МОТИВИ по НОХД № 30 254/10 г. по
описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият Р.П.Р. е обвинен в това, че на 26.08.2009
година в село Г. В., обл. Монтана при условията на опасен рецидив отнел от
владението на П.И.Д. xxx вещи – пари с различен номинал - 16.00 лв., фенерче с
батерии неустановена марка, 1бр. кутия цигари “Вайсрой”, 1 бр. газова запалка, 2
бр. палки шпек салам, половин кг. кашкавал, полови подкова луканка, 200 гр. суджук,
контактен ключ от лек автомобил “Хонда ЦРВ”, всичко на обща стойност 55.54 лева,
без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196 ал. 1 т.
1, във връзка с чл. 194, ал. 1от НК, както
и в това, че на 26.08.2009 година в село Г. В., обл. Монтана отнел
чуждо моторно превозно средство- лек автомобил “Опел Корса” с д. к. № М 2028АТ
от владението на П.И.Д. xxx, без нейно съгласие с намерение да го ползва, като
е последвала повреда на превозното средство в размер на 1524.02 лева и
последното е оставено без надзор- престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1, във връзка с ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията, пледирайки конкретно по вид и размер наказание. Предлага
на съда на основание чл. 23 ал. 1 от НК да определи едно общо най – тежко
наказание за двете деяния. Предлага още съдът на основание чл. 25 ал. 1 във вр.
с чл. 23 ал. 1 от НК да определи едно общо наказание по отношение на конкретни
присъди като го увеличи с още три месеца и да приспадне изтърпяната част от
наказанията по присъдите участвали в групирането.
Гражданската
ищца П.И.Д. изрази съгласие по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК да не се
разпитват свидетелите и вещите лица. Моли съда да уважи предявения от нея устно
гр. иск за претърпените от престъплението по чл. 346 от НК имуществени вреди. По
отношение на наказанието, което да бъде наложено, на подсъдимия Р. предоставя
на преценката на съда.
Подсъдимият
Р.П.Р. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1
от НПК да не се разпитват свидетелите и вещите лица. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подсъдимия Р. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия Р., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие
по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при
определяне на наказанията.
Производството се
разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – т. е
чл. 371, т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Р.П.Р. xxx. Безработен е. В
момента изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора град Враца. Подсъдимият
Р. многократно е осъждан за извършени престъпления против собствеността и и
други престъпления от общ характер. Осъжданията на подсъдимия Р.
квалифицират едно от деянията предмет на настоящия обвинителен акт извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, без
срока по чл. 30, ал. 1 от НК да е изтекъл.
Свидетелката П.И.Д. xxx в къща. На 26.08.2009
год. св. И. излиза сутринта към 05.15 часа от дома си, като заключва вратата на
къщата и ключа слага под саксия. Заключва и вратата на портата. Към 8.00 часа
сутринта се връща обратно до дома си и след като отключва вратата на портата
вижда, че ключа на къщата е до саксията и след като отключва вратата на къщата
и влиза вътре, установява, чс дюшека е обърнат, чекмеджетата еа извадени
наполовина, като от портмонето и липсва сумата от 16.00 лева, малко фенерче с
батерии, кутия цигари “Вайсрой”, запалки, от хладилника две палки шпек салам, половин
кг. кашкавал, полови подкова луканка и около 200 гр. суджук. Предвид
обстоятелството, че преди две три години подсъдимия Р.П.Р. е прониквал в дома и,
св. И. се обажда по телефона на бащата на подсъдимия, като се срещат в
кметството и при срещата бащата на подсъдимия и обяснява, че предния ден е
излязъл да премести коня и не се е връщал. Св. И. решава да види дали колата и
е в гаража и се връща до дома си и след като поглежда през прозореца на гаража,
установява, че автомобила не е вътре и е противозаконно отнет. През това време
при нея идва св. Красимир Йорданов и и казва, че автомобила и марка “Опел Корса”
с ДК № М 20 28 АТ е до стопанството и е малко смачкан.
При разследването на досъдебното производство
е установено, че в ранните часове на 26.08.2009 год. подсъдимия Р. отива до
дома на св. И., която вече е излязла и е тръгнала към заведението си, и след
като знае къде държи ключа отключва с него вратата на къщата и влиза вътре, като
започва да търси пари и храна. Извършва от там кражба на сумата от 16.00 лв., малко
фенерче с батерии, кутия цигари “Вайсрой”, запалка, от хладилника две щафети
шпек салам, половин кг. кашкавал, половин подкова луканка и 200 гр. суджук, контактен
ключ от лек автомобил “Хонда ЦРВ”. След като излиза от къщата отива в гаража и
там след като вижда, че и ключа за запалване е оставен, отваря вратите на
гаража и изкарва автомобила от двора, след което започва да го кара из селото и
на излизане, тъй като изгубва контрол върху управлението на автомобила реализира
ПТП, като го блъска в циментови колове на овощна градина. От сблъсъка се чупи
предното стъкло, като по отношение на подсъдимия Р. са причинени порезни рани и
са оставени кървави следи, намерени в последствие при огледа на
местопроизшествието. Подсъдимият Р. напуска противозаконно отнетия от него
автомобил и избягва с цел укриване, като по-късно е намерен и задържан. След
като е задържан, с протокол за доброволно предаване от 26.10.09 год. същият
предава на органите на МВР ключа на автомобила.
При разследването на досъдебното производство
е назначена оценъчна експертиза за установяване стойността на отнелите вещи и
стойността на причинените по автомобила щети. Видно от заключението на вещото
лице, стойността на отнетите от дома на пострадалата вещи е в размер на 55.54 лева.
Стойността на повредите по автомобила е установена в размер на 1 524.02 лева съгласно
заключението на вещото лице Дамянов.
От изготвената при разследването ДДНК
експертиза се установява, че изследваната кръв по тапицерията на предна лява
врата на л. а марка “Опел корса” с ДК № М 20 28АТ, както и биологичния материал
по угарка от цигара “Вайсрой” произхождат от подсъдимия Р.П.Р..
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвиненията са доказани
по несъмнен начин. Подсъдимият Р. е извършил едно от деянията при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 29, ал. 1, б. ”б”от НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подсъдимият
Р.П.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК- на 26.08.2009 година в село Г. В., обл. Монтана при
условията на опасен рецидив отнел от владението на П.И.Д. xxx вещи – пари с
различен номинал - 16.00 лв., фенерче с батерии неустановена марка, 1бр. кутия
цигари “Вайсрой”, 1 бр. газова запалка, 2 бр. палки шпек салам, половин кг. кашкавал,
полови подкова луканка, 200 гр. суджук, контактен ключ от лек автомобил “Хонда
ЦРВ”, всичко на обща стойност 55.54 лева, без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои. Осъществил е от обективна
и субективна страна и престъпния състав на чл. 346 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 от НК- на 26.08.2009
година в село Г. В., обл. Монтана отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил “Опел Корса” с д. к. № М 2028АТ от владението на П.И.Д. xxx, без
нейно съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство в размер на 1524.02 лева и последното е оставено без надзор.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимия Р. е съзнавал обществено
опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянията са неправилното отношение към чуждата собственост и
желание за престъпно облагодетелстване от страна на подсъдимия.
За извършеното от подсъдимия Р. престъпление по чл. 196 ал. 1
т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи
съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в
сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2,
ал. 2 от НК съобразявайки задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта
й относно задължението на съда да определи наказанието при условията на чл. 58а,
респ. чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010
г. /, който е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размера
на наложеното наказание е съобразен с конкретната обществена опасност и тази на
извършеното от подсъдимия Р. деяние и последиците от него по настоящето дело. Съдът
не приложи чл. 58а НК в редакцията действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в
сила от 10.04.2010 г. защото спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази
редакция на чл. 58а НК наказанието следваше да се определи при условията на чл.
54 НК спрямо подсъдимия, което във всички случаи щеше като размер да е по–голямо
дори разделено на една трета, в сравнение с определяне на наказанието при
условията на чл. 55 НК под минимално предвидения размер.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента
обществена опасност на подсъдимия Р.. Съдът намира наложеното наказание и за
съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
За извършеното от подсъдимия Р. престъпление
по чл. 346 ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 от НК съдът го призна за ВИНОВЕН и му
определи съответно наказание – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера и на това наказание съдът счита, че е съобразил
всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го
определи при условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010
г. в сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2,
ал. 2 от НК съобразявайки задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта
й относно задължението на съда да определи наказанието при условията на чл. 58а,
респ. чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010
г. /, който е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размера
на наложеното наказание е съобразен с конкретната обществена опасност и тази на
извършеното от подсъдимия Р. деяние и последиците от него по настоящето дело. Съдът
не приложи чл. 58а НК в редакцията действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в
сила от 10.04.2010 г. защото спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази
редакция на чл. 58а НК наказанието следваше да се определи при условията на чл.
54 НК спрямо подсъдимия, което във всички случаи щеше като размер да е
по–голямо дори разделено на една трета, в сравнение с определяне на наказанието
при условията на чл. 55 НК под минимално предвидения размер.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента
обществена опасност на подсъдимия Р.. Съдът намира наложеното наказание и за
съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК
съдът ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия Р.П.Р. едно обща наказание за посочените по- горе
две деяния до размера на най- тежкото от тях ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Съдът след като съобрази разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК на основание чл. 25, ал. 1
във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия Р.П.Р. едно общо наказание
по настоящата присъда и по присъди по НОХД №472 /2009г. по описа на РС-Монтана,
в сила от 05.11.2009г. с която му е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и НОХД №30523/2009г. по описа на РС-Монтана, в сила
от 17.02.2010г. с която му е наложено наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА до размер на най тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61 т. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален “СТРОГ” режим
за изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60 ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определеното общо
най- тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по- горе
присъди и дела.
На
основание чл. 70 ал. 7 от НК подсъдимият Р. следва да изтърпи ОТДЕЛНО и не
изтърпяната част в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ТРИ ДНИ от наказанието
лишаване от свобода постановено по НОХД № 388/ 2008 година на РС- Монтана, тъй
като в шест месечния изпитателен срок на условното предсрочно освобождаване, постановено
с определение № 251 /24.07.2009 година на ОС- Враца, постановено по наказателно
дело № 353/2009г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 03.08.2009
година е извършил ново умишлено престъпление на 26.08.2009година, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът ПРИСПАДА
изтърпяната част / ако има такава/ от наказанието лишаване от свобода в размер
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ТРИ ДНИ.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
На основание чл. 84 ал. 1 НПК в настоящето
наказателно производство е приет за съвместно разглеждане предявения устно от
пострадалата от престъплението П.И.Д. срещу подсъдимия Р. граждански иск за
присъждане на обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 1524.00
лева, считано от датата на извършване на деянието /по чл. 346 НК/ 26.08.2009г. до
окончателното й изплащане. Законна лихва не се претендира от пострадалата.
Съдът намери предявения устно от гражданската
ищца Д. граждански иск за ОСНОВАТЕЛЕН. Същият в хода на съдебното следствие се
доказа и по размер и по основание. Безспорно е обстоятелството, че подсъдимия Р.
вследствие на деянието си по чл. 346 НК е причинил имуществена щета на
гражданската ищца в размер на 1524.00 лева. Ето защо съдът го уважи изцяло. Съдът
постанови подсъдимия Р. xxx, считано от датата на извършване на деянието /26.08.2009г.
/, така както е предявен до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Р.П.Р. да заплати по сметка на ВСС сумите-60.96
лева държавна такса върху уважения размер на гр. иск, сумата от 488.44 лева
деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещи лица и 5.00 лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
След влизане на присъдата в сила
съдът постанови веществените доказателства - ключ от лек автомобил, 2 бр. угарки
и 2 броя марлени тампони да бъдат унищожени, тъй като същите са негодни за
употреба.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: