Определение по дело №265/2017 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 418
Дата: 18 май 2017 г. (в сила от 18 май 2017 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20171700500265
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 418

гр. Перник, 18.05.2017 г.

 

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛА ПЕЙЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА

                                                                                        РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 265 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответниците Е.И.А., С.К.С. и В.И. А. срещу решение № 146 от 13.03.2017 г., постановено по гр.д. № 8092/2013 г. по описа на П. РС във фазата по извършването на съдебната делба.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът констатира, че първоинстанционният съд е изпратил въззивната жалба на Пернишки ОС, без да е изпълнил задължението си за произнасяне по всички искания, за които същият е функционално компетентен да се произнесе.

Въззивниците са обжалвали изцяло първоинстанционното решение, като заедно с искането за отмяна на решението са направили и искане за произнасяне от въззивния съд по исканията на съделителя С.С. по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в дял на делбения имот и по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗН за сметки.

От молбата на въззивника и ответник С.С. (вж. лист 241 от първоинстанционното дело), представена в съдебно заседание на 29.09.2015 г., е видно, че същата е предявила искания по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в дял на делбения имот, представляващ сграда с идентификатор 55871.501.786.1, и по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗН за сметки относно извършени приживе на наследодателя подобрения от нея на посочената сграда и делбения поземлен имот, довели до увеличаване на наследството. Така предявените искания са приети за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд с протоколно определение от същото съдебно заседание (вж. л. 249 от първоинстанционното дело), като исканията за сметки са посочени само като направени такива на стр. втора от обжалваното решение, но в последното липсва произнасяне на първоинстанционния съд относно тези претенции на С.С., т.е. не е налице формирана от него воля относно направените от съделителката С.С. искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в дял на делбения имот, представляващ сграда с идентификатор 55871.501.786.1, и искания по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗН за сметки относно извършени приживе на наследодателя подобрения от нея на посочената сграда и делбения поземлен имот, довели до увеличаване на наследството.

При така установеното, въззивният съд намира, че въззивната жалба, с която се обжалва решението и се иска произнасяне по исканията на съделителя С.С. по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в дял на делбения имот и по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗН за сметки, не може да бъде разгледана от настоящата инстанция, тъй като липсва произнасяне по част от предмета на делбеното производство. Ако се приеме противното, то настоящата инстанция би се произнесла за първи път по част от предявените искания във фазата по извършването на съдебната делба, което е недопустимо, тъй като ще доведе до едноинстанционно разглеждане на спора в едната му част. Тази невъзможност следва от характера на въззивното производство, в което съдът, в пределите на жалбата, трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, рамките на който са определени пред първоинстанционния съд. Пропускът може и следва да се отстрани, при условията и по реда, предвидени в чл. 250 от ГПК, като жалбата в тази й част следва да се счита като молба за допълване на постановеното от П. РС решение (в тази насока решение № 37 от 22.02.1999 г. по гр.д. № 462/98 г. на ВКС, определение № 158 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 1468/2008 г. На ВКС, определение № 878 от 12.12.2011 г. по ч.т.д. № 766/2011 г. на ВКС, и други).

Предвид горното, въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на П. РС за разглеждане на въззивната жалба като молба за допълване на решението, след което да се изпрати отново на Пернишки ОС за произнасяне по жалбата.

По изложените съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 265/2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд.

ВРЪЩА делото на П. районен съд за произнасяне при условията и реда, предвидени в чл. 250 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение, след което делото да бъде върнато на Пернишки окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.