Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Елена Воденичарова и с участието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д.
№636/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
„Евангелска петдесятна църква Варна” – юридическо лице, вписано в регистъра на
мастните поделения на вероизповеданията съгласно решение по ф. д. № 1385/2003
г. на ВОС, чрез адв. Т.Е.
– ВАК, против Решение №180/03.02.2020 г. постановено по НАХД №5386/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна, с което е потвърден Електронен фиш
Серия Г №0004686 на ОД на МВР Варна, с който е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в
размер на 2 000 лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр.
чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
С
касационната жалбата се релевират доводи, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, допуснато е съществено нарушение
на процесуалните правила, както и че същото е необосновано. Твърди се че ЕФ не е съобразен с
разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП – като в същия не е посочено, че превозното
средство в момента на заснемането с АТСС е било управлявано, както и не е
посочена посоката на движение. Посочва, че административнонаказващият орган не
е представил протокола от проверката на мобилната система за видеоконтрол, от
който да се установи кога е извършена метрологична проверка на АТСС. Твърди се
че съгласно чл.638, ал.3 от КЗ санкцията би следвало да бъде насочена към
лицето, управлявало превозното средство, а не към юридическото лице собственик
на МПС. Навеждат се доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по
възраженията срещу наказателното постановление. Твърди се, че съдържанието на
ЕФ е посочено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който изключва приложението на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че образецът на електронния фиш, одобрен от
Министъра на вътрешните работи, следва да съдържа – териториалната структура на
МВР, територията на която е установено нарушението, мястото, датата и точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът на
същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочва, че съгласно
цитираната разпоредба, е предвидено с ЕФ да се налага административно наказание
„глоба“, но не и „имуществена санкция“. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и НП.
Ответник
– Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна, чрез депозирано
възражение срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на
жалбата. Намира, че от събраните доказателства се установява извършеното
нарушение, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в
сила. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията
на евентуалност, в случай, че решението бъде отменено и се отмени наказателното
постановление, е изразено становище за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за основателна и моли съда да отмени решението и
наказателното постановление. Пледира, че електронният фиш не съдържа
реквизитите на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Районният
съд е приел за установено следното: на 20.05.2019 г. около 20:29 часа в гр.
Варна, бул. „Я. Хуняди“, Евангелска петдесятна църква със законен представител
Николай Кокончев, като собственик на лек автомобил с peг. № В 0892 КА, нямал
сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Нарушението било установено с АТС №SD2D0024. Съставен бил електронен фиш.
Съдът
е приел от правна страна, че правилно административнонаказващият орган е
приложил материалния закон. Приел е, че нарушението е било извършено с
бездействие. По възражението на жалбоподателя /в настоящото производство
касатор/, за допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е приел, че не
са допуснати процесуални нарушения при издаването на електронният фиш. Посочил
е, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Определеното
наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, с което ще се
изпълнят целите на чл.12 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав на Административен съд - Варна намира за неправилен извода на
въззивния съд за липса на допуснати при издаване на процесния електронен фиш
съществени процесуални нарушения. Съгласно нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ,
правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ
са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да
съдържа описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби. Наказващият
орган в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТСС нарушение на
КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не
само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ
описание на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва
конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна
елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на санкционнната норма на чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, не може да се
замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на
нарушената законова норма /чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/ може да санира липсата на
фактическо описание на нарушението.
В
електронния фиш е посочено, че същият се издава за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, като е посочен нарушителя, административнонаказателната
разпоредба, както и нарушената законова норма. От изложените в електронния фиш
факти по никакъв начин не може да се разбере по ясен и категоричен начин
описанието на установеното нарушение. В съставените електронни фишове, следва
да е описана фактическата обстановка, срещу която се защитава наказаното
лице/дружество, като задължение на съда е да квалифицира нарушението. В случая,
като са посочени само цифрово правните норми, които са нарушени и въз основа на
които се налага административно наказание, наказаното лице по никакъв начин не
може да разбере какво нарушение е извършило, поради което правилно се твърди в
касационната жалба, както и в производството пред въззивния съд, че е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Във всеки електронен
фиш следва да има описание на нарушението, за да е възможно упражняване правото
на защита и да стане ясно за кои факти се ангажира отговорността на лицето. Със
спазване изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП за описание на съставомерните
факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване
правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на
административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни
наказателни постановления.
В
разпечатката от АТСС е посочено, като критерий „застраховка“, и като установено
нарушение – бележка „застраховка“, но от посоченото не става ясно какъв вид
застраховка не е сключена.
Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото
липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на
санкциониращия го акт.
С
оглед горното, решението на ВРС като незаконосъобразно и постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми, следва да се
отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се реши по
същество, като се отмени издаденият електронен фиш.
Настоящият
състав на съда намира за необходимо да посочи, че не споделя твърденията в
касационната жалба, че в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидено
налагането само на административно наказание „глоба“, а не и „имуществена санкция“, поради което
издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност. Именно в чл.638, ал.1 от КЗ
е предвидено на собственика на автомобила да се наложи глоба или имуществената
санкция, според това дали е физическо или юридическо лице. Дори и факта, че в
чл.13 от ЗАНН не е предвидено, като административно наказание – „имуществена
санкция”, то е уредено с нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, поради което „глоба”
по чл.189, ал.4 от ЗДвП е приравнена на имуществена санкция в случаите, когато
превозното средство е собственост на юридическо лице. Предвид изложеното,
твърденията в тази насока в касационната жалба са неоснователни.
Разпоредбата
на чл.647 ал.3 КЗ подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ
отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на субекта /физическо или
юридическо лице/. Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане
на разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е
крайно показателно, че законодателят при установяване субекта на нарушенията по
чл.638, ал.4 и 6 от КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС
в конкретния момент, а определя като субект на това нарушение собственика на
това МПС. Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията
по чл.638, ал. 4 и 6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с
АТСС. Докато извършителят на нарушението по чл. 638 ал.3 КЗ, който не е
собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а
чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на АУАН, поради което
ирелевантно е кой е управлявал превозното средство.
По
изложените съображения, жалбата е основателна. Оспореното решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови отмяна на процесния електронен фиш.
Предвид
изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, по арг. на противното на чл. 63, ал.3 и 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, поради което се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 180/03.02.2020 г. постановено по НАХД № 5386/2019 г. на Районен съд –
Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия Г № 0004686 на ОД МВР - Варна, с който на „Евангелска
петдесятна църква - Варна” ЕИК *********, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.