РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Благоевград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „А. Е. с ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П. ш., м. „Ч.“, представлявано от А. А. П. против Наказателно
постановление № 551997-F578623/17.12.2020г, издадено от заместник- директор в ТД
на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.182, ал.1 ЗДДС
е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000лева за нарушение на чл.124, ал.2
ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения. Навежда се незаконосъобразно санкциониране на
дружеството на основание чл. 182, ал.1 ЗДДС при резултат за процесния данъчен
период - данък за възстановяване, поради което направеният извод, че е допуснато
определяне на по-малък размер на данъчния период за м. 03.2020г. бил необоснован.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
Петрова, която поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт
Манасиева, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
С резолюция № П-22000120140655-0РП-001/ 19.08.2020 г.. на свидетеля А.А. –
1
инспектор по приходите в ТД на НАП София, е разпоредено извършване на проверка
на „А. Е..
След извършен анализ на предоставени от дружеството документи свидетелят
А. констатирал, че „А." Е. – като доставчик с ЕИК е издало на "К. Б." Е. с ЕИК -
получател, фактура с № ********** от 06.03.2020г., с данъчна основа 2450.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 490.00лв или на обща стойност 2940.00лв с предмет
„Транспортна услуга".
От извършена проверка в информационните масиви на НАП и при преглед на
представените от дружеството документи, А. установил, че издадената от „А." Е.
фактура с № ********** от 06.03.2020 г., не била отразена в дневник продажби и СД
по ЗДДС за данъчен период месец 03.2020г. От подадена СД по ЗДДС вх. №
01002786918/03.09.2020г. и дневник за продажби за данъчен период м. 08.2020г.
проверяващият констатирал, че Фактура № ********** от 06.03.2020г. била отразена
от дружеството в дневник за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период месец 08.2020
г.
Декларираният от дружеството със СД по ЗДДС изх. №
01002700218/10.04.2020г. за данъчен период м. 03.2020г. резултатът бил данък за
внасяне в размер на 9375,64лв., което било с 490.00 лв. по-малко, поради
неотразяването на посочената фактура в данъчен период м. 03.2020г. А. приел, че за
данъчен период м.03.2020 г., дружеството е следвало да декларира ДДС за внасяне в
размер на 9865,64 лв., която сума представлява сбора между 9375,64 лв. и 490,00 лв. и
да внесе данък в посочения размер. Направил извод, че неотразяването на фактура с №
********** от 06.03.2020г. в дневника за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период
месец 03.2020г. е довело до определяне на данък в по-малък размер за посочения
период (м.03.2020 г.), а именно ДДС в размер на 490.00лв. Начисленият по тази
фактура данък (ДДС) в размер на 490.00 лв. е следвало да постъпи в бюджета в срок до
14.05.2020г., а данъкът бил внесен на 10.09.2020г.
Предвид установеното от проверката инспекторът по приходите приел, че „А."
Е. с ЕИК, не е изпълнило задължението си да отрази издадения от същото данъчен
документ ( ф-ра № ********** от 06.03.2020г.) в данъчния период, през който е
издаден (месец 03.2020 г.), като това е довело до определяне на данък (ДДС за внасяне
за съответния данъчен период - м. 03.2020 г.) в по-малък размер, а именно в размер на
490.00лв, като по този начин извършило нарушение на чл.124, ал.2 вр. чл.182, ал.1
ЗДДС.
При така направените изводи, на 05.11.2020г. свидетелят А., в присъствието на
свидетелката Й.В. и представител на дружеството, съставил срещу последното АУАН
№F578623.
Актът бил връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което
в графата за обяснения и възражения поискало налагането на минимално наказание
предвид икономическата обстановка.
Въз основа на АУАН № F578623/05.11.2020. при идентичност на описаните
нарушения и правна им квалификация заместник – директор в ТД на НАП София издал
обжалваното НП, което е връчено на упълномощено от управителя на дружеството
лице на 29.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели А. и В. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Уведомление за приемане с
вх. №ДДС.0100-2700218/10.04.2020 г.; Уведомление за приемане с вх. №3ДДС.0100-
2
2726087/14.05.2020 г.; Уведомление за приемане с вх. №ДДС.0100-2741438/12.06.2020
г.; Уведомление за приемане с вх. №ДДС.0100-2756332/10.07.2020 г.; Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №П-
22000120140655-040-001/24.08.2020 г.; Фактура №**********/06.03.2020 г.;
Справка[1]декларация за ДДС вх. №01002700218/10.04.2020 г.; Справка от 06.11.2020
г.за период 03/2020-03/2020; Справка-декларация за ДДС вх.№01002786918/03.09.2020
г.; Справка от 06.11.2020 г. за период 08/2020-08/2020; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020
г.
При изграждането на фактическата обстановка съдът се довери на показанията
на свидетелите А. и В. като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията с приложените по делото писмените доказателства.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации,
касаещи липсата на отразяване на издадения от дружеството данъчен документ -
фактура № ********** от 06.03.2020г. в данъчния период, през който е издаден -месец
03.2020г., се изясняват посредством показанията на свидетеля А., съставеният АУАН и
фактура № ********** от 06.03.2020г., Справки декларация по ЗДДС с Вх. №
01002700218/10.04.2020г. и Вх№ 01002786918/03.09.2020.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл.
чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед
№ ЗЦУ- 1149/25.08.2020г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на
същата заповед .
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
В случая актосъставителят и наказващият орган са посочили само, че
дружеството- жалбоподател не е включило в дневника за продажби за данъчен период
месец март през 2020 г., издадената от него фактура № ********** от 06.03.2020г.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
съответния срок.
От избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на
3
словесното описание на нарушението не става ясно кога санкционираното нарушение
е било довършено – т. е. до кога е следвало субектът да изпълни задължението си,
респективно от кога бездействието му се превръща в нарушение.
Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗДДС всеки данъчен период е едномесечен и съвпада с
календарния месец, като на основание посочената за нарушена разпоредба на чл.124,
ал. 2 ЗДДС – регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово
име данъчни документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са
издадени. Ето защо издадената през месец март фактура – данъчен документ по чл.
112, ал. 1, т. 1 ЗДДС е следвало да се отрази в дневника за м. март до края на този
месец.
Предвид горното, като дата на извършване на нарушението би следвало да се
счита 01.04.2020 г. – т. е. първия ден след изтичане на крайния срок, но това не е
отразено в двата процесуални документа. Не е отразен и срокът до когато съответната
фактура е следвало да бъде отразена в дневника за продажби, а именно – 31.03.2020г., в
който случай би могло да се изведе датата на нарушението.
Нещо повече в съставения АУАН и издадено въз основа на него НП е отразено,
че със СД по ЗДДС изх. № 01002700218/10.04.2020г. за данъчен период м. 03.2020г
дружеството е декларирало резултат - данък за внасяне в размер на 9375,64лв., което
било с 490.00 лв. по-малко, поради неотразяването на посочената фактура в данъчен
период м. 03.2020г., като по този начин е увеличило неяснотата за това коя дата приема
за дата на извършване на нарушението, а именно дали приема, че това е датата на
подаване на посочената СД по ЗДДС.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административно наказващ орган със съответния административно наказателен спор и
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение, и в наказателното постановление, административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано
точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Законосъобразността
на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните
разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН.
С така избрания начин на формулиране на вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение, не става ясно кога е извършено същото, като датата на
извършване на нарушението или срокът до който е следвало да се изпълни съответното
задължение не са посочени нито в АУАН, нито в НП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори в НП вмененото на
жалбоподателя нарушение да беше описано съобразно изискванията на чл.57 ЗАНН,
констатираното от съда съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН
не може да бъде санирано, тъй като е недопустимо датата на извършване на
нарушението да се посочи за първи път от административнонаказващия орган.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от
значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед
извършване на дължимата се от съда преценка за спазване сроковете по чл. 34 ЗАНН и
за приложимия материален и процесуален закон на основание чл. 3 ЗАНН.
4
С оглед изложените съображения, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административното
наказание е опорочено, поради допуснати нарушения на процесуалните правила,
съществено засегнали правото на защита на наказаното лице и поставили го в
невъзможност да разбере, за какво конкретно нарушение е привлечено към
административнонаказателна отговорност.
Констатираните съществените нарушения на процесуалните правила, засягащи с
висок интензитет правото на защита на жалбоподателката обуславят извод за отмяна
на атакуваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, пр.3 Районен съд- Благоевград, НО,
7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 551997-F578623/17.12.2020г, издадено
от заместник- директор в ТД на НАП София, с което на „А. Е. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул.„П. ш.“, м. „Ч.“, представлявано от А. А. П.
на основание чл.182, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на
1000лева за нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5