б.М., като започнал извършването на проверка.

В същото време по ПП I - 8, в същия участък на пътя /40-ти километър/, в платното за движение от гр.С. към гр.С. със скорост около 80 км/ч се движел товарен автомобил - влекач марка „М.", модел „А.", с per. № ., с прикачено към него ремарке марка „Ш." с per. № ./собственост на фирма „А." ЕООД -гр.Т., Република С., с управител Д.К. - натоварен със 23 тона захар/, С водач – първият от двамата подсъдими М.М..

Подсъдимият М.М. е правоспособен водач на МПС, като има издадено на 24.01.2014 г. от Република С. Свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 26.03.2022 г. за всички категории моторни превозни средства /т.1, л.215/. Според представителя на СОП няма допуснати нарушение на правилата за движение до момента на произшествието- инкриминираната дата.

Зад горепосочения товарен автомобил на разстояние /дистанция/ от около 5,5 метра, със скорост около 71 км/ч се движел товарен автомобил, влекач марка „Ивеко Магирус" модел 440 ЕТ с per. № ., с полуремарке марка „Лангердорф" СК 1623, с per. № ., /собственост на фирма „К." ООД - гр.С., с управител А.К.Н., натоварен с 31 тона фракция -пясък/, с водач второто привлечено към отговорност лице- подс. Д.С.Д..

Подсъдимият Д.С.Д. е правоспособен водач на МПС, като има издадено Свидетелство за управление на МПС № ********* от 03.01.2014 г., валидно до 03.01.2019 г., за МПС категории АМ, Al, А2, A, В1, В, CI, С, BE, С1Е, СЕ, Ткт /т.1, л.240/. От контролния талон за водач, приложен на л.241,т.І ДП, няма данни за налагани наказания за допуснати нарушения на правилата за движение, съгласно ЗДП.

Участъкът от пътя в зоната на местопроизшествието - километър 40 + 000 метра на ПП I - 8 от републиканската пътна мрежа, в землището на гр. Б., обл. С., бил покрит с дребнозърнест гладък асфалт, без нарушение на повърхностното покритие в зоната на пътно¬транспортното произшествие /ПТП/, продължително прав, равнинен участък /т.1,л.13/. Платното за движение в зоната на ПТП е двупосочно, с оформени две полуплатна за движение в противоположните посоки, отделени едно от друго посредством двойна непрекъсната линия „М2". Всяко полуплатно е съставено от по две ленти за движение в съответната посока /С.-С. и С.-С./, като лентите за движение в посока С. - С. са с широчина от по 3,50 м. всяка, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „МЗ". В зоната на ПТП има асфалтово уширение, видно от протокола за оглед на местопроизшествие /т.1,л.13/, от фотоалбума към него /т.1 л.22/ и мащабната скица на местопроизшествието/т.2,л.90-94/. Уширението е вдясно от дясната лента за движение в същата посока /С. - С./ и започва непосредствено след отклонението на пътя към гр. К. и с. Х., и е с дължина 45 метра и ширина 4,10 метра / т.1, л.13/. Същото /уширение/ е отделено и обозначено от дясната лента за движение посредством единична, бяла непрекъсната линия „М1" В дясно асфалтовото покритие на уширението е ограничено от бетонов бордюр с широчина 30 см., а в дясно от бетоновия бордюр се намира затревено пространство. Па 120 м. преди началото на уширението се намира трайно монтиран на метална стойка стандартен пътен знак „А10 - Пешеходна пътека". На 170 м. преди началото на уширението, трайно монтиран на метална стойка се намира пътен знак „В26 - Забранено движението със скорост по-висока от означената", с надпис на него „60".

На 03.09.2015 г. между 09.50 часа и 10.20 часа в района на 44-ти километър на ПП 1-8, землището на гр. Б., времето било ясно, слънчево/пок.св.Пл. В. и П.С./ безоблачно, духал слаб вятър със скорост 1 м/сек, температурата на въздуха била около 17-18 градуса по Целзий, не валяло и нямало опасни метеорологични явления /т.1, л. 139/. Асфалтовата настилка била суха /т.1, л.12/. Според пок.св. П.В. движението  би могло да се определи като по- скоро натоварено в двете посоки.

Движейки се при гореописаната фактическа обстановка, около 09.50 ч., малко преди да достигне на разклона за гр. К. и с. Х., където от дясно на платното за движение /посока С.-С./ се обособява лента за завиващите надясно /към гр. К. и с. Х./, водача на товарния автомобил „М." модел „А." с per. № . с прикачено към него ремарке с per. № .- сръбска регистрация  - подсъдимият М.М. забелязал в дясно,  встрани от лентата си на движение, в обособеното уширение на ПП I- 8 спрян за проверка от служител на ИА „АА" товарен автомобил „Сканиа" модел L 124, влекач с per. № . и per. № на прикаченото към него ремарке .- сръбска регистрация.

Подсъдимият М.М. възприел визуално проверявания товарен автомобил с отворена предна лява врата и застаналия проверяващ служител от ИА „АА" - пострадалият Б.М.,  намалил скоростта на управлявания от него автомобил до 71 км./ч., след което предприел маневра за заобикалянето му, като навлязъл частично в съседната лява лента, предназначена за изпреварване, заемайки до 1 /един/ метър от нея, при което не подал светлинен сигнал с левия светлинен пътепоказател на товарния си автомобил./ пок. св. П.С., обяснения на подс. Д./. В този момент проверяващият инспектор от ИА „АА" Б.М. подал сигнал със „Стоп палка" на водача на т.а. „М." за спиране в зоната на уширението, пред спрелия т.а. „Скания".

Подсъдимият М.М. предприел плавно спиране и едновременно с това започнал маневра за завиване и  спиране в дясно, без да подаде светлинен сигнал с десния светлинен пътепоказател на товарния си автомобил / пок.св. С., обяснения на подс. Д.Д./, без да пропусне движещият се зад него на разстояние 5,5 м. след него т.а. „ Ивеко Магирус" модел 440ЕТ, с per. № . с ремарке per. № ., управляван от подсъдимия Д.С.Д. , без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се зад него т.а. „Ивеко Магирус", че няма да застраши останалите участници в движението, а именно: т.а. „Сканиа" и стоящото до него служебно лице извършващо проверка /пострадалият инспектор Б.М./, без да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне маневрата завой на дясно.

Подсъдимият М.М. предприел горепосочената маневра за отклоняване на автомобила си на дясно и служебно спиране, при движение със скорост от около 71 км/ч и опасна зона за спиране около 65,9 метра, видно от заключението на назначената тройна ATE /т.2, л. 84/, при разрешена скорост за движение в участъка от 60 км/ч.

В същото време т.а. „Ивеко Магирус" с водач подсъдимият Д.С.Д. поддържайки дистанция от 5,5 метра след т.а. „М." също се движел със скорост от около 71 км/ч, видно от заключението на назначената тройна ATE /т.2, л. 84/. Видно от заключението на втората допълнителна САТЕ същият, движейки се на дистанция от 5.5 метра след товарен автомобил „М. А.” не е имал техническа възможност да възприеме спрелият за проверка вдясно от пътното платно т.а „Скания” и стоящия вляво от последния, в непосредствена близост проверяващ –инспектор на Д. –пострадалият Б. М., т.к движещия се пред него „М. А.” изцяло е представлявал зрително препятствие, изцяло ограничаващо видимостта на водача на т.а „Ивеко” вдясно и към тези обекти.

При тази конфигурация и движение на пътните превозни средства, товарният автомобил „М.” е тръгнал да завива надясно от позицията си – на 1м разстояние наляво в лявата пътна лента,  насочил е предната си част надясно и е тръгнал да се прибира изцяло в дясната лента, като по този начин навлиза в коридора на движение на т.а. „Ивеко”- фактически е тръгнал да „сече” пътя на „Ивеко” / според обясненията на вещите лица в с.з. на  11.09.2018г. при приемане на първоначалното заключение- л. 402 от делото/. По този начин настъпил попътен удар между т.а. „М." и т.а. „Ивеко Магирус", като първоначалният контакт между двете МПС се реализирал между задната дясна част на ремаркето на т.а. „М." и предната лява част на т.а „Ивеко Магирус", в зоната на овалния му вертикален ръб, като припокриващата площ към момента на първоначалния контакт на автомобилите била от порядъка на 10-15 см. Мястото на първоначалния контакт било изцяло в дясната лента за движение, в граници от З/три/ метра преди мерната линия   до 2 /два/ метра след мерната линия /западно от мерната линия/ и в граници от 2,00 — 2,5 метра южно /на дясно/ от разделителната осева линия на ПП 1-8 /т.2, л.93/. Към момента на първоначалния контакт между двете превозни средства т.а. „М." бил почти изцяло в собствената си /дясната/ лента за движение, като вещите лица заключават, че е възможно в лявата да са се намирали единствено колелата на ремаркето. В същия момент т.а. „Ивеко Магирус" заемал дясната лента и част от уширението — от 1,0 м до около 1,5 м извън границата на дясната лента. Вещите лица обясняват изтеглянето на т.а. „Ивеко” максимално вдясно с намерението на водача да увеличи максимално страничната дистанция между автомобила, който управлява и т.а. „М. А.”, при липса на възможност да възприеме препятствията, стоящи вдясно – спрелия т.а „Скания” и пострадалият, стоящ в непосредствена близост до него. Скоростта на движение на т.а „Ивеко Магирус" в момента на удара в задната част на „М.” била 71 км/ч, а на т.а „М."- около 67 км/ч . След първоначалния контакт на двата товарни автомобила, лявата странична и челна част на т.а. „Ивеко Магирус " се протрила по дясната странична част на т.а. „М.", при което предната част на т.а. „Ивеко Магирус" достигнала малко по-напред - до десните двойни гуми на т.а. „М." и се получило сцепление –трайно съединяване на ударените повърхности, като двата товарни автомобили продължили заедно напред движението си захванати един за друг със съответните си странични части / пок.св.П.В., Б.Г., П.С./.В този момент – след първия удар - водачът на т.а „Ивеко Магирус” възприел спрелия автомобил „Скания” и проверяващия, от съвсем близко разстояние, непосредствено преди да настъпи удара с тях, който бил непредотвратим. Въпреки предприетото от страна на  подс. Д. аварийно спиране, поради  попадане на пострадалия в опасната зона на т.а. „Ивеко” и липса на достатъчно странично разстояние, настъпил сблъсък –последователно -между т.а. „Ивеко Магирус" управляван от подсъдимия Д.С.Д. и  тялото на проверяващия инспектор от ИА „АА" - РД „АА" 00"АА" - С. - пострадалия Б.М. и отворената предна лява врата на спрелия влекач „Сканиа" /проверявания товарен автомобил/. Вследствие на удара тялото на пострадалия М. било отхвърлено във въздуха напред и надясно пред проверявания автомобил.Товарният автомобил „Ивеко Магирус” при преминаването си покрай спрелия за проверката тов. автомобил „Скания” и откъснал предната лява врата на влекача  на същия. Тялото на пострадалия Б.М. изпаднало частично извън асфалтовата настилка  и се установило в позицията, установена и документирана в протокола за оглед на местопроизшествие /главата на трупа била на 23,7 м. от мерната линия, а краката - на 22,6 м. от мерната линия, маркирана в протокола за оглед на местопроизшествие/т.2, л.89-90 и т.1 л.14/. Вследствие на понесения удар с огромен интензитет /от произведението на скоростта и масата на т.а. и товара -повече  от 31 тона/ и последвалия удар върху терена пострадалият получил увреждания /разкъсване на сърцето/, несъвместими с живота, поради което и смъртта му е настъпила бързо и е била непредотвратима.  Уврежданията на пострадалия, са причинени от силата на сблъсъка с т.а, както и от падането върху терена. „ уврежданията… са от силен натиск с голяма сила и няма данни за прегазване” /от заключението на САТЕ/. „Силният натиск първоначално е от сблъсъка и после с контакта с терена.  Тялото излиза при падането си извън коридора на движение на товарния автомобил и не е прегазено.” /от  приемане на експертизата –протокола с.з. на 11.09. 2018г./ по- долу вещите лица поясняват, че същите последици /увреждания, несъвместими с живота /биха се получили и при нормативно разрешената скорост от 60 км/ч. „От огромния опит, който имаме между удар на товарен автомобил с голяма маса, при дадения механизъм на удара с много голяма точност и категоричност можем да кажем, че последиците биха били подобни и фатални / за пострадалия/ при скорост 60 км/ч в момента на удара.”

След удара двата товарни автомобила /"М." и „Ивеко Магирус"/ продължили движението си скачени един към друг, съответно с лявата и дясната си странични части и спрели в уширението на платното за движение пред т.а. „Скания Л 124”, на мястото отразено в протокола за оглед на местопроизшествието / предно дясно колело на т.а. „М." на 66,3 м от мерната линия, а предно дясно колело на влекач „Ивеко - на 51,3 м. от мерната линия -т.1, л.16-17, т.2 л.89-90/.

Пристигналите на място свидетели Б.Г. и П.С. забелязали конвулсиращото тяло на пострадалия и първият от тях, обаждайки се на спешния тел. 112, съобщил за произшествието и повикал спешна медицинска помощ. В 09.57 ч. на националния телефон за спешни повиквания 112 е подаден сигнал за настъпилото ПТП от свидетеля Б.Т.Г. от телефон с № ********** /т.2, л.137/.

На местопроизшествието пристигнали ДОГ от ОД МВР-С. и разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието.

И на тримата водачи на МПС - обв. Д.С.Д., обв. М.М. и свидетеля З.А. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, като по отношение и на тримата резултатът е  отрицателен/нула промила/т.1, л.208-211/.

Пристигналият на място медицински екип констатирал смъртта на пострадалия Б. К. М. ***.

Съдебномедицинската експертиза на труп № 635/2015 г. /т.1, л.110-111/ дава следното заключение: При огледа и аутопсията на трупа на Б. К. М. се установи:

а/. СЪЧЕТАНА ТРАВМА НА ГЛАВАТА, ГРЪДИЯ КОШ И КРАЙНИЦИТЕ:

-        Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Оток на мозъка, с малко мозъчно вклиняване. Разкъсно-контузни рани по главата. Обширно охлузване по дясната половина на лицето и слепоочната област на главата, с разкъсно-контузна рана по челото, от дясно. Разкъсно-контузна рана по лявата вежда. Разкъсно-контузна рана по тилната област на главата, срединно.

-        Счупване на множество ребра на гръдния кош двустранно, повече от ляво. Изливане на 1000 мл. Течна кръв и кръвни съсиреци в лявата гръдна кухина. Изливане на 400 мл. Течна кръв и кръвни съсиреци в дясната гръдна кухина. Контузии и разкъсвания на белите дробове, повече от ляво - хилусно и в местата на ребрените счупвания.

-        Разкъсване на сърцето /дясно предсърдие/. Разкъсване на сърцевата торбичка.

-        Остра кръвозагуба - малокръвие на трупа и вътрешните органи; субендокардни кръвоизливи на сърцето, тип „петна на Минаков"; „шокови бъбреци".

б/. Липса на етилов алкохол и други силно действащи, упойващи и наркотични вещества в кръвта и урината на трупа.

Установените травматични увреждания се дължат на силен удар с или върху твърд тъп предмет в травмираните области на тялото, и могат да се получат по време и начин при станалото ПТП, както се сочи в наличните данни.

Причината за смъртта на Б. К. М. е несъвместимата с живота масивна травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на множество ребра, разкъсване на сърцето, сърцевата торбичка и белия дроб довели до хеморагично - травматичен шок, изразен с трупната картина на бързо настъпила смърт.

Между причинените травматични увреждания при станалото ПТП и смъртта на пострадалия М. има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

Видно от съдебно-химическа експертиза № А-540/15 от 04.09.2015г. в изследваните проби кръв и урина взети от трупа на пострадалия Б. К. М., с техниката на газовата хроматография не се доказва наличие на етилов алкохол и не се доказва наличие на други летливи редуциращи летливи вещества.

Видно от съдебно-химическа експертиза № 469/15 от 07.10.2015г. в изследваните проби кръв и урина взети от трупа на Б. К. М., с методите на тънкослойната хроматография и УВ-спектрофотометрия не се доказва наличие на Алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, Барбитурати, Салицилати, Бетаблокери, Фенотиазинови, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства. Пробата урина, тествана с имунологични тестове за наличие на морфин, кокаин, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепинови лекарствени средства, барбиторати, тетрахидроканабиноли, метадон, фенциклидин са отчели отрицателни резултати.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетели –очевидци –св. З.А., св. П.В., Б.Г. и най- вече пок.св. П.С. /колега на пострадалия/, който в показанията си  по ДП т.І л.85 /прочетени и приобщени по надлежния ред/ установява в пряка кореспонденция със заключението на тройната АТЕ, непосредствено преди сблъсъка: „сякаш сръбския червен влекач пресичаше пътя на гондолата, движеше се косо”.

В пряка кореспонденция с тези гласни доказателства се намира заключението на съдебната АТЕ по  основната задача и две допълнителни заключения. Изготвената тройна автотехническа експертиза е дала заключение, че траекторията на движение на т.а. „М." не съответства на плавна маневра за завиване на дясно и не кореспондира с крайното положение на автомобила след ПТП, т.е. същият, респективно подсъдимият М.М. не е извършил законосъобразно и плавно маневра за завиване на дясно. Еднаквите скорости на движение на двата товарни автомобила непосредствено преди настъпването на ПТП и извършеното движение на т.а. „М." от дясната пътна лента с навлизане в лявата пътна лента и последващото движение към дясната лента, придружено със служебно спиране, е довело до значително закъснение в реакцията на водача на т.а. „Ивеко Магирус" - подс. Д.С.Д.. От друга страна,  водачът на т.а. „Ивеко Магирус"-/подс. Д.Д./  при приближаването си съм местопроизшествието не е имал видимост към спрения т.а. „Сканиа" и към служителя на ИА „АА" Б.М., поради скъсената дистанция с която се е движел, спрямо т.а. „М.”, поради което и подс. Д. преди отклонението  на т.а „М.” –надясно с цел- завиване надясно,  не е предприел действия за намаляване на скоростта, с цел да  има възможност да реализира плавно или  аварийно спиране,  при възприемане на опасност на пътното платно- под формата на спиране или  навлизане в неговия коридор на движение на движещия се пред него  на съвсем къса дистанция т.а.”М.”.

За разлика от този водач, водачът на т.а. „М." -подсъдимият М.М. е имал неорганичена видимост към спрелия за проверка т.а. „Скания” и към проверяващия инспектор на „АА”, както и  техническата възможност да възприеме движещия се зад него т.а. „Ивеко Магирус" на  достатъчно голямо разстояние преди мястото на удара, поради продължителното време, -повече от 30 мин., в което двата товарни автомобила са се движили един зад друг,  според заключението на  допълнителната задача, свързано с проверка на тахографа на т.а. „М.” от тройната САТЕ и  изложението на вещите лица в съдебно заседание по приемането на експертизата.

При приемането на заключението по основната задача на първоначалната експертиза вещите лица поясняват, че водачът на автомобил „М.” е имал техническата възможност, преди да завие надясно, да възприеме движещия се в опасна близост автомобил „Ивеко” вдясно от него и зад него, да не извършва маневрата в този си вид, какъвто я е направил, да намали плавно скоростта и да спре на по-голямо разстояние. /протоколът с.з. 11.09.-л.398от делото/.

В резултата на направеното оспорване от страна на защитата на подс. М., в лицето на адв. Я. Н., въпросът дали  водачът на „М.” –подс. М.М. е имал техническа възможност и в каква степен /пълна или частична/ да възприеме движещия след него  се т.а. „Ивеко Магирус” е бил предмет на изследване на две допълнителни експертизи, констатациите на които установяват следното:

От заключението на  втората допълнителна САТЕ / 29.01. 2020 г., прието в с.з. на 7.02.2020г./ се потвърждава достоверността на обясненията на подсъдимия Д., а именно че двата товарни автомобила са се движили продължително време един след друг. Това се установява след проверка на тахограф- тахошайбата на т.а. „М.”. Видно от заключението –л.607 от съдебното дело- товарният автомобил „М.” се е движел в продължение на 33 минути преди произшествието с променлива скорост /в границите от 40 до 85 км/ч./.За този период „Ивеко” се е намирал в полезрението на водача му –подс. М.. Същевременно по силата на това заключение се оборват като недостоверни обясненията, дадени от подс. М., а именно :”Не съм видял да се движи товарен автомобил след мен”-л.572 от делото, прот.с.з. 23.10.2019г., както и на л.573 от делото: „Преди това погледнах, но не го видях. Преди  да предприема заобикалянето вдясно…погледнах вляво и вдясно, но нищо не видях.Първо погледнах в огледалото, после пътя и не съм видял някой да се движи след мен”. Анализирайки тези обяснения, съдът констатира вътрешна противоречивост в същите, защото в друга своя част, подсъдимият добросъвестно е  изяснил причината, поради която не е погледнал в огледалата за обратно виждане, за да констатира дали няма друго превозно средство зад него, преди предприемане на маневрата, а именно – че вниманието на подсъдимия –водач на „М.” в този момент изцяло е било съсредоточено и фокусирано върху стоящите вдясно от пътното платно за движение спрял автомобил „Скания” с отворена врата и застаналият от вътрешната страна на вратата служител на Д., а именно: „Тогава вече дадох мигач и започнах да спирам. Аз гледах напред, да мога да паркирам без да закача някой друг, а полицаят се обърна към другия шофьор, който вече беше спрял за проверка, и като се приближих вече доста близо усетих удар от дясната страна” /л.572 от делото- горе/. От гледище на формалната логика, в тази  достоверна част от обясненията на подсъдимия, се отразяват последователни негови действия и възприятия от момента на възприемане на полицейските служители от двете страни на пътя.От този момент цялото внимание на М., без прекъсване и отклонение е насочено към полицейския служител на Д. –пострадалият М., и действията които предприема като водач/ с преместване на автомобила вляво/ са подчинени именно на една-единствена цел- да премине безопасно покрай полицая, стоящ вдясно от пътя, а когато последният е подал команда – да я изпълни точно, предприемайки незабавни действия за спиране вдясно, пред „Скания”, без да държи сметка дали зад него има други участници в движението и дали с предприетите маневри ще ги застраши. Това е единствената причина да не забележи приближаващия се отдясно „Ивеко”, на който в този момент е пресякъл коридора за движение, и да чуе удара, вместо да го възприеме, а още по-малко –да го предотврати отлагайки изпълнението на разпореждането и –пропускайки „Ивеко Магирус”да премине напред.

При приемане на заключението по втората допълнителна експертиза експертите от тройната САТЕ са били съвсем категорични:

„В дадения случай автомобилът „Ивеко“ категорично е бил във видима за водача зона чрез поглеждане в дясното гледало за обратно виждане.” /л.575 от делото- долу/

Вещите лица подробно и прецизно са обяснили теоретично кога и при какви обстоятелства може да се получи мъртва зона, в която „Ивеко” да попада извън видимата зона в огледалата за обратно виждане.

По принцип има така наречената „ограничена зона за видимост“, при която винаги при последователно близко движение на превозните средства- едно след друго, има така наречената зона, в която водачът не може да види в даден момент даден обект. Вещите лица са обяснили, че това е само принципна хипотетична възможност, изпълнима при кумулативното и едновременно наличие на три предпоставки: 1. двете огледала на „М.” да са неправилно регулирани, 2. за достатъчно дълго време автомобилите да се движат на дистанция не-по голяма от 6.7м. един зад друг.3/ двата автомобила да се движат по идеална права един след друг- без всякакво отклонение –дори на няколко сантиметра –вляво или вдясно на втория автомобил след първия. Последното-движението по идеална траектория- е  невъзможно на практика според вещите лица, особено за товарни автомобили с не съвсем еднакви габарити и при движение един зад друг в продължително време и при установената скорост на движение – над 70 км/ч.С оглед на пок.св.Д.К.- управител и собственик на товарния автомобил „М.” и на ЕООД „А.+”- работодател на подс. М. –товарният автомобил е бил в идеално техническо състояние, същият е преминал основен технически преглед, както и цялостен технически преглед лично от свидетеля, преди всяко пътуване, за което се съставя документация- протокол, който свидетелят подписва и по този начин поема отговорността за състоянието на автомобила, преди пътуването, в това число състоянието на огледалата за обратно виждане и начина , по който са настроени. Наличието на правилно регулирани огледала на автомобила е констатирано при изготвяне на заключението на втората допълнителна експертиза и потвърдено с категоричност в с.з. от 7.02.2020 по приемането и :

На страница 12 от заключението, фигура 1  е изобразена мъртвата зона, в  изследваните от експертите два момента-единият момент е към момента, в който водачът на „М.“ е решил да предприеме маневра наляво, най-вероятно с цел заобикаляне на спрелия вдясно товарен автомобил и на служителя на Д.. Другият момент е към момента, в който водачът на „М.“ е решил да предприеме отклоняване на дясно от подадения сигнал от служителя на Д.. Видно от изображението и в двата момента категорично значителна за възприемане част от „Ивеко” попада извън мъртвата зона на видимост на водача на предния автомобил „М.” подс. М.. Следователно същият е имал техническа възможност да възприеме Ивеко и не само като обект, но и с.т. конкретните му параметри-характеристиките на движението му- посока, скорост и дистанция. Така на въпрос на защитата в.л. К. от името на експертизата категорично заключава, че „От техническа гледна точка е технически възможно водачът да придобие реална представа за дистанцията на заднодвижещото се превозно средство, от гледна точка на видимите за него зони, които са дадени от страничните огледала. Това са видимите зони на фигура 2 от експертизата. На фигура 1 също са отразени.” /на л.618 от делото/.

От гледна точка на механизма на настъпване на произшествие, възможността същото да бъде избегнато  от техническа гледна точка  и свързаните  с това  задължения на водачите внимание заслужават следните разяснения, дадени от вещите лица от тройната САТЕ, по приемане на експертизата и допълнителната такава в с.з. на 11.09 и 5.12.2018г. /въпреки че на последната дата беше осуетено приемането на заключението поради процесуалното поведение на предходния защитник на подс. М. –адв. М. Д., което обаче не би съставлявало процесуална пречка за кредитиране на дадените разяснения от вещите лица в същото съдебно заседание/, а именно:

Вещите лица разясняват, че спирачните следи от т.а.”Ивеко”, констатирани в протокола за оглед на местопроизшествие, са с начало непосредствено от мястото на сблъсъка със дясната странична част на ремаркето на товарната композиция на „М.”, въпреки че водачът на „Ивеко”е предприел аварийно спиране малко по- рано. Това е така, защото е необходимо време за възприемане на опасността, време за реакция, време за сработване на спирачния механизъм:

„Водачът на „Ивеко” е възприел опасността непосредствено към момента, когато водачът на „М.” е отклонил автомобила надясно. Водачът възприема опасността, тече време за реакция, тече време за сработване на спирачната уредба, тече време за нарастване на спирачното закъснение. През цялото това време няма спирачни следи. След този момент колелата блокират, ударът вече е настъпил между „Ивеко” и „М.” и след това  следват спирачните следи от „Ивеко” до края на движението му… Следите са от предприетото аварийно спиране от водача на „Ивеко” /л.401 от делото/. Същото не е могло да даде резултат, поради несъобразената скорост и дистанция от страна на подс. Д. и предприетата внезапна маневра на навлизане в коридора му на движение и в опасната му зона, от страна на водача на „М.”.

„От името на експертите ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. К.:  В момента на контакта между предната част на „Ивеко” и автомобила „М.”, автомобилът „М.” е бил с надлъжна ос неуспоредна на оста на пътя, а насочена надясно спрямо оста на пътя под ъгъл от 1 до 3 градуса. „М.”-а се изнася надясно, наляво е далеч преди удара, а въпроса е в момента на удара. Пояснявам, че в момента на удара той вече се е бил изнесъл максимално вляво за да осъществи маневрата и е тръгнал да се прибира вече вдясно в дясната лента. Автомобилът „М.” навлиза в коридора на движение пред автомобил „Ивеко” косо, не напречно. Само ще допълня, че автомобилът „М.” е навлязъл в съседната лява лента на не повече от 1 метър от осовата линия, разделяща двете пътни ленти, но е навлязъл в съседната лява лента, след което водачът е завил надясно, за което вече отговорих – фактически е тръгнал да „сече” пътя на автомобила „Ивеко”. /л.402 /

„Всеки обект на платното за движение е техническа опасност, независимо дали е на служител или друго лице. Ако водачът на „М.” беше  предприел спиране без да завие надясно, ако водачът беше предприел спиране не би настъпило ПТП. Ако водачът беше предприел спиране в собствената лента, без предварително изнасяне наляво и после надясно, също би настъпил удар между двата автомобила, но с друг вид – в друга посока и друга ударна площ. ../има се предвид удар между челната част на „Ивеко” със задната част на „М.”, който не би засегнал пострадалия./

Водачът на „Ивеко” при същата пътна обстановка, при дадената дистанция и завиването на „М.” надясно, няма техническа възможност да се предотврати ПТП. При дадената пътна обстановка, при разположението на „Ивеко” и „М.”-а, при същата дистанция водачът на „Ивеко” е предприел спиране в своята лента, но двата автомобила се удрят и той не може да предотврати ПТП.

В случай, че водачът на „М.” не бе предприел маневра надясно и се беше движил, заемайки до един метър от съседната лява лента направо, водачът на автомобила „Ивеко” би имал техническа възможност да предотврати удара с пострадалия. Т. е., той не би завил надясно до удара в аварийната лента, той би се движил направо и щеше да има достатъчно разстояние между вратата на спрелия автомобил и неговия – без да променя скоростта си на движение. Има техническа възможност да предотврати удара с пострадалия. Но въпроса е при твърде значителни умения на водача на „Ивеко”, защото пострадалият се намира много близо до платното за движение. Показали сме го на мащабната скица, а именно че пострадалият се намира от 0,5 до 1 метър от лентата за движение на „Ивеко”. Значи, водачът на „Ивеко” има техническа възможност, при значително умение ако „М.”-а се движи направо, тогава щеше да има движение на „Ивеко” от дясната страна на „М.”, като водачът на „Ивеко” има техническа възможност да предотврати удара с пострадалия.” /л.403 /

„Технически правилно е водачът на „М.” още с отдаването на сигнал от пострадалия, да се убеди, че няма да пречи с действията си на друго МПС. Той има техническа възможност в огледалото за обратно виждане вдясно, да възприе движещия се зад него автомобил и то достатъчно дълго време да възприеме неговата скорост и дистанция, да се съобрази с това и да не извършва маневрата надясно. Аз вече отговорих, че когато имаш подаден сигнал, технически правилно е да го изпълниш безопасно, но това безопасно действие зависи от другото МПС. Ако възприемем, че водачът „Ивеко” спира, той плавно ще завие надясно и ще спре безпрепятствено. Ако обаче възприеме, че водачът на „Ивеко” не спира, а се движи, трябва да намали и да го пропусне безпрепятствено – няма друг вариант. Технически неправилно е водачът на „М.” да увеличава скоростта – при дадените действия той не трябва да завива надясно, трябва да наблюдава „Ивеко” за неговите действия и да се съобрази с тях. Трябва да се съобрази с действията му – действието надясно е неправилно. Трябва да предвиди, че при тази скорост и завиване надясно ще се ударят. В конкретния случай, задължително водачът на „Ивеко” е отклонил надясно. По предварителни данни от произшествието, той се е движил в дясната лента зад автомобил „М.” и непосредствено преди ПТП е завил надясно, заемайки даже разширението. Той е тръгнал леко надясно, очевидно от действията на „М.”, защото в момента на удара автомобилът „Ивеко” заема част от разширението – значи е завил надясно. По делото няма данни, освен това, че „Ивеко” се движил в дясната лента през цялото време. Към момента на удара той е бил там вече заемайки част от разширението. Нямаме точни данни къде е бил, ние говорим непосредствено преди удара. ..

  Всяко отклонение на автомобил в полезрението на даден водач е маневра, с която водачите трябва да се съобразяват и да внимават. Водачът на „Ивеко” категорично, според делото, е възприел отклоняването на автомобил „М.” наляво, защото към момента на удара водачът на „Ивеко” е вече в дясната част на дясната лента и с десни колела върху аварийната лента. Т.е., водачът на „Ивеко” очевидно е предприел завиване леко надясно за да увеличи страничната дистанция между „М.” и неговия автомобил – това е категорично. Технически правилно е водачите да съблюдават страничната дистанция. В дадения случай страничната дистанция би трябвало да е не по-малко от 1, 1-2 метра. Водачът на „Ивеко” е завил надясно и застъпва аварийната лента непосредствено преди ПТП – „М.”-а отклонява наляво, той малко надясно. /л.405/

От проток.с.з. на 5.12.2018г.:

„Тежкотоварният автомобил „М.” е спирал служебно/плавно/, водачът му се е съобразил със сигнала, който е подаден от контролния орган. Спирането е реализирано плавно, като първоначално водачът е отклонил автомобила „М.” вляво и е заемал до един метър от съседната лява лента, след това е предприел отклоняване към дясната лента.

Към този момента товарен автомобил „Ивеко” се е намирал на разстояние около 5,5 метра зад задната част на товарен автомобил „М.”. Тоест той се установява в лентата на „М.” на разстояние в опасната му зона.

 Технически правилната дистанция трябва да се изчислява така, че задното превозно средство да спре, ако предното спре аварийно – това е понятието дистанция съгласно техническите норми.

В конкретния случай технически правилната дистанция е изчислена в предходната експертиза и тя е 34 метра според начина на спиране на автомобил „М.”, а именно плавно спиране и аварийно на задния автомобил - „Ивеко”, които действия са технически правилни.

В настоящата експертиза сме изчислили дистанцията при други възможни движения на двете МПС и поддържаме изводите си. Реално „М.” е предприел плавно спиране и не променяме изводите си съгласно така зададените ни въпроси.

В отговора на т.9  от заключението може да се допълни, че техническата причина за реализиране на удара са „и действията на водача на товарен автомобил „М.”, които са технически неправилни, тъй като е предприел завиване надясно, без да се съобрази с положението на автомобила „Ивеко”, който е вдясно и зад него.” Водачът на автомобила „М.” е имал техническа възможност да се съобрази и да възприеме автомобила „Ивеко” и да изгради вярна преценка за него от огледалото за обратно виждане.

Към т. 6 включваме и дистанцията като параметър, с който водачът на „М.” е имал обективна възможност да се съобрази.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж.К.: Под „динамичен коридор” сме имали предвид, че един автомобил заемащ статично положение има дадена ширина. И „динамичен коридор”  е това свободно пространство, което е необходимо, включвайки ширината на превозното средство и отчитайки страничните колебания и трептения на цялата композиция. Тези напречни колебания са сложен динамичен процес и зависят от товар, окачване и скорост. Във формулата сме дали разстоянието на ширина на динамичния коридор - 3,8 метра, която е съобразена със скоростта на товарния автомобил „Ивеко”. Този динамичен коридор гарантира, че ако го има, транспортното средство няма да се удари в страничните прегради извън коридора или най-много до коридора. Това е разстоянието необходимо технически да гарантира едно свободно движение без да има ударено МПС вляво или вдясно – това се нарича „динамичен коридор”.

В настоящия случай страничната дистанция между двата автомобила към началото на завиване на „М.” надясно е по-малко от един метър и реално този динамичен коридор го нямаме свободен, и е по-малък от един метър, поради което „М.” навлиза в динамичния коридор на „Ивеко”

В резултат на технически неправилната маневра на т.а. „М.” е стеснен динамичният коридор и се е получил контакта /ударът/ между двете МПС и едновременното им движение напред. Реално т.а. „М.” навлиза в опасната зона за спиране на т.а. „Ивеко”.” /л.442-444 от съдебното дело/.

Видно от заключението на вещите лица се налага непораждащият съмнение –верен от фактическа и правна страна извод за наличието общ, съвместен принос на действията на всеки един от водачите към настъпването на противоправния съставомерен резултат в условията на независимо съпричиняване по начин, че в случай, че някои от водачите не бе допуснал визираните по-горе нарушения, които за подс. М.М. се състоят в това, че е предприел маневра намаляване на скоростта и завой надясно без да подаде светлинен сигнал и без да се убеди, че няма да застраши движещия се след него т.а. „Ивеко Магирус”, а за подс. Д.Д., че не е подбрал безопасната скорост, съобразно вида на управляемото превозно средство, масата на същото и на превозвания товар и дистанцията след движещото се пред него превозно средство –т.а.”М. Аткрос” и с.т. не  се е движил на безопасна дистанция след т.а. „М.”, позволяваща му при аварийно спиране на „М.” да спре без да настъпи сблъсък, нямаше да настъпи сблъсъка с пострадалия Б.М. и неговата смърт.

„ Причините в конкретната ситуация на комплексни. Всяко действие на водачите: на единия водач - малката дистанция, а на другия водач - маневра без да се съобрази с другото МПС, са две независими причини за ПТП. Ако дори единият от водачите беше спазил техническите норми, нямаше да има ПТП.” / л. 444 от делото/

Що се касае до обстоятелството, че подс. М. е предприел последователни маневри в момента на своето движение при приближаване към местопроизшествието- първоначално –отклонение на ляво и заемане на част /до 1/3 / от лявата пътна лента, след това –отклонение и завой надясно под ъгъл, без да подаде светлинен сигнал със съответния пътепоказател на превозното средство, съдът намира същото за доказано в зависимост не само от обясненията на подс. Д., но и още –от пок.св. П.С. –очевидец на произшествието, който при разпита си дословно е удостоверил: „Не  съм видял по време на сблъсъка някой от камионите да е бил с включени пътепоказатели” / пок.св. дадени пред съд по ДП, на л.96, т.І прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК/.

По подробно относно допуснатите от двамата водачи нарушения и техния  общ, съвместен принос за настъпване на обществено опасния резултат следва да бъдат изложени следните съображения:

Въпреки че е бил длъжен да  управлява пътното превозно средство, като подбере безопасна скорост, като се съобразява със неговото състояние, с превозвания товар /изключително голямата тежест на т.а. и превозвания товар /31 тона пясък + теглото на т.а, или общо около 46,5 тона/, което го прави труден за поддаване на бърза реакция при конфликтна ситуация на пътя/,  позволяваща му да спре на безопасно разстояние пред всяко препятствие на пътя подсъдимият Д.С.Д. не се е съобразил с горните обстоятелства, като не се е движил със скорост, съобразена с късата дистанция пред превозното средство, което се е движило пред него – т.а „М. А.”. С тези си действия той се е поставил в невъзможност да спре т.а. „Ивеко Магирус" пред всяко предвидимо препятствие /в случая- пред т.а. „М." и пред проверяващия служител на ИИ „АА'”, поставил се е в невъзможност да спре при възникналата реална опасност за движението /рязката маневра завой на дясно от движещия се пред него товарен автомобил „М."/.

Подсъдимият Д.С.Д. не е спазил и законовото изискване да се движи на такова разстояние от движещото се пред него моторно превозно средство, че да може да избегне удряне в него, ако то намали скоростта си или спре рязко. Същият не е спазил технически правилната минимална дистанция между управляваното от него МПС и предното МПС - т.а. „М.", която дистанция, видно от изчисленията и заключението на тройната ATE е следвало да бъде не по-малка от 34 метра, а е била едва 5,5 метра . В зависимост от категоричното заключение на експертизата, се налага се изводът, че  за подсъдимия Д. произшествието е било предотвратимо, същият е могъл да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, ако се е съобразил с технически правилната минимална дистанция между управляваното от него МПС — т.а. „Ивеко Магирус" и предното - т.а. „М.", а именно - 34 метра. „ По закон няма величина, нормативно определена, защото тя зависи от сцепление, скорост, товар и всички други параметри. Дистанцията се изчислява такава, че ако МПС пред даден автомобил спре, водачът зад него да спре, преди да го удари. В дадения случай, при дадените параметри технически съобразената дистанция, която трябва водачът на „Ивеко” да съблюдава, е не по-малко от 34 метра.

 Ако тази дистанция беше спазена, при същите действия на водача на „М.” не би настъпило ПТП между двата автомобила. Водачът на „Ивеко” би спрял преди да контактува с автомобила „М.”, преди да се удари в задната част на „М.”. Тогава той би имал техническа възможност да запази управлението в собствената лента, без да удари пострадалия”/ проток.с.з. 11.09. 2018г./

Експертите са категорични, че водачът на т.а. „М."- подсъдимият М.М., на свой ред също е имал самостоятелно техническата възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, ако преди извършването на маневрата завой на дясно своевременно е възприел движещият се зад него и в дясно т.а. „Ивеко Магирус" /за което е имал възможност от 1-2 км. преди зоната на ПТП/, и да извърши маневрата след пропускане на движещото се след него ППС „Ивеко Магирус”, като междувременно се изтегли  изцяло в лявата /свободна към този момент лента/ и му освободи свободен коридор за преминавене/ или дори като запази праволинейното си движение при досегашната си позиция –по средата между двете ленти, заемайки частично 1 метър от лявата лента за ускорено движение/.При приемане на заключението в с.з. експертите заключават „ В момента на контакта между предната част на „Ивеко” и автомобила „М.”, автомобилът „М.” е бил с надлъжна ос неуспоредна на оста на пътя, а насочена надясно спрямо оста на пътя под ъгъл от 1 до 3 градуса. „М.”-а се изнася надясно, наляво е далеч преди удара, а въпроса е в момента на удара. Пояснявам, че в момента на удара той вече се е бил изнесъл максимално вляво за да осъществи маневрата и е тръгнал да се прибира вече вдясно в дясната лента. Автомобилът „М.” навлиза в коридора на движение пред автомобил „Ивеко” косо, не напречно. Само ще допълня, че автомобилът „М.” е навлязъл в съседната лява лента на не повече от 1 метър от осовата линия, разделяща двете пътни ленти, но е навлязъл в съседната лява лента, след което водачът е завил надясно, за което вече отговорих – фактически е тръгнал да „сече” пътя на автомобила „Ивеко”.

Водачът на „Ивеко” при същата пътна обстановка, при дадената дистанция и завиването на „М.” надясно, няма техническа възможност да се предотврати ПТП. При дадената пътна обстановка, при разположението на „Ивеко” и „М.”-а, при същата дистанция водачът на „Ивеко” е предприел спиране в своята лента, но двата автомобила се удрят и той не може да предотврати ПТП.

В случай, че водачът на „М.” не бе предприел маневра надясно и се беше движил, заемайки до един метър от съседната лява лента направо, водачът на автомобила „Ивеко” би имал техническа възможност да предотврати удара с пострадалия. Т. е., той не би завил надясно до удара в аварийната лента, той би се движил направо и щеше да има достатъчно разстояние между вратата на спрелия автомобил и неговия – без да променя скоростта си на движение. Има техническа възможност да предотврати удара с пострадалия..., при значително умение ако „М.”-а се движи направо, тогава щеше да има движение на „Ивеко” от дясната страна на „М.”, като водачът на „Ивеко” има техническа възможност да предотврати удара с пострадалия.

         От името на експертите ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. К.  при защитата на заключението по основната експертиза добавя:  „Технически правилно е водачът на „М.” още с отдаването на сигнал от пострадалия, да се убеди, че няма да пречи с действията си на друго МПС. Той има техническа възможност в огледалото за обратно виждане вдясно, да възприе движещия се зад него автомобил и то достатъчно дълго време да възприеме неговата скорост и дистанция, да се съобрази с това и да не извършва маневрата надясно. Аз вече отговорих, че когато имаш подаден сигнал, технически правилно е да го изпълниш безопасно, но това безопасно действие зависи от другото МПС. Ако възприемем, че водачът „Ивеко” спира, той плавно ще завие надясно и ще спре безпрепятствено. Ако обаче възприеме, че водачът на „Ивеко” не спира, а се движи, трябва да намали и да го пропусне безпрепятствено – няма друг вариант. Технически неправилно е водачът на „М.” да увеличава скоростта – при дадените действия той не трябва да завива надясно, трябва да наблюдава „Ивеко” за неговите действия и да се съобрази с тях. Трябва да се съобрази с действията му – действието надясно е неправилно. Трябва да предвиди, че при тази скорост и завиване надясно ще се ударят…

Всяко отклонение на автомобил в полезрението на даден водач е маневра, с която водачите трябва да се съобразяват и да внимават. Водачът на „Ивеко” категорично, според делото, е възприел отклоняването на автомобил „М.” наляво, защото към момента на удара водачът на „Ивеко” е вече в дясната част на дясната лента и с десни колела върху аварийната лента. Т.е., водачът на „Ивеко” очевидно е предприел завиване леко надясно за да увеличи страничната дистанция между „М.” и неговия автомобил – това е категорично. Технически правилно е водачите да съблюдават страничната дистанция. В дадения случай страничната дистанция би трябвало да е не по-малко от 1, 1-2 метра. Водачът на „Ивеко” е завил надясно и застъпва аварийната лента непосредствено преди ПТП – „М.”-а отклонява наляво, той малко надясно.”

Съобразно приетите заключения на комплексната САТЕ: Скоростта на т.а „М." в момента на удара с т.а. „Ивеко Магирус" е била около 67 км/ч, а непосредствено преди настъпване на пътно транспортното произшествие е била около 71 км/ч, до възприемането на пострадалия  вдясно от пътя т.а. се е движел с около 80 км/ч.

Скоростта на т.а. „Ивеко Магирус" в момента на удара с т.а „М.", към момента на удара с пострадалия Б.М. и непосредствено преди настъпване на пътно транспортното произшествие е била около 71 км/ч.

Изчислени са опасните зони за спиране на двата движещи се товарни автомобила при изчислените им реални скорости на движение, както и при максимално разрешената им скорост за участъка - 60 км/ч., а именно: Опасната зона за спиране на т.а. „Ивеко Магирус" при скорост на движение 71 км/ч е била 68,9 м, т.е. около 69 метра, а при максимално разрешената скорост от 60 км/ч в зоната на ПТП - около 54 метра. Опасната зона за спиране на т.а. „М." при скорост на движение 67 км/ч /скоростта в момента на удара с т.а. „Ивеко Магирус"/ е била 65,9 метра или приблизително 66 метра, а при разрешената за пътния участък скорост на движение от 60 км/ч - около 52 метра.

По въпроса за началния момент на възникване на опасност за движението  за всеки един от водачи,те на товарните автомобили вещите лица  са дали следното заключение:

„ опасността за двамата водачи е различна и по принцип донякъде опасност е правен термин, но съгласно задачите ние сме се помъчили да помогнем на разследващия орган. Това е била опасността, която се създава от товарния автомобил „Ивеко”, но за водача на товарния автомобил „Ивеко” технически възникналата опасност възниква в момента на промяната на направлението на движене на автомобила „М.”  отляво-надясно. Сигнал за тази опасност са възможно и светналите светлини на стоповете – те са работели, а опасността за водача на „М.”-а от техническа гледна точка е момента, в който той има техническа възможност да възприеме слухово и видимо контакта между автомобила „Ивеко” движещ се вдясно от него и зад него и неговия автомобил в задната дясна част. Няма данни по делото водачът на „М.” да е възприел опасност по-рано от този момент, защото е започнал да извършва маневра.”

Между причинените травматични увреждания при станалото ПТП и смъртта на пострадалия М. има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Такава е налице и между обусловения от нарушенията на двамата подсъдими, подробно посочени по-горе за всеки един от подсъдимите и настъпилия първи –инициален удар между товарните автомобили „М. А.” и „Ивеко Магирус”, управлявани от същите в качеството на водачи и  втория удар – сблъсъкът на предната част на „Ивеко” с тялото на пострадалия, от който е настъпила смъртта му.Вторият сблъсък е бил непредотвратим вследствие на настъпилото сцепление и трайно закачане на двете превозни средства в страничните им части, при което двата товарни автомобила са се движили успоредно и заедно, а пострадалият е попадал в траекторията на тяхното съвместно движение /обстоятелство, което се установява от заключението на тройната САТЕ и от показанията на свидетелите –очевидци – П.  С., Б.Г., П.В. и З.А./. След сцеплението и съвместното движение на двата автомобила, загубата на контрол от страна на водача Д., доколкото може да се говори за такава е следствие, от предварително допуснатите нарушения от същия- неправилно подбрана скорост и безопасна дистанция, поради което същият не е допуснал нарушение по чл.20,ал.1 ЗДП.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

По описания по-горе начин като, на 03.09.2015 г. около 9,50 часа на ПП 1-8 от републиканската пътна мрежа, в участъка на километър 40 + 000 м, в землището на гр.Б., общ. Б., С. област, в платното за движение от гр. С. към гр. С., при  управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил с влекач марка "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № .- собственост на фирма „А."ЕООД - гр.Т., РС., с управител Д.К., обвиняемият М.М., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ПП ЗДвП/, а именно:

Чл. 25. (1) от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Чл. 26. от ЗДвП: Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 77. (1) от ПП ЗДвП: Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

(2)     Сигналът за извършване на маневра се подава със светлинни пътепоказатели, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.

(3)     При извършване на маневра, свързана с излизане - частично или напълно, от заеманата пътна лента, водачът е длъжен да подаде сигнал, съответстващ на страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.

Чл. 78. (1) от ПП ЗДвП: Сигналите, подавани от водачите при маневри, са:

1.      ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани -сигнализира потегляне от крайната дясна част на пътното платно, преминаване в

съседна лява пътна лента, завой наляво, завиване в обратна посока или спиране за

престой или паркиране в крайната лява част на пътното платно;

2.      десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - сигнализира потегляне от крайната лява част на пътното платно, преминаване в съседна дясна пътна лента, завой надясно или спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно;

3.      лява или дясна ръка, изпъната нагоре сигнализира спиране.

, като е извършил маневра - завиване на дясно от позиция, заемайки част от лявата лента за движение към дясната, без да се съобрази с положението и скоростта на движещия се след него т.а. м. „Ивеко Магирус" мод. 440ЕТ с per. № . с ремарке per. № ., като не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал за извършване на маневра завиване на дясно с десен светлинен пътепоказател, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Д.С.Д. ***, причинил смъртта на Б. К. М. ***, същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1 б.”в”,вр.чл.342,ал.1,пр. 3 НК

Подсъдимият не е осъществил    от обективна страна вменените му от обвинителната власт нарушения по чл.78(2) ППЗДП Сигналът, подаван от водача със светлинен пътепоказател, се прекратява непосредствено след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата и по чл. 79. от ПП ЗДвП: Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство  и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение, поради липса на опора на тези нарушения от фактическата обстановка и доказателствата.

Съдът не би могъл да се съгласи, със заявената позиция от защитата на подс. М., а именно, че тъй като същия, в качеството си на водач, не е напускал изцяло лентата и респ.- не е навлязъл изцяло – в лявата не е имал задължение при осъществяването на тези маневри да следи за  безопасността на движещото се зад него превозно средство- т.а „Ивеко Магирус”, поради липса на подкрепа на едно такова становище от гледна точка на  закона- разпоредбите съответно на -чл.25,ал.1 ЗДП където ясно и вън от всякакво съмнение е казано: „да се отклони наляво и надясно по платното за движение” и чл.26 ЗДП : ал.1 „преди да извърши каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани”, ал.3 : „ при извършване на маневра, свързана с излизане ЧАСТИЧНО или пълно от заеманата пътна лента”.

В подкрепа на това е и заключението на тройната САТЕ –основното заключение и това по допълнителните задачи където вещите лица подробно и прецизно са обяснили какво представлява динамичния коридор, обезпечаващ свободно и безпрепятствено движение на едно превозно средство с неговите параметри и компоненти. Също така експертите са категорични, че  всяко отклонение на автомобил /а не само напущане на лентата/ е действие, преди  предприемане на което,водачите следва да внимават и да следят пътната обстановка /проток.с.з.  23.10.2019 л.577, 578,  579/ и още повече /по аргумент на по- силното основание / : „Технически правилно е водач през цялото време да познава пътната обстановка зад себе си” –в.л. К. –л.579 от делото.

На следващо място – коментирайки позицията на защитата на подс. М., изразена по същество на делото,  а именно-че  същият в качеството си на водач на МПС, не е имал никакво право или възможност по закон да откаже да се подчини на разпореждането за спиране за проверка, издадено от надлежен орган- пострадалият- К. М., в качеството му на контролен орган –инспектор от Д.. Съдът не би могъл да се съгласи с такова становище и да го възприеме, като почиващо на закона. Не е налице колизия между издадената заповед от страна на пострадалия спрямо М. и задължението на последния в качеството му на водач да извършва маневри, с които да не застрашава останалите участници в движението и да не създава предпоставки за пътно транспортни произшествия.С други думи – правилният въпрос, който следва да бъде зададен не е –дали да изпълни разпореждането, на контролния орган, а как, по какъв начин да го изпълни.

От доказателствата по делото се установи категорично, че има правомерен начин да бъде изпълнена заповедта – а именно – от заключението на тройната САТЕ, както и разясненията на вещите лица по приемането на същото в съдебно заседание- а именно –М., в качеството си на водач е следвало да забележи движещия се зад него „Ивеко” и да отложи извършването на маневрата – завой надясно, като го пропусне да премине напред, или да го изчака да реализира спиране / в случай, че е предприел такова/, като по този начин би могъл да избегне произшествието.Заключението на САТЕ е че в този случай, е налице изискуемият от техническа гледна точка свободен динамичен коридор за преминаване /странично разстояние/, при което т.а. „Ивеко Магирус”, при достатъчно внимание и съответни умения на неговия водач, би могъл да премине покрай пострадалия, без да настъпи съприкосновение с тялото му.

Допуснатите от обвиняемия М.М. нарушения на правилата за движение по пътищата се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Б. К. М..

Причина за пътно-транспортното произшествие са субективните действия на  от обективна страна, в които се изразява изпълнителното деяние, осъществено от подс. М.М., който движейки се по ПП- 1-8 не е спазил гореизброените законови разпоредби и е извършил маневра — завиване на дясно от позиция, заемайки част от лявата лента за движение към дясната, без да се съобрази с положението и скоростта на движещия се след него т.а. марка „Ивеко Магирус" мод. 440ЕТ с per. № . , с ремарке per. № ., а така също не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал за извършване на маневра завиване на дясно с десен светлинен пътепоказател.

Подсъдимият М. обективно е имал възможност да възприеме движещото се зад него превозно средство, ако е наблюдавал пътя зад себе си в огледалата, предназначени за обратно виждане и да съобрази неговата посока, скорост, дистанция.

От субективна страна, предприемайки посочените по- горе действия е могъл  и е бил длъжен да съзнава неправомерния им характер, да предвиди, че ще настъпи сблъсък с движещото се зад него превозно средство т.а. „Ивеко” и на последния- с пострадалия,  и да ги предотврати вземайки законосъобразно и правилно решение, но не го е сторил –налице е несъзнавана непредпазливост – небрежност.

 

По описаният по- горе начин като  на 03.09.2015 г. около 9,50 часа на ПП 1-8 от републиканската пътна мрежа, в участъка на километър 40 + 000 м, в землището на гр.Б., общ. Б., С. област, в платното за движение от гр. С. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил с влекач марка "Ивеко Магирус" модел 440ЕТ с per. № ., с полуремарке марка „Лангендорф" .с per. № .-собственост на фирма „К."ООД - гр.С. с управител А.К.Н., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ПП ЗДвП/, а именно:

Чл. 20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни

при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението., като не е подбрал безопасна скорост, която да му позволи безпрепятствено аварийно спиране, в случай, че бъде застрашен от движещия се на къса дистанция пред него т.а. марка "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." ..

Чл. 23. (1) от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Чл. 75 (1) от ПП ЗДвП Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.,

като не е спазил технически правилната минимална дистанция между управляваното от него МПС и предното МПС — т.а. "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № ., която дистанция е следвало да бъде не по-малка от 34 метра, а е била 5,5 метра, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.М., сръбски гражданин от гр. П. с., К., ул. „Ж. К." № причинил смъртта на Б. К. М. ***, подсъдимият Д.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343 ал.1 б."в" пр.1, вр.чл. 342 ал.1 пр.З от НК .

Подсъдимият Д.С.Д. от обективна страна не е  нарушил чл. 20, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,настъпването на произшествието не се дължи на загуба на контрол от страна на водача.

Допуснатите от  подсъдимия Д.С.Д. нарушения на правилата за движение по пътищата се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Б. К. М..

Причина за пътно-транспортното произшествие са субективните действия на подс. Д.С.Д., който  е управлявал товарния автомобил с маса от около 43 тона, със скорост, несъобразена с късата дистанция между управлявания от него т.а „Ивеко Маргирус” и превозното средство движещо се пред него „М. А.”, скорост, която не му е позволила да реализира безаварийно спиране при създадена опасност от страна  на движещия се пред него товарен автомобил- спиране или навлизане в неговия коридор на движение и който не е спазил технически правилната минимална дистанция между управляваното от него МПС и предното МПС - т.а. "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № ., която дистанция е следвало да бъде не по-малка от 34 метра, а е била 5,5 метра.

Субективно подс. Д.С.Д. не е предвидил настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди — т.е. деянието е извършено от него непредпазливо под формата на несъзнавана непредпазливост - небрежност.

Пътно-транспортното произшествие в крайна сметка е реализирано в резултат на независимо съпричиняване от двамата водачи на товарни автомобили: Подс.М.М. - водач на товарен автомобил влекач марка "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № .и подс. Д.С.Д. -водач на товарен автомобил влекач марка „ Ивеко Магирус" модел 440ЕТ, с per. № . с ремарке per. № ., в резултат на независимите им един от друг, субективни действия с органите за управление на съответните товарни автомобили.

Изпълнителните деяния на двамата подсъдими, без оглед на това, че са допуснати независимо един от друг, са взаимно свързани, по начин ,че само във взаимната им връзка и цялост обуславят противоправния резултат и не биха могли да бъдат разкъсани един от друг в причинно-следствен порядък. В случай, че не бяха допуснати визираните по- горе нарушения от който и да е от двамата подсъдими нямаше да настъпи тежките  съставомерни последици- смъртта на пострадалия.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА

 

Съгласно принципа на законоустановеност в специалната разпоредба на чл.343,ал.1 б.”в”, пр.1 НК се предвижда наказание – лишаване от свобода за срок от 2 до 6 години.

 

Подсъдимият М.М. е роден на *** г. в К., РС., живее в Р С., гр. Н. с., К., ул."Ж. К." № ., сърбин, сръбски гражданин, женен, неосъждан, работи като шофьор в „А."ЕООД - гр. Т., Р С., неосъждан.

Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** г. в гр. Л., българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование, работи като шофьор, неженен, неосъждан.

При индивидуализацията на отговорността по отношение на подс. М., съдът отчете като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства необремененото му съдебно минало, добри характеристични данни, липса на предходни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение, обстоятелството- че е налице независимо съпричиняване с подс. Д., изрядното му процесуално поведение –същият, макар и гражданин на Р С., добросъвестно и точно се е явявал на проведените многобройни съдебни заседания в хода на съдебното следствие и не на последно място- обстоятелството, че е сторил вменените му в отговорност нарушения на ЗДП и ППЗДП в стремежа си да изпълни точно и стриктно, издадено разпореждане по надлежния ред от контролен орган на Д.. Не са налице обстоятелства, които отегчават отговорността.

По отношение на подс. Д. съдът отчете в качеството на обстоятелства, смекчаващи наказателната отговорност – младата възраст, необременено съдебно минало, липса на налагани наказания за допуснати нарушения на правилата за движение, много добри характеристични данни от настоящи и бивши работодатели на подсъдимия, желанието му да съдейства за разкриване на обективната истина, чрез даване на пълни, подробни и истинни обяснения за случилото се, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, обстоятелството, че резултатът е причинен в условията на независимо съпричиняване с подс. М., проявената самокритичност и искрено и неподправено разкаяние, което се установява от поведението, реакциите и действията му непосредствено след настъпване на произшествието –от показанията на св. Б.Г. /ДП- т.І л.91-92, приобщени по реда на чл.281 НПК/. Не са налице обстоятелства, които отегчават отговорността.

При тези данни, съдът намира, че целите на индивидуалната превенция биха могли да бъдат постигнати,  по отношение на всеки един от двамата подсъдими, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок в близост до минималния размер- в размер на 2 години и шест месеца, което следва да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, тъй като за целите-визирани по-горе не е необходимо и не се налага ефективното изтърпяване на наказанието.Още повече- при наличието на констатацията, че при подс. Д. процесът за превъзпитание е започнал, видно от изразената пред съда, в хода на досъдебното производство и още непосредствено след произшествието самокритичност и желание за поемане на собствената отговорност за случилото се.

Съобразно тежестта и характера на допуснатите нарушения да бъде наложено наказание по чл.343 „г” в максимален размер на всеки от подсъдимите.

 

Веществените доказателства следва да се пазят до приключване на производството във всички инстанции, след което :

 Да бъде постановено унищожаването на вещите без особена стойност и ценност: Стоп-палка и печат, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2015 г. опаковани в черен найлонов плик с етикет, носещ подписите на поемните лица и 1 бр. униформено служебно яке - тъмно синьо с емблемата на Д., /доброволно предадено с Протокол от 03.09.2015 г. от П.Н.С./.

Да бъде постановено по отношение на иззетите в качеството на веществени доказателства моторни превозни средства:.т.а. м.„Сканиа" мод. "L124" с per № .с ремарке per. № ., т.а. м."Ивеко Магирус" мод. 440ЕТ с per. № . с ремарке per. №. и.т.а. "М." модел А. с per. № ., с ремарке марка „Ш." с per. № ./ намиращи се на съхранение и отговорно пазене на охраняем паркинг на РУ МВР- гр. С./ да бъдат върнати на правоимащи,те лица- техни собственици.

 

Разноските по делото – в размер на 3885,41лв. – сторени в хода на ДП и  6462.24 лева- в съдебната фаза, да бъдат възложени разделно- по равно, в тежест на всеки един от подсъдимите /без разноските за преводач/.

 

Причини и условия за извършеното деяние - несъобразяване със законодателството, регламентиращо движението по пътищата, незачитане на правовия ред в посочената област и подценяване на опасността от страна на водачите от несъблюдаването на задължителните правила, обезпечаващи безопасността на участниците в движението.

 

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                                        СЪДИЯ: