Решение по дело №885/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба от М. М. П., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица]против Областна Дирекция на МВР Хасково.

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищеца претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.03.2025г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че с влязло в сила Решение № 2490/17.03.2025г. по адм. дело № 803/2024г. по описа на Административен съд Хасково е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 183 дни. Претендира се, че от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, а именно чувство на безпомощност, отчаяние, неудобство, стрес и др. Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва и сторените в производството разноски. Претендира се заплащане на адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца, осъществил в производството безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът – ОД на МВР – Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер. В писмени бележки излага съображения за недоказаност на твърдението за причинени неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково заема мотивирано становище за частична основателност на иска. Счита, че от събраните доказателства се установява наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, но поддържа, че претеднираното обезщетение следва да бъде редуцирано.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно и от приетите по делото доказателства се установява, че с Решение № 2490 от 17.03.2025г. по адм. дело № 803/2024г. по описа на Административен съд – Хасково е отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор при РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, с която на ищеца е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 183 дни. Съдебното решение като неподлежащо на касационен контрол е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно 17.03.2025г.

За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото са разпитани св. М. П. Г.- баща на ищеца и св. М. В. В. –близък приятел на ищеца.

Според показанията на св. Г., ищецът притежава лек автомобил „П.“ подарък от майка му, на който автомобил на 25.08.2024г. сутринта полицейски органи са свалили регистрационните табели. Заявява, че автомобила е останал без регистрационни табели за повече от 6 месеца, а сега поставеният номер на автомобила се различава по цифри от предходния такъв. Разказва, че за периода от време, в който синът му не е можел да ползва лекия си автомобил „П.“ е бил много притеснен, като е престанал да излиза от вкъщи. Бил стресиран и променен. Прекратяването на регистрацията на автомобила, попречила на пътуването му до [държава], където той работел периодично, като помагал за закупуване на дребни авточасти в сервиз. Свидетелят заявява, че автомобилът „П.“ е най- скъпата вещ, която синът му притежава и само нея си имал. Грижел се изключително много за автомобила, постоянно го чистел и водел през 2-3 дни на автомивка, като само не спял в него.

Свидетелят В., заявява че притежавания от ищеца автомобил „П. П.“ е доста личен и ценен за него, и със сантиментална стойност. След сваляне на номерата на този автомобил от полицейските органи, ищецът бил много подтиснат психически. Заявя, че се налагало той да го взема от дома му и да го води на тренировки до [населено място] по ММА, който спорт двамата тренирали от 8-9 години. Поради липсата на автомобил не можел да ходи на село да помага на баща си, като и не можел да пътува до [държава], където ходил да работи и да вади пари. Поради невъзможността да пътува, не можел да печели пари и се случвало да иска назаем. Липсата на автомобил, с който да се придвижва ограничила социалните му контакти и повлияла на настроението му, като същият престанал да иска да се среща с хора. Свидетелят заявява, че ищецът е като близнак с колата. Колата била луксозна и бърза и най- важното - била му насърце. Преди свалянето на регистрационните табели, ищецът ползвал автомобила дори и без да го управлява, като вместо вкъщи си стоял в него и си гледал на телефона. След това станал като болен и дори не искал да влиза в колата. Заявявал, че след като не може да я управлява, няма какво да прави в нея и макар да знаел, че това е временно положение, се чувствал зле.

По делото като доказателства са приети регистрационен талон за лек автомобил „П. П.“ ** с рег. номер [рег. номер], с посочен номер на рама, както и регистрационен талон за същия автомобил, съобразно посочения модел и рама, но с рег. номер [рег. номер]. Протокол от съдебно заседание за допусната реабилитация по отношение на М. М. П..

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

Нормата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ повелява, че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид цитираните текстове, отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена от органи на ОД на МВР Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Областна Дирекция на МВР Хасково, която е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.

Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на първата предпоставка от фактическия състав на търсената отговорност. Налице е незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, отменена с влязло в сила Решение № 2490 от 17.03.2025г. по адм. дело № 803/2024г. по описа на Административен съд – Хасково.

Съгласно посочените по-горе правни основания, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящото исково производство се предявява иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Същите ще подлежат на репариране само ако са в причинно следствена връзка с незаконосъобразния административен акт и при доказване, че ако не е издаван такъв акт вредата реално е нямало да настъпи. В тежест на ищеца е да докаже действителното настъпване в патримониума му на вредите в търсения размер и на посоченото основание.

За основателна и доказана съдът намира претенцията на ищеца за причинени му от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди, свързани с отменената по съдебен ред с влязло в сила решение на Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор към РУ Харманли към ОД на МВР Хасково, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 183 дни. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпитвал емоционален дискомфорт, с оглед прекратената регистрация на автомобила. Настоящият съдебен състав приема за доказана появата на чувство на отчаяние, неудобство, стрес и загуба на желание за социални контакти, предвид невъзможността на ищеца да си служи с процесния автомобил в срока на наложената ПАМ.

Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, издаден от орган в системата на ОД на МВР Хасково.

Развитата в съдебно заседание и в отговора на исковата молба теза от процесуалния представител на ОД на МВР - Хасково за липсата на пряка причинно-следствена връзка между причинените притеснения и емоционални страдания на ищеца и поведението на ответника не се възприема от настоящия съдебен състав.

С цитираната заповед се ограничават правата на ищеца, като същият е лишен от възможността да ползва собственото си имущество за периода на действие на отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Налице е отрицателно въздействие върху ищеца и ограничаване на правата му, които безспорно рефлектират негативно върху него. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, същите са логични, последователни и безпротиворечиви, съответни на останалите събрани по делото доказателства, и въз основа на тях приема, че след налагането на ПАМ ищецът е имал душевни страдания, които видимо са се отразили на неговото емоционално състояние. Липсата на възможността да пътува, точно с този автомобил го подтиснала емоционално и същият се затворил в себе си, като спрял да общува с хората и нямал настроение за срещи.

Твърденията за предизвикано неудобство и затруднения в нормалното ежедневие, както и че същият е бил подтиснат, отчаян и се чувствал лишен от най – голямото му удоволствие, а именно да управлява посочения лек автомобил също се потвърждават от показанията на двамата свидетели. Свидетелите са категорични, че ищецът е възприел много тежко наложената му мярка, в резултат на което се чувствал като болен, изпитвал безпокойство, притеснение, страх и безпомощност, все негативни и отрицателни преживявания, обичайни и присъщи за разглеждания случай. Тези болки и страдания са в пряка причинна връзка с издадената ЗППАМ. По изложените съображения съдът приема иска за доказан по основание.

При така възприетото от съда фактическо положение, доказаните неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Следва да се вземат предвид относимите обстоятелства, обичайното безпокойство, характерни за такива случаи и конкретно установеното психоемоционално състояние на ищеца.

В случая, като се отчетат естеството на незаконосъобразният административен акт и характера, интензитета и времетраенето на негативните преживявания, за период от около шест месеца –от неговото издаване, до изтърпяването на наложената мярка, при съобразяване с това, че негативните последици не са дали значително отражение върху емоционалното състояние на ищцата се приема, че претенцията за неимуществени вреди е несъразмерно висока.

Настоящият състав намира, че претендираният размер на неимуществените вреди от 10 000 лева е изключително завишен предвид липса на доказателства за настъпване на значителни вреди върху здравето на ищеца и с оглед периода, през който са търпени неблагоприятните последици в неговата неимуществена сфера. В действителност невъзможността на ищеца да ползва собствеността си за период повече от 6 месеца и нарушения му ритъм на обичайните дейности, изискващи предвижването с автомобил, са от естеството да причинят страдания в обичаен размер, като при всяко едно лице търпящо мярка от вида на процесната. По делото не са представени доказателства, от които да се стигне до заключение, че интензитета на причинените душевни боли и страдания от наложената административна мярка е по- висок от нормалния такъв при случаи като този. Не се установяват белези на дълбоки и трайни увреждания върху психиката на ищеца. Няма доказателства състоянието му на отчаяние да е трайно и да се е отразило на здравето на ищеца или на начина му на живот. Извън критериите за преценка размера на причинените вреди остава марката на процесния автомобил. Емоционалната привързаност към автомобила за всеки негов собственик е с оглед личните му възприятия, като същата такава, каквато се претендира да има у ищеца, може да бъде развита и към автомобил от друг клас, поради което вида и марката на автомобила не са послужили за определяне размера на дължимото обезщетение. В тази връзка, имайки предвид всички обстоятелства по делото, съдът приема, че обезщетение на понесените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка, в размер на 2 000 лева е справедливо и адекватно на интензитета на причинения дискомфорт. Искът в останалата му част до 10 000 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При определяне размерът на обезщетението съдът съобрази икономическия растеж и стандарта на живот, както и актуалната практика на ВАС в сходни случаи, изложена например в Решение № 15118 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2020 г., III о.

По отношение на искането за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението от 17.03.2025г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което мярката е отменена / до окончателното изплащане на сумата, следва да се има предвид т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. С оглед изложеното, следва да бъде уважен и искът за присъждане на законната лихва върху така дължимите суми от датата на влизане в сила на Решение № 2490 от 17.03.2025г. по адм. дело № 803/2024г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор при РУ Харманли при ОД на МВР Хасково – 17.03.2025г.

При този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в актуалната редакция към датата на образуване на настоящото производство, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищеца е понесъл разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. По делото се претендира адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за осъществена безплатна правна помощ, което следва да се присъди в определен от съда размер. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, в хипотеза като процесната, съдът е задължен да определи адвокатския хонорар в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за съответния вид правна помощ, като същото съгласно чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС не може да бъде в размер по- малък от 1300 лв. Съобразно фактическата и правната сложност на делото и реално осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав намира, че на адв. Г. Г. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1300 лв., за която сума следва да бъде осъдена ответната страна.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство съдът намира за основателна. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед препращането от ЗОДОВ към ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ, приложение следва да намери чл. 24, изр. второ от НЗПП, която предвижда по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид проявената от процесуалния представител на ответника процесуална активност по делото, както и поради обстоятелството, че делото е протекло в едно заседание, полагащото се възнаграждение за ответника следва да се определи на 100. 00 лв. /сто лева/. Предвид че ответната страна дължи разноски на ищеца в размер на 10 лв. за заплатена ДТ, по компенсация следва М. М. П., [ЕГН] от [населено място] да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Хасково сумата от 90 лв. разноски в съдебното производството.

 

Водим от горното, Административен съд – Хасково, V- ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково, да заплати на М. М. П., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2025г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения М. М. П., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица]срещу ОД на МВР – Хасково иск за неимуществени вреди, причинени от Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, за разликата от 2000 лева до 10 000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА М. М. П., [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР – Хасково разноски по делото в размер на 90лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. Г. Г. – ХАК сумата от 1300 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената по делото адвокатска защита по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.