О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1037 18.08.2017 година град Т.
Търговищкият районен съд единадесети състав
На осемнадесети август две хиляди и седемнадесета година
В закрито съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Ж.И.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1022 по описа на съда за 2016 година, констатира следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба на а..С.Б. -ШАК, с искане за изменение на
постановеното решение по делото в частта за разноските, с оглед неправилното им
определяне, предвид наличие и на платени разноски от ответницата за а..
възнаграждение и вещо лице и за допълването му с оглед липса на диспозитив по искането на а..Б. за разноски по см. на чл.
38 от ЗАдв.; излага се още, че е недопустимо
присъждане на разноски в полза на ищеца при отхвърлен изцяло иск.
В
срока и по реда на чл. 248,ал.2 от ГПК е постъпил отговор от а..С.И.-ТАК,
процесуален представител на ищеца по делото, в който се излага становище за
недопустимост на искането, като преклудирано;
становище по основателността му липсва.
В депозираната въззивна жалба от процесуалния представител на ищеца е
инкорпорирано и искане за изменение на решението в частта за разноските, като
се оспорва присъденото възнаграждение на адвоката на ответницата по чл. 38 от ЗАдв., оспорва се и намаляването на а.. възнаграждение на
адвоката на ищеца в частта относно възражението за прихващане, обосновано с
твърдения, че съдът не е взел предвид искането за обезщетение за лишаване от
ползване, което е за тригодишен период и възлиза на 6408лв.
В срока и по реда на чл.
248,ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от а..Б.-ШАК, процесуален
представител на ответницата, в който се излага становище за недопустимост на
искането на ищеца по чл. 248 от ГПК, като инкорпорирано във въззивната
жалба, т.е. при липса на самостоятелно сезиране на първостепенния съд; иска се
оставяне на исканията без уважение.
Съдът, като разгледа направеното от ищцовата страна възражение за недопустимост на искането на
ответницата за изменение на решението в частта за разноските, констатира
следното: видно от датата на съобщението за изготвяне на решението, същото е
получено от а..Б. на 09.05.2017г., като срокът по чл. 248,ал.1 от ГПК изтича на
23.05.2017г., от която дата е и пощенското клеймо на молбата, при което съдът
приема възражението на а..И. за преклудиране на
възможността да се иска изменение в частта за разноските за неоснователно и
молбата следва да се разгледа от съда.
Възражението на ответната
страна за недопустимост на искането на ищеца по чл. 248 от ГПК, инкорпорирано
във въззивната жалба, съдът приема за неоснователно,
доколкото компетентен да се произнесе по такова искане е именно първостепенният
съд, постановил решението, присъдените
разноски с което се оспорват и няма пречка това да бъде направено и с въззивната жалба, както е в случая, поради което същото
подлежи на разглеждане.
При така установените
обстоятелства, съдът приема следното:
С решение №
157/07.04.2017г., постановено по делото, съдът е отхвърлил предявения от ищеца А.Д.П.
***, против Ц.Б.И. ***, иск за заплащане
на сумата от 994,21лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване
от страна на ответницата за припадащата й се ½ ид.ч. от вноски по банков
кредит, а именно- в частта за сумата от 556,76лв.,
като погасен чрез прихващане с дължимата от ищеца на ответницата сума от
1750лв. за подобренията в собствения му имот, до размера на по-малкото от тях,
а именно-до сумата от 556,76лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 994,21лв., като неоснователен, на осн. чл.298, ал.4 ГПК и чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2
от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК; присъдил е и разноски, които е определил по
съразмерност и компенсация. В този смисъл, съдът не споделя доводите на а..Б.
за недопустимост на присъдените в полза на ищеца разноски, доколкото макар
претенцията да е отхвърлена изцяло, в едната си част тя е отхвърлена поради
извършено съдебно прихващане, т.е. съдът е приел за основателна тази част от
иска, а разноски в тежест на ответника не се присъждат в хипотезата по чл.
78,ал.2 от ГПК-когато ответникът е признал иска и не е станал повод за
образуване на делото, какъвто настоящия случай не е, при което съдът приема
посоченото възражение за неоснователно. Основателно е, обаче, възражението за
неправилно определени разноски предвид наличието на платени такива от
ответницата, като в тази връзка, съдът приема следното: видно от приложен по
делото договор за правна защита и съдействие-л.36, ответницата е направила
разноски, а именно-заплатила е на а..Б. възнаграждение за процесуално
представителство, вкл. изготвяне на отговор, явяване в съдебно заседание и пътни разноски в размер общо на 640лв.,
внесла е и депозит за вещо лице в размер на 200лв.,или общо разноските, платени
от ответницата са в размер на 840лв., които следва да се вземат предвид от
съда. Относно безплатната защита, договорена в последващ договор за правна
защита и съдействие-л.122, за която се претедира сумата от общо 760лв., съдът
приема за основателни възраженията на ищцовата страна, поради следното:Действително, в
частта по определяне на разноските в съдебното решение, съдът не е съобразил
първото пълномощно, като е определил такива по реда на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. и
не се е произнесъл с диспозитив, а ги е компенсирал по съразмерност и в тази
част възраженията на ответната страна
са основателни. От друга страна, обаче, за да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от
ЗАдв., адвокатът следва да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1
от ЗАдв., като самото му наличие не се
нуждае от доказване, но и следва да липсват данни,
които да го опровергават.(в този см. Определение
№ 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., ТК, пост.
по реда на чл. 274,ал.3 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата
инстанция).В случая, в представеният договор
за правна защита и съдействие-л.122 е посочено единствено, че защитата е
безплатна по чл. 38,ал.2 от ЗАдв., но не е посочено конкретно основание за
това; на следващо място, при липса на данни ответницата да е сред лицата,
визирани в чл. 36,ал.1,т.1-3 от ЗАдв. и при положение, че самата ответница е
заплащала а.. възнаграждение и разноски
в процеса, съдът приема за опровергано наличието на предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. в полза
на а..Б., както и на посочените в списъка на л. 121 разноски, при което
посоченото искане следва да се остави без уважение, като неоснователно, на осн.
чл. 38,ал.2 от ЗАдв., като в този смисъл се допълни решението, постановено по
делото в частта за разноските, на осн. чл. 248,ал.3 от ГПК.
По отношение на извършените
от ответницата разноски, съдът приема, че такива са направени от същата и в
този смисъл възражението на а..Б. е основателно, като следва да се определи
каква част от тях се следва на ответницата. Тъй като двете страни са
претендирали разноски, като съобразно чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК и представените
списъци по чл. 80 от ГПК за действително направени разноски, то ищецът
претендира разноски от 50лв. д.т., 300лв. платено а.. възнаграждение, 750лв. а..
възнаграждение за защита по възраженията за прихващане, както и по 100лв. за
второто и третото съдебни заседания; ответницата претендира разноски в размер
на 640лв. платено а.. възнаграждение и 200лв. депозит за вещо лице, съобр. списъка по чл. 80 (стр.120).Съдът се е произнесъл по
разноските на ищцовата страна, при което същите не
следва да се променят, като съдът приема за неоснователни доводите на а..И. за
неоснователно намаляване на присъденото а..възнаграждение по възражението за
прихващане, доколкото, видно от самото искане, то касае период от една година,
а не три години, както твърди ищцовата страна. С
оглед частичната основателност на предявения иск, съдът приема, че на ищеца се
дължат разноски, съобразно уважената част и с оглед изложеното по-горе,
независимо от обстоятелството, че тази част е погасена чрез прихващане, а на
ответника-съобразно отхвърлената част, при което съобразно степента на
уважаване на иска, приема, че определените вече разноски на ищеца са 550лв., а
разноските на ответницата са 640лв., от които ищецът има право на 308лв.(56% от
550лв.), ответницата има право на разноски в размер на 281,60лв. (44% от
640лв.), или ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на
26,40лв., определени по съразмерност и след компенсация(поискана от ищеца), на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.По възражението за
прихващане ищецът е сторил разноски в размер на 580лв. а.. възнаграждение(редуцирано
по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК), а на ответницата -200лв. депозит за вещо лице, при
което и с оглед степента на уважаване на възражението за подобрения в размер на
1750лв. от общо 5100лв.(или 34%), ищецът има право на разноски за отхвърлената
част в размер на 382,80лв.(66% от 580лв.), а ответницата-съобразно уважената
част- на 68лв.(34%), при което ответницата следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 314,80лв. по възражението за прихващане.С оглед на изложеното,
ответницата следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 341,20лв., на осн. чл.
78,ал.1, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл следва да се измени решението в
частта за разноските, на осн. чл. 248,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА решение № 157/07.04.2017г., постановено по гр.д.№
1022/2016г. по описа на РСТ в частта
за разноските, като
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата Ц.Б.И. ***, със съдебен
адресат а.. С.Б.-ШАК, за присъждане на а..
възнаграждение и разноски в размер общо на 760лв. като неоснователно, на осн. чл. 38,ал.2
от ЗАдв.
ИЗМЕНЯ
решение № 157/07.04.2017г., постановено по гр.д.№ 1022/2016г. по описа на
РСТ в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Ц.Б.И. ***, със съдебен адресат а.. С.Б.-ШАК, да заплати на А.Д.П. с ЕГН ********** *** със съдебен адресат а..С.И.-ТАК, разноските по делото в размер на 341,20лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 248,ал.3 от ГПК във вр. с чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия:
(Й. Антонова)