РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Кирилка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4222 по описа за 2013 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Ц.В.Ц. твърди, че на 14.04.2011 г., около
08:50 ч., в гр. София, при управление на л.а. „Ситроен Ксара” с per. № *******по
бул. „С.Ш.”, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров” към „Околовръстен
път”, водачът Р.А.Р., при извършване на маневра „завиване наляво” на
кръстовището с ул. „21-ви век”, е нарушил правилата за движение по пътищата,
като отнел предимството и не пропуснал да премине насрещно движещия се мотоциклет „Хонда”,
управляван от ищеца, който се е ударил в дясната страна на автомобила. В
писмената защита се поддържа, че с поведението си водачът на лекия автомобил е
нарушил и разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Сочи,
че в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в:
многофрагментно счупване на тялото на 8-ми гръден прешлен; тежка компресия на
гръбначния мозък в областта на 8-ми гръден прешлен; гръдна миелопатия в
областта на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени; счупване на дъгата на 8-ми гръден
прешлен и напречните израстъци на 8-ми и 9-ти гръдни прешлени и на 10-ти гръден
прешлен; счупване на ребра 9-то и 10-то вдясно паравертебрално /до гръбначния
стълб/; счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен; контузия на гръдния кош;
контузия на таза. Излага, че въпреки приложеното лечение, включително и в гр.
Баку, Азербайджан, е в невъзможност да движи долните си крайници, както и да
контролира тазовите резервоари, поради което е с постоянно поставен катетър.
Предвид безпомощното му състояние и нуждата от постоянна грижа е получил
психически разстройства, довели до постоянни консултации с психолог и
психиатър.
Сочи, че към момента на инцидента за управляваното
от делинквента моторно превозно средство е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Б.В.и.г.“ АД. Поддържа,
че са налице всички предпоставки за ангажирането отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата
от 1 000 000 лв. (първоначално предявена като частичен иск за 26 000 лв.) -
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесния
деликт, ведно със законна лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане,
както и сумата от 101 494,48 лв. (първоначално предявена като частичен иск
за 1 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация, подробно
индивидуализирани в исковата молба. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗАД „Б.В.и.г.“
АД признава
наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва исковете по основание и
размер. Предвид представената в хода на производството влязла в сила присъда по
НОХД №10614/2013 г., по описа на СРС, 111 състав, с която соченият от ищеца
делинквент е оправдан по обвинение, че виновно е причинил процесното ПТП,
нарушавайки чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, ответникът поддържа, че не е налице
противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. „Ситроен Ксара”. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради движение с
несъобразена скорост и нарушаване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Счита
претендирания размер за завишен с оглед претърпените вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени като му
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска
отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
По
настоящото дело е представена влязла в сила присъда от 04.06.2014 г.,
постановена по НОХД №10614/2013 г., по описа на СРС, 111 състав, с която подсъдимия
Р.А.Р. е признат за невиновен в това, че на 14.04.2011 г., около 08:50 ч., в
гр. София, управлявайки лек автомобил „Ситроен Ксара” с per. № ******* по бул.
„С.Ш.”, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров” към „Околовръстен път” и
на кръстовището с ул. „21-ви век”, при извършване на маневра „завиване на
ляво”, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда”, без
регистрационен номер, управляван от Ц.В.Ц. и реализирал ПТП с него, вследствие
на което по непредпазливост причинил на водача на мотоциклета Ц.В.Ц. тежка
телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК, като на основание чл. 304 от НПК
го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Не
е спорно между страните, че към дата на ПТП гражданската отговорност на водача
на лек автомобил „Ситроен Ксара” с per. № ******* е била застрахована при
застрахователното дружество - ответник.
По
делото е приета съдебна автотехническа експертиза, според която механизмът на
ПТП е следният:
На
14.04.2011 г. около 8:45 часа в гр. София, по бул. „С.Ш.”, от бул. „Г.М.
Димитров” към Околовръстен път, в светлата част на денонощието, при нормална
видимост, се движи лек автомобил „Ситроен Ксара” с per. № *******, управляван
от Р.А.Р.. Пътното платно в този участък е двупосочно, с по две ленти за
движение във всяка посока, с ширина от по 3,50 метра всяка, разделени помежду
си с двойна непрекъсната осева линия M2, а еднопосочните - с единична
прекъсната линия M3. Пътният участък е прав, с лек наклон на изкачване в
посоката на движение на лекия автомобил.
Водачът на л.а. „Ситроен Ксара” се движи в лявата лента за посоката си
на движение с цел предприемане маневра „завой наляво” на Т-образно кръстовище
на бул. „С.Ш.” към ул „21-ви век”, което се регулира от светофарна уредба. При
зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, л.а. „Ситроен Ксара” навлиза
и спира в кръстовището, за да изчака насрещно движещите се с предимство
автомобили по бул. „С.Ш.”. След преминаването им водачът на л.а. „Ситроен
Ксара” възприема, че идващите след тях автомобили предприемат спиране, за да
изчакат следващото разрешително показание на светофарната уредба, потегля и
предприема извършването на левия завой. В същото време към кръстовището, в
обратна посока по бул. „С.Ш.”, в лявата лента, в близост на разделителната
линия между двете ленти за посоката му на движение, се движи със скорост около
50 км/ч. мотоциклет „Хонда”, без регистрационен номер, управляван от ищеца Ц.В.Ц..
Мотоциклетистът преценява, че може да премине през кръстовището при светещото
към момента разрешително показание на светофарната уредба, преминава между
спиращите от двете му страни автомобили и навлиза в кръстовището. В този момент
водачът на мотоциклета възприема навлизащият в коридора му за движение,
извършващ ляв завой л.а. „Ситроен Ксара" и се опитва да избегне удара в
него, като задейства спирачната система на мотоциклета си, при което се
приплъзва и завърта надясно по пътното платно, като се удря в дясната страна на
л.а. „Ситроен Ксара”, в областта на десните му врати. С оглед на представените
доказателства, вещото лице не е могло да даде заключение при какъв сигнал на
светофарната уредба за мотоциклетиста е настъпило ПТП и дали същият е бил в
изправно техническо състояние.
За
установяване механизма на ПТП са събрани и гласни доказателства:
Свидетелят
Р.А.Р., водач на процесния л.а. „Ситроен Ксара”, излага, че се е престроил в
лявата лента за движение, за да завие наляво от бул. „С.Ш.“ към ул. „21-ви
век“, като е бил първа кола. Твърди, че е навлязъл в кръстовището при зелен за
него сигнал на светофарната уредба и е изчакал да преминат всички движещи се в
срещуположното пътно платно автомобили. Сочи, че след като е установил, че
приближващите автомобили спират и са спрели, е предприел завой на ляво, в който
момент ищецът със своя мотоциклет се е блъснал в автомобила му. Твърди, че е
забелязал мотоциклетистът, когато същият се е движил зад автомобилите в
най-лявата част на пътната лента, и тъй като тези автомобили са предприели
спиране, не е предполагал, че ищецът ще предприеме изпреварване на кръстовището
и няма да спре, поради което е извършил маневрата завиване на ляво.
Свидетелката
Ц.З.Г., очевидец на ПТП, излага, че е шофирала автомобила си по посока от бул.
„С.Ш.“ към Зоологическата градина, приближавайки кръстовището с ул. „21-ви
век“, като зад нея се е намирал ищеца – мотоциклетист. Твърди, че не си спомня
светофарната уредба, но вероятно е бил жълт сигнал, тъй като е възприела, че
останалите автомобили на кръстовището са намалили скоростта си, поради което и
самата тя също е намалила. Категорична е, че след като е спряла не е било
зелено, тъй като иначе би преминала. Не може да уточни дали е била първа или
втора кола, както и дали е спряла в лявата или дясната лента за движение. Твърди,
че е забелязала мотоциклета в лявото си странично огледало, който преди
светофара се е движил зад нея и когато е спряла, в същото време мотоциклетът я
е изпреварил от лявата й страна,
след
което
го
е
видяла
удара
му
в
л.а. „Ситроен“ на
кръстовището. Сочи, че при спирането й в
кръстовището не е имало моторни превозни средства.
Свидетелят
Д.Г.Г., очевидец на процесното ПТП, поддържа, че по време на инцидента е бил
първа кола, в най-лявата лента в посоката, противоположна на мотоциклетиста,
подготвяйки се да завие на ляво по ул. „21-ви век“. Сочи, че л.а. „Ситроен“ се
е престроил пред него, от дясната лента и изчаквал също да завие на ляво. Сочи,
че е забелязал мотоциклетистът от около 300 м., тъй като е бил с включени
фарове, като според него се е движил със скорост от 40-50 км/ч. Твърди, че
когато светофарът е светнал жълт сигнал, ищецът е навлизал, бил е „на края на
кръстовището“. Сочи, че самият той е могъл да забележи навлизащия мотоциклетист
и че ще настъпи удар между него и завиващия на ляво автомобил.
Предвид
свидетелските показания по делото е изслушана и приета повторна автотехническа
експертиза, според която независимо, кой от анализираните в експертизата
варианти е действителен, към момента, когато л.а. „Ситроен Ксара“ е потеглил за
ляв завой мотоциклетистът не е имал обективна възможност да спре преди мястото
на удара и не е могъл да предотврати произшествието, а спрямо момента, в който
автомобилът навлиза в лентата на мотоциклета, мотоциклетът е бил на 16 м преди
мястото на удара и ударът за мотоциклетиста е бил още по-непредотвратим. Според
вещото лице към момента, когато мотоциклетът навлиза в опасната си зона за
спиране, която е около 38 метра, водачът на автомобила е имал възможност да
прецени, че мотоциклетистът не може да спре преди да навлезе в кръстовището.
Посочено е, че съгласно представената по делото циклограмата зеленият за
мотоциклетиста сигнал на светофара свършва в 25-та секунда от началото на
цикъла, когато се включва и жълт сигнал за него, а за л.а. „Ситроен“ зеленият
сигнал свършва с 4 секунди по-късно - в 29-та сек, когато за автомобила се
включва жълт сигнал. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е приело (за
разлика от първоначалната САТЕ), че мотоциклетистът се е движил в най-лявата
част на пътното платно, до осевата линия, тъй като свидетелят Г. е поддържал в
показанията си, че е имал видимост към пострадалия от далечно разстояние, но не
изключва и възможността мотоциклетистът да се е движил на линията, която
разделя двете за неговата посока пътни платна, в който случай изчислителния му
анализ би се променил.
При
така събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че не е доказано
наличието на деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил, по
следните правни съображения:
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Когато подсъдимият е бил оправдан с
влязла в сила присъда, гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е
включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна
страна. За останали извън пределите на фактите, включени състава на
престъплението от обективна страна, за гражданския съд не съществува
ограничение да приеме, че същите не са били, респ. са били извършени от дееца,
като съобрази тяхното значение за гражданския спор.
С
представената по делото присъда на наказателния съд водачът на л.а. „Ситроен“ Р.А.Р.
е оправдан по повдигнатото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342,
ал. 1 НК, като е установено, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.
37, ал. 1 ЗДвП: „При завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства”. Следователно, в настоящото производство
не може повторно да се изследва дали водачът на лекия автомобил е отнел
предимството и неправомерно не е пропуснал управлявания от ищеца мотоциклет,
тъй като за да постанови оправдателна присъда, наказателния съд е дал
отрицателен отговор на този въпрос. Следва да се отбележи, че и двете съдебни
инстанции в наказателното производство са достигнали до решаващия извод, че
мотоциклетистът е преминал на червен за него сигнал на светофарната уредба,
поради което са изключили наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. „Ситроен“.
Независимо
кой от изчислителните анализи на повторната автотехническа експертиза ще се
приеме за верен (дали ищецът е навлязъл в кръстовището на жълт или червен за
него сигнал на светофарната уредба), както и дали ще се приеме, че мотоциклетът
се е движил по средата или в най-лявата част на пътното платно, безспорно от
свидетелските показания се установява, че мотоциклетистът в нарушение на закона,
не е имал право да преминава през кръстовището. Макар свидетелката Ц.Г. да няма
напълно ясни спомени за ПТП, от показанията й се установява,
че
първоначално
ищецът
се
е
движил
зад
нея
вляво
(тъй
като
го
е
видяла
в
лявото
странично
огледало)
и
когато
е
започнала
да
намалява
преди
светофара,
мотоциклетистът „с газ“ я е изпреварил. Предвид, че свидетелката е започнала да
намалява и тогава мотоциклетът е предприел изпреварване, следва че при
светването на жълт сигнал, за последният, не е била налице хипотезата на чл.
31, ал. 7, т. 4, изр. 2 от ППЗДвП. Отделно от това, мотоциклетистът е нарушил и
разпоредбата на чл. 43, т. 2 от ЗДвП, забраняваща изпреварване на равнозначно
кръстовище, каквото е било процесното, регулирано от светофарна уредба. От
друга страна, съдът кредитира показанията на водача на процесния лек автомобил
Р. Р., че е предприел завиване на ляво, след като е възприел приближаващите автомобили
като спрели и спиращи, тъй като това кореспондира с показанията на свидетеля Г.,
че л.а. „Ситроен“ е потеглил на жълт за него сигнал, което обуславя извод, че
за срещуположно движещите се автомобили сигналът е бил „жълт“ и същите са
спирали (предвид установената в САТЕ работа на светофарната уредба). Това
твърдение кореспондира и с показанията на свидетеля Г., че в момента, когато е
спирала, на кръстовището не е имало превозни средства. При това положение,
неоснователни са доводите на ищеца, развити в писмената защита, за нарушаване
от страна на застрахования на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Действително, съгласно експертизата и свидетелските показания на Д. Г., водачът
на л.а. „Ситроен“ е имал видимост към мотоциклетиста в момента на удара, но в
конкретната обстановка застрахованият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди,
че мотоциклетистът, който се е движил след спиращия автомобил, ще предприеме
забранено изпреварване и навлизане в кръстовището в момент, когато светофарната
уредба му е забранявала едно такова поведение. Следва да се отчита, че за
самият Р. Р. е било налице задължение при навлизане в кръстовището и светнал за
него жълт сигнал, да го освободи, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4, изр. 3 от
ППЗДвП и не може да му бъде вменено във вина нарушаването на визираните по-горе
норми.
С
оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на застрахования лек
автомобил не е било противоправно, т.е. отсъства първият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което останалите събрани
доказателства по делото не следва да бъдат обсъждани. Доколкото отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования, а не се
установява наличието на деликт, то и ищцовите претенции се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва
да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 685 лв., от които 230
лв. – депозит за автотехническа експертиза, 30 лв. – депозит за призоваване на
свидетел, 120 лв – съдебно-медицинска експертиза, 5 лв. - за издаване на
съдебно удостоверение и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.В.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** и със
съдебен адрес ***, чрез адв. П.К., срещу „З.А.Д.Б.В.и.г.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, пл. *******, искове с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата от 1 000 000 лв. (един милион лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.04.2011 г., около
08:50 ч., в гр. София, на кръстовището на бул. „С.Ш.” и ул. „21-ви век“, по
вина на Р.А.Р., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара” с per. № *******, към
посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 14.04.2011 г. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца срещу ответника иск за сумата от 101
494,48 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация на причинените
травматични увреждания от горепосочения деликт, ведно със законната лихва,
считано от 14.04.2011 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Ц.В.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес ***,
чрез адв. П.К., да заплати „З.А.Д.Б.В.и.г.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление ***, пл. *******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата
от общо 685 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: