РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,                   2019год.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                         първи състав

На деветнадесети септември, Година две хиляди и деветнадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Минев

 

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1122  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                                                

                                       Р  Е  Ш  И:

 

                    

  ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0819-002476/14.06.2017г. на началник на група в сектор ПП към ОДМВР - Варна , с което на Д.Н.П. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 10.00 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 предл.ІІ от ЗДП и ГЛОБА в размер на 20.00 лева на осн. чл.185 от ЗДП.

 

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.Н.П. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба.

  Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

  С жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Сочи се, че същото е издадено след изтичане на срока по чл.52 от ЗАНН. Оспорва се компетентността на лицето, издало наказателното постановление.  Оспорва се фактическата обстановка, като се излага такава, каквато е според въззивника. Счита, че е налице хипотезата на чл.8 от ЗАНН и е действал при условията на крайна необходимост.  Формулира се искане за отмяна на НП.

  В с.з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

  По същество сочи, че наказателното постановление следва да бъде отменено като не се ценят показанията на разпитаните свидетели. Счита, че е предприета спасителна маневра и не е налице виновно поведение на въззивника.

  Представител на органа, издал НП не се явява  и не е изразил становище по основателността на жалбата.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

  На 09.05.2017г. , около 17,00 часа въззивникът П. управлявал л.а. «Мерцедес» с рег.№ В 9529 ВХ в гр. Варна, по ул. «Георги Пиячевич». При приближаването до кръстовището с ул. «Свобода», в посока към МОЛ Варна, въззивинкът П. изгубил контрол над управлението на превозното средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие, като се блъснал в крайпътен имот.

Част от произшествието била възприета от св. Владимирова.

Като участник в движението е разпитан и св. В.. Същия установява, както времето, мястото на ПТП, така и причината за неговото настъпване, като описва движението на автомобила на въззивника, твърди, че същия се е движел с несъобразена скорост и е „прелетял“ покрай спрелите автомобили и неговия автомобил. Същия свидетел установява, че към момента на ПТП кръстовището, където е допуснато ПТП от въззивника е било нерегулирано и не е имало пътни знаци указващи, кой е бил пътя с предимство. По делото са изискани доказателства от Община Варна с цел установяване наличието или липсата на пътни знаци в процесното кръстовище. От представените по делото доказателства се установява, че на кръстовището има план за поставянето на пътни знаци с цел указване пътя с предимство, но не се установява към момента на ПТП дали същите са били налични, което потвърждава показанията дадени от свидетелите, или поне не ги оборва, че кръстовището не е било регулирано. 

По сигнал за настъпилото ПТП на място пристигнал екип на ПП ОДМВР Варна, в състава на който влизал св. Г..

Полицейските служители снели обяснения от св. Владимирова и нейния съпруг, като след установяване на механизма на произшествието бил съставен протокол за ПТП.

При проверка на документите на въззивника полицейските служители констатирали, че същия не носи контролен талон към СУМПС.

Св. Г. съставил акт за установяване на  административно нарушение срещу въззивника П., в съдържанието на който описал обстоятелствата на извършване на нарушенията и дал правна квалификация на същите по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.

В срок по административнонаказателната преписка не са постъпили  възражения.

На 14.06.2017г., въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.20 ал.1  и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. За всяко отделно административно нарушение било наложено съответно административно наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка – АУАН, обяснения на Д.В.; обяснения на Иванка Владимирова; протокол за ПТП, както и показанията на св. Г. и св. Владимирова и св.В..

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се.

Показанията на св. В. и св.В. са показания на очевидец, който е възприел пътнотранспортното произшествие. Свидетелката е възприела пристигането на автомобила, управляван от въззивника П. и в следващия момент – удара на автомобила в стената. Показанията на св. Владимирова се кредитират изцяло от съда, като същите кореспондират с обясненията на св. Владимирова по АНП, с обясненията и показанията на Д.В.; с протокола за ПТП и с АУАН. Особеното емоционално състояние на св. В. , към момента нан настъпване на ПТП и към датата на депозиране на показанията й, обяснява наличието на непълни възприятия относно механизма на настъпване на произшествието.

Показанията на св.В., съдът също кредитира изцяло. В тях се описва механизма на ПТП, посоката на движението на автомобила управляван от въззивника П. и причината за ПТП. Установява се и че автомобилът на св.В. не е бил в движение към момента в който П. е изгубил управлението на автомобила си и се е блъснал в стената. Това оборва изцяло и версията на въззивника и процесуалния му представител, че П. е извършил спасителна маневра и по тази причина е самокатастрофирал. 

Показанията на св. Г. са показания на свидетел, който пряко е възприел превозното средство и неговия водач, както и е установил механизма на настъпване на произшествието. Св. Г. също така пряко е възприел липсата на КТ към СУМПС.

Свидетелските показания, посочени по-горе кореспондират с писмените доказателства по делото - съставения надлежно АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес; обяснения на Д.В. ; обяснения на И.В. и протокол за ПТП. 

 

От своя страна въззивникът П. оспорва фактите по делото. 

  За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършените от въззивника нарушения.  Наказанията «глоба» са правилно индивидуализирани.

  Що се отнася до възраженията на въззивника, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

  Сочи се, че НП същото е издадено след изтичане на срока по чл.52 от ЗАНН.

Доколкото този срок има характера на инструктивен, а не - преклузивен, допуснатото нарушение не води до отмяна на постановеният краен акт.

  Оспорва се компетентността на лицето, издало наказателното постановление.

  Видно от приложената по АНП Заповед №8121з-746/01.06.2017г., наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

  На последно място се оспорва се фактическата обстановка, като се излага такава, каквато е според въззивника. Счита, че е налице хипотезата на чл.8 от ЗАНН и е действал при условията на крайна необходимост. 

Съдът, изхождайки от анализа на всички събрани по делото доказателства, намери, че по безспорен и категоричен начин се установява фактическа обстановка, идентична с твърдяната с наказателното постановление. Предвид на факта, че анализ на доказателствата беше извършен по- горе, същия не следва да бъде преповтарян.

  След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :