Р
Е Ш Е Н И Е № 260118
Гр.Хасково, 08.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
2. ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: П.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от Председателя
В.гр.д. № 158 по описа за 2021 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 260105/15.12.2020г.,постановено
по гр.д.№496/2020г. Районен съд-Димитровград:ОТХВЪРЛЯ иска на ПЕГ“Д-р Иван
Богоров“-гр.*** против „Бохемия“ЕООД-гр.София за заплащане на сумата в размер
на 1760,24лв.,представляваща заплатена сума за двупосочен трансфер за дата
01.04.2020г. и 05.04.2020г. по Резервация №154709007343 и фактура
№**********,анулирана резервация,ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска,като неоснователен; ОСЪЖДА
ПЕГ“Д-р Иван Богоров“-гр.*** да заплати на „Бохемия“ЕООД-гр.София сумата
в размер на 480лв. деловодни разноски,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от така постановеното
решение е останал въззивникът ПЕГ“Д-р Иван Богоров“-гр.*** ,който чрез
пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
необоснованест и незаконосъобразност. Твърди,че
ответникът категорично и неправомерно отказал да възстанови платената
сума за трансфер „летище-хотел-летище“,тъй като по делото било установена
невъзможността да се осъществи пътуването на ученици от гимназията до
гр.Страсбург. Счита,че има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания към туроператора,тъй като в случая имало сключен „туристически пакет“
с ответното дружество представляващ „Хотелска резервация,Двупосочен
индивидуален трансфер по определен маршрут за дати 01.04.2020г. и 05.04.2020г. Твърди
още,че представените от ответника Общи условия били с дата предхождаща датата
на сключване на договора,което ги правело недействителни и несъотносими към
процесния договор.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на
спора,с което да уважи изцяло исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Бохемия“ЕООД-гр.София,с който се оспорва жалбата
и се излагат доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград.
Хасковският окръжен съд
след обсъждане доводите на страните и преценка на събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна ,срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност,
настоящият състав намира възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за безспорно установена
и кореспондираща със събраните
доказателства.
С оглед наведените в депозираната въззивна
жалба доводи, съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
Не се спори по делото,че на 21.01.2020 г. страните
са сключили договор за хотелска резервация/групов трансфер/ №154709007343 , който наред с Общите условия за хотелска резервация на туроператора „Бохемия" ЕООД, са
представени по делото .От тези писмени доказателства се установява,че в случая
предмет на договора е било предоставянето
не на туристически пакет,по смисъла на
§1 т.67 от ДРЗТ,а предоставянето
на туристическа услуга-двупосочен индивидуален трансфер за 01.04.2020г. и
05.04.2020г. „летище-хотел-летище“ в
гр.Страсбург,на ученици на гимназията .По силата на сключения договор ищецът е
изплатил изцяло уговорената сума,за която на 21.01.2020г. е издадена и фактура №********** .
Съгласно чл.89 ал.6 от Закона за
туризма (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018
г., в сила от 1.07.2018 г.)
(1)
Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време
преди започването на изпълнението на туристическия пакет.
(2) Когато пътуващият прекрати договора
съгласно ал. 1, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща
и обоснована такса за прекратяване на договора.
(3) В договора за туристически пакет могат
да се предвидят разумни по размер такси за прекратяване на договора, изчислени
въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започването на
изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните икономии на разходи и приходи
от алтернативно извършване на туристическите услуги.
(4) Когато в договора за туристически
пакет не са посочени такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за
прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат
икономиите на разходи и приходите от алтернативно извършване на туристическите
услуги. По искане на пътуващия туроператорът представя обосновка за размера на
таксите за прекратяване на договора.
(5) Пътуващият има право да прекрати
договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на
туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително
изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
(6) При прекратяване на договора за
туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване
на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на
допълнително обезщетение.
(7) Туроператорът има право да прекрати
договора за туристически пакет и да възстанови на пътуващия изцяло всички
плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително
обезщетение, когато:
1. набраният брой участници за
туристическия пакет е по-малък от минималния брой, посочен в договора, и
туроператорът е уведомил пътуващия за прекратяването на договора в определения
в договора срок, но не по-късно от:
а) 20 дни преди започването на
изпълнението на туристическия пакет – в случай на пътувания с продължителност,
по-голяма от 6 дни;
б) 7 дни преди започването на изпълнението
на туристическия пакет – в случай на пътувания с продължителност от два до 6
дни;
в) 48 часа преди започването на
изпълнението на туристическия пакет – в случай на пътувания с продължителност,
по-малка от два дни, или
2. туроператорът е възпрепятстван да
изпълни договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства и е уведомил
пътуващия за прекратяването на договора без необосновано забавяне преди
започването на изпълнението на туристическия пакет.
(8) Туроператорът възстановява на
пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за
туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от
пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за
прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на
пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни
след прекратяването на договора за туристически пакет.
Посочената разпоредба се отнася и намира приложение при закупени от туроператорските фирми
туристически пакети,включващи повече от една туристическа услуга,като понятията
„туристически пакет“ и „туристическа услуга“ са имат легални дефиниции в §1 от ДРЗТ.
Съгласно чл.25 от Общите условия на
дружеството за хотелска резервация,приети като доказателство в настоящето
производство , ответното дружество, като посредник при резервирането на хотели за настаняване ,
групови трансфери и пр. не носи отговорност за действия на гранични и
митнически служби, авиокомпании, автобусни, железопътни превозвачи и не
обезщетява клиентите, независимо от това, че поради тези действия, те са
пропуснали част от услугата или дори цялата услуга.В чл.9 и чл.5.3 от същите
условия е посочено,че при анулация
предплатените суми за невъзвращаеми.
В конкретния случай анулация на договорения между страните по
делото трансфер е направена на неустановена дата в периода от м.март до 23.04.2020г. и като причина е посочена епидемичната
обстановка по света и отменените полети до мястото,където е следвало да се
осъществи трансферът „летище-хотел-летище“ в гр.Страсбург.В този
период е поискано и връщане на заплатената сума на 21.01.202г. в размер на 1760,24лв. за трансфера .на 23.04.2020г. ответникът е уведомил на ищеца за отказа си да
възстанови платената от последния сума за двупосочен трансфер на 01.04.2020г. и
05.04.2020г. в гр.Страсбург.
Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за договор за хотелска резервация/групов трансфер/ №154709007343 ,който договор е бил едностранно анулиран по искане на ищеца,като това е станало в периода м.март до 23.04.2020г.В случая както правилно е приел и първоинстанционният съд не се установява сключването на договор за туристически пакет по смисъла на §1 т.67 от ДРЗТ ,независимо от обстоятелството,че в представената по делото фактура е посочено като наименование на услугата“Хотелска резервация за хотел.Двупосочен индивидуален трансфер…..“ по определен маршрут.За да се квалифицира договора с такъв предмет/туристически пакет/ следва да е налице комбинация от най-малко две туристически услуги, като основните са настаняване, хранене и транспортиране. По делото не се установява наличието на такава комбинация, като в случая е резервиран само трансфер – транспорт от летище до хотел и обратно.Нещо повече по делото е установено,че ищецът сам е организирал хотелското си настаняване, вкл. и самолетните билети за пътуването от гр.София до гр..Страсбург.Ето защо съдът счита,че в отношенията между страните следва да намерят приложение подписаните Общи условия за хотелска резервация/групов трансфер/ и най–вече условията за анулация на конкретната услуга - с невъзвращаема стойност. (чл. 9).
В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че съгласно чл. 25 ЗМДВИПП (Нов – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име. В случая отказът от пътуването е направен поради разпространението на КОВИД-19 и несигурна епидемиологична обстановка в страната и света и отмяна на самолетни полети от авиокомпанията превозвач, преди 31.12.2020 г., когато е изпратено съобщение до ищеца за отказ за възстановяване на суми,поради което следва да се приеме,че не е настъпила изискуемостта на вземането.
Предвид изложените по-горе съображения
обжалваното решение на РС-Димитровград като валидно,допустимо и правилно ще
следва да бъде потвърдено.
Тъй като подадената въззивна жалба е
неоснователна на основание чл.78,ал.3 от ГПК, в
полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят направените разноски във въззивното производство в размер
на 480 лева -за адвокатско възнаграждение,съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260105/15.12.2020г.,постановено по
гр.д.№496/2020г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА ПЕГ "Д-р Иван
Богоров", ЕИК *********, гр.*** да заплати на "БОХЕМИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р. н
"Оборище", ул. "Триадица“ №6 , направените в настоящето
производство разноски в размер на 480лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2.