РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Петрич, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ул. „Б.“, общ.
Петрич, чрез процесуалния си представител адв. Г. А. К. със служебен адрес гр. Петрич, ул.
„Г.Д.“ № *, ет. *, против Наказателно постановление № 22-0314-000744 от 20.12.2022 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/
месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/
контролни точки.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановлението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди, че процесното МПС е собственост на трето лице и не е било известно
обстоятелството, че същото е със служебно прекратена регистрация. В тази насока се иска се
от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното Наказателно
постановление № 22-0314-000744 от 20.12.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от него защитник,
който поддържа депозираната жалба, иска съобразяване на актуалната съдебна практика и
моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Претендира разноски.
1
Представя и писмени бележки.
Административно наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич,
редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена
административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното
постановление и потвърждаването му.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведени
съдебни заседания на 03.10.2023 г. и на 07.11.2023 г., разпитани бяха свидетелите К. З. З. и
Г. В. Б., изслушани са обясненията на жалбоподателя.
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че в 11:10 часа на 02.11.2022 г., в района на
бензиностанция „Лукойл“ гр. Петрич, разположен край пътя водещ от с. Първомай към гр.
Петрич, полицейските служители К. З. З. и Г. В. Б. спрели за проверка лек автомобил марка
и модел „Ф.П.“, с рег. № ******, управляван от правоспособния водач С. О. Г. от с.
Първомай, движещ се в посока гр. Петрич. В хода на извършената проверка чрез техническо
средство таблет и чрез оперативен дежурен, органите на МВР установили, че регистрацията
на автомобила е служебно прекратена от органите на „Пътна полиция“ на 14.10.2022 г., тъй
като в едномесечен срок от придобиването на посочения автомобил, а именно на 12.08.2022
г. /виж справка лист 16 от делото/ от страна на бащата на жалбоподателя - О. С.ов Г., който
е новия собственик на автомобила, не е пререгистрирал автомобила пред органите на
„Пътна полиция“, съгласно изискванията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
За извършеното от жалбоподателя, свидетелят К. З. З., в присъствието на свидетеля Г. В. Б.,
съставил АУАН Серия GA № 650387/02.11.2022 г., против С. О. Г., в който възприел, че на
02.11.2022 г. в 11:10 часа в гр. Петрич по ул. „Рокфелер“, в посока от с. Първомай към гр.
Петрич, в района на бензиностанция „Лукойл“ управлява лек автомобил „Ф.П.“, с рег. №
******, собственост на Й.С.Я. от с. К., като водача управлява МПС, което е с прекратена
регистрация от 14.10.2022 г., поради изтичане срока на договора за покупко-продажба и не е
пререгистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът
е предявен на жалбоподателя, препис от който му бил връчен на същата дата, като същият
го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили писмени възражения
срещу така съставения АУАН.
Била образувана преписка вх. № 10591/2022 г. по описа на РП – Благоевград, ТО - Петрич.
Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по
смисъла на НК, материалите били изпратени по компетентност в РП – Благоевград, ТО -
Петрич. Въз основа на извършена допълнителна проверка, било установено, че с нотариално
2
заверен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен на 12.08.2022
г., О. С.ов Г. – баща на жалбоподателя, закупил от Й.С.Я. от с. К., общ. Петрич лек
автомобил марка и модел „Ф.П.“ с рег. № ******, но не е регистрирал това превозно
средство пред органите на „Пътна полиция“ по постоянния си адрес, поради което след
изтичането на едномесечния срок от придобиването на автомобила, регистрацията на същия
била служебно прекратена на 14.10.2022 г. За датата на това прекратяване не са били
изпратени уведомления на Й.С.Я. и О. С.ов Г.. Същевременно в хода на проверката не са
били установени каквито и да било данни, още по-малко писмени доказателства това
обстоятелство, а именно прекратяване на регистрацията на автомобила, да е станало
достояние на жалбоподателя С. Г. по друг начин. С. Г. също отрича да е знаел за
прекратяването на регистрацията на ползвания от него автомобил, собственост на баща му и
още по-малко за датата на която това е извършено. В хода на самата проверка също не са
установени никакви данни, които да оборват и то по безспорен начин тези твърдения на
жалбоподателя. Липсват категорични данни жалбоподателят С. О. Г. да е знаел за
прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, който е собственост на друго
лице. Това от своя страна изключва наличието на умисъл от страна на жалбоподателя за
осъществяване на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и прави деянието несъставомерно по
този текст на НК. В подкрепа на този извод е и фактът, че на 10.11.2022 г. /виж справка на
лист 18 от делото/ въпросният автомобил е бил пререгистриран от настоящия собственик,
което е било извършено само 8 дни след датата на деянието.
С постановление на прокурор при РП – Благоевград, ТО – Петрич от 16.12.2022 г., бил
постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, като материалите по преписката били изпратени в на Началника на РУ – Петрич, за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на С. О. Г..
Въз основа на цитираното постановление, на 20.12.2022 г. в кръга на своите правомощия
Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ – Петрич, издал атакуваното наказателно
постановление № 22-0314-000744, с което възприел, че С. О. Г., с ЕГН **********, от с. К.,
ул. „Б.“ № *, в гр. Петрич по ул. „Рокфелер“, в посока от с. Първомай към гр. Петрич, в
района на бензиностанция „Лукойл“ управлява лек автомобил „Ф.П.“, с рег. № ******,
собственост на Й.С.Я. от с. К., като водача управлява МПС, което е с прекратена
регистрация от 14.10.2022 г., поради изтичане срока на договора за покупко-продажба и не е
пререгистрирано по надлежния ред, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание Наредба № Iз - 2539/2012 г.от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни
точки. /В НП не е посочена дата и час на нарушението/.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя С. О. Г. на 31.01.2023 г., в
законоустановения срок – 06.02.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят К. З. З. и
3
свидетелят по съставянето на акта Г. В. Б., изслушани са обясненията на жалбоподателя.
В показанията си свидетелят К. З. установява, че съставил АУАН, против жалбоподателя С.
О. Г., тъй като в хода на полицейска проверка установил, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация, с изтекъл договор за покупко-продажба. АУАН бил
съставен в присъствие на жалбоподателя, който разписал акта, без възражения, като на
място дал писмени обяснения, в които заявил, че няма знание, че автомобила е с прекратена
регистрация, тъй като същият е на баща му.
Свидетелят Г. В. Б. заявява, че е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне
на АУАН на жалбоподателя. Изнася идентична обстановка с изложеното от актосъставителя
З.. Заявява, че акта е съставен на място и предявен на място на нарушителя. Допълва, че
казали на жалбоподателя, че след закупуването на автомобила е минал месец и не е
регистриран, поради което е служебно дерегистриран, вследствие на което жалбоподателят
заявил, че не знае за това и че автомобила бил купен наскоро от баща му, но не знае, че
баща му не го е регистрирал
Жалбоподателят С. О. Г. в обясненията си посочва, че нито той, нито баща му са знаели, че
автомобилът е с прекратена регистрация. Твърди, че е разбрал за това обстоятелство, когато
бил спрян от полицаите за проверка и тогава разбрал, че в 30 дневен срок е трябвало да се
прехвърли собствеността на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведени съдебни заседания на
03.10.2023 г. и на 07.11.2023 г., и от показанията на свидетелите К. З. З. и Г. В. Б. и
обясненията на жалбоподателя С. О. Г., които съдът кредитира като последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на основание чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът
не дължи подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
4
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл.
автоконтрольор при ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, който е действал съобразно
делегираната му компетентност, видно от приобщената по делото длъжностна
характеристика на актосъставителя и Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. От същата заповед се извежда и компетентността на
административно наказващия орган- в случая – Началник РУ към ОДМВР Благоевград, РУ
Петрич.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на РП – Благоевград, ТО -
Петрич от 16.12.2022 г., като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
При извършената служебна проверка, съдът служебно констатира, че при издаване на
атакуваното наказателно постановление са били допуснати нарушения на разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН, и по – конкретно разпоредбите на чл.57 ал.1 т.3 и т.5 от ЗАНН.
В атакуваното наказателно постановление липсват датата на акта, въз основа на който се
издава постановлението, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, въпреки,
че в кориците на делото е обективиран такъв АУАН, издаден на 02.11.2022 г.
В противоречие с чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН описаното нарушение е без дата и не се сочат
доказателства, които потвърждават нарушението. АНО е възпроизвел фактическата
обстановка от АУАН без да изпълни законовите си изисквания и без да конкретизира
административно наказателното обвинение по начин, че жалбоподателят да разбере
конкретно в какво е обвинен. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, съдържаща легална
дефиниция на административното нарушение, последното е виновно извършено деяние,
нарушаващо установения ред на държавно управление, което е наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието на жалбподателят
е факт от обективната действителност, който трябва да бъде конкретизиран по време и
място. Неконкретизацията по време ограничава правото на защита на лицето, комуто е
повдигнато административно обвинение – лицето ясно и безпротиворечиво следва да знае за
какво всъщност му е повдигнато обвинение. Извършеното е съществено нарушение на
5
процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
НП.
По приложението на материалния закон:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.“
Разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП създава общо правило за поведение по пътищата,
отворени за обществено ползване да се управляват само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За да е съставомерно деянието от обективна страна по
посочената разпоредба, управляваното МПС следва да не е регистрирано и/или да е без
табели. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС, макар и със служебно
прекратена регистрация е било с регистрационни табели, т.е. деянието е правилно
квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбите на чл.143 ал.15 от ЗДвП и чл.18б ал.1 т.10 от Наредба №І-45/24.03.2000 г.
предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да пререгистрира
превозното средство. В тези разпоредби са уредени последствията от бездействието на
приобретателя на МПС. По делото е безспорно, че собственикът на автомобила, с който е
извършено нарушението не е изпълнил законовото си задължение в указания срок да
извърши необходимата регистрация на свое име. По делото са налични данни, че ППС-то е
придобито на 12.08.2022 година, видно от приобщената по делото справка по история за
превозното средство с рег.№Е1848ВВ и срокът за извършване на пререгистрацията е
изтекъл към 12.10.2022 година, т.е. към момента на деянието, за което е повдигнато
административно обвинение е било налице основание за служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила по смисъла на чл.145 ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на
регистрацията на ППС при смяна на собствеността му обаче, не настъпва автоматично с
изтичането на определен в закона срок, а предполага волеизявление на орган на власт,
изразено по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП. По делото няма доказателства, такова волеизявление
въобще е сторено, нито че собственикът на придобития автомобил (за каквото му качество
АНО е имал данни по реда на чл.16 ал.5 от Наредба № І-45/2000 г., записани в
информацията за превозното средство, водени от ОДМВР) е бил уведомен за
волеизявлението на орган на власт в изпълнение на законовото правомощие, изразено чрез
действие по чл.143 ал.15 ЗДвП, то адресатът следва да бъде уведомен за правните последици
на акта. Макар, че липсва изрично регламентирано задължение в хипотезата на чл.18б ал.2
от Наредба № І-45/2000г. за уведомяване, то задължението за органа произтича от общото
правило на чл.61 АПК, доколкото със същия се засягат права на неговия адресат.
За да бъде приложена санкцията по чл.175 ал.3 от ЗДвП, лицето с повдигнато
6
административно обвинение следва да знае, че към момента на управление, МПС-то е с
прекратена регистрация, т.е. деянието следва да е умишлено извършено, за да бъде
законосъобразно приложена санкцията по посочената разпоредба. Такъв умисъл е налице
само ако собственикът е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие
административен акт, като този факт следва да бъде установено, че е бил известен и на
жалбоподателя (предвид обстоятелството, че собственикът на МПС-то е различно лице от
жалбоподателя). Такива твърдения, нито за заявени, нито са поддържани от наказващия
орган в хода на административно-наказателното производство.
В конкретния случай няма фактически констатации, че към датата 02.11.2022 година
жалбоподателят е знаел за прекратената регистрация на автомобила, който е управлявал.
Дори напротив – от показанията на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят
е научил този факт от тях – полицейските служители в хода на извършаната му проверка.
Незнанието на закона не е обстоятелство за изключване на наказателна отговорност. Не
така стои въпроса с незнанието на факт от обективната действителност (в случая за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на лекия МПС, който е управляван
на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП). Това фактическо обстоятелство, което принадлежи на
състава на административното нарушение, за което е повдигнато административно
обвинение и узнаването му подлежи на доказване с всички допустими доказателства и
доказателствени средства, което в доказване в настоящия случай въобще не е сторено.
От задължението за собственика-приобретател на ППС по чл.14 ал.1 и чл.15 ал.1 т.5 от
Наредба №І-45/2000 г., и знанието за това му задължение и последиците при неговото
неизпълнение по чл.18б ал.1 т.10 във вр. с чл.18 т.2 от Наредба №І-45/2000 г. , както и от
общите задължения на правоспособния водач-несобственик на управляваното МПС не
следва правно дължимо поведение на заинтересованото лице (собственик или водач на
ППС) да следи дали и кога е упражнено от органа правомощието по чл.143 ал.15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си с
оглед настъпилите правни последици. Ето защо и доколкото на процесната дата и място не
се установи нито собственикът, нито водачът на конкретния лек автомобила е бил уведомен
за постановената прекратена регистрация, то не е налице виновно поведение, за да бъде
приложена санкцията по чл.175 ал.3 от ЗДвП.
В случая АНО не е ангажирал никакви доказателства по отношение на субективната страна
на нарушението, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства на
първо място автомобилът е собственост на трето лице – О. С.ов Г.. Липсват и доказателства
посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на
регистрацията. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил
управлението на автомобила. Тук следва да се вземе и предвид липсата на публично
достъпен регистър, в който да може да бъде направена справка относно наличието или
липса на прекратена регистрация на конкретно ППС.
По делото не бяха ангажирани и каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е
7
управлявал на 02.11.2022 г. лек автомобил модел и марка „Ф.П.“ с рег.№ Е1848 ВВ със
знанието, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, т.е. не е регистрирано по
надлежния ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в
масивите на контролните органи като автомобил със служебно прекратена регистрация, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява, както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В подкрепа на тази теза са не само
обясненията, дадени от жалбоподателя в съдебно заседание, но и показанията на
разпитаните в качеството им на свидетели полицейски служители, констатирали
нарушението. В съзнанието на соченото за нарушител лице липсват каквито и да било
индиции, че същото управлява автомобил чиято регистрация е прекратена служебно поради
неспазване на срока за пререгистрация след смяна на собствеността. По аргумент от
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва
да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, а в случая няма данни
жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът,
който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация, т.е. МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в случая липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство за прекратената регистрация не се
дължи и на непредпазливост.
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от
субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил
длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.
Съдът приема, че жалбоподателят формално е осъществил от обективна страна вмененото
му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като и самият нарушител не
ангажира доказателства в обратната насока - не е ангажирал доказателства, оборващи
административното обвинение. Недоказано обаче, остана осъществяването на нарушението
от страна на жалбоподателя от субективна страна. В производството по обжалване на
наказателно постановление, именно административнонаказващият орган е този, който
поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
В нарушение на чл.53 ал.4 от ЗАНН, без да анализира доказателствата, които са събрани по
административната преписка (включително и получените материали от прокурорската
такава, АНО е ангажирал административнонаказатаелната отговорност на жалбоподателя
като е презюмирал наличието на нарушение, без да анализира същото по конкретните му
8
съставомерни признаци.
Предвид изложеното, съдът счита, че неоснователно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за така вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен начин, че е осъществил от
субективна страна деянието, квалифицирано като административно нарушение.
Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административнонаказателни
санкции не може да почива на предположения, а следва да се ръководи единствено от
доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
Предвид гореизложеното, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които по аргумент от чл.63д
ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер
600 лв., искането е направено своевременно и е подкрепено с доказателства (в този смисъл е
и удостовереното в договора за правна защита и съдействие, подписан между
жалбоподателя и процесуалния му представител, че договорената сума е и изплатена изцяло
и в брой), поради което същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД на
МВР– Благоевград, РУ Петрич, следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, в претендирания размер.
На основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0314-000744 от 20.12.2022 г. на
Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич , с което на С. О. Г., ЕГН **********, с
адрес с. К., ул. „Б.“ № *, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград да заплати в полза на С. О. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. К., ул. „Б.“, общ. Петрич, направените деловодни разноски, в размер на
9
600,00 лв. (шестстотин лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10